Р Е Ш Е Н И Е

№ 251 , гр. Добрич, 20.10.2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети октомври две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ДЯКОВА

ЕЛИЦА СТОЯНОВА

Разгледа докладваното от съдия Елица Стоянова в. ч. гр. д. № 399 по описа за 2017 г. и за да се произнесе, взе следното предвид:

Съдебното производство е образувано по реда на чл. 435 ал. 2 от ГПК, по жалба, рег. № 5438/ 22.08.2017 г., подадена от С.Н.Т., в качеството му на Едноличен търговец с фирма „***“ със седалище и адрес на управление с. О., общ. Добричка, ул. „**“ № 1, с ЕИК ***, длъжник по изп. д. № ПБ20177370400194 по описа на ЧСИ Л. Тасева с район на действие ДОС, вписана под № 737 на КЧСИ, против постановление за разноски от 23.05.2017 г. по изпълнителното дело. Съобразно изложените в жалбата оплаквания, разноските са недължими, тъй като изпълнителното производство е образувано въз основа на изпълнителен лист от 30.05.2015 г., издаден въз основа на заповед за незабавно изпълнение от същата дата по ч. гр. д;. № 26441/ 2015 г. по описа на СРС. Това изпълнително производство било прекратено от съдебния изпълнител с постановление от 18.04.2017 г. и връчено на длъжника на 25.04.2017 г. Изпълнителният лист бил обезсилен с определение № 4692/ 20.02.2017 г. по в. ч. гр. д . № 7032/ 2016 г. на СГС. Изложени са конкретни оплаквания срещу всяка от сумите, посочени в постановлението, като освен това е посочено, че ЧСИ не е издал сметка какви суми са били събрани от взискателя. В жалбата се съдържат и оплаквания за съдържащата се в поканата за доброволно изпълнение от 26.04.2017 г. покана за заплащане на сума в размер на 3 033. 97 лв. сторени до този момент съдебно – изпълнителни разноски, включително и такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ в размер на 2 566. 75 лв. След като изпълнителното производство било прекратено, то за него не се дължали такси и разноски, включително и таксата по т. 26. Настоява се за отмяна на постановлението за разноските.

Взискателят „Банка ДСК“ ЕАД не е изразил писмено становище по жалбата.

В приложените по реда на чл. 436 ал. 3 от ГПК мотиви на съдебния изпълнител става ясно, че намира жалбата за неоснователна. В постановлението за разноски били индивидиуализирани всички разноски, сторени по изпълнителното дело, включително и във връзка с администрирането на жалбите, подадени от самия длъжник. По отношение на посочените в поканата за доброволно изпълнение разноски, включително такава по т. 26 от Тарифата ТРЗЧСИ, то в тази част жалбата била процесуално недопустима, тъй като съдът вече е проверил дължимостта и с влязло в сила решение. Освен това по тази покана за доброволно изпълнение е бил извършен опис на движими вещи. При посещаване на фотоволтаичната система е станало ясно, че движимите вещи не могат да бъдат отделени, поради което кредиторът е изоставил този изпълнителен способ и избрал определяне на тяхната равностойност. По новоизбрания изпълнителен способ съдебният изпълнител изпратил нова покана за доброволно изпълнение от 05.06.2017 г. /същата е предмет на обжалване с жалба, рег. № 5331/ 16.08.2017 г., подадена от ЕТ „***“, по която е образувано в. гр. д. № 387/ 2017 г. по описа на ДОС/. В тази връзка се настоява за прекратяване на производството в тази му част поради недопустимост на подадената жалба, алтернативно за оставянето и без уважение като неоснователна.

Жалбата е подадена в срока по чл. 435 ал. 1 от ГПК, изхожда от легитимирано лице и е процесуално допустима.

Изп. д. № 20158510402466 по описа на ЧСИ М.П.с район на действие СГС, вписан под № 851 на КЧСИ е образувано по изпълнителен лист от 30.05.2015 г., издаден въз основа на заповед за незабавно изпълнение от същата дата, издадена по ч. гр. д. № 26441/ 2015 г. по описа на СРС. Въз основа на този изпълнителен лист длъжниците С.Н.Т., упражняващ търговска дейност в качеството му на ЕТ „***“, „***“ ООД и физическото лице Н.С.Т., са били задължени солидарно да заплатя на кредитора „Банка ДСК“ ЕАД сума в размер на 161 298. 85 лв. - главница, 1 377 лв. такса, 13 732. 72 лв. - възнаградителна лихва, 526 лв. мораторна лихва и 6 542. 71 лв. - разноски в заповедното производство.

