О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 954 20.10.2017 год. гр.Добрич

Добричкият окръжен съд гражданско отделение

На двадесети октомври 2017 год.

В закрито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЯКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЖЕЧКА МАРГЕНОВА

ЕЛИЦА СТОЯНОВА

Като разгледа докладваното от председателя в.ч.гр.д.№ 445/2017 год. за да се произнесе съобрази следното:

Производството по делото е образувано по реда на чл.413 ал.2 от ГПК въз основа на жалба рег.№ 3204/13.09.2017 год.,подадена от Община гр.Добрич срещу разпореждане № 1092/28.08.2017 год. по ч.гр.д.№ 494/2017 год. на Балчишкия районен съд,с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение срещу Община Балчик за сумата от 196 638.42 лв., представляваща незаплатени на Община град Добрич разходи за обезвреждане на приетите от регионално депо с. Стожер отпадъци на Община Балчик за периода 01.03.2017 год – 30.05.2017 год., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението; за сумата от 547 834.11 лв., представляваща незаплатени разходи за осигуряване на обезпечението по чл. 60, ал. 1 от Закона за управление на отпадъците чрез месечни отчисления, както и незаплатени отчисления за обезвреждане на отпадъци на регионално депо за неопасни отпадъци по чл.20, ал.1, т.1 във връзка с чл.2 ал.3 т.1 от Наредба № 7/19.12.2013 год. за реда и начина за изчисляване и определяне размера на обезпеченията и отчисленията, изисквани при депониране на отпадъци, за периода 01.06.2016 год.-31.05.2017 год., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението; за сумата от 14 719.54 лв. , представляващи обезщетение за забава в изплащането на главните парични вземания по т.9б, както и обезщетение за забава върху вече заплатени, но просрочени главници; за сумата от 15 184.00 лв. заплатена държавна такса и 150.00 лв. юрисконсултско възнаграждение.Заявлението е отхвърлено от заповедния съд,тъй като производството по издаване на заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1, т. 1 ГПК намира приложение само спрямо вземания за парични суми, когато искът е подсъден на районния съд, т. е. не и за вземания в размер над 25000 лева (чл. 104 т. 4 ГПК ) и при съобразяване на задължително за съдилищата решение по чл. 290 от ГПК № 81/20.07.2015 год. по т.д.№ 1823/2014 год. на І г.о. на ВКС,т.е. подаденото заявление е недопустимо.

С доводи за незаконосъобразност на обжалваното разпореждане се настоява за отмяната.Посочено,че след като към заявлението са били приложени документи от вида на посочените в разпоредбата на чл.417 от ГПК,заповедният съд е следвало да направи преценката,че е използван неправилен образец и по реда на чл.425 ал.2 от ГПК да укаже на заявителя отстраняване на нередовността с прилагане на съответния образец.

Жалбата е процесуално допустима,но разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Община гр.Добрич е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК,като е използвала образеца Приложение № 1 към чл.3 от издадената по чл. 425 ал.1 от ГПК от министъра на правосъдието Наредба № 6/20.02.2008 год. за утвърждаване на образци на заповед за изпълнение,заявление за издаване на заповед за изпълнение и други книжа във връзка със заповедното производство . Паричното вземане е посочено в общ размер и по отделни пера в т.9 от заявлението,а в т.12 от същото са изложени подробни обстоятелства,от които произтичат отделните вземания –сключено споразумение между две общини по повод предаване и обезвреждане на отпадъците на едната община в регионалното депо на другата ,анализ на изпълнение на задълженията ,чрез съставяне месечни двустранни протоколи с отразени количества приети и депонирани отпадъци,издавани двустранно подписани фактури за разходите,отправени покани за изпълнение,частични плащания; предвидени задължения за заплащане на отчисления с разпоредби от Закона за управление на отпадъците по ред и начин на изчисляване ,предвиден в Наредба №7/2013 год. за реда и начина за изчисляване и определяне размера на обезпеченията и отчисленията,изисквани при депониране на отпадъци в отношенията между ползвател и собственик на депото.Като приложения са представени ведомости по аналитични партиди-сметка 4110 Клиенти и сметка 4887 Вземания други дебитори,с отразени номера на фактури (без размер на задължението), начално салдо,дебит обороти,кредит обороти и крайно салдо които ведомости,съставляват компютърна разпечатка и не носят подпис на длъжностно лице; споразумение между общините от дата 02.04.2015 год. ,което е без нотариална заверка на подписите и без да съдържа задължение за заплащане на конкретен размер на парични суми;нотариална покана;разменена кореспонденция между заявител и длъжник;справки за обезщетения за забава.Допълнително на заповедния съд са били изпращани от заявителя уведомления за постъпили плащания от длъжника с искане да бъде извършена корекция по т.9 от заявлението.

Съгласно разпоредбата на чл.410 ал.1 т.1 от ГПК издаване на заповед за изпълнение може да се иска само за реализиране на парични задължения,когато искът е подсъден на районен съд.За вземания за парични суми в размер над 25 000 лв.,заповедното производство по чл.410 от ГПК е неприложимо.Разпоредбата на чл.417 от ГПК представлява отклонение от общото изискване на чл.410 ал.1 т.1 от ГПК относно родовата подсъдност на спора,защото определя като допустимо издаването на заповед за изпълнение на вземане,независимо от неговата цена,ако е основано на някой от изрично посочените в чл.417 от ГПК документи,т.е.характерна особеност на предметни обхват на тази особена разновидност на заповедното производство е липсата на ограничение относно размера на вземането,но само ако заявителят представи документ от вида на изчерпателно изброените .

