О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 947 , гр. Добрич, 18.10.2017 г.

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети октомври две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: Г. ЖЕЧЕВА

ЕЛИЦА СТОЯНОВА

Разгледа докладваното от съдия Елица Стоянова в. гр. д. № 276 по описа за 2017 г. и за да се произнесе, взе следното предвид:

Съдебното производство е образувано по реда на чл. 274 ал. 1 от ГПК, по частна жалба, вх. № 7059/ 27.04.2017 г., подадена от В.С.Ц. ***, с ЕГН **********, против разпореждане от 20. 04. 2017 г. по гр. д. № 4275/ 2010 г. по описа на ДРС, с което е била върната като нередовна частна въззивна жалба, вх. № 5577/ 31.03.2017 г. против разпореждане от 20.03.2017 г., подадена от В.С.Ц. против определение № 352/ 27.02.2017 г., с което е върната молбата му за отмяна на влязло в сила решение за делба.

В частната жалба са изложени оплаквания, че обжалването на въпросното разпореждане е продиктувано от необходимостта частният жалбоподател да обжалва нанесените му материални щети и отнети наследствени права чрез решението по допускане на делбата и формиран дял без документ за собственост. Като съделител, лишен от наследство, не бил доловен от безплодната кореспонденция със съдебния състав, за който останал неясен факта на недопускане от страна на ВКС до разглеждане молба за отмяна на съдебния акт. Изложени са съображения, че при проследяване фактологията относно самоотвода на съдията, постановил решение № 20/ 05.06.2012 г. /по допускане на делбата/ става ясно в чия юрисдикция е производството по извършване на делбата и повторната оценка за незаконосъобразно формирания дял на частния жалбоподател. Това довело до накърняване на добрите нрави и до посегателство над неговата частна собственост, предвид демагогията в тригодишния стремеж за легализиране на отсъденото с решение № 27/ 19.06.2014 г. / по извършване на делбата/. В тази връзка не би била недопустима и необоснована евентуална жалба ан блок, разглеждана от апелативната съдебна инстанция.

Жалбата е процесуално допустима, доколкото липсват данни относно редовността на връчването на разпореждането от 20.04.2017 г. и е насочена срещу подлежащ на обжалване неизгоден за страната съдебен акт.

Производството по гр. д. № 4275/ 2010 г. по описа на РС гр. Добрич е образувано по искова молба, предявена от Г.С.Д. против В.С. Димов претенция за делба на съсобствено недвижимо имущество.

С влезли в сила решение № 20/05.06.2012 г. по гр. д. № 4275/2010 г. на ДРС, решение № 504/ 14.12.2012 г. по в. гр. д. № 548/2012 г. на ДОС и решение № 202/ 18.10.2013 г. по гр. д. № 2227/ 2013 г. на ВКС на РБ е била допусната делба на два недвижими имота, а именно 1. на самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***по кадастралната карта на гр. Добрич, представляващ апартамент със застроена площ 113 кв. м., състоящ се от три стаи, хол, ниша, тоалетна, баня и антре, находящ се в сграда с идентификатор ***, разположена в ПИ с идентификатор ***по кад. к. на града, заедно с изба № 4 в, с площ от 12 кв. м., таван № 5 в, с площ от 7 кв. м., ведно с 5, 144 % ид. ч. от общите части на сградата и 3, 082 % ид. ч. от отстъпеното право на строеж върху поземления имот, находящ се в гр. Д. № 1, вх. А, ет. 2, ап. 3,между Г.С.Д., Д.И.Д.и В.С.Ц. при квоти 1/6 ид. ч. за Г.Д., 4/6 ид. ч. общо за съпрузите Г.Д. и Д. Д., придобити по време на брака им в режим на СИО, и 1/6 ид. ч. за ответника В.Ц.; 2. на сграда с идентификатор ***по кад. карта на с. О., общ. Б. със застроена площ от 36 кв. м., ведно с отстъпеното право на строеж, в реализация на което е изградена, върху поземлен имот с идентификатор ***с площ от 512 кв. м. по скица /490 кв. м по договор/ по кад. к. на с. О., имот, находящ се в с. О., общ. Б., местността „***”, ул. „Десета” № 8,между Г.С.Д. и В.С.Ц. при квоти 1/2 ид. ч. за Г.Д. и 1/2 ид. ч. за В.Ц..

