Р Е Ш Е Н И Е

№ 228 09.10.2017 год. гр.Добрич

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Добричкият окръжен съд гражданско отделение

На тринадесети септември 2017 год.

В открито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ДЯКОВА

ДЕСИСЛАВА НИКОЛОВА

Секретар:Павлина Пенева

като разгледа докладваното от съдия ДЯКОВА

въззивно гражданско дело № 329 по описа за 2017 год.

за да се произнесе съобрази следното:

Производството по делото е образувано по реда на глава ХХ от ГПК въз основа на подадена от Н.П.Ж.,ЕГН **********,*** жалба рег.№ 748/24.02.2017 год. срещу решение № 13/01.02.2017 год. по гр.д.№ 291/2016 год. на Районен съд,гр.Генерал Тошево,с което е отхвърлен иска й срещу ОУ“***“,с.***,общ.Генерал Тошево по чл. 357 ал.1,във връзка с чл. 188 ал.1 от КТ за отмяна като незаконосъобразна на заповед № РД-331/02.08.2016 год. на директора ***.

С доводи за необоснованост на обжалвания съдебен акт и постановяването му в отклонение от материалния и процесуалния закон се настоява за отмяната му. В обстоятелствената част на жалбата въззивникът е възпроизвел повторно излаганите пред първата инстанция всички свои фактически твърдения и правни доводи относно основателността и доказаността на претенцията си,респективно възраженията си срещу твърденията и оспорванията на ответника .Посочил е ,че съдът не е разгледал възражението на работника за немотивиране на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание,както и не е обсъдил показанията на един от свидетелите по делото -***,поради което и резултатът по делото е неблагоприятен за ищеца.

При данни,че постановеното неизгодно за въззивника решение му е връчено на дата 09.02.2017 год.,жалба рег.№ 748/24.02.2017 год. ,изпратена по пощата на дата 23.02.2017 год.е подадена в срока по чл. 259 ал.1 от ГПК ,във връзка с чл. 62 ал.2 от ГПК и е процесуално допустима.

Въззиваемата страна ОУ“***“, с.***, общ. Генерал Тошево счита жалбата за неоснователна и настоява да не бъде уважавана,което свое становище е изразила в подаден в срока и по реда на чл.263 ал.1 от ГПК отговор рег.№ 2427/12.07.2017 год.

Предявеният с изпратена по пощата на дата 02.09.2016 год. искова молба рег.№ 2689/07.09.2016 год. от Н.П.Ж. срещу ОУ“***“, с.***,общ.Генерал Тошево иск е за отмяна на наложено й със заповед от дата 02.08.2016 год. дисциплинарно наказание “забележка“ за извършено нарушение на трудовата дисциплина,изразяващо се в преждевременно напускане на работа на дата 12.07.2016 год. и неспазване на разпоредби от Правилника за вътрешния трудов ред и заповед на директора на училището за дежурствата по време на лятната ваканция.Посочено е ,че съдържанието на заповедта не съдържа предвиден в разпоредбата на чл. 195 ал.1 от КТ реквизит,а именно точно описание на извършеното нарушение-кога точно е напуснала работа,до кога е следвало да бъде в училището и пр.Дисциплинарната процедура (чл.193 ал.1 от КТ) била опорочена,тъй като от писмото,с което й били изискания обяснения,не ставала ясно за какво точно следва да бъдат дадени.Поведението на работодателя било в отклонение от разпоредбата на чл. 8 ал.1 от КТ,тъй като не присъствал в деня на нарушението в училището поради ползване на отпуск, ищеца не бил уведомен,от кого се замества,което попречило да бъде информиран от работника за невъзможността да изпълни трудовите си задължения.Нарушена била и разпоредбата на чл. 8 ал.3 от КТ и ищеца третиран по-неблагоприятно от неговите колеги,тъй като проблема с транспорта на учителите траел от години и нито един от тях до този момент не бил санкциониран .Заповедта била издадена и в нарушение на изискванията на чл. 190 ал.2 и чл.193 ал.1 от КТ,работодателят да събере и оцени всички доказателства,от значение за обстоятелства при които е извършено нарушението и вината на работника,а именно района на училището бил напуснат за да се осъществи среща с кмета на населеното място,поради отсъствието на директора.По време на ползването на платен годишен отпуск,директорът не е имал правото да упражнява правомощията си и да провежда дисциплинарна процедура.Заповедта била издадена не по причина,че директорът спазва закона,а поради съществуващ междуличностен конфликт с ищеца,заемал преди това длъжността му и отказал да го назначи за свой заместник.

