Р Е Ш Е Н И Е

№ 258 25.10.2017 год. гр.Добрич

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Добричкият окръжен съд гражданско отделение

На четвърти октомври 2017 год.

В открито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЯКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДЕСИСЛАВА НИКОЛОВА

ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

Секретар:Билсер Мехмедова-Юсуф

като разгледа докладваното от председателя

въззивно гражданско дело № 371 по описа за 2017 год.

за да се произнесе съобрази следното:

Производството по делото е образувано по реда на глава ХХ от ГПК въз основа на жалба рег.№ 2275/29.06.2017 год. ,подадена от Община гр.***срещу решение № 74/15.06.2017 год. по гр.д.№213 /2017 год. на Районен съд,гр.Г. Т.,с което е признато за установено по отношение на Община ***и на Районна прокуратура Г. Т., че лицето С.И.М., ЕГН **********,*** Тошево е починала на 26. 07. 1990 год. в Република Турция и е разпоредено на Кмета на Община ***да състави акт за смърт на лицето при посочените данни.

С доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение се настоява за неговата отмяна.Не били налице предпоставките по чл. 548 и чл.542 от ГПК за уважаване на молбата по чл. 38 ал.4 от ЗГР,тъй като смъртта на лицето била настъпила и удостоверена в чужда държава,респективно не била удостоверена идентичността на лицето ,за което се представят множество документи,в които то фигурира с различни имена по една или друга причина.

При данни,че постановеното неизгодно за въззивника решение му е връчено на дата 15.06.2017 год., жалба рег.№ 2275/29.06.2017 год. е подадена в срока по чл. 259 ал.1 от ГПК и е процесуално допустима .

Въззиваемите страни А.Б.Х., ЕГН ********** *** Тошево и Е.Е.М. ЕГН ********** *** считат жалбата за неоснователна и настояват да не бъде уважавана,което свое становище са изразили в подаден в срока и по реда на чл.263 ал.1 от ГПК отговор рег.№ 2613/02.08.2017 год.

Представителят на Окръжна прокуратура гр.Добрич изразява становище за основателност на подадената въззивна жалба.

Подадената от А.Б.Х., ЕГН ********** *** Тошево и Е.Е.М. ЕГН ********** *** молба е за установяване факта на настъпилата в Р Турция на дата 26.07.1990 год. смърт на техен наследодател -С.И.Х.,ЕГН **********.Посочените имена на наследодателя им са рождени такива ,променяни в последствие поради сключване на граждански брак ,по време на възродителния процес и след изселване в Р Турция,където и настъпила смъртта му ,преди да е завършена окончателно процедурата по приемане на гражданство.За смъртта бил издаден акт на чуждата държава,в който същата била вписана с имената Д. А..Настояват по съдебен ред да бъде установено, че С.И.Х. е починала на дата 26.07.1990 год. в Р Турция,обл.Истанбул,община Газиосманпаша,кв.Карлътепе и на Община гр.***разпоредено да бъде съставен акт за гражданско състояние за посочения факт.

От събраните по делото доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност ,съдът намира за установено от фактическа страна и правна страна следното:

С.И.Х.,ЕГН ********** е сключила граждански брак на дата 14.03.1962 год. с Е. Х. М.,ЕГН **********,за което е бил съставен акт за сключен граждански брак № **год. в с.Кардам,общ.Г. Т.-така удостоверение за сключен граждански брак от 01.11.2016 год. на Община гр.Г. Т..Отразено е,че след брака, съпругата ще носи фамилното име М..

В представен препис –извлечение от гражданските регистри на кв.Карлътепе,том *,сем.**, община Газиосманпаша, обл.Истанбул, Р Турция е вписана Д.( име) Ю. (бащино име)А.(фамилия,Е. (майчино име) с дата и място на раждане :*** ,Добрич,поч. 26.07.1990 год.Като нейн съпруг е вписан Е.Х. А.,род.*** год. ,Добрич и син Е. Е.А.,род.*** ***.В графата“Мисли и събития“ е отбелязано,че лицата са изселници от България,граждани на България ,пристигнали в Турция на дата 02.06.1989 год. ,които са получили и турско гражданство с решение № 91/2224 от 11.09.1991 год. на основание чл. 6Б от 2510 Закон за гражданството.

Началник гражданско състояние в Газиемир ,на гражданската администрация Газиемир/Измир,РТурция е съставил Акт за смърт № 49,заверен на дата 21.06.2016 год. от зам.каймакамина , съгласно който , Д. А. ,род. *** год.,Добрич-България, с имена на баща Ю.,на майка Е. и на съпруг Е.,е починала на дата 26.07.1990 год. в Газиосман паша,където е била и адресно регистрирана.

