О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

                       

                                                        № 939

  

                                  гр.Добрич     16.10.2017 год.      

 

                          В      И М Е Т О     Н А      Н А Р О Д А

 

Добричкият окръжен съд                                  гражданско отделение

На шестнадесети октомври                               2017 год.

В закрито заседание в следния състав:

 

                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

                                ЧЛЕНОВЕ:ЖЕЧКА МАРГЕНОВА                                   

                                                    ЕЛИЦА С.

 

Секретар:………………………

Прокурор:………………………

като разгледа докладваното от председателя

въззивно частно гражданско дело №439 по описа за 2017 год.,

за да се произнесе,съобрази следното:

 

Подадено е възражение по чл.423 ал.1 т.1 от ГПК от Т.И.С. с ЕГН ********** *** срещу заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №256/21.11.2016 г.,издадена по ч.гр.д.№405/2016 г. на Тервелския районен съд.Настоява се за приемане на възражението от въззивния съд по причина,че заповедта за изпълнение не е била връчена надлежно на длъжника,както и за спиране изпълнението на заповедта на основание чл.423 ал.3 от ГПК.

Заявителят в заповедното производство „***” АД-гр.Добрич в писмен отговор изразява становище за неоснователност на искането за приемане на възражението срещу цитираната заповед за изпълнение,тъй като заповедният съд бил връчил надлежно заповедта на длъжника С. по реда на чл.47 от ГПК.

Като постави на разглеждане депозираното възражение,Добричкият окръжен съд констатира следното:

Според разпоредбата на чл.423 ал.1 от ГПК правото да се депозира възражение срещу заповед за изпълнение пред въззивния съд като извънреден способ за защита на длъжника при пропуснат срок за възражение по чл.414 ал.2 от ГПК се ограничава с едномесечен преклузивен срок,който започва да тече от датата на узнаване на заповедта за изпълнение.В случая се твърди узнаване на заповедта с връчване на покана за доброволно изпълнение по изп.д.№20177390400268 по описа на ЧСИ С.С.с район на действие ДОС,което е образувано именно по повод издадения въз основа на процесната заповед изпълнителен лист по ч.гр.д.№405/2016 г. на ТРС /виж поканата на лист 8 от делото на ДОС/.Тази покана действително е връчена на Т.И.С. на 12.06.2017 г. според отбелязването в известието за доставяне на лист 9 от делото на ДОС и,считано от тази дата,настоящото възражение вх.№1553/27.06.2017 г. по описа на ТРС е депозирано в рамките на срока по чл.423 ал.1 от ГПК.Същото изхожда от активно легитимирано лице-от длъжника в заповедното производство-предмет на ч.гр.д.№405/2016 г. на ТРС.

Искането за приемане на възражението срещу заповедта за изпълнение е основателно поради следните съображения:

На лист 12 от ч.гр.д.№405/2016 г. на ТРС е приложено в цялост съобщението до длъжника Т.И.С.,с което районният съд уведомява последната за издадената срещу нея заповед за изпълнение с приложен към него и препис от заповедта.Длъжностното лице по призоваването при ТРС на 22.11.2016 г. е залепило на портата на имота уведомление по реда на чл.47 ал.1 от ГПК с отбелязване върху уведомлението,че е посетило адреса,но не е намерило лицето.От горното отбелязване следва,че се касае за едно единствено посещение на адреса на длъжника на датата 22.11.2016 г.Върху самото съобщение за заповедта липсва каквото и да било отразяване колко посещения и на кои дати е извършило длъжностното лице по призоваването на адреса на длъжника,но доколкото съобщението е изготвено на 21.11.2016 г.,то очевидно се касае за едно единствено посещение на адреса от призовкаря на следващия ден 22.11.2016 г.След изтичане на двуседмичния срок по чл.47 ал.2 от ГПК районният съд е разпоредил извършване на служебна справка за постоянен и настоящ адрес на С. и след констатация за идентичност на регистрираните настоящ и постоянен адрес с адреса,на който е било изпратено съобщението,е разпоредил съобщението да се приложи по делото като редовно връчено по смисъла на чл.47 ал.5 от ГПК.

Горното процедиране на районния съд е незаконосъобразно.Налице е константна съдебна практика по въпроса за приложението на чл.47 ал.1 и сл. от ГПК относно връчване съобщения на ответник/длъжник в хипотеза,когато същият не може да бъде намерен от връчителя на посочения по делото адрес и не се намери лице,което е съгласно да получи съобщението.Тази практика е еднопосочна,че връчителят не може след еднократно посещение на адреса и при еднократна констатация,че адресатът на съобщението не е намерен,да пристъпи към залепване на уведомление.Прилагането на процедурата по чл.47 от ГПК е крайна мярка.Преди да пристъпи към залепване на уведомление връчителят е длъжен да се увери,че ответникът/длъжникът действително не може да бъде намерен на адреса,а горното е невъзможно чрез едно единствено посещение.Нужно е да се извършат поне три посещения на различни дати в рамките на повече от един месец,както в работни,така и в неработни дни,респ. в различно часово време,за да може да се пристъпи към залепване на уведомление.Тези посещения и констатациите по време на същите следва да са изрично отразени от връчителя в съобщението.В тази насока са определение №642/25.10.2012 г. по ч.т.д.№520/2012 г. на І т.о.,ТК на ВКС;определение №10/05.01.2011 г. по ч.гр.д.№680/2010 г. на ІV г.о.,ГК на ВКС.

В този случай процедурата за призоваване по чл.47 ал.1-5 от ГПК не е била приложена законосъобразно и не е налице надлежно връчване на заповедта за изпълнение по тази процедура.По тази причина в срока по чл.414 ал.2 от ГПК,който е двуседмичен от връчването на заповедта /при настоящата хипотеза от изтичане на срока по чл.47 ал.2 от ГПК за получаване на съобщението за връчване в канцеларията на съда/,възражение не е подадено от длъжника и не е могло да бъде подадено поради ненадлежното му уведомяване за заповедта.За заповедта длъжникът Т.С. е узнала със сигурност с връчване от ЧСИ на покана за доброволно изпълнение на 12.06.2017 г.Настоящото възражение е подадено в едномесечен срок от последната дата и следва да бъде прието от въззивния съд,тъй като се установи,че длъжникът С. не е била надлежно уведомена за заповедта със съобщението,за което е залепено уведомление на 22.11.2016 г.Поради приемане на възражението съдът следва като последица от горното на основание чл.423 ал.3 изр.2 от ГПК да спре изпълнението на заповедта по чл.410 от ГПК.Делото следва да се изпрати на ТРС за даване указания на заявителя „***” АД-гр.Добрич по чл.415 ал.1 от ГПК.

Водим от гореизложеното,Добричкият окръжен съд

 

                                  О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

ПРИЕМА възражение на длъжника Т.И.С. с ЕГН ********** *** със съдебен адрес-*** В-срещу заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №256/21.11.2016 г.,издадена по ч.гр.д.№405/2016 г. на Тервелския районен съд.

СПИРА изпълнението на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №256/21.11.2016 г.,издадена по ч.гр.д.№405/2016 г. на Тервелския районен съд.

ВРЪЩА делото на Тервелския районен съд за продължаване на заповедното производство чрез даване на указания по чл.415 ал.1 от ГПК на заявителя.

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                        ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

                                                                                         2.