Решение по Наказателно дело 218/2017г.

Р Е Ш Е Н И Е

№76

град Д., 11.10.2017 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Д.кият окръжен съд, наказателно отделение, в публично съдебно заседание на дванадесети септември, две хиляди и седемнадесета година, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЕТЪР МОНЕВ

ЧЛЕНОВЕ : АТАНАС КАМЕНСКИ

ДЕНИЦА ПЕТРОВА

При участието на прокурор Милена Любенова и съдебен секретар Елица Александрова разгледа докладваното от съдия Петър Монев В.Н.О.Х.Д. №218/2017г. по описа на ДОС и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.313 и следващите от НПК.

С Присъда №40 от 29.05.2017г., постановена по Н.О.Х.Д. №1434/2016г. Районен съд-гр.Д. е признал подсъдимия В.П.П., с ЕГН ********** за ВИНОВЕН, в това, че на 24.10.2015г. в гр.Д., по бул.„Д“, в посока кръстовището с ул.„О.П.“, на „Пешеходна пътека“ – М8/очертава се с широки непрекъснати линии, успоредни на оста на пътя/, при управление на моторно превозно средство – товарен автомобил „Форд Транзит Конект“ с рег. №********, е нарушил правилата за движение, а именно:

- чл.40 ал.1 от ЗДвП: „Преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен, и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението.“;

- чл.40 ал.2 от ЗДвП: „По време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности.“;

и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на Т.И.Т., с ЕГН ********** ***, изразяваща се в счупване на шийката на лявата бедрена кост, което е довело до трайно затруднение движението на долен ляв крайник за период от около 6 месеца, поради което и на основание чл.343 ал.3 предл.“последно“, б.“а“, предл.“второ“ във вр. с ал.1 б.“б“ във вр. с чл.342 ал.1 във вр. с чл.55 ал.1 т.1 от НК му НАЛОЖИЛ наказание „ лишаване от свобода „ за срок от 3/три/ месеца.

На основание чл.66 ал.1 от НК е ОТЛОЖИЛ за срок от 3/три/ години изтърпяването на наложеното наказание „лишаване от свобода“.

На основание чл.343г във вр. с чл.343 ал.3 предл.“последно“, б.“а“, предл.“второ“ от НК му НАЛОЖИЛ и наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 4/четири/ месеца.

На основание чл.189 ал.3 от НПК, ОСЪДИЛ подсъдимия В.П.П. да заплати сторени по делото разноски в размер на 623.46 лева по сметка на Първо РУ на МВР- гр.Д. и в размер на 40.00 лева по сметка на РС-гр. Д..

Недоволен от така постановената присъда е останал подсъдимият В.П.П., който я обжалва в законоустановения срок, чрез защитника си адв.Д.Д. ***.

Жалбата е подадена в срок и като такава е допустима, а разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

В съдебно заседание, проведено на 12.09.2017г. пред въззивната инстанция подсъдимият се явява, представлява се и от процесуален представител.Поддържа депозираната жалба и с оглед заявена неправилна правна квалификация на деянието настоява за приложение на по-благоприятна за дееца правна норма като в условията на алтернативност се иска постановяване на оправдателна присъда или освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административна наказание „глоба“.В последната си дума подсъдимият изразява съжаление за случилото се.Представителят на държавното обвинение счита депозираната жалба за неоснователна – квалифициращото обстоятелство по чл.343 ал.3 в случая изключва приложението на привилегирования състав на чл.343а от НК.

Д.кият окръжен съд, съобразявайки се с изложените в жалбата обстоятелства, становищата на страните, събраните по делото доказателства, мотивите на атакувания съдебен акт и след цялостна проверка на присъдата съгласно чл.314, ал.1 от НПК, констатира следното:

Производството пред първата инстанция е образувано въз основа на обвинителен акт по обвинението на В. П. П., с ЕГН **********, за престъпление по чл.343 ал.3 предл.“последно“, б.„а“, предл.“второ“ във вр. с ал.1 б.„б“ във вр. с чл.342 ал.1 от НК, а именно

на 24.10.2015г. в гр.Д., по бул.„Д“, в посока кръстовището с ул.„О.П.“, на „Пешеходна пътека“ – М8 /очертава се с широки непрекъснати линии, успоредни на оста на пътя/, при управление на моторно превозно средство – товарен автомобил марка „Форд Транзит Конект“ с рег. № ********, е нарушил правилата за движение, а именно :

