Р Е Ш Е Н И Е

 

244      , гр. Д., 16.10.2017 г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Д.КИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публичното заседание на втори октомври две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА

                                                                               ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

                                                                                        ЕЛИЦА СТОЯНОВА

                                                                                        

При участието на секретаря Павлина Пенева, разгледа докладваното от съдия Елица Стоянова в. гр. д. № 405 по описа на Д.кия окръжен съд за 2017 г. и за да се произнесе, взе следното предвид:

 

Съдебното производство е образувано по реда на чл. 258 и сл. от ГПК, по въззивна жалба, вх. № 12 721/ 27.07.2017 г., подадена от процесуалния представител на ответника „Б.П.Б.” АД със седалище и адрес на управление гр. С., район М., бул. „Ц.Ш.” № *** *, с ЕИК ***, против решение № 626/ 11.07.2017 г. по гр. д. № 1295/ 2017 г. по описа на РС гр. Д., с което исковите претенции на С.Н.Х., с ЕГН  **********,***, са били уважени, уволнението и е било признато за незаконно и е била отменена заповед **/23.01.2017 г. на главен изпълнителен директор и изпълнителен директор на банката - работодател, ищцата е била възстановена на длъжността, която е заемала преди уволнението, както и в частта му, в която в тежест на ответника са били възложени сторените от ищцата разноски. Съобразно изложените в жалбата оплаквания, решението било незаконосъобразно и неправилно. В разрез със съдебната практика първостепенният съд приел, че не е налице злоупотреба с доверието на работодателя. Доказателствата по делото сочели, че ищцата не е изпълнила точно задълженията си по упълномощителната сделка. Неправилни били изводите и за липсата на извършени от ищцата други тежки нарушения на трудовата дисциплина, тъй като не било вменено в задълженията на ищцата да проверя изплащането на продажната цена, което от своя страна не представлявало условие да се откаже вписване на нотариалния акт. Доказателствата по делото сочели, че ищцата подписала нотариалния акт без да се увери, че е платена цялата му цена. Това от своя страна не съставлявало изолиран случай. При изложените съображения се настоява за отмяна на атакуваното решение и отхвърляне на исковете. Претендира разноски в две съдебни инстанции.

По реда на чл. 263 ал. 1 от ГПК ответната по въззива страна С.Н.Х., чрез процесуалния си представител, е депозирала писмен отговор, в който се противопоставя на възведените в жалбата оплаквания и настоява решението, като валидно, допустимо и правилно, да бъде потвърдено. Претендира разноски за въззивното производство.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 315 ал. 2, вр. чл. 259 ал. 1 от ГПК, изхожда от легитимирано лице и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Първоинстанционното производство е било образувано по предявени от С.Н.Х. против „Б.П.Б.“ АД претенции за признаване незаконността на уволнението и, извършено със Заповед № **/ 23.02.2017 г., издадена от главния изпълнителен директор на ответното дружество и за отмяна на уволнителния акт и за възстановяване на длъжността и, която е заемала преди уволнението. Съобразно изложените в исковата молба твърдения, описаното в заповедта за уволнение нарушение на трудовата дисциплина, вменено на ищцата като управител на клон на банката в гр. Д., всъщност било изцяло изпълнение на указания на дружеството. Ищцата по никакъв начин не е променила договореностите в предварителния договор. След като е установила, че купувачът не е заплатил покупната цена на договора, ищцата е предприела действия, насочени към плащането и. Съдебни такива за принудително събиране на сумата не е предприела, доколкото не са в нейните правомощия. С.Н.Х. не е осъществила вменените и дисциплинарни нарушения, поради което уволнението и поради злоупотреба с доверието на работодателя е незаконосъобразно. Нарушена била процедурата по изискване на обяснения по реда на чл. 193 ал. 1 от КТ, такива за конкретното нарушение не били изисквани. Освен това работодателят не е упражнил правата си добросъвестно в съответствие с разпоредбата на чл. 8 ал. 1 от КТ. Настоява се за уважаване на исковете, претендират се разноски.

