Р Е Ш Е Н И Е

№ 81

гр.***, 18.10.2017г.

***ки окръжен съд, наказателно отделение, публично съдебно заседание на дванадесети септември две хиляди и седемнадесета година,

Председател: Атанас Каменски,

Членове: Деница Петрова и Милена Хараламбиева,

Съдебен секретар: Елица Александрова,

Прокурор: Милена Любенова,

в.н.о.х.д.№243/2017г. на ДОС, докладвано от съдия Каменски

С присъда №38/23.05.2017г. по н.о.х.д.№1736/2017г. РС-гр.*** е признал С.М.М. за виновен в това, че на 08.08.2006г. в гр.***, обл.Варна, при условията на продължавано престъпление, пред надлежен орган на властта-нотариус И.К.с район на действие РС-гр.***, вписан под №225 в регистъра на Нотариалната камара, като свидетел по нотариални дела №824/2006г. и №825/2006г., при съставянето на протоколи потвърдил неистина, поради което и на основание чл.290, ал.1, във в-ка с чл.26, ал.1 и чл.55, ал.1, т.2, б.“б“ от НК на подсъдимия е наложена пробация с мерки задължителна регистрация по настоящ адрес с явяване пред пробационен служител два пъти седмично за срок от шест месеца и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца.

Присъдата е обжалвана от подсъдимия с твърдения за материалноправна незаконосъобразност-неправилно прилагане на материалния закон, както и за допуснато от първоинстанционния съд нарушаване на правилата по чл.305, ал.3 от НПК, обусловило липса на мотиви. Пледира се М. да бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото обвинение поради субективна несъставомерност на осъщественото деяние.

Представителят на ОП-гр.*** оспорва основателността на оплакванията и пледира за потвърждаване на първоинстанционния акт.

След като обсъди и прецени събрания в хода на разследването доказателствен материал, възраженията и доводите на страните, съдът извърши цялостна проверка на проведеното наказателно производство. В резултат на проведеното съдебно следствие, районният съд е възприел следната фактическа обстановка:

При строителството на язовир „***“ до края на 1969г. били изселени жителите на множество селища, сред които-с.***. След обезщетяване на собствениците земята била одържавена. Впоследствие, част от площите, които, останали извън водоема били предоставени на държавни предприятия за обособяване, застрояване и ползване като почивни бази за работещите. След 1989г. част от имотите били приватизирани, реституирани или изоставени.

До 1995г. УПИ IX в кв.9, находящ се в т.к.“***“, общ.***, бил стопанисван от „***“ЕООД. В парцела имало фургон и осем бунгала за краткотраен отдих, за които като домакин отговаряла свидетелката С.. В края на 1995г. базата била закрита, трудовото правоотношение с домакина-прекратено, а обектите били продадени на, без представители на правоприемника да е установявал свое владение.

През 1996г. И.И. придобил от Община *** право на строеж в УПИ IX-кв.9, след като междувременно посещавал често комплекса още от 1991г. Свидетелят построил сграда на територията на оградената площ на бившата почивна база, в която останали бунгалата и фургона. Като пазач на имота била наета свидетелката С.. Чест гост в обекта станал св.К., който отсядал в бунгалата на Поделение №58600, ползвани фактически И.. Междувременно самият И. придобил допълнително и построената от него вила от 28кв.м. в УПИ XI, кв.9 по плана на т.к.“***“.

През м.май 2000г. К.закупил от името на децата си въпросната вила, а от Община *** и прилежащия терен от 565кв.м. В обособеното дворно място останали и две от бунгалата, ползвани от И.. От този момент в имота започнали да гостуват Г. и Ф., както и подсъдимия М., приятели на собственика. Впоследствие, през 2005г. Г. успял да закупил от „***“АД дворно място с площ от 1640кв.м., съставляващо УПИ 1-12 в кв.4 по плана на т.к.“***“.

