РЕШЕНИЕ
№262
гр.Добрич,30.10.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ в публично заседание на втори октомври през 2017г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:1.ДИАНА ДЯКОВА
2. ЖЕЧКА МАРГЕНОВА
при секретаря ПАВЛИНА ПЕНЕВА в
присъствието на прокурора………………………, като разгледа докладваното от окръжния
съдия Ж.МАРГЕНОВА в.гр.дело №339 по описа за 2017г., и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по въззивна жалба
вх.№10738/26.06.2017Г., подадена от Д.Й.Д. с ЕГН ********** ***, срещу решение №533/07.06.2017г.
по гр.Д.№366/2017г.на ДРС, В ЧАСТТА, в която е ОТХВЪРЛен предявеният от
него против „***” АД с ЕИК ***, град Варна, бул. ”***” № 46, иск с правно
основание чл. 262, ал. 1 от КТ за заплащане на възнаграждение за положен
извънреден труд през периода от м. 01.2014г. до м. 05.2015г. в размер на 851,07
лева, помесечно, както следва: януари 2014г. – 56,25 лева; февруари 2014г. –
61,88 лева; март 2014г. – 56,72 лева; април 2014г. – 67,03 лева; май 2014г. –
61,88 лева; юни 2014г. – 44,20 лева; септември 2014г. – 29,02 лева; октомври
2014г. – 90,08 лева; ноември 2014г. – 30,47 лева; декември 2014г. – 73,13 лева;
януари 2015г. – 52,23 лева; февруари 2015г. – 36,56 лева; март 2015г. – 92,86
лева; април 2015г. – 73,13 лева; май 2015г. – 26,66 лева.
Намира
решението за неправилно, необосновано, постановено при процесуални нарушения.
Необоснован бил извода относно непрекъсваемостта на работния процес. Със
заповед №6/07.01.2014г. на изп.директор била определена непрекъснатост на
работното време от 12 часа през деня/от 7ч.до 9ч./ и 12 часа през нощта, която
съдът не взел предвид. Нямало представени от ответника доказателства и, че по
време на почивка ищецът е на място различно от работното му. Работното време
можело да се отчита сумирано седмично, месечно или за друг календарен период,
но не по-дълъг от 6 месеца, а в случая се претендирал извънреден труд от
м.ноември 2013г. до 04.08.2015г. Съдът не съобразил, че цитираната заповед е
действала повече от година и половина. Иска отмяна на решението в атакуваната
част.
В срока по чл.263,
ал.1 от ГПК писмен отговор по жалбата не е подаден от насрещната страна.
Жалбата е подадена
в срока по чл.259, ал.1 от ГПК/решението е връчено на въззивника на
14.06.2017г., жалбата депозирана на 26.06.2017г./, от лице с правен интерес от
обжалване на неизгодното за него в съответната част първоинстанционно решение,
поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.
По повод жалбата Добричкият окръжен
съд разгледа съдържащите се в нея оплаквания, становището на противната страна
и с оглед на тях и събраните по делото доказателства, в рамките на правомощията
си по чл.269 от ГПК провери обжалваното решение и основателността на отхвърления
иск, като приема за установено следното:
Безспорно между
страните са обстоятелствата, установени и с представените писмени доказателства,
относно наличието на трудово правоотношение между ищеца и ответника, датиращо
от 2011г.; прекратяването му със
заповед №19/04.08.2015г. на
изпълнителния директор на ответното дружество на основание чл. 328, ал. 1, т. 3
от КТ, считано от 04.08.2015г.; признаването на уволнението за незаконно и
отменяването на същата заповед с влязло в сила на 18.06.2016г. решение №147/02.02.2016г.
по гр.д.№3472/2015г. по описа на ДРС.
Твърди се от ищеца, че е полагал извънреден труд, който не му е
заплатен от работодателя, като съобразно предприетите с писмени молби/л.113 и
л.178 от делото на ДРС/действия по изменение на иска/отказ в една част и
увеличение в друга/, допуснато в с.з.от 12.05.2017г., за периода м. 01.2014г. - м. 05.2015г. претендира допълнително
възнаграждение за извънреден труд в
размер на 851,07 лева, както следва: януари 2014г. – 56,25 лева; февруари
2014г. – 61,88 лева; март 2014г. – 56,72 лева; април 2014г. – 67,03 лева; май
2014г. – 61,88 лева; юни 2014г. – 44,20 лева; септември 2014г. – 29,02 лева;
октомври 2014г. – 90,08 лева; ноември 2014г. – 30,47 лева; декември 2014г. –
73,13 лева; януари 2015г. – 52,23 лева; февруари 2015г. – 36,56 лева; март
2015г. – 92,86 лева; април 2015г. – 73,13 лева; май 2015г. – 26,66 лева.
Тази претенция е
въведена с въззивната жалба в предмет и на въззивното производство, тъй като
решението, с което е разрешен и спор по чл.