В подаден в срока и по реда на чл. 131 от ГПК отговор рег.№ 3074/11.10.2016 год.,ОУ“***“,с.***,общ.Генерал Тошево е оспорило основателността на иска по съображения,че излаганите в исковата молба твърдения са неверни ,а дисциплинарното наказание наложено със законосъобразна заповед,отговаряща на установените изисквания и след спазване на процедурата ,разписаната в КТ.Ищецът бил запознат срещу подпис с всички заповеди на директора ,а Правилника за вътрешния трудов ред,поставен на информационното табло в учителската стая.

От събраните по делото доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност,съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно по делото,че единственият обществен транспорт от с.*** за гр.Добрич е в 13.20 часа.

Съобразно чл.35 ал.1 и ал.2 от Правилника за вътрешния трудов ред на училището работниците и служители са длъжни веднага да уведомят директора за всички трудности по изпълнение на поставените им задачи,след което да изпълнят указанията му за справяне с тях,както и за всички нарушения на КТ,подзаконовите нормативни актове,вътрешните правила и заповедите на работодателя ,които са установили в процеса на изпълнение на трудовите задължения.По време на ваканциите учителят дежурят в рамките на осем часов работен ден от 8.00 до 17.00 часа с обедна почивка от 12.00 часа до 13.00 часа,а напускането на работа преди края на работното време е само след уведомяване/разрешение от директора-чл. 80 ал.4 и чл. 81 ал.4 от Правилника.

Ищцата е била запозната срещу подпис със заповед № РД-310/29.06.2016 год. на директора относно дежурствата през лятната ваканция,съобразно която е определена заедно с *** за дежурен учител за периода 11.07.2016 год.-15.07.2016 год.

На директора на училището е било разрешено със заповед от 30.06.2016 год. от Началника на РИО-Добрич да ползва 12 дни платен годишен отпуск ,вкл.с време на отпочване на отпуска на 08.07.2016 год. и завръщане на работа на 11.07.2016 год. ,а след това с време на отпочване на отпуска на 14.07.2016 год. и завръщане на работа на 27.07.2016 год.Съобразно служебна бележка изх.№ АСБ 05-04/18.01.2017 год. на РУО гр.Добрич,в периода от 01.08.2016 год. до 31.08.2016 год.,директорът на ОУ”***”,с.*** не е ползвал платен или неплатен отпуск,както и такъв поради временна нетрудоспособност.

Преди да наложи наказанието и за да оцени всички обстоятелства,при които е извършено нарушението ,работодателят е отправил запитване изх.№00-1089/12.07.2016 год. до ***-директор на ЦДГ в с.***.Същата е посочила в отговор вх.№ 00-1024/12.07.2016 год.,че на 12.07.2016 год. е посетила със свои близки населеното място,които желаели да разгледат работното й място и музеите.Бързали да се приберат за обед в гр.Добрич и потеглили от с.*** около 12.00-12.10.00 часа.Преди това Н.П. я запитала дали има място в колата и дали ще е удобно да пътува с тях до града.*** се съгласила и служителката отпътува заедно с тях.В тази насока са и дадените й показания като свидетел в съдебно заседание от 23.01.2017 год.Допълнително е посочено,че *** имала ангажимент в 13.30 часа в гр.Добрич и повече не се върнала в с.*** през деня.По време на пътуването ,ищцата не посочила причини,поради които си е тръгнала,както и поискала да слезе на улица в гр.Генерал Тошево.Свидетелката разбрала след обяд ,какво е станало от обаждането на директора и при срещата им в гр.Добрич за да й връчи писмото.

Работодателят е отправил искане изх.№ 00-1092/13.07.2016 год., връчено на работника на същата дата,с което на основание чл.193 ал.1 от КТ да му бъдат дадени писмени обяснения за извършено дисциплинарно нарушение,изразяващо се в преждевременно напускане на работа на 12.07.2016 год.Посочено е,че неспазването на работното време,вкл. и по време на ваканциите без уведомяване на директора за наличие на причина,която препятства изпълнението на служебните задължения е нарушение както разпоредбата на чл.187 т.1 от КТ ,така и на чл.35 ал.1 и чл.80 т.1 от Правилника за вътрешния трудов ред на училището и заповед № РД-310/29.06.2016 год. на директора.Обясненията за извършеното е следвало да бъдат дадени в срок до 27.07.2016 год.,ведно с посочване на доказателства за твърдените факти.