През м.юли 2006г. И. се сдобил с нотариален акт за собственост по давност на въпросното дворно място с площ от 1410кв.м., съставляващо УПИ IX в кв.9 по плана на т.к.“***“, ведно с построената в имота сграда от 108кв.м. На изток от този имот се намирала неоградена и неизползвана от конкретно лице поляна, на територията на която по скица били обособени четири парцела-имоти от V до VIII. Поляната граничела и с УПИ IV, собственост на св.С.С.и ползван непрекъснато от него.

Възползвайки се е от липсата на установено владение върху парцел VIII, Г.Г. самоволно започнал строеж в него, като решил да симулира придобиване по давност на парцели от V до VIII. За целта се свързал със свидетеля З.-адвокат от АК-гр.Варна, като му поръчал да подготви необходимите за това документи. Обяснил, че след прогласяването му за собственик желае да запази парцел VIII и строежа в него за себе си, а останалите парцели иска да продаде, а за това ще се нуждае съответно от два нотариални акта. В разговорите Г. разбрал, че трябва да намери трима свидетели, които да заявят пред нотариуса, че е владял въпросните имоти повече от десет години и за целта уговорил подсъдимия М. и свидетелите К.и Ф..

На 08.08.2016г. Г., М., К.и Ф.се явили пред нотариус И.К.с район на действие РС-гр.***, вписан под №225 в регистъра на Нотариалната камара, съответно като заявител и като свидетели по нотариални дела №824/2006г. и №825/2006г. Четиримата били придружавани от адв.З., който носел изготвени от него две молби-декларации от името на Г. съответно за УПИ VIII и за УПИ V-VII в кв.9 по плана на т.к.“***“, както и идентични по съдържание протоколи за разпит на свидетелите към всяка молба. Прочитайки изготвените от негово име показания М. поискал съдържанието им да бъде променено в смисъл, че му е станала „известно“, че Г. е придобил имотите преди повече от 10 години по силата на неформален договор за покупко-продажба с И., но поради технически пречки изявленията останали непроменени. Така пред нотариуса, предупреден за отговорността за лъжесвидетелстване, по всяко от двете нотариални дела №824/2006г. и №825/2006г., по отношение УПИ VIII и УПИ V-VII в кв.9 по плана на т.к.“***“, подсъдимият заявил:“Зная имота, описан в молбата-декларация. Имотът беше закупен от Г.през 1994г. от И.Н.И. от с.***. Вече повече от дванадесет години молителят владее имота като собствен, непрекъснато, като не зная някой да му е оспорвал собствеността“. След това М. подписал показанията си и впоследствие били издадени постановленията, признаващи Г. за собственик по давностно владение, респективно-констативни нотариални актове. Дни след това същото лице продало на трети лица УПИ V и VI. В хода на образуваното производство Г. е починал, а по отношение на К.и Ф.производството е прекратено въз основа на споразумения с прокуратурата.

Така установената от районния съд фактическа обстановка изцяло се кредитира и от настоящия състав. В тази насока са показанията на свидетелите Ф.и К.-бивши обвиняеми по същото ДП, И. и С., К.С., Г.К., В.И.-собственик на имоти в комплекса от 1994г, Е.С., А.А., Ж.С.-живееща постоянно в имота на И., С.З., И.К.и К.С., Р.Я.-посещавал базата на „**“ в *** от 1975г., Н.П.-хижар в местността от 1988г., както и приложените като писмени доказателства документи, приобщени към приключване на съдебното дирене. След обстоен и прецизен анализ на въпросната доказателствена съвкупност първата инстанция обосновано е отхвърлила като недостоверни дадените от М. обяснения, както и показанията на А.С.-съпруга на починалия Г.. В тази насока е установено по категоричен и безспорен начин, че единственото владение, което Г. е демонстрирал е това, над придобития през 2005г. УПИ 1-12 в кв.4 по плана на т.к.“***“, докато УПИ V-VIII са били част от пустееща, неоградена поляна с общ достъп, граничеща с УПИ IV, собственост на св.С.С.и УПИ IX на И.. Това положение е било известно както на К., така и на гостуващите му едва от 2000г. М. и Ф.. Очевидно не са били налице обективни обстоятелства, годни да породят у свидетелите субективна увереност-знание за това, че УПИ V-VIII са във владение на Г. още от 1994г. и до датата на свидетелстването същият непрекъснато и необезпокояван от трети лица е афиширал правата си върху тези имоти. Особено съществени в тази връзка са показанията на К.и Ф.относно начина на уговарянето им да свидетелстват пред нотариуса заедно с подсъдимия и минималната информация, която им е била дадена от Г., както и показанията на З. относно настояванията на М. за промяна на съдържанието на протоколите в по-уклончива форма.

