Р Е Ш Е Н И Е

№226

гр. Добрич, 03.10.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Добричкият окръжен съд гражданско отделение

На тринадесети септември година 2017

В публичното съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ДЕСИСЛАВА НИКОЛОВА

ЖЕЧКА МАРГЕНОВА

Секретар Павлина Пенева

разгледа докладваното от съдията Г.Ханджиева

въззивно гражданско дело номер 326 по описа за 2017 година

и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХХ от ГПК и е образувано по жалба на М.И.И., чрез упълномощения адвокат, срещу решение №478/25.05.2017г. по гр.д.№1071/2016г. на Добричкия районен съд, с което е признато за установено, че въззивницата дължи на „***” ЕАД следните суми: 1 181,44 лева, представляваща доставена от дружеството топлинна енергия през периода м.май 2013г. - м.април 2014г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 29.12.2015г. до окончателното плащане на главницата и 249,94 лева., представляваща мораторна лихва за периода 30.06.2013г. – 16.12.2015г., както и въззивницата е осъдена за разноски за исковото и за заповедното производство в полза на ищеца.

В жалбата са изложени доводи за необоснованост на изводите в обжалвания съдебен акт. Липсвали писмените доказателства, въз основа на които било изготвено заключението на вещото лице, възприето за база на изводите на съда. Непредставянето на доказателствата лишило въззивницата от възможността да оспори истинността им. Спорът бил разрешен при съобразяване на Общи условия за доставка на топлинна енергия, които не били в сила в периода, за който се отнасяло спорното вземане. Не било съобразено извършеното от въззивницата плащане, като погасяващо съобразно чл.76 ал.1 от ЗЗД спорните задължения като най-стари. Иска се решението да бъде отменено и претенцията отхвърлена.

Жалбата е редовна, подадена в срок и е допустима.

Въззиваемият и подпомогащата го страна „***“ООД – гр.София не са изразили становища по жалбата.

Съдът обсъди съображенията на страните и въз основа на събраните по делото доказателства намира за установено следното:

Обжалваното първоинстанционно решение е постановено по предявен от „***”ЕАД – гр.София срещу М.И.И. иск по чл.422 ал.1 от ГПК за установяване съществуването на вземанията на ищеца от ответницата, за които по ч.гр.д.№355/2016г. на ДРС е издадена заповед №157/11.02.2016г. за изпълнение на парично задължение. Заповедта е по чл.410 от ГПК и е за главно задължение в размер на 1 181.44 лева, съставляващи неплатена цена на топлинна енергия, доставена от ищеца в имот на ответницата в периода м.май 2013г. – м.април 2014г., и акцесорно задължение в размер на 249.94 лева, съставляващи законната лихва за забава върху просрочената главница за периода 30.06.2013г. - 16.12.2015г. С исковата молба и две допълнителни по чл.129 от ГПК за отстраняване на нередовности /л.47 и л.93/ ищецът е посочил, че главното парично задължение включва сумата 1 085.51 лева – неплатена цена на топлоенергия за периода м.май 2013г. – м.април 2014г. и сумата 95.93 лева – неплатена цена за дялово разпределение.

Не е спорно между страните и от представените с исковата молба доказателства /л.15 – л.23/ се установява, че ответницата е собственик на имот в сграда – етажна собственост, присъединена към абонатна станция, и имотът се топлоснабдява от ищеца. Следователно ответницата има задължението по чл.153 ал.1 от ЗЕ да заплаща доставената в имота й от ищеца топлоенергия.

Спорът е за неплатената цена на топлоенергията, която ищецът е доставил в имота на ответницата в периода м.май 2013г. – м.април 2014г. За изясняването му е назначена счетоводна експертиза, дала заключение за въведените в счетоводната информационна система на ищеца задължения на ответницата, а именно:

1. 665.06 лева – неплатена цена на топлоенергия, доставена в периода м.05.2011г – м.04.2012г. При първоначалното му въвеждане през м.ноември 2011г. задължението на ответницата за доставената в имота й през този период топлоенергия е в размер на 959.30 лева. Част от него е погасена чрез плащане на сумата 222.93 лева; друга част е погасена чрез прихващане с насрещното вземане на ответницата в размер на 71.31 лева за надплатена топлонерегия, доставена в следващия период м.05.2012г. – м.04.2013г.;

2. 420.45 лева – неплатена цена на топлоенергия, доставена в периода м.05.2013г – м.04.2014г. Въведената реално доставена в този период в имота на ответницата топлоенергия е на стойност 562.17 лева, от които 141.72 лева са погасени чрез плащане и са останали неплатени 420.45 лева.

3. 95.93 лева – такси за дялово разпределение.

Видно е, че сборът на трите гореподчертани суми се равнява на размера на главното парично задължение, за което е издадена заповедта за изпълнение. Заповедта обаче е за задължение за неплатена цена на топлоенергия, доставена в периода м.05.2013г – м.04.2014г., като от самите записвания при ищеца е ясно, че неплатената от ответницата цена на доставената в имота й в този процесен период топлоенергия е не повече от 420.45 лева. Извън настоящия спор е дали ищецът има други вземания от ответницата – за 665.06 лева стойност на топлоенергия за предходен отоплителен период и за 95.93 лева такси за дялово разпределение. Заповедта за изпълнение има за предмет задължение в размер на 1 181.44 лева за цена за топлоенергия, доставена в периода м.05.2013г – м.04.2014г., но за този период ответницата няма задължение за горницата над 420.45 лева.

