Р Е Ш Е Н И Е

№ 78

гр.Добрич, 18.10.2017г.

Добрички окръжен съд, наказателно отделение, публично съдебно заседание на дванадесети септември две хиляди и седемнадесета година,

Председател: Петър Монев,

Членове: Атанас Каменски и Деница Петрова,

Съдебен секретар: Елица Александрова,

Прокурор: Милена Любенова,

в.н.о.х.д.№273/2017г. на ДОС, докладвано от съдия Каменски

С присъда №19/29.06.2017г. по н.о.х.д.№69/2017г. РС-гр.Тервел е признал М.М.Р. за виновен в това, че на 29.03.2017г. в с.Г., общ.Т., в едногодишен срок от наказването му по административен ред за управление на МПС без съответно свидетелство с наказателно постановление №********/*****. на Началник РУП-гр.Т., в сила от 18.05.2016г., управлявал колесен трактор „Беларус“ с К№*****, без съответно свидетелство, поради което и на основание чл.343в, ал.2, във в-ка с чл.58а, ал.4 и чл.55, ал.1, т.1 от НК на подсъдимия е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три месеца. На основание чл.68, ал.1 от НК е постановено Р. да изтърпи и наказание лишаване от свобода за срок от три месеца, наложено с присъда №24/29.06.2015г. по н.о.х.д.№158/2015г. на РС-гр.Д.. Определен е първоначален общ режим за изпълнение на санкциите.

Присъдата е обжалвана от подсъдимия с твърдения за явна несправедливост на наложеното наказание, като се пледира за замяна на постановеното лишаване от свобода с по-лека по вид санкция.

Представителят на ОП-гр.Добрич оспорва основателността на оплакванията и пледира за потвърждаване на първоинстанционния акт.

След като обсъди и прецени събрания в хода на разследването доказателствен материал, възраженията и доводите на страните, съдът извърши цялостна проверка на проведеното наказателно производство. В хода на проведената по реда на гл.XXVII от НПК процедура, в съответствие с разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК, районният съд е възприел следната фактическа обстановка:

На подсъдимия било издадено СУМПС №***** за категория „В и Т кт“, чийто срок на валидност изтекъл на 08.02.2012г. Впоследствие документът бил отнет със ЗППАМ №528/2012г. на I РУП-гр.Д., както и във връзка с лишаване от правоуправление, предмет на актове на РС-гр.Т. и РС-гр.Д.. До момента се свидетелството се съхранява в картотеката на сектор „Пътна полиция“.

След изпълнението на принудителната мярка и на наложените наказания Р. не е представил удостоверение за психологическа годност в съответствие с чл.152, ал.1, т.2, б.“в“ от ЗДвП и правата му като водач не са възстановени.

С НП №*******/****. на Началник РУП-гр.Т., в сила от 18.05.2016г., Р. бил наказан по административен ред за нарушение по чл.177, ал.1, т.2, пр.1 от ЗДвП-управление на МПС от неправоспособен водач, непритежаващ съответно СУ.

С присъда №24/29.06.2015г. по н.о.х.д.№158/2015г. на РС-гр.Д. подсъдимият бил признат за виновен в това, че на 25.06.2015г., в срока на постановено лишаване от правоуправление и след като бил наказан по административен ред за същото деяние, управлявал МПС в едногодишен срок от наказването му с НП №******/****г. на Началник РУП-гр.Т.. На основание чл.343в, ал.1 от НК на Р. са наложени лишаване от право да управлява МПС за срок от девет месеца и лишаване от свобода за срок от три месеца, чието изтърпяване е било отложено по реда на чл.66 от НК за срок от три години. Присъдата е в сила от 07.07.2015г.