Съгласно удостоверение изх.№ 040/01.11.2016 год. на Кметството с.Йовково,общ.Г. Т.,имената С.И.Х.,ЕГН ********** и Д. Ю. М.са имена на едно и също лице.Удостоверението е издадено на основание чл. 18 от Наредба №РД-02-20-6 от 24.04.2012 год. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението,издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройство и министъра на правосъдието.Съобразно ал.2 на посочената разпоредба,удостоверението за идентичност на лице с различни имена се издава след проверка в регистъра на населението и при необходимост в регистрите на актовете за гражданско състояние и само ,когато различните имена на лицето са вписани в регистъра на населението и /или в регистрите на актове за гражданско състояние.

Подадената молба по чл. 542, ал. 1 ГПК е за установяване на правно значим факт-смърт, за който законодателят постановява, че следва задължително да бъде удостоверен с документ, но документът не е съставен и не може да бъде съставен или е бил унищожен или изгубен, без да има възможност да бъде възстановен. Производство цели да замести със съдебно установяване такъв неиздаден или унищожен /изгубен/ документ.

Молбата се разглежда по реда на глава Петдесета от ГПК и производството е охранително. Допустимостта на производството за установяване на факт с правно значение, настъпил в чужбина, според разпоредбата на чл. 548 ГПК, е поставена в зависимост от отказа на чуждите органи да удостоверят този факт. Това произтича от установената по правило компетентност на органите на чуждата държава, на чиято територия тези факти са настъпили, която важи както за съставянето на официални документи за тези факти, така и за тяхното установяване. Доказването на отказа се извършва с удостоверение на чуждия орган или на Министерството на външните работи. Само ако чуждите органи откажат да удостоверят факта, българският съд става компетентен да го удостовери по реда на чл. 542 и сл. ГПК-така определение № 17/06.01.214 год. по ч.гр.д.№ 7410/2014 год. на ВКС,ІІІ г.о.,определение №599/20.10.2010 год. по гр.д.№ 560/2010 год. на ВКС,ІV г.о.

В настоящата хипотеза , факта на смъртта е удостоверен по надлежния ред чрез документ, съставен от компетентните органи в чужбина.Горното е въведено като твърдение от молителите в сезиращата съда молба,както и установено с приложен от самите тях акт за смърт на чуждата държава,т.е. производството е недопустимо и подлежи на прекратяване,а постановения и обжалван съдебен акт на обезсилване.

За пълнота ,следва да се посочи и следното:

Съобразно разпоредбата на чл. 69 от Закона за гражданската регистрация,гражданите на Република България,които се намират в чужбина,могат да поискат при спазване на българските или местните закони съставянето на актове за гражданско състояние от съответния български дипломатически или консулски представител, или от чуждестранните местни органи по гражданското състояние в мястото, където е настъпило събитието, подлежащо на регистрация.Въз основа на заверен препис или извлечение от съответния акт за гражданско състояние на чуждата държава и по реда на чл. 72 ал.3 т.3 от Закона за гражданската регистрация,длъжностното лице по гражданското състояние съставя акт за гражданско състояние –акт за смърт ,като вписва в него въз основа на получения препис без изменение данните –име на титуляра,дата и място на смъртта.Ако преписът не съдържа всички необходими данни,изисквани по този закон,се ползват данни от документите за самоличност или от регистъра на населението-чл.72 ал.4 от Закона за гражданската регистрация.При съществени различия в името,с което лицето е вписано в преписа и в регистъра на населението ,се представя документ,от който е видно,че имената са на едно и също лице.Въз основа на този документ при съставянето на акта,името се вписва,както е в регистъра на населението-така чл. 72 ал.5 от Закона за закона за гражданската регистрация. Съгласно разпоредбата на чл. 37 ал.1 и ал.2 от Закона за гражданската регистрация ,данните в актовете за гражданско състояние се попълват въз основа на документи за самоличност на лицата. При съставяне на актове въз основа на документи от чужбина може да се ползват и други документи по гражданска регистрация само ако в получения или представения документ не се съдържат необходимите данни за съставянето на акта за гражданско състояние. В актовете за гражданско състояние не се вписват данни, заявления или сведения, които не са предвидени в закон.При съставяне на актове за гражданско състояние на български граждани, които имат и друго гражданство, данните се вписват въз основа на българския документ за самоличност-така чл. 37 ал.3 от с.з. След като молителите са се снабдили с препис от акт за смърт,издаден в Р Турция и удостоверение по чл. 18 от Наредба №РД-02-20-6 от 24.04.2012 год. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението,издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройство и министъра на правосъдието,следва да предприемат действията,посочени –горе.

По изложените съображения,съдът

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА решение № 74/15.06.2017 год. по гр.д.№ 213/2017 год. на Районен съд,гр.***и ПРЕКРАТЯВА производството по делото.

Решението подлежи на обжалване при условията на чл. 280 ал.1 от ГПК пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.