С решение № 27, т. VІІ, стр. 34/ 19.06.2014 г. по гр. д. № 4275/2010 г. на Добричкия районен съд, потвърдено с решение № 440/ 09.12.2014 г. по в. гр. д. № 666/ 2014 г. на ДОС, недопуснато до касационно обжалване с определение № 281/ 15.06.2015 г. по гр. д. № 1593/ 2015 г. по описа на ВКС, I г. о., е била извършена делба посредством разпределение на недвижими имоти, като в дял на съделителите Г.С.Д. и Д.И.Д.е бил поставен апартамент в гр. Д.1, вх. А, ет. 2, ап. 3, с площ 113 кв. м., представляващ самостоятелен обект с идентификатор ***, състоящ се от три стаи, хол, ниша, тоалетна, баня и антре, находящ се в сграда, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с изба № 4, с площ 12 кв. м., таван № 5 в, с площ 7 кв. м., заедно с 5, 144% ид.ч от общите части на сградата и 3, 082% от отстъпеното право на строеж, респ. в дял на съделителя В.С.Ц. *** е поставена сграда с идентификатор ***с площ 36 кв. м. в с. О., общ. Б., построена въз основа на отстъпено право на строеж върху ПИ ***с площ от 512 кв. м. /по скица 490 кв. м./,като съделителите са осъдени да си заплатят взаимно суми за уравнение на дяловете и дължими разноски, както и ДТ по сметка на ДРС.

След влизане в сила на съдебните решения по извършването на делбата и след множеството подавани молби за допълване и поправка на очевидни фактически грешки в решенията, с молба, нар. „частна молба“, рег. № 8079/ 22.12.2015 г., адресирана до Апелативен съд гр. Варна, В.С.Ц. е атакувал въззивното решение № 440/ 09.12.2014 г., с което е било потвърдено първоинстанционното решение по допускането на делбата.

С разпореждане № 1745/ 29.12.2015 г. по в. гр. д. № 666/ 2014 г. на ДОС на молителя са били дадени указания да уточни характера на т. нар. „частна молба“ и да посочи дали се касае за молба по реда на чл. 303 от ГПК за отмяна на постановените в делбеното производство решения.

На 05.01.2016 г. В.С.Ц. депозирал молба, вх. № 30, с която е изразил становище за порочност на съдебните актове, доколкото делбата била допусната и извършена без документи, удостверяващи правото на собственост на Г.С.Д., без данъчна оценка на възложения му в дял имот. Изложени са оплаквания и във връзка с определената му за заплащане държавна такса по извършване на делбата в размер на 742 лв.

По тази молба Добричкият окръжен съд се произнесъл с разпореждане № 15/ 06.01.2017 г., с която на В.С.Ц. са били дадени повторни подробни указания да уточни дали т. нар. „частна молба“ и уточняващата я молба са насочени срещу конкретен съдебен акт, както и реда, по който се стреми да инициира съдебен контрол от горестоящи съдебни инстанции.

В.С.Ц. депозирал молба, рег. № 230/ 14.01.2016 г., с която се противопоставил на определянето на т. нар. „частна молба“ като „частна жалба“. Посочил е, че още в първото по делото заседание по гр. д. № 4275/ 2010 г. на ДРС се противопоставил на заявените от Г.С.Д. квоти. В тази връзка с молбата се настоява за намаляване разполагаемата и част на основание чл. 30 и чл. 31 от ЗН. Съдът знаел както номерата, така и датите на постановените съдебни актове. Поставяйки в негов дял незаконно построено бунгало в с. О., молителят е настоявал и на основание чл. 31 от ЗН за възстановяване на запазената му част от наследството.

С разпореждане от 19.01.2916 г. първоинстанционният съд указал на В.С.Ц. да уточни оплакванията си, като, ако настоява за отмяна на съдебни решения по чл. 303 от ГПК, да уточни същите.

В подадената от В.С.Ц. молба, рег. № 1651/ 29.01.2016 г. е посочено, че настоява за отмяна по реда на чл. 303 ал. 1 от ГПК на решението по извършване на делбата, тъй като такава фактически не била извършена. Отнето му било правото да възстанови наследствените си права по реда на чл. 69 от ГПК. Настоява въпросната молба да бъде присъединена към частната му жалба, рег. № 8079/ 22.12.2015 г. до Апелативен съд гр. Варна.