344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ/обезщетение за оставане без
работа след незаконно уволнение/ и по чл.
128, ал. 1 от КТ/неплатено трудово възнаграждение/ е обжалвано само в тази част, в
която е отхвърлена претенцията му за възнаграждение за положен
извънреден труд през периода от м. 01.2014г. до м. 05.2015г. в размер на
851,07лева.
Ответникът е оспорил иск за присъждане на допълнително
възнаграждение за извънреден труд с
доводи, свеждащи се до липсата на право на такова поради липсата на полаган извънреден труд. Изложил е обстоятелства относно
начина на отчитане на отработеното време – сумирано, с период на отчитане от един месец; относно въвеждане на работно време на смени с продължителност до 12
часа дневно и 56 часа седмично, при спазване на 12 – часове между дневна и 24 –
часова между седмична почивка, при което е извел извод, че при този начин на
отчитане, отработените от ищеца часове, съобразно графика на смените, не
надвишават общия брой часове, изчислени съобразно работните дни в месеца по
календар.
Извънреден труд е
работата по служебно или трудово правоотношение, полагана в повече от
установеното работно време по смисъла на пар.1, т.11 Кодекса на труда. Кодексът
на труда, регулиращ трудовите правоотношения, забранява полагането на
извънреден труд/чл.143, ал.2/, изключая случаите по чл.144 от същия, но в
установената с чл.146 от същия продължителност и срещу заплащане в пълен
размер, съобразно чл.150 от същия на
възнаграждение в увеличен размер съгласно чл.262.
При твърдения за
полагане на извънреден труд в тежест на ищеца
/не на ответника/ е да докаже фактическото полагане на такъв труд,
времето и продължителността му. Настоящата инстанция, обсъждайки доказателства,
обсъдени и от районния съд, приема за установени от фактическа страна,
установените и от районния съд обстоятелства, че ищецът, заел позицията на
въззивник в настоящото производство, не е доказал да е работил повече от
установеното работно време.
Съобразно
заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, кредитирано и
от настоящата инстанция , разпределението на работното време за работещите на
длъжността „хладилни техници”, заемана и от ищеца, е установено с Правилника за
вътрешния трудов ред за 2014 и 2015г. В раздел III – Работно време, почивки и отпуски, на същия правилник, за работещите на длъжност „хладилни техници” е
определено работно време по график, на четири смени: дневна, нощна, редовна и
междинна. Продължителността на дневната смяна е от 7.00часа до 19.00часа с
ползване на пет физиологични почивки, две от които по половин час/от 9.00часа до
9.30часа и от 13.00 до 13.00часа/, останалите по 0.15мин. на всеки два часа.
Продължителността на нощната смяна е от 19.00часа до 7.00часа с ползване също
на пет физиологични почивки две от които по половин час/от 21.00часа до
21.30часа и от 5.00 до 5.00часа/, останалите по 0.15мин. Продължителността на редовната смяна
е от 7.30часа до 16.30часа с две физиологични почивки от по 0.15мин. и една обедна от 1час, а на междинната
смяна – от 11.00часа до 19.00часа с две физиологични
почивки от 13.00часа до 13.30часа и
16.30часа до 17.00часа.
Съгласно чл.4а от Наредбата
за работното време , почивките и отпуските, именно с Правилника за вътрешния трудов
ред се определят началото и края на работния ден, редът за редуване на смените,
почивките, редът за отчитане на работното време, времето на задължително
присъствие в предприятието, когато е уговорено променливо работно време,
времето за хранене в производство с непрекъсваем работен процес, както и други
въпроси свързани с разпределянето на работното време и организацията на работа.
Така при наличието
на утвърден Правилник за вътрешния трудов ред, с който работното време се
организира на смени с различна продължителност, със заповед №06/07.01.2014г. на работодателя е
установено сумирано изчисляване на работното време с календарен период на
отчитане от един месец за заемащите длъжностите „техници механици“ и
„портиери“. Продължителността на работното време при сумираното изчисляване е установена,
както следва: 12 часа през деня от 07.00 часа до 19.00 часа и 12 часа през
нощта от 19.00 часа до 07.00 часа.
Календарният отчетен период е съобразен с императивната норма на чл.142,
ал.2 от КТ и възраженията на въззивника в обратния смисъл са неоснователни. Неоснователни
са и възраженията му за нищожност на Заповед №06/07.01.2014г. като издадена
от лице без работодателска правоспособност при данни от справка с търговския
регистър, че Красимира Александрова е вписана като представляващ ответното
дружество на 27.12.2013г..