Видно от приложения приемо – предавателен протокол от ЧСИ с рег. № 851 с район на действие СГС, по молба на взискателя делото е предадено на ЧСИ В. Рогова с район на действие ДОС, вписана под 736 на КЧСИ. Пред нея производството е било образувано под № 20167360400130, което от своя страна е било присъединено към образуваното дело № 129/ 2016 г. по описа на същия ЧСИ, образувано между същите страни за друго задължение.

По това изп. производство са били приложени в оригинал договор за учредяване на особен залог върху движими вещи към договор за кредит от 27.03.2012 г., сключен на 19.09.2013 г. между „Банка ДСК“ ЕАД и ЕТ „***“ и вписан в ЦРОЗ под № 2013092001977. Приложено е заявление от 19.07.2016 г. за вписване на пристъпване към изпълнение за част от вземането, което се търси, в размер на 29 667 лв., като имуществото, върху което се насочва изпълнението е предмет на особения залог оборудване ФВЕЦ, посочено в първоначалното вписване.

С молба от 09.03.2017 г. взискателят отправил искане до ЧСИ В. Рогова да препрати изпълнителното производство на ЧСИ Л. Тасева с район на действие ДОС, вписана под 737 на КЧСИ.

С приемо – предавателен протокол от 13.03.2017 г. делото било изпратено на ЧСИ Л. Такева, която го е образувала с постановление от 14.03.2017 г. за сумите от на 161 298. 85 лв. - главница, 1 377 лв. такса, 13 732. 72 лв. - възнаградителна лихва, 526 лв. мораторна лихва и 6 542. 71 лв. - разноски по делото.

На 16.03.2017 г. процесуалният представител на длъжника депозирал до съдебния изпълнител молба за прекратяване на изпълнителното производството поради обезсилване на изпълнителния лист. В тази връзка е представено определение № 4692/ 20.02.2017 г. по ч. гр. д. № 7032/ 2016 г. по описа на СГС, с което е било отменено разпореждането от 30.05.2015 г., с което е било допуснато незабавно изпълнение и е било разпоредено издаването на изпълнителен лист, обективирано в заповедта за незабавно изпълнение по ч. гр. д. № 26441/ 2015 г. по описа на СРС и е бил е обезсилен и изпълнителния лист, издаден по делото.

С молба от 18.04.2017 г. взискателят „Банка ДСК“ ЕАД е посочил, че желае изпълнението да бъде продължено въз основа на приложеното по делото извлечение от ЦРОЗ за пристъпване към изпълнение по реда на ГПК. Поради тази причина с постановление от същата дата съдебният изпълнител е прекратил изпълнителното производство по обезсиления изпълнителен лист и е разпоредил продължаване на изпълнението по второто приложено по делото изпълнително основание - извлечение от ЦРОЗ за пристъпване към изпълнение по реда на ГПК.

Приемайки, че се касае за ново по своето естество принудително изпълнение, съдебният изпълнител изпратил до длъжника ЕТ „***“ покана за доброволно изпълнение покана за доброволно изпълнение от 26.04.2017 г. Видно от съдържанието и, посочено е, че задължението по изпълнителното дело е в размер на 29 667 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 19.07.2016 г. Дължими, според съдебния изпълнител, са също така сумите от 3 033. 97 лв., сторени до този момент съдебно – изпълнителни разноски, определени съобразно ЗЧСИ и Тарифата към него, в това число и таксата по т. 26 от Тарифата в размер на 2 566. 75 лв. Длъжникът е бил уведомен, че върху движимите вещи, предмет на особения залог, представляващи оборудване на ФВЕЦ, находящо се в Овцекомплекс с. О., общ. Добричка, е бил наложен запор от съдебния изпълнител, като с призовката за доброволно изпълнение е насрочен опис на движимите вещи.