С разпореждане № 1356/ 03.02.2016 г. Районният съд върнал като нередовна т. нар. „частна молба“ за отмяна на решение № 27/ 19.06.2014 г. на ДРС и решение № 440/ 09.12.2014 г. на ДОС, като прекратява производството по молбата.

Против това разпореждане В.С.Ц. депозирал частна жалба, рег. № 2630/ 12.02.2016 г., до Окръжен съд гр. Добрич. Настоява, че по този начин е лишен от правосъдие. Настоявал е на основание чл. 30 ал. 2 и чл. 69 ал. 1 от ЗС за разделяне на наследствената маса съгласно чл. 31 и чл. 21 от ЗН. Били останали два наследствени имоти, които служели за привременно ползване.

Нови указания на съда за отстраняване нередовностите в жалба, рег. № 2630/ 12.02.2016 г., били дадени с разпореждане от 12.05.2016 г. Жалбоподателят следвало да изложи конкретно искане във връзка с разпореждане № 1356/ 03.02.2016 г.

С разпореждане № 6275/ 03.06.2016 г. Районният съд върнал жалба, рег. № 2630/ 12.02.2016 г. и прекратил производството по нея. В обстоятелствената и част е посочено, че В.С.Ц. е подал „касационна жалба“ , с която настоява за отмяна на влезлите в сила решения по делбеното производство.

Следващото разпореждане на Районния съд е от 16.06.2016 г., по повод постъпила от В.С.Ц. частна въззивна жалба, вх. № 10532/ 15.06.2016 г. против разпореждане № 6275/ 03.06.2016 г. Самата частна въззивна жалба не е приложена между кориците на делото. С това разпореждане съдът е указал на жалбоподателя да постави конкретно искане относно разпореждането от 03.06.2016 г. и да внесе държавна такса в размер на 15 лв. по сметка на ДОС.

Това разпореждане било получено от В.С.Ц. на 23.06.2016 г. и на същата дата депозирал частна жалба, рег. № 11028, с която, по думите му, се е възползвал от правото си на отговор на полученото разпореждане от 16.06.2016 г., с което била оставена без разглеждане частната му въззивна жалба, вх. № 10532/ 15.06.2016 г. В жалбата са изложени оплаквания, че решение № 27/ 19.06.2014 г. било постановено без да бъдат установени правата и без документи, удостоверяващи законност. Към задължението за привременните мерки за ползване на имота следвало да бъдат прибавени и делови и транспортни разходи. Окръжният съд правилно преценил, че единствено допустима била молба за отмяна на влязлото в сила съдебно решение.

С разпореждане от 28.06.2017 г. Районният съд дал указания на жалбоподателя да посочи конкретни оплаквания и да постави конкретно искане по отношение на разпореждането от 03.06.2016 г.

В.С.Ц. е депозирал отговор, рег. № 12263/ 04.07.2016 г., с което е посочил, че в изпълнение на поредното разпореждане сочи, че в цялото производство е настоявал за допускане и извършване на делбата на наследствената маса съобразно законовите квоти. Имотът, който му бил възложен в дял, подлежал на събаряне. По делото имало допълнително заключение на вещо лице, което не представлявало експертна оценка на отстъпено право на строеж и неправилно била приета без възражения от съда при разпределяне привременното ползване на имотите по реда на чл. 344 ал. 2 от ГПК.

С разпореждане от 19.07.2016 г. частна въззивна жалба, рег. № 11028/ 23.06.2016 г. била върната. Съдът указал, че продължава производството по молбата му за отмяна на влезлите в сила решения по извършването на делбата.

В нарушение на чл. 92 ал. 6 от ПАРОВАС /отм./, след разпореждането от 19.07.2016 г. са приложени повторно отговора на В.С.Ц., рег. № 12263/ 04.07.2016 г. и частна жалба, рег. № 10532/ 15.06.2016 г.

Последната е върната с разпореждане от 09.02.2017 г. /л. 225 от първоинстанционното производство/.