Ищецът е дал писмено обяснение вх.№00-1027/22.07.2016 год.,в което е посочил,че на дата 12.07.2016 год. е бил единственият дежурен учител.Тъй като директорът уведомил на дата 01.07.2016 год., че ще ползва платен годишен отпуск през целия месец юли,Ж. не знаела,от кого ще бъде заместван.В седмицата от 11.07. до 15.07.2016 год.,Ж. не можела да се свърже с директора,тъй като служебния му телефон бил изключен или извън обхват,а на датите 11.07. и 12.07.2016 год. училището имало проблем с интернет връзката,поради което и не можело да бъде уведомен и по електронна поща . Единственият транспорт от с.*** до гр.Генерал Тошево бил в 13.20 часа.Директора бил запознат с проблема на пътуващите учители с транспорта.Ищцата не разполагала със собствен транспорт и като всички пътуващи учители се съобразявала с наличния обществен от и до с.***.

Директорът на ОУ”***”,с.*** лично е констатирал,че на дата 12.07.2016 год. Н.П.Ж.,заемаща длъжността”старши възпитател” е напуснала преждевременно работа.Това съставлявало нарушение според чл.187 т.1 от КТ ,чл.80 ал.4 от Правилника за вътрешния трудов ред и издадената от него заповед № РД-310/29.06.2016 год.След спазване на разпоредбите на чл.189 ал.1,чл.193 ал.1 и чл.194 ал.1 от КТ ,директорът е наложил на работника наказанието по чл.187 т.1 от КТ-”забележка” със своя заповед № РД-331/02.08.2016 год.,в която са отразени всички така посочени обстоятелства.Заповедта е била връчена на работника на дата 03.08.2016 год.

По повод жалба на ищцата,старши експерт по професионално образование и старши експерт по чужди езици в РУО-Добрич са извършили на дата 05.08.2016 год. проверка,резултатите от която са отразили в протокол вх.№ 00-1043/11.08.2016 год.Направени са констатации,че ищцата е била надлежно запозната с правилата за работа в училището и летния график на дежурствата,нарушението на трудовата дисциплина извършено,лично установено от директора,събрал и допълнителни данни за обстоятелствата ,при които е извършено и съответно стартирал процедурата по налагане на дисциплинарно наказание в съответните срокове.

В съдебно заседание от дата 23.01.2017 год. е бил разпитан като свидетел другия учител,определен за дежурен ,наред с ищцата за времето от 11.07.2016 год. до 15.07.2016 год.*** е дала показания,че на дата 12.07.2016 год. не е била на работа,а в болнични.Работила била 18 години в училището до 2016 год.,вкл.Транспорта до училището винаги бил проблемен-по принцип сутрин се ползвал ученическия,но за обед нямало организиран такъв,през месец юни пуснали такъв и за обяд,но не бил сигурен и зависело дали има пътници за с.Росица.Имало практика учителите да си тръгват по-рано,но на свидетелката не е известно,някой да е наказван за това.

Събраните доказателства установяват,че на датите,когато е извършено нарушението на трудовата дисциплина и издадена заповедта за налагане на дисциплинарното наказание,директорът на основното училище е бил на работа и не е ползвал какъвто и да е вид отпуск. На дата,на която е извършено нарушението,дежурен учител е била само ищцата,тъй като другият такъв е ползвал отпуск поради временна нетрудоспособност.Безспорно е също така,че ищцата е напуснала работа преди края на установеното работно време около 12.00 часа ,т.е. час и половина преди отпътуване от населеното място на последния обществен транспорт.Ползвала е личен транспорт на друго лице до гр.Генерал Тошево,а не до гр.Добрич,където живее и до където пътува това лице.

Така изложената фактическа обстановка води до следните правни изводи:

Искът е на работник срещу работодател за отмяна на наложено дисциплинарно наказание по чл.188 т.1 от КТ за извършено нарушение по чл.187 т.1 пр.2 от КТ .Трудовия спор по чл.357 ал.1 от КТ е инициран в едномесечния срок по чл.358 ал.1 т.1 от КТ .