- чл.119 ал.1 от ЗДвП: „При приближаване към пешеходна пътека, водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре“, и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на Т.И.Т., с ЕГН ********** ***, изразяваща се в счупване на шийката на лявата бедрена кост, което е довело до трайно затруднение движението на долен ляв крайник за период от около 6 месеца.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява следната фактическа обстановка:

През месец октомври 2015г. В.П.П. работил, като търговски представител на фирма ********, което включвало и разнос на козметични продукти на територията на административна област Д..Подсъдимият извършвал тази дейност ежедневно, управлявайки служебен товарен автомобил „Форд Транзит Конект“ с рег. №********.

На 24.10.2015г. около 11ч., изпълнявайки служебните си задължения, подсъдимият паркирал технически изправния автомобил по бул."Д" в гр. Д., успоредно на тротоара, около указателната табела, обозначаваща булевардите "Д" и "**********". Предната част на автомобила била насочена към кръстовището с ул."О.П.".След като приключил служебния си ангажимент подс.П. се качил обратно в колата и стартирал двигателя.По същото време пострадалият стъпил на пешеходната пътека, която се намирала непосредствено зад паркирания автомобил на подсъдимия с цел изчакване зелен сигнал на светофара.Подсъдимият запалил двигателя и предприел маневра „ движение на заден ход „без да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен, при невъзможност да наблюдава пътя зад превозното средство, без да е осигурил лице, което да му сигнализира за опасности с ясното съзнание, че задната част на автомобила е в непосредствена близост с пешеходна пътека, тип „Зебра„.

В резултат на извършената маневра от автомобила, спрямо месторазположението на свид.Т., последвало съприкосновение между задната му част в областта на дясната й половина и дясната странична част на тялото на пострадалия.От това съприкосновение между тях, вследствие на придадената инерционна сила от движещия се автомобил, свид.Т.Т. паднал върху асфалтовата настилка на платното, при което последвал удар в областта на лявата му тазобедрена става.

Съгласно заключението на назначената в хода на досъдебното производство съдебно-медицинска експертиза при падането върху лявата половина на таза, с последвал удар в областта на големия костен израстък на бедрото върху асфалтовата повърхност и при рязката външна ротация /извиване навън/ на долния ляв крайник, свид.Т. получил фрактура /счупване/ на шийката на лява бедрена кост, което довело до трайно затрудняване на движението на долен ляв крайник за период от около шест месеца.

Чувайки удар по ламарината на автомобила, подсъдимият погледнал в страничните огледала, изнесъл колата в първоначалното й положение и слязъл на види какво се е случило.Видял на земята свид.Т. и незабавно го отвел в „МБАЛ„-гр.Д..Изчаквайки да прегледат свид.Т., подсъдимият разбрал, че го търсят от полицията, открил свид.Б.Р.А.– служител в Сектор „ ПП-КАТ„-гр.Д., с който се върнал на местопроизшествието и обяснил какво се е случило.

Изложената фактическа обстановка се установява от приложените по делото гласни и писмени доказателства – обясненията на подсъдимия, свидетелските показания на свидетелите Т.Т., Б.Р.А., както и Протокол за оглед на пътно-транспортно местопроизшествие от 24.10.2015г. и Протокол за химическа експертиза за определение концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта №******/*******г., Автотехническа експертиза №****, изготвена от инж. А. С. и изготвената мащабна скица към експертизата; СМЕ по писмени данни №13/2016г., изготвена от д-р Д. Д.; КСМТАТЕ, изготвена на д-р Д. Д., инж. А. С. и инж. Е. Ж. и СМЕ по писмени данни №**/****. /л.143 и следващите от Д.П. /, изготвена от д-р Д. Д..

Въззивната инстанция намира, че при постановяване на обжалвания съдебен акт районният съд правилно не е взел предвид показанията на свид.С. С., тъй като същите противоречат на кредитираните обяснения на подсъдимия и показания на пострадалия. Необходимо е да се обърне внимание и на факта, че свид.С. не е възприел осъществяването на пътнотранспортния инцидент, а е само частично обстановката непосредствено след инцидента, поради което не е в състояние да даде информация относно основни за обвинението въпроси, а именно – къде точно е бил разположен процесния автомобил преди инцидента и къде се е намирал по време на инцидента пострадалия.