Против описаните в поканата за доброволно изпълнение разноски, дължими от длъжника ЕТ „***“ последният депозирал жалба, вх. № 20209/ 05.05.2017 г. , която била изпратена за разглеждане в ДОС и по която било образувано в. гр. д. № 206/ 2017 г. С решение № 143/ 01.06.2017 г. съдът оставил без уважение жалбата на длъжника против действията на ЧСИ Л. Тасева, състоящи се в насочване на изпълнението срещу имущество на длъжника, предмет на договора за особен залог. Единствено в мотивите на съдебния акт е посочено, че дължимите такси по изпълнението били правилно определени.

По подадена от длъжника ЕТ „***“ за определяне на дължимите от него до този момент разноски в изп. д. № 20177370400194, ЧСИ се произнесъл с поднадзорното постановление от 23.05.2017 г., с което определил следния размер на начислени и дължими по делото разноски, както следва:

I. В тази точка определил разноските по изп. производство, както следва:

1. По т. 3 от ТТЗРЧСИ /извършване на справка/ – 6 лв. с ДДС,

2. По т. 4 от ТТЗРЧСИ /изготвяне и изпращане на книжа по пощата/ - 60 лв. с ДДС;

3. По т. 9 от ТТЗРЧСИ /налагане на запор/ - 18 лв.;

4. По т. 20 от ТТЗРЧСИ /първоначална такса опис/ - 60 лв.;

5. По т. 31 б.б. „а“, „б“ и „к“ от ТТЗРЧСИ / държавни такси за изискани справки, банкови комисиони за заплатени такси и пощенски разходи/ - 185. 46 лв. с ДДС;

6. По т. 31 б. „д“ от ТТЗРЧСИ /депозит вещо лице/ - 120 лв. с ДДС;

7. По т. 26 от ТТЗРЧСИ върху процесното вземане в размер на 2 566. 75 лв. с ДДС /посочена в поканата за доброволно изпълнение/.

II. Включените в т.т. 2 – 4 от постановлението разноски са свързани с администрирането на подадените от длъжника ЕТ „***“ жалби против действия на съдебния изпълнител от 05.05.2017 г. и от 18.05.2017 г., както и по произнасянето на искането му по определяне на разноските с постановлението от 23.05.2017 г.

В жалбата, инициирала настоящото произнасяне, са изложени оплаквания както срещу постановлението като цялост, касателно дължимостта изобщо на разноски, доколкото са наведени твърдения за прекратяване на изпълнителното производство, така и относно дължимостта на конкретно посочените от съдебния изпълнител парични суми.

Жалбата изхожда от длъжник, е насочена срещу подлежащ на обжалване акт на съдебен изпълнител, с който се определя дължимостта на разноски, поради което и на основание чл. 435 ал. 1 т. 2 от ГПК е процесуално допустима.

Преди разглеждане на конкретните оплаквания на длъжника относно недължимост на посочени определени парични суми, Окръжният съд намира, че следва да се занимае с оплакванията му изобщо за недължимост на разноски по съдебното изпълнение, тъй щото същото е било прекратено поради обезсилване на изпълнителния титул, по който е било образувано.