Сумираното
изчисляване на работното време е форма на отчитане на работното време, при
която установената нормална продължителност на работното време се спазва средно
за един по-продължителен период от време. В този случай продължителността на
работното време през отделните дни може да надвишава нормалната по смисъла на
чл.136 от КТ, но работата в повече се компенсира с почивка в границата на
отчетния период. Така балансът на работното и свободното време се запазват
средно за отчетния период. Възможно е един ден продължителността на
отработеното време да е по-голяма от нормалната, а в друг по-малка, но в края
на отчетния период нормата работно време да не се превишава. Когато нормата
работно време не е превишена, тогава не е налице извънреден труд и не се
прилага чл.262, ал.1, т.4 КТ. Часовете над
определената месечна норма са извънреден труд и се отчитат по реда на
чл.149 от КТ в специална книга и пред Инспекцията по труда. Броят на
отработените дни се установява , като отработените часове през месеца/след
превръщане на нощните часове в дневни/ се разделят на дневната продължителност
на работното време, установена за съответното работно място при подневно
отчитане на работното време/обичайно за пълен работен ден от 8часа, или непълен
от 4часа/. Следва да се отбележи и, че законът не прави разлика при определяне
на почивките при сумирано и подневно отчитане на работното време , поради което
на общо основание се прилага правилото на чл.151, ал.2 от КТ, освен ако не е
налице хипотезата на непрекъсваем работен процес с лишаването на работника или служителя от възможност да разполага
както намери за добре с времето за почивка.
По данни от
представените по делото отчетни и
присъствени форми и съобразно заключението на вещото лице, при въведеното
сумирано изчисляване на работното време, в рамките на отчетния период от един
месец , ищецът е отработвал по 11часа за дневна и нощна смяна и 7или8часа за
редовна смяна, без включване на времето за хранени и почивки, при което
отработените от ищеца часове, съобразно графика на смените, не надвишават общия
брой часове, изчислени съобразно работните дни в месеца по календар, т.е. няма
положен извънреден труд за всеки един месечен период.
При очертаването на
основанието на иска за заплащане на извънареден труд не е въведено от ищеца
твърдение за непрекъсваемост на работния процес, респ. за неправилно отчитане
на отработеното време , тъй като в него не е включено времето за
хранене. Вън от това нито редуването на смени в предприятието/ в който
смисъл са и представените графици/, нито установеното сумарно отчитане на отработеното
време, сами по себе си установяват наличие на такава организация на работния
процес и задължение на ищеца да е на разположение на работодателя през цялата
смяна. Само ако работника или служителя е длъжен да бъде на работното си място
или на разположение на работодателя, цялата смяна /заедно с времето за хранене
и почивки/ се отчита като отработено време. Така и ТР № 8/ от 14.11.2014 г. на
ВКС по тълк. д. № 8/
При това положение
претенция на ищеца за заплащане на извънреден труд е неоснователна и
предявеният иск правилно е отхвърлен от районния съд. Обжалваното решение, като
валидно, допустимо и правилно, следва да бъде потвърдено и с мотивите на
районния съд, към които на основание чл.272 от ГПК настоящата инстанция
препраща.
С оглед изхода от
спора и на основание чл.78 ал.1 от ГПК право на съдебно-деловодни разноски във
въззивната инстанция има ответника, заел позицията на въззиваема страна.
Съобразно представения договор за правна защита и съдействие същия е заплатил на
представляващия дружеството адвокат адвокатско възнаграждение в размер на 300лева,
които следва да му бъдат заплатени от въззивника.
С оглед
гореизложените съображения, съдът
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №533/07.06.2017г. по гр.Д.№366/2017г.на Добрички
районен съд, В ЧАСТТА, в която е отхвърлен предявеният от Д.Й.Д.
с ЕГН ********** ***, против „***” АД с ЕИК ***, град Варна, бул. ”***” № 46, иск
с правно основание чл. 262, ал. 1 от КТ за заплащане на възнаграждение за положен извънреден труд през периода от м. 01.2014г.
до м. 05.2015г. в размер на 851,07 лева, помесечно, както следва: януари
2014г. – 56,25 лева; февруари 2014г. – 61,88 лева; март 2014г. – 56,72 лева;
април 2014г. – 67,03 лева; май 2014г. – 61,88 лева; юни 2014г. – 44,20 лева;
септември 2014г. – 29,02 лева; октомври 2014г. – 90,08 лева; ноември 2014г. –
30,47 лева; декември 2014г. – 73,13 лева; януари 2015г. – 52,23 лева; февруари
2015г. – 36,56 лева; март 2015г. – 92,86 лева; април 2015г. – 73,13 лева; май
2015г. – 26,66 лева.
ОСЪЖДА Д.Й.Д. с ЕГН ********** ***, да заплати на „***“ АД, гр. Варна, бул. „***” 46, с ЕИК ***, съдебно-деловодни
разноски във въззивното производство в размер на 300лева/триста лева/
адвокатско възнаграждение.
Решението не подлежи
на касационно обжалване на основание чл.280, ал.3, т.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.