Обстоятелството ,дали вземането отговаря на изискванията на чл.410 ал.1 т.1 от ГПК,включително и относно посочения размер ,е от значение при преценка за наличие на основанията за уважаване на заявлението и издаване на заповед за изпълнение. Също така заповедният съд следва да е в състояние да направи индивидуализация на документа,установяващ вземането,въз основа на който именно се претендира издаването на заповедта по чл.417 от ГПК.Заявление,което не се основа на някой от изрично предвиден в закона документ ,не може да бъде годно основание за издаване на заповед за незабавно изпълнение.

Заявителят в заповедното производство е длъжен да посочи обстоятелствата,от които произтича вземането в хипотезата на чл. 410 от ГПК,а в хипотезата на чл. 417 от ГПК може да ги посочи (така указанията за попълване на т.12 от съответните образци ). Заявителят в заповедното производство може да представи документи в хипотезата на чл. 410 от ГПК,а в хипотезата на чл. 417 от ГПК е задължен да представи документи. За последиците от попълването на реквизитите на заявлението и в двете хипотези,в случай че са задължителни или не ,по отношение редовността на заявлението ,отговор е даден в т. 2.б. от тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014 год. по тълкувателно дело №4/2013 год. на ОСГТК на ВКС : не отговаря на изискванията по чл. 410, ал. 2 вр. чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, когато в заявлението не са подробно посочени обстоятелствата, от които произтича вземането, но същите могат да се извлекат от представените към заявлението документи. Отговаря на изискванията по чл. 410, ал. 2 вр. чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК, когато в заявлението не са подробно посочени обстоятелствата, от които произтича вземането, но същите могат да се извлекат от представения към заявлението документ по чл. 417 ГПК.Съобразно даденото разрешение,непосочването на задължен реквизит (обстоятелствата) по т.12 от заявлението по чл. 410 не може да бъде преодоляна ,като се представи незадължителен документ,за разлика от хипотезата на чл. 417 от ГПК,когато основанието и предмета на вземането се определят именно от документа,поради което представянето на задължителния документ,преодолява пропуските .

Съобразно т.1. от същото тълкувателно решение, заповедният съд не е длъжен, при констатирана нередовност на заявлението по чл. 410, ал. 2 ГПК съобразно с изискванията на чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 ГПК, да дава указания на заявителя за поправянето му, а отхвърля заявлението. Даване на указания на заявителя се дължи само в изрично уредената в чл. 425, ал. 2 ГПК хипотеза-използване на неправилен образец, както и при невнесена в пълен размер държавна такса за заявлението.

Съобразно разпоредбата на чл. 417 т. 2 и т.3 заповед за изпълнение на вземане,независимо от неговата цена може да бъде поискано , въз основа на документ или извлечение от счетоводни книги, с които се установяват вземания на държавните учреждения, общините и банките,както и нотариален акт, спогодба или друг договор, с нотариална заверка на подписите относно съдържащите се в тях задължения за заплащане на парични суми или други заместими вещи, както и задължения за предаване на определени вещи. Правните последици произтичат от съдържанието на документа, а не от неговото наименование. Доколкото в ГПК и в Закона за счетоводството не се съдържа определение на понятието "извлечение от счетоводни книги", нито са поставени специфични изисквания към неговите реквизити, следва да се приеме, че такъв характер има всеки документ, който съдържа информация, базирана на записванията в счетоводните регистри. За да бъде извлечението от счетоводните книги основание за издаване на заповед за незабавно изпълнение, необходимо е същото да е издадено и подписано от компетентен орган и да съдържа достатъчна информация за претендираното вземане - длъжник; основание за възникване на вземането; размер на главницата; размер и период на лихвата,като без значение е как е наименован този документ.Приложените ведомости от аналитични партиди не удостоверяват вземане,тъй като не съдържат данни за характера на задължението по отделните фактури.Вън от обстоятелството,че претендираните вземания не са индивидуализирани в посочените ведомости,то документите не носят подписите на длъжностно лице на Общината-заявител.Индивидуализация на вземанията не явства и от приложеното споразумение,а подписите на лицата,които са го сключили не са нотариално удостоверени.

Горното води до извод,че нито един от представените от заявителя документи не е с наименование ,съдържание и последици на документ по смисъла на чл. 417 от ГПК.

След като частният жалбоподател е използвал образеца Приложение № 1 към чл.3 от издадената по чл. 425 ал.1 от ГПК от министъра на правосъдието Наредба № 6/20.02.2008 год. за утвърждаване на образци на заповед за изпълнение,заявление за издаване на заповед за изпълнение и други книжа във връзка със заповедното производство ,към който е приложил документи,които не са от вида на изброените в чл. 417 от ГПК,заповедният съд не имал основание да счете заявлението за нередовно и съответно да укаже отстраняване на нередовността с прилагане на Приложение № 4 към чл.5 от издадената по чл. 425 ал.1 от ГПК от министъра на правосъдието Наредба № 6/20.02.2008 год. за утвърждаване на образци на заповед за изпълнение,заявление за издаване на заповед за изпълнение и други книжа във връзка със заповедното производство.Вън от горното съобразно посоченото ,че нито един от представените от заявителя документи не е с наименование,съдържание и последици на документ по смисъла на чл. 417 от ГПК,даже частният жалбоподател да е бил използвал правилния образец,резултата по делото би бил същия-заявлението отново е щяло да бъде отхвърлено.

По изложените съображения,съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ В СИЛА разпореждане № 1092/28.08.2017 год. по ч.гр.д.№ 494/2017 год. на Балчишкия районен съд.

Определението не подлежи на обжалване и е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.