Така релевираните оплаквания не се споделят от настоящата съдебна инстанция. Няма спор, че изначално изпълнителното производство е било образувано по изпълнителен лист от 30.05.2015 г., издаден въз основа на заповед за незабавно изпълнение от същата дата, издадена по ч. гр. д. № 26441/ 2015 г. по описа на СРС, който изпълнителен лист е за парично вземане на „Банка ДСК“ ЕАД, включително и солидарно против длъжника ЕТ „***“ за задължение в размер на 161 298. 85 лв., главница, ведно с конкретно посочените по размер възнаградителна, мораторна лихви, такса и разноски. Безспорно е също така, че определение № 4692/ 20.02.2017 г. по ч. гр. д. № 7032/ 2016 г. по описа на СГС, с което е било отменено разпореждането от 30.05.2015 г., с което е било допуснато незабавно изпълнение и е било разпоредено издаването на изпълнителен лист по ч. гр. д. № 26441/ 2015 г. по описа на СРС. Преди неговото прекратяване обаче с постановлението от 18.04.2017 г., взискателят е депозирал молба, с която е настоял принудителното изпълнение да продължи, но на основание различен изпълнителен титул – вписаното заявление за пристъпване към изпълнение от страна на „Банка ДСК“ ЕАД върху движимото имущество, предмет на особен залог по договор, вписан в ЦРОЗ под № 2013092001977, до размера на сумата от 29 667 лв. Посочил е, че желае принудителното изпълнение да се изпълни по правилата на ГПК и е възложил на ЧСИ изпълнението на правомощията по чл. 18 от ЗЧСИ. В тази насока има изрично произнасяне на съдебния изпълнител, че прекратява принудителното изпълнение единствено касателно вземанията по изпълнителния лист от 30.05.2015 г., но не и по вписаното заявление за пристъпване на изпълнение. По вече образувано между същите страни изпълнително производство е допустимо включването и на тези притезания на същия взискател /вж. решение № 1513/ 09.07.2015 г. по в. ч. гр. д. № 671/ 2015 г. на САС/. Следователно е налице изпълнително производство против ЕТ „***“, образувано от взискателя „Банка ДСК“ ЕАД по вписаното в ЦРОЗ заявление за пристъпване към изпълнение. В този смисъл оплакванията са неоснователни.

За яснота постановлението следва да бъде съобразено съобразно горното обозначение.

Посочените в постановлението разноски, както следва: по т. 3 от ТТЗРЧСИ /извършване на справка/ – 6 лв. с ДДС, по т. 4 от ТТРЗЧСИ /изготвяне и изпращане на книжа по пощата/ - 60 лв. с ДДС; по т. 9 от ТТРЗЧСИ /налагане на запор/ - 18 лв.; по т. 20 от ТТЗРЧСИ /първоначална такса опис/ - 60 лв.; по т. 31 б.б. „а“, „б“ и „к“ от ТТЗРЧСИ / държавни такси за изискани справки, банкови комисиони за заплатени такси и пощенски разходи/ - 185. 46 лв. с ДДС; по т. 31 б. „д“ от ТТЗРЧСИ /депозит вещо лице/ - 120 лв. с ДДС и по т. 26 от ТТЗРЧСИ върху процесното вземане в размер на 2 566. 75 лв. с ДДС /посочена в поканата за доброволно изпълнение/, условно обозначение като разноски с №№ 1 – 7 в пункт I не са дължими, предвид следното:

Към момента на изготвяне на процесното постановление изпълнителното производство се е водело единствено на основание вписаното заявление за пристъпване към изпълнение от страна на „Банка ДСК“ ЕАД върху движимото имущество, предмет на особен залог по договор, вписан в ЦРОЗ под № 2013092001977, до размера на сумата от 29 667 лв. Движимото имущество е конкретно посочено в опис № 1091083, състаляващ приложение към договора за особен залог, вписан под горния номер. Взискателят е избрал една от хипотезите за пристъпване към изпълнение, регламентирани в чл. 18 ал. 4 от ЗЧСИ. Съгласно този текст, по възлагане от пристъпилия към изпълнение обезпечен кредитор частният съдебен изпълнител може да предаде заложеното имущество по реда на чл. 521 от ГПК, както и да продаде заложеното имущество по реда на ЗОЗ или по реда на ГПК.

Съгласно глава 42 от ГПК „Изпълнение върху движими вещи“, съдебният изпълнител описва посочената от взискателя вещ камо ако се намира във владение на длъжника, освен ако от обстоятелствата става ясно, че вещта принадлежи на друго лице /л. 465 от ГПК/. Следва определяне на цената, по която вещта да се предаде в магазин /чл. 468 ал. 1 от ГПК/, като при необходимост за състоянието на вещта може да бъде назначено вещо лице. Раздел II от глава 42 – „Продан на движими вещи“ регламентира конкретната процедура при продажба на движими вещи, която е неотносима, доколкото изп. производство не е стигнало до този етап.