На 29.03.2017г., във връзка с подадена срещу Р. *** били изпратен за проверка свидетелите С. С. и М. М.-служители на РУ на МВР-гр.Т. В центъра на селото служебният автомобил на екипа се разминал с колесен трактор „Беларус“ с К№*****, управляван от Р.. След като разговаряли с кмета и лицето, подало оплакването, полицейските служители се отправили към дома на подсъдимия. След като поискали за справка личната карта на Р., същият отказал да я представи, поради което бил задържан и отведен в полицейското управление в гр.Тервел. След справки било установено наличието на въпросното НП №*******/******г. на Началник РУП-гр.Т. и факта, че управлявайки същия ден колесния трактор, подсъдимият не е притежавал съответно СУМПС, т.е. не е притежавал правоспособност за това.

Тези инкриминирани от обвинението и приети от първоинстанционния съд фактически констатации се гради върху показанията на свидетелите С. С. и М. М., приложените справки от сектор „Пътна полиция“, преписката по НП №*******/******г. на Началник РУП-гр.Т. и справката за съдимост на подсъдимия, които в своята съвкупност изцяло кореспондират на направеното от Р. самопризнание в процедурата по чл.371, т.2 от НПК.

По отношение правната квалификация на извършеното:

На 29.03.2017г. в с.Г., общ.Т., в едногодишен срок от наказването му по административен ред за управление на МПС без съответно свидетелство с наказателно постановление №*********/*****г. на Началник РУП-гр.Т., в сила от 18.05.2016г., подсъдимият е управлявал колесен трактор „Беларус“ с К№******, без съответно свидетелство. Неправоспособността на водача произтича от факта, че валидността на издаденото му СУМПС №******* за категория „В и Т кт“ е изтекла на 08.02.2012г., водачът не е представил удостоверение за психологическа годност в съответствие с чл.152, ал.1, т.2, б.“в“ от ЗДвП, свидетелството не е подновявано, респ. правата на водач не са възстановени. В тази връзка законосъобразно и обосновано първоинстанционният съд е квалифицирал извършеното като престъпление по чл.343в, ал.2 от НК.

По отношение на санкцията:

При индивидуализиране наказанието на Р., първата инстанция, макар и лаконично е очертала кръга на приетите за релевантни за отговорността обстоятелства. Акцентирано е върху обществената опасност на дееца, изведена от характеристичните данни за лицето, предходните осъждания и множеството допуснати нарушения по ЗДвП. В противовес са заявени оказано на разследващите хипотетично съдействие и твърдяно критично отношение към извършеното. Тези съображения са мотивирали районния съд да приеме, че и установеният от разпоредбата на чл.343в, ал.2 от НК минимум се явява несъразмерно тежък спрямо конкретното деяние, поради което санкцията е индивидуализирана по реда на чл.55, ал.1, т.1 от НК до абсолютния законов минимум от три месеца. Липсата на съответен протест поначало изключва преразглеждането на въпроса, но е очевидно, че в случая е проявена напълно излишна и неоправдана снизходителност, която не може да бъде оправдана и във връзка с допълнителните, наведени от защитата съображения, свързани с възрастта на дееца, неговата постоянна ангажираност н областта на земеделието и произтичащата от това необходимост от постоянно боравене с техника.

Безспорно неоснователни са и претенциите на защитата за евентуално освобождаване на дееца от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, алтернативно-за замяна на наложеното наказание лишаване от свобода с по-леко, а именно-с пробация. В тази връзка първоинстанционният съд изрично и изчерпателно е посочил фактическите и законовите пречки за това, поради което допълнителна обосновка по казуса е напълно безпредметна.

Що се касае до наказанието, предмет на присъда №24/29.06.2015г. по н.о.х.д.№158/2015г. на РС-гр.Д., в сила от 07.07.2015г., безспорно установено е, че процесното деяние е осъществено в рамките на установения изпитателен срок, поради което привеждането на санкцията в изпълнение е безусловно задължително по силата на чл.68, ал.1 от НК.

Воден от изложените фактически констатации и правни съображения настоящият състав счете жалбата на Р. за неоснователна, поради което и на основание чл.338 от НПК, съдът

Р Е Ш И:

Потвърждава присъда №19/29.06.2017г. по н.о.х.д.№69/2017г. на РС-гр.Тервел.

Решението е окончателно.

Председател: ……… Членове: ……..….. …………..