По реда на чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът "Б.П.Б." АД е депозирала писмен отговор, в който се противопоставя на основателността на предявените претенции. По силата на предварителен договор за покупко – продажба на недвижим имот, собственост на банката, в полза на ищцата било издадено пълномощно да продаде имота, като се увери, че продажната цена е заплатена в деня на сделката, но преди вписването и в СлВп. Следователно като представител на продавача ищцата е имала задължение да се увери, че стойността на сделката е платена. Като не е сторила това, ищцата е нарушила изрично дадени и указания. Също не проявила достатъчно заинтересованост да предприеме действия по принудителното събиране на сумите, тъй като едва нарушението било установено едва при реакция от страна на централата на банката. Действията и довели до необходимостта от иницииране на съдебно производство за разваляне на сключения договор, което от своя стрна довело до натоварването на страната с разноски. Работодателят изискал от ищцата конкретни писмени обяснения. Не отговаряло на истината, че работодателят не изпълнял добросъвестно задълженията си. Напротив, на С.Н.Х. било наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ със заповед, влязла на 27.11.2016 г. В сила. Настоява се за отхвърляне на исковете, претендирани са разноски.

С оглед релевираните в жалбата оплаквания, доводите и съображенията, развити от страните в процеса и ангажираните по делото доказателства, Д.кият окръжен съд приема за установено от фактическа страна следното

Страните по делото не спорят, че С.Н.Х. е изпълнявала длъжността „Управител на клон гр. Д.“ в "Б.П.Б." АД по силата на трудов договор № ***/ 18.02.2008 г.

 По делото е приложен предварителен договор от 19.10.2016 г., сключен между "Б.П.Б." АД, от една страна като продавач, и „Т.Е.Т.*“, като купувач. Предмет на сделката е недвижим имот, собственост на банката и находящ се в с. К., общ. Г. Т.. Съгласно чл. 3 от същия, след заплащане на част от продажната цена към момента на сключване на предварителния договор, останалата част от продажната цена в размер на 15 444 евро без ДДС продавачът се задължава да заплати в срок от два месеца след сключване на предварителния договор, но най – късно в деня на сключване на окончателния договор за покупко – продажба, преди вписването на акта.

Банката – продавач е упълномощила ищцата с нотариално заверено пълномощно с рег.№ ***** от 13.12.2016г. /на подписа/ и с рег.№ *****, том ****, акт ** от 13.12.2016г. при В.И., нотариус, вписан под *** при НК, да я представлява пред нотариуси за изповядването на нотариалния акт за покупко – продажба на имота, предмет на горния предварителен договор. В пълномощното е преповторено съдържанието на предварителния договор касателно плащането на окончателната цена от купувача със собствени средства в деня на сключване на окончателния договор във формата на нотариален акт, преди вписването му в Службата по вписванията. В тази връзка на пълномощника – ищцата е дадено правото на подпише нотариален акт за покупко – продажба на имота и всички съпътстващи го молби, декларации и др. документи. Дадено му е правото да предаде владението върху имота в полза на купувача след подписването на нотариалния акт от страните и заплащане на продажната цена на недвижимия имот, ведно с ДДС.

По силата на н. а. № ***/ 22.12.2016 г., том **, рег.№****, дело №***/2016г. на нотариус с рег. № *** на НК гр. С., с район на действие РС гр. Г.Т. е сключен договор за покупко-продажба на недвижимия имот,  предмет на предварителния договор, срещу поемане на задължение от страна на купувача да изплати на продавача със собствени средства в деня на сключване на нотариалния акт, преди вписването му, сумата от 30 216 лв. Без ДДС, както и дължимият ДДС. Нотариалният акт е  бил вписан в СлВп гр. Г.Т. с вх. рег. № ****, акт № **, том **, дело № ****/ 2016 г. Договорът е подписан от ищцата в качеството на пълномощник на банката — продавач.  Страните не спорят, че остатъчната цена на имота не е била платена от купувача.

На 06.01.2017 г. до ищцата, до нотариус № *** и до купувача е било изпратено електронно писмо от дирекция „Н.И.“ при "Б.П.Б." АД, съгласно което по сметка на банката продавач е преведено необходимото ДДС, но не и остатъкът от продажната цена на имота в размер на 15 444 евро.