Отново в нарушение на ПАРОВАС след това разпореждане, а и изобщо след разпореждането от 19.07.2016 г. е приложена касационна жалба, вх. № 9329/ 07.05.2016 г., в която и на основание чл. 305 ал. 1 т. 2 от ГПК В.С.Ц. е настоявал да бъдат допуснати до касационно обжалване по реда на чл. 290 от ГПК посредством отмяна на влезлите в сила решения по извършването на делбата.

С разпореждане от 23.06.2016 г. Районният съд е постановил изпращане молбата за отмяна на решенията на ВКС по компетентност. В бланкетното определение липсва индивидуализация коя точно молба съдът намира, че следва да бъде изпратена за разглеждане.

С молба, рег. № 12196/ 13.07.2016 г., адресирана до ВКС, В.С.Ц. е настоявал за отмяна на влезлите в сила решения по допускане и по извършване на делбата на основание чл. 303 ал. 1 т. т. 2, 5 и 6 от ГПК. Не е била администрирана и изобщо не е била съобразена от Районния съд. Поставена е резолюция да се приложи към предходната молба за отмяна на решенията.

По делото не са приложени други съдебни актове и каквито и да е произнасяния на първоинстанционния съд. Вероятно се касае за грубо нарушение на ПАРОВАС от съдията – докладчик и от служителите в канцеларията на гражданско деловодство при Районен съд гр. Добрич.

С частната жалба, рег. № 7059/ 27.04.2017 г., инициирала настоящото произнасяне, се атакува разпореждане на съда от 20.04.2017 г. По делото липсва съдебен акт от тази дата, поради което с определение № 755/ 12.07.2017 г. съдът и на основание чл. 275 ал. 2, вр. чл. 262 ал. 1 от ГПК е дал указания на частния жалбоподател да уточни означението на съдебния акт, който атакува, изложи твърдения относно порочността на конкретно обжалвания съдебен акт и в какво се състои искането му. Последвалото прекратяване с определение № 770/ 21.07.2017 г. по настоящото производство е било отменено от Апелативен съд гр. Варна с определение № 508/ 31.08.2017 г. по в. ч. гр. д. № 426/ 2017 г. Едва в това производство В.С.Ц. е представил Разпореждане от 20.04.2017 г. по гр. д. № 4275/ 2010 г. на ДРС, КОЕТО НЕ Е ПРИЛОЖЕНО ПО САМОТО ПРОИЗВОДСТВО!

Видно от съдържанието му, Районният съд е върнал частна въззивна жалба, рег. № 5577/ 31.03.2017 г. , подадена от В.С.Ц. против разпореждане от 20.03.2017 г., с което е била върната частна жалба, вх. рег. № 3953/ 07.03.2017 г. срещу определение № 352/ 27.02.2017 г., с което молбата на В.С.Ц. за отмяна на влезлите в сила решения е била върната. Нито един от цитираните съдебни актове или подадени от настоящия жалбоподател жалби, молби, отговори и пр., след горепосоченото разпореждане от 09.02.2017 г. не са приложени по делото, освен разпореждане от 28.06.2017 г. и писмен отговор от 04.07.2016 г., които следват обжалвания в настоящото производство съдебен акт и не подлежат на разглеждане.

Това налага делото да бъде върнато на Районен съд гр. Добрич за окомплектоването му, като бъдат приложени всички произнасяния на съда, както и всички подадени от В.С.Ц. молби, жалби и пр. Едва след това въззивната инстанция е в състояние да провери валидността, допустимостта, законосъобразността и правилността на обжалвания съдебен акт.

Водим от горното, ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД

О П Р Е Д Е Л И :

ПРЕКРАТЯВА производството по в. гр. д. № 276/ 2017 г. по описа на Окръжен съд гр. Добрич и ВРЪЩА същото на Районен съд гр. Добрич за прилагане на всички съдебни актове, постановени по гр. д. № 4275/ 2010 г. на ДРС след 09.02.2017 г., както и за прилагане на всички подадени от В.С.Ц. ***, с ЕГН ********** молби, жалби и др. сезиращи съда документи след 09.02.2017 г., след което делото да се изпрати незабавно на Окръжен съд гр. Добрич за произнасяне по частна жалба, вх. № 7059/ 27.04.2017 г., подадена от В.С.Ц..

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.