Дисциплинарната отговорност е отговорност за нарушение на трудовата дисциплина, т. е. за виновно неизпълнение на задълженията на работника или служителя по трудовото правоотношение и се реализира чрез налагане на предвидено в закона дисциплинарно наказание при спазване от работодателя на редица, установени от закона, формални изисквания относно установяване факта на нарушение на трудовата дисциплина; изслушване на обясненията на работника или служителя преди налагане на наказанието, съобразно чл. 193 ал. 1 КТ; относно срока за налагане на дисциплинарното наказание по чл. 194 КТ и относно съдържанието, мотивирането и връчването на заповедта съобразно нормата на чл. 195 КТ. Във всички случаи на оспорено пред съда дисциплинарно наказание, независимо от вида му - забележка, предупреждение за уволнение или уволнение, съдът е длъжен да извърши преценка за съответствието на извършеното дисциплинарно нарушение и наложеното наказание, съобразно критериите на закона, посочени в чл. 189 ал. 1 от КТ.Извършеното нарушение е доказано по несъмнен начин,дисциплинарната процедура спазена,а наказанието наложено от компетентен орган въз основа на мотивирана заповед по чл. 195 ал. 1 от КТ, в която се посочват нарушителят, извършеното от работника дисциплинарно нарушение с ясно и точно описание на същото и кога то е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага. Наложено е наказанието,което е най-лекото предвидено по закон и сравнително с другите най-незначително засята интересите на работника.

В проверката относно законността на наложено дисциплинарно наказание се включва и контролът да не се нарушават императивни правни норми ,каквато е забраната за злоупотреба с право по чл.8 ал.1 от КТ и нарушението на правото на равно третиране по чл.8 ал.3 от КТ.Съгласно  чл. 8 ал. 2 КТ се презумира, че работодателят е действал добросъвестно, а оборването на презумпцията във всички случаи е в тежест на работника или служителя .Когато работникът твърди,че наказанието му е проява на дискриминация,то съгласно чл.9 от Закона за защита от дискриминация,ответникът -работодател следва да докаже,че правото на равно третиране не е било нарушено,но само след като ищецът докаже факти,от които може да се направи предположение,че е бил дискриминиран.Излаганите в тази насока доводи от ищцата са изцяло недоказани и неоснователни.Твърденията са ,че се вършат системно нарушения на трудовата дисциплина от вида-преждевременно напускане на работа ,но само ищцата е наказана с дисциплинарно наказание. Несъмнено е затруднението на работника,който живее и работи в различни населени места.Проблемите в тази връзка следва да се уреждат по общо споразумение между страните по трудовото правоотношение,а възникнали конкретни трудности за работника след уведомяване на работодателя и по негово указание.Изнесените данни са ,че работодателят не упражнява дисциплинарната си власт в случаите на преждевременно напускане на работата,но те касаят случаи ,в които работниците следва да ползват единствено възможния обществен транспорт.Настоящата хипотеза не е такава.Дали поведението на работодателят е в отклонение от правилата на чл.8 от КТ не следва да се преценява общо и по принцип,а в конкретния случай .Нарушение на императивната разпоредба би било налице само в случай,че на конкретната дата 12.07.2016 год.,работниците преждевременно напуснали работата са повече от един,но само ищцата е била наказана. В този ден ищцата е била единствения дежурен учител.Работата е напусната от ищцата преждевременно не по причина,че би останала без възможност да се прибере в населеното място,където живее.Напуснала е училището около 12.00 часа,като до времето на отпътуване на обществения транспорт е оставал час и половина ,вън от горното не е осъществила пътуването си до гр.Добрич, а е останала на адрес в друго населено място.Не е ангажирала каквито и да е доказателства за невъзможността да се свърже с директора по причина,че е в отпуск и трудности в мобилните комуникации, вън от горното същият не е ползвал такъв.

Дължимата държавна такса в производството следва да остане за сметка на съдебната власт-чл.359 от КТ.

С оглед изхода по спора –неоснователност на въззивната жалба на работника ,същият няма право на съдебно-деловодни разноски.Дължи на насрещната страна и с оглед отправеното искане разноските за въззивната инстанция за осъщественото процесуално представителство-изготвяне на отговор,писмена защита и явяване в съдебно заседание от адвокат в размер на 400 лв. -заплатеното адвокатско възнаграждение съобразно представения договор и фактура.

На основание чл.280 ал.2 т.3 от КТ решението не подлежи на касационно обжалване.

С оглед на горното и на основание чл.271 от ГПК,съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 13/01.02.2017 год. по гр.д.№ 291/2016 год. на Районен съд,гр.Генерал Тошево в частта,в която Н.П.Ж.,ЕГН **********,*** е осъдена да заплати по сметка на ГТРС на ДТ в размер от 50 лв.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 13/01.02.2017 год. по гр.д.№ 291/2016 год. на Районен съд,гр.Генерал Тошево в останалата му част.

ОСЪЖДА Н.П.Ж.,ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на ОУ“***“,с.***,общ.Генерал Тошево сумата от 400 лв.-съдебно-деловодни разноски за въззивната инстанция.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.