Предвид факта на неизпълнение на задължението за плащане на цената по договора, банката – ищец е предявила срещу купувача „Т.Е.Т.*  ЕООД иск за разваляне на договора за покупко-продажба на недвижим имот, сключен с горепосочения нотариален акт. По исковата молба е било образувано гр. д. № 64/ 2017 г. по описа на РС гр. Г. Т..

С писмо, изх. № ** **-***/ 17.02.2017 г. от ищцата и на основание чл. 193 ал. 1 от КТ са били изискани писмени обяснения във връзка със сключването на договора за покупко — продажба на недвижим имот без да е била платена цялата продажна цена по него. С.Х. дала обяснения, че е подписала като пълномощник на банката нотариалния акт срещу поето от купувача задължение да плати цената, да изпрати копие от платежното наруждане на нея и на нотариуса, която да впише сделката в СлВп. Това били изискванията във връзка с плащането на цената, регламентирани както в предварителния договор, така и в изричното и пълномощно като представител на банката – продавач.

Ищцата Х. е уведомена на 22.02.2017 г. за писмено поисканите й обяснения относно процесните нарушения, като на същата дата са дадени такива.

На 23.02.2017 г. е била издадена заповед № **на главен изпълнителен директор и изпълнителен директор на „Б.П.Б.” АД, връчена на ищцата на същата дата, с която и е наложено дисциплинарно наказание уволнение, на основание чл.190 ал. 1 т. 4 пр. I и т.7 от КТ, вр. чл. 187 т. 3 т. 7 и т. 8 от КТ, за това че  на 22.12.2016 г., в качеството и на управител на банката - клон Д. лично е подписала нотариален акт от същата дата с ***, том **, дело *** /2016 г., рег. № ****/ 22.12.2016г. по описа на при нотариус С.Ж.с рег. № *** на НК, с район на действие РС гр. Г. Т. за покуко-продажба на недвижим имот на Банката, находящ се в с. К., община Г.Т., съгласно нотариално заверено пълномощно с рег.№ ***** от 13.12.2016г. /на подписа/ и с рег.№ *****, том ****, акт ** от 13.12.2016г. при В.И., нотариус, вписан под №*** при НК, без да извърши дължимата проверка дали е платена окончателната цена на имота. Съгласно нотариалния акт и  цитираното пълномощно и каквито са били изричните указания на дирекция Н.И. на Банката, окончателната продажна цена в размер на 15 444 евро без ДДС, с левова равностойност 30 216. 19 лв. без ДДС, купувачът е следвало да изплати на продавача – „Б.П.Б.” АД със собствени средства в деня на сключване на окончателния договор за покупко-продажба на имота във формата на нотариален акт, преди вписването му в Службата по вписванията. След като Дирекция „Н.И.“ на Банката е информирала ищцата за неплащането на цената, тя не е предприела никакви действия, поради което банката – продавач предприела действия по съдебно иницииране на производство за разваляне на договора. В резултат на действията на Х., Банката е предприела действия по разваляне на покупко-продажбата по съдебен ред, което е свързано с допълнителни разноски.

Представена е по делото ведно с отговора на исковата молба е и заповед № **-**-***/ 21.11.2016 г. на главен изпълнителен директор и изпълнителен директор на „Б.П.Б.” АД, с която на ищцата е било наложено наказание „предупреждение за уволнение” за срок от една година. Заповедта и е била връчена на 27.11.2016 г. В заповедта за дисциплинарно уволнение не е посочена тази заповед като отежняващо отговорността на ищцата обстоятелство.

