О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 965

гр.Добрич 25.10.2017 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Добричкият окръжен съд гражданско отделение

На двадесет и пети октомври 2017 год.

В закрито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:ДИАНА ДЯКОВА

Г. ЖЕЧЕВА

Секретар:………………………

Прокурор:………………………

като разгледа докладваното от съдия Г. ЖЕЧЕВА

въззивно гражданско дело №460 по описа за 2017 год.,

за да се произнесе,съобрази следното:

Производството е по реда на глава ХХ,чл.258 и сл. от ГПК.Подадена е въззивна жалба от Г.С.С. *** срещу решение №702/31.07.2017 г. по гр.д.№2525/2016 г. на Добричкия районен съд в частта,с която е отхвърлен предявеният от въззивницата срещу Прокуратурата на РБ иск за присъждане на обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди,изразяващи се в психически и емоционални страдания,уронване на доброто ѝ име,чест и достойнство,негативни душевни преживявания и дискомфорт,вследствие на незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл.316 вр. чл.308 ал.2 вр. ал.1 от НК,за което е образувано и водено срещу ищцата досъдебно производство №120/2011 г. по описа на 01 РУ на ОД на МВР-гр. Добрич,в частта за горницата от 1 000 лв до 5 000 лв;в частта,с която обезщетенията съответно за неимуществени вреди в размер на 1 000 лв и за имуществени вреди в размер на 375 лв са присъдени от районния съд ведно със законната лихва,считано от 04.08.2016 г.-датата на предявяване на исковете-вместо от датата на увреждането 15.08.2011 г.;в частта за разноските,с която първоинстанционният съд е присъдил в полза на въззивницата разноски за вещо лице в размер на 51,16 лв съразмерно на уважената част от исковете вместо изцяло заплатените от нея 200 лв за възнаграждение на вещото лице.

Въззиваемата Прокуратура на РБ не е подала отговор на жалбата.

Като постави на разглеждане депозираната въззивна жалба,Добричкият окръжен съд установи следното:

В частта,с която се изразява недоволство от първоинстанционното решение в частта за разноските,въззивната жалба има характер на молба по чл.248 ал.1 от ГПК за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските,присъдени на ищцата по делото и въззивник в настоящото производство Г.С.С. за уважената от районния съд част от исковете,която не е предмет на въззивното производство,доколкото решението на ДРС не се атакува от ответника по делото в частта,с която исковете са уважени /частично искът за обезщетяване на неимуществени вреди и изцяло искът за обезщетяване на имуществени вреди/.С разпореждане от 17.08.2017 г. ДРС е указал на въззивницата да уточни дали отправя молба по чл.248 ал.1 от ГПК,компетентен по която е първоинстанционният съд.С молба вх.№14346/24.08.2017 г. въззивницата С. е заявила,че не се позовава на разпоредбата на чл.248 от ГПК,но не е осъществила изрично оттегляне на въззивната си жалба в частта й срещу първоинстанционното решение в частта за разноските.Заявявайки,че не се позовава на чл.248 от ГПК,същата не е променила частичния характер на жалбата си на молба за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските.Поради горното въззивният съд задължи въззивницата с определение №932/11.10.2017 г. да уточни поддържа ли въззивната си жалба в частта й срещу решението на ДРС в частта за разноските с изложените доводи и искане,имащи характер именно на молба по чл.248 от ГПК,в частност да заяви дали оттегля молбата си по чл.248 ал.1 от ГПК,инкорпорирана във въззивната й жалба,респ. дали оттегля въззивната си жалба с посочените оплаквания във визираната част.В указания с горното определение срок с молба вх.№6757/23.10.2017 г. въззивницата С. заявява,че поддържа жалбата си и в частта за разноските,т.е. инкорпорираната в жалбата молба по чл.248 ал.1 от ГПК.Компетентен да се произнесе по тази молба е първоинстанционният съд,за изменение на чието решение се настоява.

Предвид горното настоящото въззивно производство следва да бъде прекратено и делото да се върне на Добричкия районен съд,който следва да се произнесе по молбата по чл.248 ал.1 от ГПК при преценка за нейната допустимост и основателност.След приключване на производството по чл.248 от ГПК пред първоинстанционния съд настоящата въззивна жалба срещу решението на ДРС и евентуално постъпила частна жалба срещу определение на районния съд по чл.248 ал.3 от ГПК следва да се изпратят на Добрички окръжен съд за едновременното им разглеждане.

Освен горното съдът констатира несъответствие между изразената в мотивите на атакуваното решение воля на първоинстанционния съд за отхвърляне като неоснователно искането на ищцата С. да се присъди законната лихва върху претендираните обезщетения за периода 16.08.2011 г.-03.08.2016 г. вкл.,и обективираната в диспозитива на акта воля.В диспозитива на обжалваното решение е налице пропуск-липсва отразяване на горния извод за отхвърляне на претенциите за присъждане на законна лихва върху двете главници,считано от датата 16.08.2011 г.,до датата на предявяване на исковете.Налице е очевидна фактическа грешка в диспозитива на обжалваното първоинстанционно решение,която се състои в пропуск на съда да отрази в диспозитива изразената в мотивите своя воля за отхвърляне на искането за присъждане на законна лихва за посочения период преди датата на предявяване на исковете.При прекратяване на настоящото въззивно производство делото следва да се върне на ДРС и за поправка на допуснатата очевидна фактическа грешка по реда на чл.247 от ГПК.

Настоящото определение няма характер на преграждащо и е необжалваемо,тъй като след изпълнение указанията на въззивния съд и съответното произнасяне по реда на чл.248 от ГПК и чл.247 от ГПК въззивното производство ще бъде възобновено и подадената жалба срещу решението ще бъде разгледана ведно с евентуално подадени жалби срещу определението по чл.248 ал.3 от ГПК и решението по чл.247 ал.4 от ГПК.

Водим от горното,Добричкият окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И :

ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д.№460/2017 г. по описа на Добричкия окръжен съд.

ВРЪЩА делото на Добричкия районен съд за изпълнение на указанията,дадени в мотивите на настоящото определение,и произнасяне по молбата по чл.248 ал.1 от ГПК,респ. поправка на констатираната очевидна фактическа грешка,след което делото ведно с въззивната жалба срещу първоначалното решение на ДРС и евентуално постъпили частна жалба срещу определението по чл.248 ал.3 от ГПК и въззивна жалба срещу решението по чл.247 ал.4 от ГПК да се изпратят на ДОС за едновременното им разглеждане.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.