Макар че мястото на произшествието е било установено в случая в един по-късен момент, тъй като деецът е направил всичко възможно да окаже помощ на пострадалия и непосредствено след инцидента го е закарал до болницата, по делото е направено всичко възможно да бъде категорично установен механизма на процесното ПТП.В хода на досъдебното производство е била назначена комплексна съдебно- медицинска, трасологическа и автотехническа експертиза.Съгласно заключенията на вещите лица в момента на инцидента пострадалият е бил застанал зад паркиралия товарен автомобил с лице към пешеходната пътека.Самият пострадал заявява, че е изчаквал да пресече като е бил застанал на първата линия на „зебрата“.

Въззивният съд не приема изложеното в жалбата твърдение, че съгласно показанията на свид.С., некредитирани от районния съд, мястото на инцидента се установява на няколко метра от процесната пешеходна пътека. Както вече отбелязахме по-горе, свид.С. С. не е очевидец на самото пътно-транспортно произшествие.Той заявява, че движейки се в насрещното платно на движение по бул.„Д“ в посока бензиностанция „***“ на мястото на инцидента забелязал няколко човек да вдигат един възрастен човек.Свидетелят дори не е разбрал какво точно се е случило - „Аз мислех, че му е станало лошо и затова се обадих на тел.112. … Аз видях в момента, когато го бяха вдигнали поне на половината 3-4 човека.“ /л.87 от НОХД №1434/2016г./.

При така установената фактическа обстановка, след преценка на всички релевантни за делото доказателства както поотделно, така и в тяхната съвкупност въззивната инстанция намира за безспорно установено, че с действията си В.П.П. е осъществил от обективна и субективна страна фактическия състав на престъпление по чл.343 ал.3 предл.“последно“, б.“а“, предл.“второ“ във вр. с чл.343 ал.1 б.“б“ във вр. с чл.342 ал.1 от НК.

От обективна страна деянието е извършено посредством система от действия и бездействия, а именно: въпреки че знаел за наличието на пешеходна пътека в непосредствена близост зад паркирания автомобил, /както става ясно от обясненията му в съдебно заседание/ и въпреки невъзможността да наблюдава пътя непосредствено зад превозното средство, подсъдимият не осигурил лице, което да му сигнализира за опасности, а вместо това предприел движение на заден ход, при което не пропуснал стъпилия на пешеходната пътека пострадал като съборил същия на земята и с това му причинил средна телесна повреда.

С действията и бездействията си подсъдимият е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно: чл.40 ал.1 от ЗДвП - „Преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен, и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението.“; чл.40 ал.2 от ЗДвП - „По време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности.“ и чл.119 ал.1 от ЗДвП - „При приближаване към пешеходна пътека, водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре.“.В резултат на деятелността му и последвалото съприкосновение между автомобила и тялото на свид.Т., същият е получил счупване на шийката на лявата бедрена кост, довело до трайно затруднение движението на долен ляв крайник за период от около 6 месеца, което по смисъла на чл.129 ал.2 от НК представлява средна телесна повреда.

От субективна страна подсъдимият П., като пълнолетно физическо лице, което е извършило деянието в състояние на вменяемост и правоспособен водач на МПС е годен субект на вмененото му престъпление.Деянието е извършено при форма на вината непредпазливост по смисъла на чл.11 ал.3 пр.“първо“ от НК, тъй като подсъдимият не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.

