Р Е Ш Е Н И Е

№ 237

гр. Добрич, 11.10.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Добричкият окръжен съд гражданско отделение

На осемнадесети септември година 2017

В публичното съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

ЕЛИЦА СТОЯНОВА

Секретар Нели Бъчварова

разгледа докладваното от съдията Г.Ханджиева

въззивно гражданско дело номер 337 по описа за 2017 година

и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХХ от ГПК и е образувано по жалба на „***”АД – Варна срещу решение №66/23.05.2017г. по гр.д.№683/2016г. на Балчишкия районен съд, с което е признато за установено, че С.Д.Е. не дължи на въззивника сумата сумата от 2 817,49 лева, представляваща допълнително начислена електроенергия за имот в гр.***, в.з. ***, кв.18, ул. „***“, с клиентски №*** и абонатен № ***, както и въззивникът е осъден за разноски в полза на другата страна.

В жалбата са изложени подробни съображения за допустимостта на коригирането на сметки за потребена електроенергия за минал период и изложение и анализ на уредената в ЗЕ и ПИКЕЕ процедура за установяване на грешки в измерването на потребяваната електроенергия и коригирането на сметки. Конкретно по правния спор се възразява срещу приетото от първоинстанционния съд неспазване на правилата за установяване на манипулирането на средството за техническо измерване когато абонатът не присъства на проверката. Поддържа се, че изискванията в тази насока са спазени. Поддържат се още и съображения в смисъл, че установеното нерегламентирано въздействие върху средството за техническо измерване, давало основание за коригиране сметката на въззиваемия.

Жалбата е редовна, подадена е в срок и е допустима.

В писмен отговор и в съдебно заседание въззиваемият С.Д.Е., чрез пълномощника си, оспорва жалбата като неоснователна и моли за потвърждаване на първоинстанционното решение.

Съдът обсъди съображенията на страните и въз основа на събраните по делото доказателства намира за установено следното:

Обжалваното решение е постановено по предявен от С.Д.Е. „***”АД иск за установяване на това, че ищецът не дължи на ответника сумата 2 817.49 лева, съставляваща допълнително начислена с фактура №0249374627/16.11.2016г. стойност на електроенергия, доставена в периода 16.07.2016г. - 13.10.2016г. в обект на ищеца в гр.***, в.з. ***, кв.18, ул. „***“.

Няма спор, че между страните съществува правоотношение по доставка от ответника на електроенергия в посочения имот на ищеца. На 13.10.2016г. от служители на „ЕНЕРГО ПРО МРЕЖИ”АД е извършена проверка на средството за търговско измерване, за която е съставен констативен протокол. Видно от същия, ищецът не е присъствал на проверката, лично или чрез пълномощник, и тя е осъществена в присъствието на двама свидетели, негови съседи, които и са подписали протокола. Съгласно отбелязаното в него, проверяващите установили, че част от пломбите на средството за техническо измерване липсват, а други са били притискани, след което средството за техническо измерване е демонтирано и изпратено за метрологична експертиза. Експертизата е установила /л.39, 40/ отклонение в точността на измерване рамките на допустимите стойности и осъществен достъп до вътрешността на електромера, изразяващ се в добавяне на устройство за дистанционно въздействие; направено е заключение за несъответствие на електромера с техническите изисквания и за съответствието му с метрологичните изисквания за точност на измерването при незадействано дистанционно устройство.

С оглед констатираното чуждо устройство и на осн.чл.48 ал.1 т.1 б.”б” от ПИКЕЕ е извършена корекция от електроразпределителното предприятие на количеството пренесена до абоната електроенергия за периода 16.07.2016г. - 13.10.2016г., след което ответникът издал горепосочената фактура за стойността на преизчисленото количество енергия.

За да постанови горния резултат, първоинстанционният съд е приел, че ответникът не е спазил изискванията на чл.48 ал.2 от ПИКЕЕ за извършване проверката на средството за търговско измерване в присъствието на полицейски служител.

Изложените във въззивната жалба подробни съображения за обосноваване приложимостта на нормите на ЗЕ и ПИКЕЕ, уреждащи коригирането на сметки за доставена електроенергия за минал период, са основателни и изцяло се споделят от въззивния съд. Спорът обаче не е за това дали те са били приложими в настоящия случай, а за това доколко въведените в тях процедурни и материални предпоставки за коригиране сметката на ищеца са били налице.

В тази връзка основателно е оплакването срещу приетото от първоинстанционния съд неспазване изискванията на чл.48 ал.2 от ПИКЕЕ за извършване на проверката от електроразпределителното дружество и съставяне на констативния протокол в присъствието на полицейски служител. Разпоредбата е неотносима към спора. Същата е приложима в случаите, в които е установена промяна в схемата на свързване. В настоящия спор не е налице констатация за промяна в схемата на свързване на средството за техническо измерване, а констатация за липса на пломби и въздействие върху наличните пломби на средството. Поради това за извършване на проверката и съставянето на констативния протокол присъствието на полицейски служител не е било необходимо.

От друга страна обаче подложеното на проверка средство за търговско измерване на ищеца е отчитало преминаващата през него електроенергия с отклонение в точността в рамките на допустимите стойности. Следователно не е налице липса на измерване или неточно измерване, съставляващи предвидено в чл.48 ал.1 от ПИКЕЕ основание за коригиране на сметки. Верно е, че е било осъществено вмешателство в средството, но само по себе си допълнително монтираното устройство не е водило до неточно измерване в повече от допустимото или до пълна липса на измерване. Основание за коригиране на сметките е реалната липса или реалното неточното измерване в повече от допустимото, а не самият факт на вмешателство в електромера или принципното предположение допълнителното устройство да бъде активирано и да доведе до неточно измерване. След като в случая реално не е установено електромерът на ищеца да е измервал неточно, то, както правилно е приел първоинстанционният съд, не е имало основание за коригиране на количествата доставена в обекта му електроенергия за процесния период и за начисляване на допълнителното задължение.

От изложеното следва, че въззивната жалба е неоснователна и първоинстанционното решение като правилно следва да бъде потвърдено, вкл. и в частта на разноските, възложени в тежест на ответника.

Съответно на този разултат от обжалването въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия платеното от него адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 460 лева.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение №66/23.05.2017г. по гр.д.№683/2016г. на Балчишкия районен съд.

ОСЪЖДА „***”АД – гр.Варна, район В. В., В.Т. №*, да заплати на С. Д.Е. с ЕГН ********** ***, сумата 460 лева – възнаграждение за адвокатска защита във въззивната инстанция.

На осн.чл.280 ал.2 от ГПК решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.