Р Е Ш Е Н И Е

№82

гр.Добрич, 19.10.2017г.

Добрички окръжен съд, наказателно отделение, публично съдебно заседание на дванадесети септември две хиляди и седемнадесета година,

Председател: Калина Димитрова,

Членове: Атанас Каменски и Милена Хараламбиева,

Съдебен секретар: Елица Александрова,

Прокурор: Милена Любенова,

в.н.о.х.д.№178/2017г. на ДОС, докладвано от съдия Каменски

С присъда №36/09.05.2017г. по н.о.х.д.№991/2017г. РС-гр.Добрич е признал Н.П.З. и Й.З.С. за виновни в това, че на 23.08.2015г. в гр.Д., в съучастие помежду си като съизвършители, без надлежно разрешително са държали високорискови наркотични вещества-марихуана, амфетамин и кокаин на обща стойност 121,56лв, поради което и на основание чл.354а, ал.3, т.1, във в-ка с чл.20, ал.2 и чл.54 от НК на всеки от подсъдимите са наложени глоба в размер на 2000лв. и лишаване от свобода за срок от една година, чието изтърпяване е отложено по реда на чл.66 от НК за срок от три години. З. и С. са осъдени да заплатят солидарно сторените по делото разноски.

Присъдата е обжалвана единствено от подсъдимия З. с твърдения за необоснованост, неправилно прилагане на материалния закон, явна несправедливост на наложеното наказание и допуснато в хода на досъдебното производство нарушение на процесуалните правила. Пледира се подсъдимият да бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото обвинение, алтернативно-за прекратяване на производството и връщане делото на прокурора, алтернативно-за замяна на наложената санкция с по-лека.

Представителят на ОП-гр.Добрич оспорва основателността на оплакванията и пледира за потвърждаване на първоинстанционния акт.

След като обсъди и прецени събрания в хода на разследването доказателствен материал, възраженията и доводите на страните, съдът извърши цялостна проверка на поднадзорното наказателно производство, като постави на преценка на първо място преюдициалното възражение за допуснато съществено процесуално нарушение, твърдяно налагащо прекратяване на съдебното производство:

Действително на 07.06.2016г. е бил извършен разпит пред съдия на обвиняемият С., като З. и неговият защитник не са били уведомени за това, въпреки, че с молба от 28.08.2015г. са поискали да бъдат допуснати при извършването на действия по разследването. В резултат на допуснато нарушение по чл.222, ал.2 от НПК осъщественото действие е изцяло опорочено, т.е събраните обяснения нямат доказателствена стойност, но до приключване на досъдебното производство З. и неговият защитник не са поискали валидно преповтаряне на разпита. Същевременно, видно от протоколите за заседанията пред първата инстанция и мотивите към атакуваната присъда, при проведеното равнопоставено състезателно производство въпросните обяснения преднамерено не са били използвани при решаване на казуса, поради което не е налице и порок, свързан с формирането на вътрешното убеждение на решаващия съд. В този аспект допуснатото нарушение не може да бъде определено като съществено и само по себе си налагащо отмяна на атакуваната присъда и връщане на делото за доразследване.

В резултат на проведеното съдебно следствие, районният съд е възприел следната фактическа обстановка:

На 23.08.2015г. в гр.Добрич полицейските служители М. и П. се движели по определен маршрут с патрулен автомобил. На изхода за гр.Б. забелязали спрян лек автомобил „Сеат Кордоба“ с К№******, с две врати, в който на задната седалка стояли подсъдимите. Свидетелите предприели рутинна проверка като М.застанал от дясната страна на колата, а П.-от лявата, след което разпоредили на проверяваните да излязат. При отварянето на вратите и двамата свидетели усетили силна миризма на марихуана от купето. След слизането на С. от лявата врата, П. забелязал до задната седалка везна, суха тревна маса и торбички, поради което незабавно поставил белезници на лицето. От своята страна М. видял, че стоейки на задната седалка З. слага нещо в панталоните си, поради което му разпоредил да извади всичко което носи. Тогава подсъдимият извадил от слиповете си топче суха тревна маса, което оставил на седалката и излязъл от автомобила през дясната врата, при което от дрехите му изпаднали още пет топчета, обвити със син полиетилен. М. огледал и задната седалка, върху която имало разкъсана торбичка, върху която имало топче суха тревна маса, а на пода-втора торбичка с 12бр. такива топчета и две пакетчета с бяло вещество. Още шест броя от топчетата били разпръснати по пода, а между седалките се виждала и електронна везна.