До размера от 420.45 лева главното парично задължение, за което е издадена заповедта, на ответницата към ищеца съществува. Ответницата е оспорила заключението на вещото лице по счетоводната експертиза, но то само възпроизвежда записванията при ищеца. Самите записвания са направени въз основа на данните за количеството топлоенергия, доставено в имота на ответницата и неговата стойност, подадени от извършващият дяловото разпределение „***“ ООД /участващ по делото като подпомагаща ищеца страна/. Противно на твърдяното от ответницата, справката с данни за доставената в имота й в процесния период топлоенергия е представена по делото. Тя не е оспорена, като от страна на ответницата не е имало възражения относно количеството топлоенергия, което е било доставено в имота й в периода м.05.2013г – м.04.2014г. и неговото остойностяване. Следва да се приеме, че в процесния период в имота на ответницата наистина е доставена топлоенергия на стойност 562.17 лева и за ответницата е възникнало задължение за плащане на цената й в този размер. Възраженията на ответницата са за погасяване на задължението чрез плащане. Безспорно е плащането на сумата 141.72 лева, довело до погасяване на задължението над 420.45 лева. Други плащания ответницата не е доказала. Доводът, че, щом като задълженията й за следващите отоплителни периоди 2015г. и 2016г. са платени, то явно са платени и тези за по-ранния процесен период, не може да се възприеме. Отношенията между страните по доставка и заплащане на топлоенергия в периодите, следващи процесния, са извън спора, не са изследвани и принципно от тях не могат да се правят изводи за правата и задълженията в процесния период. Ответницата, като е твърдяла извършени плащания, е трябвало да ги докаже, едва след което би могло да се преценява приложимостта на нормата на чл.76 ал.1 от ЗЗД, на която тя се позовава. При липсата на други доказателства следва да се приеме, че задължението на ответницата за цена на топлоенергия за процесния период м.05.2013г – м.04.2014г. до размера от 420.45 лева не е платено.

Следователно то съществува в посочения размер, до който решението на първоинстанционния съд удовлетворяващо предявения иск е правилно и следва да се потвърди. По изложените по-горе съображения, решението, установяващо задължение на ответницата за стойност на топлоенергия за периода м.05.2013г – м.04.2014г. за разликата над 420.45 лева до пълния предявен размер от 1 181.44 лева, е неправилно. В тази част то следва да се отмени, а искът за установяване несъществуващото главно задължение, за което е издадена заповедта за изпълнение, като неоснователен следва да се отхвърли.

За неизпълнената част от главното задължение ответницата дължи обезщетение по чл.86 ал.1 от ЗЗД за забава в размер на законната лихва върху него. За периода от началото на забавата 01.09.2014г. до 16.12.2015г. законната възлиза на 55.23 лева, до който размер задължението по заповедта за изпълнение съществува. В тази част първоинстанционното решение също следва да бъде потвърдено. За разликата над 55.23 лева до пълния размер от 249.94 лева на мораторната лихва, за който е издадена заповедта за изпълнение, ответницата няма задължение и искът за установяване на противното следва да се отхвърли след съответна отмяна на първоинстанционното решение.

Съответно на този резултат първоинстанционното решение следва да се отмени и в частта, осъждаща ответницата за разноски в полза на ищеца над 300.36 лева за първоинстанционното исково производство, както и над 99.70 лева юрисконсултско възнаграждение и над 9.51 лева държавна такса за заповедното производство.

На ответницата разноски не следва да се присъждат, тъй като не са поискани.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение №478/25.05.2017г. по гр.д.№1071/2016г. на Добричкия районен съд в частта, в която е признато за установено, че М.И.И. дължи на „***” ЕАД сумата в размер на разликата над 420.45 лева до 1 181.44 лева, съставляваща стойността на топлоенергия за периода м.05.2013г – м.04.2014г. и сумата в размер на разликата над 55.23 лева до 249.94 лева мораторна лихва, като

ОТХВЪРЛЯ предявения от „***” ЕАД – гр.С., срещу М.И.И. с ЕГН ********** иск за установяване съществуването на вземането на ищеца от ответницата, за което по ч.гр.д.№355/2016г. на ДРС е издадена заповед №157/11.02.2016г. за изпълнение на парично задължение, а именно – за разликата над 420.45 лева до 1 181.44 лева, съставляваща неплатена цена на топлоенергия, доставена в периода м.05.2013г – м.04.2014г. и в размер на разликата над 55.23 лева до 249.94 лева, законна лихва за забава върху главното задължение за периода от датата на изтичането на срока за плащане главното парично задължение до 16.12.2015г.

ОТМЕНЯ решение №478/25.05.2017г. по гр.д.№1071/2016г. на Добричкия районен съд в частта, в която М.И.И. е осъдена да заплати разноски на „***” ЕАД над 300.36 лева за първоинстанционното исково производство и над 99.70 лева юрисконсултско възнаграждение и над 9.51 лева държавна такса за заповедното производство.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.