При така изложените фактически данни Д.кият окръжен съд достига до следните правни изводи:

Предявените от С.Н.Х. против „Б.П.Б.“ АД гр. С. при условията на обективно съединяване претенции черпят правното си основание от нормата на чл. 357, вр. чл. 344 ал. 1 т. 1 и т. 2 от КТ, щото по своето естество представляват трудов спор между ищцата – служител, и ответника -  работодател, за отмяна на едностранното прекратяване на трудовото правоотношение поради налагането на дисциплинарно наказание „уволнение“ и за възстановяване ищцата на длъжността, която е заемала преди уволнението. Исковата молба е депозирана в рамките на двумесечния срок, визиран в чл. 358 ал. 1 т. 2 от КТ и броим от датата на връчване на уволнителния акт, предвид което подлежи на разглеждане. Всяка от страните е легитимирана да участва в процеса, поради което при извършената служебна проверка въззивният съд счита, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Относно правилността му Окръжният съд намира следното:

Ищцата е възвела като оплакване за незаконосъобразност на заповедта, с която и е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, нарушение на процесуалните правила на чл. 193 от КТ. Видно от съдържанието на исканите и обяснения, съдържат се всички релевантни за случая обстоятелства, в достатъчна степен конкретни, за да е знаела ищцата за какво конкретно и се искат обяснения и да не е нарушено правото и на защита.

За да уважи ищцовите претенции, първоинстанционният съд е приел, че не са налице дисциплинарните нарушения, посочени в заповедта за уволнение. Злоупотреба с доверието на работодателя било налице, когато работникът използвал това доверие за извличане на определена облага за себе си или за другиго или за увреждане на работодателя, а това нарушение било съставомерно само ако е налице реално извличане на имуществена облага за работника или трето лице или са настъпили имуществени вреди за работодателя и то при форма на вината "умисъл" от страна на работника. Тъй като работодателят нито е твърдял, нито е установил с доказателства ищцата да е извлекла облага, то поведението и не съставлява злоупотреба с доверието на работодателя.

Районният съд е приел също така, че не са налице и други тежки нарушения на трудовата дисциплина от страна на ищцата. Това било така, тъй като в тежест на ищцата не било вменено извършването на проверка за плащането на цената преди подписването на нотариалния акт. Липсвали такива изрични указания от дирекция „Н.И.“ в банката. Липсвали също така доказателства С.Н.Х. да е нарушила правилата и процедурите на банката – работодател, каквито не били представени в първоинстанционното производство, не е изпълнила възложената работа точно и съобразно дадените указания, каквито също липсвали като доказателства, и е нарушила законните нареждания на работодателя. В тази връзка първоинстанционният съд е приел, че работодателят не е доказал, че ищцата е осъществила вмененото и нарушение на трудовата дисциплина, поради което е уважил претенциите и за признаване на уволнението за незаконно и за отмяна на уволнителния акт.

Така изложените съображения не се споделят от настоящата съдебна инстанция, предвид следното:

По силата на трудов договор № ***/ 18.02.2008 г. ищцата, в качеството и на управител на работодателя – „Б.П.Б.“ АД, клон гр. Д., е приела да изпълнява задълженията си, определени в длъжностната и характеристика в съответствие със закона, с вътрешните правила на работодателя, с които е запозната и със заповедите на непосредствените и висши началници в клона. Ищцата се е съгласила също така да изпълнява задълженията си по възможно най – добрия начин и така, както се изисква от нея от работодателя.

Дисциплинарното нарушение, вменено и със заповедта за уволнение, се изразява фактически в това, че е подписала договора за прехвърляне на недвижим имот, обективиран в н. а. ***, том **, дело *** /2016 г., рег. № ****/ 22.12.2016г. по описа на при нотариус С.Ж.с рег.№ *** на НК, с район на действие РС гр. Г. Т., без предварително да се е уверила, че купувачът е платил изцяло продажната цена.  Това фактически формулирано нарушение работодателят е подвел под нормите на чл. 187 т. 3, т. 7 и т. 8 от КТ и тъй като е приел, че представлява такова тежко нарушение на трудовата дисциплина, регламентирано в чл. 190 ал. 1 т. 4 и т. 7 от КТ, то на ищцата следва да се наложи най – тежката дисциплинарна санкция.

Разпоредбата на чл. 187 т. 3 от КТ предвижда, че дисциплинарно нарушение представлява неизпълнението на възложената работа, неспазването на техническите и технологичните правила. Законодателят е имал предвид неизпълнението на конкретно възложена, фактически индивидуализирана работа от страна на работника. В настоящото производство не са налице доказателства работодателят да е възложил на ищцата работа, различна от вменената и с трудовия договор и длъжностната характеристика.