Непосредствено след задържането на подсъдимите бил извършен оглед на местопроизшествието, при който находките са били фиксирани по брой, местонахождение и вид. При полевия тест сухата тревна маса реагирала на канабис, а бучките бяло вещество на амфетамин. Установено е, че превозното средство принадлежи на подсъдимия С..

Съобразно назначената ФХЕ в и до процесния автомобил са били открити 9,16гр. суха тревна маса от марихуана със съдържание на активно действащ компонент „тетрахидроканабинол“, вариращо от 9,17% до 10,42%, както и 2,22гр. смес от амфетамин и кофеин с активно действащ компонент „амфетамин“ от порядъка на 10,7%. И двете вещества са под контрол съгласно ЗКНВП.

Така възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка изцяло се кредитира и от настоящия състав. Същата се гради върху показанията на двамата полицейски служители М. и П., резултатите от извършения оглед на местопроизшествието, иззетите веществени доказателства и заключението назначената ФХЕ. Въпреки твърденията на защитата в показанията на двамата свидетели не се наблюдават някакви особено съществени противоречия, които да поставят под съмнение достоверността на изнесеното или добросъвестността на полицейските служители. Съществуващите дребни различия са неизбежен резултат от изтеклия период от време, както и от факта, че подобни случаи са ежедневие в работата на двамата свидетели.

В дадените пред съда обяснения подсъдимите по същество не отричат ситуацията в която са били заварени, като различни са единствено твърденията им относно това по чия вина са се озовали в такова положение. Всеки от тях сочи, че забранените вещества са били превозвани/донесени от другия, при което просто са присъствали без да имат каквото и да било касателство към откритите наркотици.

В качеството на свидетели по делото са допуснати Р.Г. и Я. И. Свидетелят сочи, че познава от дълго време и двамата подсъдими. Заявява, че не е чувал З. да употребява наркотици, но от хората дочул, че С. е продавал такива. За случая разбрал от З., който всъщност го помолил да свидетелства. В същата насока са и показанията на свидетелката, която е приятелка на З.. В противовес на тези твърдения подсъдимият З. е признал пред съда, че е употребявал марихуана и преди случая. В тази връзка първоинстанционният състав е определил въпросните показания като субективни интерпретации на общо впечатление и лично отношение към З., респективно- възпроизвеждане на нечие чуждо мнение за С., като с известно основание е приел, че тези твърдения са неотносими към предмета на делото.

Констатираното противоречие в тезите на подсъдимите е останало непреодолимо въпреки усилията на разследващите, съда и самите защитници. От една страна С. вече е наказван за държане на наркотични вещества, уличен е от свидетелите Г. и И. и като евентуален продавач, според полицейските служители и бил замесен в последващ подобен случай, а процесните наркотици са открити в собствения му автомобил. От друга страна, З. признава, че е употребявал марихуана и преди, при пристигането на полицейските служители именно той е опитал да скрие в панталона си топче марихуана, а при излизане от автомобила от дрехите му са изпаднали още пет саморъчни заготовки, или почти една трета от твърдяно чуждите наркотици. Поради очевидната несъстоятелност, преднамереност и липса на елементарна логика, нито една от тези защитни позиции не следва да бъде кредитирана за сметка на другата. По-същественото е, че този спорен въпрос е свързан преди всичко с произхода-набавянето на наркотичното вещество и начина, по който същото се е озовало в автомобила, но констатираната неопределеност не може да дисквалифицира установеното съвместно държане. Двамата подсъдимите са заварени именно на широката задна седалка на автомобила, с разпръснати помежду им наркотици, част от които пакетирани, като е била налична и електронна везна. Колата е била паркирана на сравнително безлюдно място, но в рамките на града, като нито З. е бил възпрепятстван да си тръгне, нито С. да го изгони от автомобила, при условие, че не са желаели да се замесват в противозаконна дейност. В своята съвкупност тези обстоятелства недвусмислено указват общност в действията и споделено в пълна степен фактическо владение над предмета на престъплението. По една или друга причина подсъдимите съзнателно и доброволно са се поставили в състояние на съвместно и сравнително продължително държане, преустановено от внезапно пристигналите полицейски служители. За тази временно упражняваната фактическа власт е поначало ирелевантно чия собственост са били наркотиците и какви действия са извършвали подсъдимите с тях, поради което законосъобразно и обосновано първоинстанционният съд е квалифицирал извършеното като престъпление по чл.354а, ал.3, т.1, във в-ка с чл.20, ал.2 от НК.