По отношение правната квалификация на извършеното:

С оглед така установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, законосъобразно и обосновано извършеното е квалифицирано като престъпление по чл.290, ал.1, във в-ка с чл.26, ал.1 от НК:

На 08.08.2006г. в гр.***, обл.Варна, при условията на продължавано престъпление, пред надлежен орган на властта-нотариус И.К.с район на действие РС-гр.***, вписан под №225 в регистъра на Нотариалната камара, като свидетел по нотариални дела №824/2006г. и №825/2006г., при съставянето на протоколи за разпит на свидетел, изрично предупреден за следващата се наказателна отговорност, подсъдимият е потвърдил неистина, заявявайки съответно за УПИ V-VII и УПИ VIII:“Зная имота, описан в молбата-декларация. Имотът беше закупен от Г.през 1994г. от И.Н.И. от с.***. Вече повече от дванадесет години молителят владее имота като собствен, непрекъснато, като не зная някой да му е оспорвал собствеността“, като е потвърдил и с подписа си авторството на записаните показания и тяхното правилно възпроизвеждане.

Деянието е извършено умишлено, при форма на вината-пряк умисъл. След като до 2000г., а и след това-до датата на свидетелстване М. не е имал възможност да възприеме конкретни обективиращи упражняваното владение над УПИ V-VIII действия на Г., то няма как в представите му да залегне градена върху обективни факти категорична субективна увереност относно истинността на заявеното пред нотариуса. В това се изразява и потвърждаването на неистина, т.е. на декларираните с користна цел от Г. неизвършени действия и ненастъпили събития. Именно поради това настоящият състав споделя изцяло изложените от първоинстанционния съд съображения относно твърдяната от защитата обективна и субективна несъставомерност на извършеното.

По отношение на наложената санкция:

При определяне на наказанието на Р.първата инстанция, макар и лаконично е очертала кръга на приетите за релевантни за отговорността обстоятелства, като подчертано е акцентирано върху чистото съдебно минало на подсъдимия, липсата на предходни или последващи противообществени прояви, както и факта, че от извършване на деянието до момента са изтекли повече от десет години. Наред с останалите смекчаващи отговорността факти, този изключително продължителен срок безспорно съставлява изключително обстоятелство, удовлетворяващо критериите за прилагане разпоредбата на чл.55, ал.1, т.2, б.“б“ от НК и изцяло оправдаващо допуснатата замяна на предвиденото наказание лишаване от свобода с пробация. Самите пробационни мерки са индивидуализирани до броя на безусловно задължителните, като е установена и минимална продължителност, изцяло съответстващи на целите по чл.36 от НК.

Воден от изложените фактически констатации и правни съображения настоящият състав счете жалбата на подсъдимия за неоснователна. Атакуваната присъда е законосъобразно, обоснована и правилна, не са нали основание за отмяна или изменение, поради което и на основание чл.338 от НПК, съдът

Р Е Ш И:

Потвърждава присъда №38/23.05.2017г. по н.о.х.д.№1736/2017г. на РС-гр.***.

Решението е окончателно.

Председател: ……… Членове: ……..….. …………..