Поведението на ищцата, според работодателя, представлява неизпълнение на законни нареждания на работодателя, тъй като са и били дадени указания от дирекция „Н.И.“ да се увери, че е постъпила продажната цена на недвижимия имот, собственост на банката – работодател, правото на собственост върху който се прехвърля от ищцата, в качеството и на пълномощник на собственика. Районният съд е приел, че не са налице неизпълнение на законни нареждания на работодател, тъй като не са били представени нито твърдените указания, нито пък съгласно предварителния договор и изричното пълномощно на ищцата и е било вменено задължение да се убеди, че е платена цялата продажна цена на договора. Настоящият съдебен състав, че именно такива са бъди законните нареждания на работодателя, макар и да липсва ясна конкретизация, каквато първоинстанционният съд намира за наложителна.

Както в предварителния договор за покупко – продажба на недвижим имот, така и в изричното пълномощно в полза на ищцата, в качеството и на управител на клон на банката в гр. Д. е било посочено, че окончателната цена в размер на 15 444 евро без ДДС се заплаща от купувача със собствени средства в деня на сключване на окончателния договор във формата на нотариален акт, преди вписването му в Службата по вписванията. В тази връзка на пълномощника – ищцата е било дадено правото на подпише нотариален акт за покупко – продажба на имота и всички съпътстващи го молби, декларации и др. документи. Дадено и е и правото да предаде владението върху имота след като се убеди, че е платена продажната цена.

Само на пръв поглед, според настоящия състав на Окръжния съд, в тежест на ищцата не е било възложено задължение да се убеди, че купувачът по сделката е платил изцяло остатъкът от цената на недвижимия имот.

Ищцата е била упълномощена да сключи от името на банката – собственик договор за покупко – продажба на недвижим имот. Съгласно чл. 1** ал. 1 от ЗЗД, с договора за продажба продавачът се задължава да прехвърли на купувача собствеността на една вещ или друго право срещу цена, която купувачът се задължава да му заплати. Съгласно чл. 200 от ЗЗД, купувачът е длъжен да плати цената и да получи вещта, като плащането трябва да стане едновременно с предаването на вещта и на мястото, където то се извършва. Видно от съдържанието на н. а. за покупко – продажба на недвижим имот № ***/ 22.12.2016 г. на нотариус № *** на НК, с район на действие РС гр. Г. Т., не е предвидено предаването на владението върху недвижимия имот в момент, различен от този на подписването на нотариалния акт. Следователно, макар и не съвсем точно описано, на ищцата е било дадено законово разпореждане от страна на работодателя да провери дали действително е била платена продажната цена на недвижимия имот от страна на купувача. Противното изглежда логически необосновано и противоречи на обичайната житейска логика. В тази връзка Окръжният съд достига до извода, че ищцата е осъществила нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187 т. 7 от КТ. По естеството си това нарушение представлява тежко по смисъла на чл. 190 ал. 1 т. 7 от КТ, тъй като е довело до поне две неблагоприятни последици за работодателя. От една страна, в качеството и на собственик на недвижим имот, банката е била лишена от собственост, което е довело до намаляване на имуществото и. От друга страна, понеже се касае за договор за прехвърляне на право на собственост върху недвижим имот, развалянето му и на основание чл. 87 ал. 3 от ЗЗД е допустимо само по съдебен ред. В тази връзка са и доказателствата за образувано гр. д. № 64/ 2017 г. по описа на РС гр. Г. Т., което само по себе си е свързано с товаренето на изправната страна „Б.П.Б.“ АД с разноски за държавни такси, адвокатско възнаграждение и пр. „Преценката на критерия тежест на допуснатото нарушение следва да се основава на всички обстоятелства, имащи отношение към извършеното дисциплинарно нарушение. За тежестта на нарушението от значение е характера на изпълняваната работа, характера на възложените трудови функции и доколко те сочат за оказано от работодателя по-високо доверие, респ. доколко са свързани с по-висока степен на отговорност при изпълнение на работата, значимостта на неизпълнените задължения по трудовото правоотношение, с оглед настъпилите или възможни неблагоприятни последици за работодателя, респ. доколко тези последици са повлияли или могат да повлияят върху работата на работодателя, обстоятелствата при които е осъществено неизпълнението, както и субективното отношение на работника или служителя към неизпълнението.“ – в този смисъл изрично решение № 75/ 10.06.2015 г. по гр. д. № 5735/ 2014 г., IV г. о. на ВКС на РБ. Следователно въззивната инстанция намира за незаконосъобразно решението на първоинстанционния съд, че ищцата не е допуснала тежко нарушение на трудовата дисциплина, не изпълнявайки законово разпореждане на работодателя.