По отношение на санкциите:

При индивидуализиране на наказанията първата инстанция, макар и лаконично е очертала кръга на приетите за релевантни за отговорността обстоятелства. Акцентирано е върху чистото съдебно минало, добрите характеристични данни на З. по местоживеене и от последния работодател, както и на липсата на предходни или последващи противообществени прояви. Относно С. е отчетено, че същият не е осъждан, но е освобождаван от наказателна отговорност за извършено през 2015г. престъпление по чл.354а, ал.5 от НК, както и че лицето е с лоши характеристични данни. Независимо от изрично установените обстоятелства и без да отчете очевидно различната обществена опасност на всеки от дейците, районният съд е санкционирал всеки от подсъдимите по един и същ начин-с минимално установения размер на предвиденото лишаване от свобода и минимума на следващата се глоба, като при формалното наличие на предпоставките по чл.66 от НК е отложил изпълнението на главната санкция за най-краткия възможен срок.

В тази насока възраженията на защитата са напълно основателни. След като така определените минимални санкции прямо С. не са атакувани със съответен протест и поради това са предполагаемо справедливи и не подлежат на обсъждане, очевидно е, че целите по чл.36 от НК налагат преразглеждане на постановеното спрямо З. и съответно изменение на първоинстанционния акт. Обсъждайки изброените от районния съд смекчаващи отговорността обстоятелства, отчитайки възрастта на дееца, вида и стойността на откритото наркотично вещество, както и инцидентния характер на конкретното деяние, настоящият състав прие, че същите съставляват достатъчно основание да се приемат за несъразмерно тежки установените от разпоредбата на чл.354, ал.3, т.1 от НК санкционни минимуми. Наказанието следва да се определи по реда на чл.55, ал.1, т.1 и ал.3 от НК, като съответно на извършеното и личността на дееца съдът прие лишаване от свобода за срок от шест месеца, без налагане на алтернативното по-леко имуществено наказание. Изпълнението на така постановеното лишаване от свобода следва да се отложи по реда на чл.66 от НК в рамките на минималния изпитателен срок.

По отношение на разноските-постановената от първоинстанционния съд солидарна отговорност на двамата подсъдими противоречи на разпоредбата на чл.189, ал.3 от НПК. Това налага служебно допълнително изменение на първоинстанционния акт чрез персонално определяне на дължимите суми, а именно-274, 91лв. за С., дължими по сметка на IРУП-гр.Д., респективно-50лв. за З., вносими по сметка на РС-гр.Добрич.

Воден от изложените фактически констатации и правни изводи, на основание чл.337, ал.1, т.1 от НПК

Р Е Ш И:

Изменя присъда №36/09.05.2017г. по н.о.х.д.№991/2017г. РС-гр.Д., като на основание чл.354а, ал.3, т.1, във в-ка с чл.20, ал.2 и чл.55, ал.1, т.1 и ал.3 от НК заменя наложените на Н.П.З. наказания лишаване от свобода за срок от една година и глоба в размер на две хиляди лева с наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, чието изтърпяване отлага по реда на чл.66 от НК за срок от три години.

Изменя присъдата в частта на постановената солидарна отговорност за направените деловодни разноски, като вместо това, на основание чл.189, ал.3 от НПК осъжда Й.З.С. да заплати по сметка на IРУП-гр.Д. сумата от 274,91лв. и осъжда Н.П.З. да заплати по сметка на РС-гр.Д. сумата от 50лв.

Потвърждава присъдата в останалите части.

Решението е окончателно.

Председател: ……… Членове: ……..….. …………..