Следователно съдебният изпълнител е бил овластен да пристъпи към принудително изпълнение върху движимото имущество, предмет на особения залог, като го опише, оцени и продаде. Следователно такси биха били дължими единствено за описа и оценката на движимите вещи, описани в постановлението като разноски по т. 20 от ТТЗРЧСИ /първоначална такса опис/ - 60 лв. и по т. 31 б. „д“ от ТТЗРЧСИ /депозит вещо лице/ - 120 лв. с ДДС. Тези такси обаче са дължими авансово от взискателя в съответствие с чл. 29 от ТТРЗЧСИ и едва след плащането им и по реда на 79 от ГПК следва да бъдат събрани от длъжника. Следователно съдебният изпълнител следва да покани за внасянето им взискателя, а не длъжника, което е логично, доколкото самият взискател би могъл междувременно да се откаже от избрания от него принудителен способ и да премине към друг, каквито са и данните по изпълнителното производство в настоящия случай, макар и след издаване на процесното постановление за разноски от 26.05.2017 г.

В конкретната хипотеза движимото имущество, върху което е насочено взискането, не се налага да бъде запорирано. Това е така, тъй като за разлика от обичайното принудително изпълнение върху движими вещи, в процесния случай върху тях тежи особен залог с обезпечителна функция. Именно защото пристъпването към изпълнение по реда на ГПК на основание чл. 18 ал. 4 от ЗЧСИ, въз основа на вписано заявление за пристъпване към изпълнение, съдебният изпълнител е ограничен в изпълнителния способ и в имуществото, върху което да насочи действията по принудително изпълнение. Не е необходимо не само налагането на запор върху същото, но и изобщо проучването на имущественото състояние на длъжника, включващо извършването на справки и свързаните с това банкови комисиони и пощенски разходи. Поради тази причина разноските, описани в постановление, а именно: по т. 3 от ТТЗРЧСИ /извършване на справка/ – 6 лв. с ДДС, по т. 4 от ТТЗРЧСИ /изготвяне и изпращане на книжа по пощата/ - 60 лв. с ДДС; по т. 9 от ТТЗРЧСИ /налагане на запор/ - 18 лв. и по т. 31 б.б. „а“, „б“ и „к“ от ТТЗРЧСИ / държавни такси за изискани справки, банкови комисиони за заплатени такси и пощенски разходи/ - 185. 46 лв. с ДДС, са недължими от длъжника ЕТ „***“.

По отношение посочената в постановлението сума в размер на 2 566. 75 лв. с ДДС, представляваща дължима от длъжника такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ, настоящият съдебен състав намира, че не е дължима, доколкото принудителното изпълнение не касае изпълнение на парично вземане. Такова е било първоначалното изпълнение по обезсиления изпълнителен лист, в който длъжникът е бил осъден да заплати на кредитора определена парична сума. Не е такава обаче хипотезата при изпълнение въз основа на вписано заявление за пристъпване към изпълнение. Това е видно при тълкуване на разпоредбите на Глава 7 от ЗОЗ – „Изпълнение върху заложеното имущество“. Ал. 2 на чл. 32 от ЗОЗ предвижда, че с вписването на пристъпване към изпълнение заложеното имущество преминава в разпореждане на заложния кредитор, който има право да вземе мерки за запазването му /съгласно чл. 34 от ЗОЗ/, да го управлява и да го продаде. Следователно не се касае за изпълнение на парични задължения, за което ЧСИ да си начислява такса по т. 26 от Тарифата.

При така изложените съображения Окръжният съд счита, че разноските, както следва: по т. 3 от ТТЗРЧСИ /извършване на справка/ – 6 лв. с ДДС, по т. 4 от ТТРЗЧСИ /изготвяне и изпращане на книжа по пощата/ - 60 лв. с ДДС; по т. 9 от ТТРЗЧСИ /налагане на запор/ - 18 лв.; по т. 20 от ТТЗРЧСИ /първоначална такса опис/ - 60 лв.; по т. 31 б.б. „а“, „б“ и „к“ от ТТЗРЧСИ / държавни такси за изискани справки, банкови комисиони за заплатени такси и пощенски разходи/ - 185. 46 лв. с ДДС; по т. 31 б. „д“ от ТТЗРЧСИ /депозит вещо лице/ - 120 лв. с ДДС и по т. 26 от ТТЗРЧСИ върху процесното вземане в размер на 2 566. 75 лв. с ДДС /посочена в поканата за доброволно изпълнение/, не са дължими от длъжника. В тази му част постановлението като неправилно следва да бъде отменено.