Районният съд също така е приел, че поведението на ищцата не съставлява злоупотреба с доверието на работодателя, тъй като такава е налице, когато работникът използва това доверие за извличане на определена облага за себе си или за другиго или за увреждане на работодателя. Горното нарушение, според съда, е съставомерно само ако е налице реално извличане на имуществена облага за работника или трето лице или са настъпили имуществени вреди за работодателя и то при форма на вината "умисъл" от страна на работника. Така изложените съображения не се споделят от настоящата съдебна инстанция. „Неизпълнението на задължението за лоялност към работодателя съставлява дисциплинарно нарушение по чл. 190 ал. 1 т. 4 от КТ - злоупотреба с доверието, оказано при възлагане изпълнението на работата за длъжността. Нарушението може да се прояви в различни форми, чиято обща характеристика е злепоставяне на отношенията на доверие между работник и работодател. Несъмнено, злоупотреба с доверието на работодателя е налице, когато работникът, възползвайки се от служебното си положение е извършил преднамерени действия с цел извличане на имотна облага. Злоупотреба с доверието на работодателя обаче е налице и в случаите, когато без да е извлечена имотна облага, работникът, възползвайки се от служебното си положение е извършил действия, компрометиращи оказаното му доверие; когато с действията си е злепоставил работодателя пред трети лица, независимо дали действията са извършени умишлено.“ – в този смисъл изрично постановеното по реда на чл. 290 от ГПК решение № 56/ 12.03.2014 г. по гр. д.№ 4607/ 2013 г. на IV г. о. на ВКС на РБ.

В тази връзка Окръжният съд намира следното: ищцата е била назначена на длъжността „управител на клон гр. Д.“ и в този смисъл работодателят и е възложил от една страна да изпълнява всички присъщи на длъжността и задължения с необходимата лоялност към интересите на работодателя. Освен това са и били възложени управленчески функции. „Когато работникът или служителят е натоварен с управленчески функции, то изискванията за лоялност към работодателя са свързани и с проявата на поведение, което пази и укрепва престижа на работодателя. Възлагането на управленчески функции предпоставя една по-висока степен на оказано от работодателя доверие, поради което изпълняващият ги работник или служител е длъжен да се въздържа от действия, които биха злепоставили работодателя както пред външни за предприятието лица, така и пред работниците и служителите на предприятието. Когато служителят, натоварен с управленчески функции, възползвайки се от служебното си положение, допуска действия в разрез със задължението за лоялност, то извършеното съставлява тежко дисциплинарно нарушение, за което законът предвижда налагане на наказание дисциплинарно уволнение.“ – решение № 86/ 25.05.2011 г. по гр. д. № 1734/ 2009 г. на IV г. о. на ВКС на РБ.

Именно въз основа на така цитираната задължителна съдебна практика относно злоупотребата на доверие и липсата на законодателно изискване действията, осъществяващи тази злоупотреба, да са задължително извършени при форма на вината пряк умисъл и да целят увреждане на работодателя, въззивната инстанция счита, че ищцата е осъществила вмененото и дисциплинарно нарушение. Това е така, тъй като поведението и е било несъвместимо с длъжността, която е заемала и управленческите функции, които е изпълнявала, като по този начин е нарушила присъщите на длъжността и задължения за лоялност. Разпореждайки се със собствен на банката – работодател недвижим имот тя я е лишила от собственост, натоварила я е с разноски за съдебното производство по разваляне на договора и и причинила вреди като пряк и непосредствен резултат. В този смисъл поведението и съставлява злоупотреба с доверието на работодателя, което дисциплинарно нарушение само по  себе си е достатъчно тежко, за да предпостави налагането на най – тежкото дисциплинарно наказание „уволнение“ по смисъла на чл. 190 ал. 1 т. 4 от КТ.