Въззивната инстанция счита, че искането на защитата за преквалифициране на престъплението в такова по чл.343а ал.1 б.„в” във вр. с чл.343 ал.2 от НК правилно е било възприето от първата инстанция като недопустимо, тъй като съгласно принципите на наказателноправната теория приложението на привилигирования състав на чл.343а от НК се изключва с оглед квалифициращото обстоятелство по чл.343 ал.3 от НК – деянието е извършено на пешеходна пътека.В тая насока е и Решение №282 от 09.03.2017г. на ВКС по н.д. №1090/2016г., ІІ н.о. - докладчик съдия Галина Захарова: „Оказването на помощ може да се третира като намаляващо отговорността обстоятелство единствено при настъпила телесна повреда или смърт на повече от едно лице по пр. 2-ро на чл.343 ал.3 от НК.Такъв извод следва от съдържанието на разпоредбите на чл.343а ал.1 б."в" и б."г" от НК, в които изрично са възпроизведени само съставомерните последици по чл.343 ал.3 пр.2, б."а" и б."б", а в този смисъл са и задължителните указания, дадени с ППВС №1/83г., т.5.Независимо, че нормата на чл.343 ал.3 от НК е претърпяла няколкократни изменения, с последното от които (ДВ, бр. 60 от 2012г.) са добавени нови квалифициращи признаци - управление без необходимата правоспособност или на пешеходна пътека, разясненията на цитираното постановление не са загубили сила, тъй като няма изменение във формулировката на разпоредбите на чл.343а ал.1 б."в" и б."г" от НК, които продължават да обхващат единствено случаите на средна или тежка телесна повреда, или смърт на повече от едно лице по пр.2 на ал.3 на чл.343 от НК.“.

По отношение определяне на наказанието на подсъдимия за извършеното престъпление, въззивната инстанция напълно споделя приетото от районния съд наличие на многобройни смекчаващи вината обстоятелства.Действително подсъдимият е с чисто съдебно минало, не са налице неприключили наказателни производства срещу него, има добри характеристични данни и не на последно място след произшествието е направил всичко зависещо от него за оказване на помощ на пострадалия, оказал е и пълно съдействие и на органите на МВР-гр.Д..Отегчаващи обстоятелства в случая не са налице.

Предвид горното, съобразявайки, че дори и най-лекото, предвидено в закона наказание се оказва несъразмерно тежко за подсъдимия, районният съд правилно и обосновано на основание чл.55 ал.1 т.1 от НК е наложил на подсъдимия наказание под законоустановения минимум от 1/една/ година, а именно - лишаване от свобода за срок от 3/три/ месеца.

Налице са условията на чл.66 ал.1 от НК – наложеното наказание „лишаване от свобода“ е до 3/три/ години, подсъдимият не е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер, при което правилно районният съд е намерил, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не е наложително същия да изтърпи наказанието ефективно.

Въззивната инстанция счита, че определеното от районния съд наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3/три/ месеца, изтърпяването на което е отложено, на основание чл.66 ал.1 от НК с изпитателен срок от 3/три/ години, е справедливо, съобразено е с тежестта и обществената опасност на деянието и на самия извършител и е в състояние да постигне целите на генералната и личната превенция визирани в чл.36 от НК, а именно – да поправи и превъзпита осъдения към спазване на законите и добрите нрави, да въздейства предупредително върху него и върху другите членове на обществото.

Справедливо е и постановеното на основание чл.343г във вр. с чл.343 ал.3 предл. последно, б.“а“, предл.“второ“ от НК лишаване на подсъдимия от право да управлява МПС за срок от 4/четири/ месеца, въпреки, че не е достатъчно мотивирано.Съгласно цитираната разпоредба лишаване от право да се управлява МПС следва да бъде постановено във всички случаи на деяние по чл.343 от НК, каквото е и настоящото.Видно от справката за нарушител, предоставена от сектор „КАТ-ПП“ при ОД на МВР-гр.Д., подс.П. е извършил само няколко инцидентни нарушения на правилата за движение по пътищата през последните години.Според настоящият съдебен състава това го охарактеризира като дисциплиниран водач на МПС, рядко нарушаващ разпоредбите на ЗДвП и ППЗДвП.Този извод се налага предвид професията на подсъдимия, а именно търговски представител и доставчик на козметични продукти на територията на административна област Д..Това той извършва управлявайки процесния автомобил „Форд Транзит“ ежедневно.Наказанията му са глоби от 20 до 50 лева, налагани предимно за превишаване на разрешената скорост за движение, но с по няколко километра в час.

След извършване на цялостна проверка на постановената от Районния съд присъда, съобразявайки приобщените по надлежния процесуален ред доказателства, изложените в жалбата доводи и становищата на страните, настоящата съдебна инстанция установи, че при постановяване на обжалвания съдебен акт не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяната или изменението му, поради което на основание чл.338 от НПК, Д.кият окръжен съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Присъда №40 от 29.05.2017г., постановена по НОХД №1434/2017г. по описа на Районен съд-гр.Д..

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : .………… ЧЛЕНОВЕ :1………………….

2…………………..