По отношение на разноските, условно описани по – горе като пункт II, а именно включените в т.т. 2 – 4 от постановлението разноски, свързани с администрирането на подадените от длъжника ЕТ „***“ жалби против действия на съдебния изпълнител от 05.05.2017 г. и от 18.05.2017 г., както и по произнасянето на искането му по определяне на разноските с постановлението от 23.05.2017 г., Окръжният съд намира, че същите са дължими. В постановлението са посочени конкретните действия, които са били извършени от съдебния изпълнител, включително и документите, които ги обективират с посочване на конкретната страница. Видно е, че тези действия, свързани с администрирането на жалбите, подадени от длъжника, както и във връзка с произнасянето с поднадзорното постановление за разноски, са извършени и за тях се дължат съответните такси по ТТРЗЧСИ. Основното възражение на длъжника е, че за тези разноски не му е издаден документ по ЗСч, доколкото в забележката към чл. 31 от Тарифата е предвидено, че допълнителните разноски са за сметка на длъжника, когато за тях е издаден документ по ЗСч. Съгласно чл. 4 ал. 1 от ЗСч, счетоводният документ е хартиен или технически носител на счетоводна информация, класифициран като първичен, вторичен и регистър. Първичният документ /ал. 2 на с. чл./ е носител на информация за регистрирана за първи път стопанска операция. В чл. 5 и чл. 6 от ЗСч са посочени минимално необходимите реквизити на счетоводния/ първичния счетоводен документ. При съпоставка на тази разпоредби с издаваните от съдебния изпълнител документи, Окръжният съд намира, че такъв счетоводен документ, удостоверяващ извършването на стопанската операция – плащането от страна на длъжника, представлява сметката, въз основа на която длъжникът да плати. Това обаче не означава, че тези разходи, свързани с администрирането на жалбите, не са били дължими от длъжника. Напротив, те са в негова тежест да ги понесе, доколкото съдебните производства по обжалването са инициирани по негови жалби, също произнасянето с въпросното постановление е породено от негова молба. Същинската стопанска операция по плащането им ще бъде извършена в последващ момент и тогава съдебният изпълнител ще издаде първичен счетоводен документ по ЗСч, но и към настоящия момент тези разноски за сторени и следва да бъдат понесени от ЕТ „***“.

Предвид всички изложени съображения, Окръжният съд намира, че жалбата, инициирала настоящото производство, е частично основателна. Обжалваното постановление за разноски следва да бъде отчасти отменено съобразно мотивите по – горе, а в останалата му част – потвърдено.

Водим от горното и на основание чл. 437 от ГПК, ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА постановление за разноски от 23.05.2017 г. по изп. д. № ПБ20177370400194 по описа на ЧСИ Л. Тасева с район на действие ДОС, вписана под № 737 на КЧСИ, в частта му, с която в тежест на Едноличен търговец с фирма „***“ със седалище и адрес на управление с. О., общ. Добричка, ул. „**“ № 1, с ЕИК ***, е било възложено заплащането на следните разноски по изпълнението: по т. 3 от ТТЗРЧСИ /извършване на справка/ – 6 лв. с ДДС, по т. 4 от ТТРЗЧСИ /изготвяне и изпращане на книжа по пощата/ - 60 лв. с ДДС; по т. 9 от ТТРЗЧСИ /налагане на запор/ - 18 лв.; по т. 20 от ТТЗРЧСИ /първоначална такса опис/ - 60 лв.; по т. 31 б.б. „а“, „б“ и „к“ от ТТЗРЧСИ / държавни такси за изискани справки, банкови комисиони за заплатени такси и пощенски разходи/ - 185. 46 лв. с ДДС; по т. 31 б. „д“ от ТТЗРЧСИ /депозит вещо лице/ - 120 лв. с ДДС и по т. 26 от ТТЗРЧСИ върху процесното вземане в размер на 2 566. 75 лв. с ДДС /посочена в поканата за доброволно изпълнение/.

ПОТВЪРЖДАВА постановление за разноски от 23.05.2017 г. по изп. д. № ПБ20177370400194 по описа на ЧСИ Л. Тасева с район на действие ДОС, вписана под № 737 на КЧСИ в останалите му части.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.