При тези съображения се налага извода, че ищцата е осъществила вменените и нарушения на трудовата дисциплина, които са в достатъчна степен тежки, за да обосноват най – тежката дисциплинарна санкция.

Ищцата е посочила в исковата си молба, че работодателят е допуснал нарушение на чл. 8 ал. 1 от КТ, тъй като недобросъвестно е упражнил правата си на работодателя. Съгласно ал. 2 на с. чл., добросъвестността се предполага до доказване на противното, следователно в тежест на ищцата е да установи, че работодателят превратно и недобросъвестно е упражнил правото си да и наложи дисциплинарно наказание „уволнение“ за извършените от нея тежки дисциплинарни нарушения. Такива доказателства ищцата не е представила. Най – сетне изобщо не е релевирала конкретни доводи в тази посока, освен формалното твърдения, че работодателят е допуснал нарушение на чл. 8 ал. 1 от КТ, поради което твърденията и в исковата молба са неоснователни.

Предвид всички изложени съображения, Окръжният съд намира, че ищцата е осъществила вменените и нарушения на трудовата дисциплина, които водят на законосъобразност на наложеното и дисциплинарно наказание „уволнение“. Първоинстанционният съд е постановил решение в противната посока, поради което същото, като неправилно и незаконосъобразно, следва да бъде отменено, като въззивният съд по същество на спора отхвърли исковете на С.Н.Х..

Като последица от разрешението по главния иск по чл. 344 ал. 1 т. 1 от КТ, въззивната инстанция следва да отмени първоинстанционното решение и в частта му по акцесорната претенция за възстановяване ищцата на длъжността, която е заемала преди уволнението, като по същество с ново решения я отхвърли като неоснователно.

На основание чл. 78 ал. 1 от ГПК съдът е възложил в тежест на ответника – работодателя сторените от ищцата разноски в процеса, включително платен адвокатски хонорар. При настоящото разглеждане на спора решението и в тази му част следва да бъде отменено, като въззивният съд възложи в тежест на ищцата сторените от ответника разноски в размер на по 460 лв. адвокатско възнаграждение за всяка от съдебните инстанции и 50 лв. държавна такса за въззивното производство.

Водим от горното и на основание чл. *** и сл. от ГПК, Д.КИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯВА изцяло решение № 626/ 11.07.2017 г. по гр. д. № 1295/ 2017 г. по описа на РС гр. Д., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявените от С.Н.Х., с ЕГН  **********,***, против „Б.П.Б.” АД със седалище и адрес на управление гр. С., район М., бул. „Ц.Ш.” № *** *, с ЕИК ***, претенции за прогласяване незаконосъобразността на наложеното и дисциплинарно наказание „уволнение“ за нарушения на трудовата дисциплина по чл. 190 ал. 1 т. 4 и т. 7 от КТ, вр. чл. 187 т. 7 и т. 8 от КТ и за отмяна на Заповед № **/ 23.02.2017 г., издадена от Главния изпълнителен директор и от Изпълнителния директор на „Б.П.Б.” АД, както и за възстановяване на С.Н.Х., с ЕГН  **********,***, на длъжността „Управител на клон гр. Д.“ към „Б.П.Б.” АД, която е заемала преди уволнението.

ОСЪЖДА С.Н.Х., с ЕГН  **********,***, да заплати на „Б.П.Б.” АД със седалище и адрес на управление гр. С., район М., бул. „Ц.Ш.” № *** *, с ЕИК ***, сторените от нея разноски в две съдебни инстанции в размер на 970 лв. /деветстотин и седемдесет лева/.

Решението подлежи на касационно обжалване при условията на чл. 280 ал. 1 от КТ в едномесечен срок от обявяването му на 16.10.2017 г. пред ВКС на РБ.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                                2.