Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№ 84, 25.10.2017г.; гр.Добрич

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 Добричкият окръжен съд,  наказателно отделение

 На   трети октомври две хиляди и седемнадесета година

 В публично заседание в следния състав:

 

                                                                 Председател  Калина Димитрова                           

  Членове:   Атанас Каменски

                        Деница Петрова                           

                   

 Секретар  Елица Александрова

 Прокурор  Р. Желева

 като разгледа докладваното от  съдия Д.Петрова  в.н.о.х.д. № 290 по описа за  2017 година, за да се произнесе съобрази следното:

 

С присъда №55/14.07.2017г. по н.о.х.д.№896/2016г. Добричкият районен съд е признал подсъдимия Т.В.Д. за виновен в това, че:

1. На 03.09.2013 г. в гр. Добрич, в съучастие с И.Г.А. и Ш.К.А.,***, като съизвършител, причинил на С.А.П. *** две средни телесни повреди, изразяващи се в контузия на мозъка, която е обусловила разстройство на здравето, временно опасно за живота и счупване на лицеви кости в областта на челния синус и решетъчната кост, представляващо нараняване, проникващо в черепната кутия, като деянието е извършено по хулигански подбуди, поради което и на основание чл. 131, ал. 1, т. 12 от НК във вр. с чл. 129, ал. 1 от НК във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК и чл. 54, ал. 1 от НК, му наложил наказание лишаване от свобода  за срок от четири години, което да се изтърпи при първоначален строг режим.

2. На 03.09.2013 г. в гр. Добрич, около 08:30 ч., в съучастие с И.Г.А. и Ш.К.А.,***, като съизвършител, влязъл в чуждо жилище, находящо се в гр. Добрич, ж.к. „И.” № 2, вх. А, ет. 1, ап. 1, собственост на С.А.П. ***, като употребил за това сила, поради което и на основание чл. 170, ал. 2, предл. 3-то във с ал. 1, предл. 1-во от НК във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК и чл. 54, ал. 1 от НК, му наложил наказание лишаване от свобода  за срок от две години, което да се изтърпи при първоначален строг режим.

На основание чл. 23, ал. 1 от НК съдът определил подсъдимия Д. да изтърпи най-тежкото наказание, а именно - лишаване от свобода  за срок от четири години при първоначален строг режим.

На основание чл. 68, ал. 1 от НК съдът постановил отделно изтърпяване на отложеното наказание лишаване от свобода за срок от три месеца, постановено с присъда № 19 от 17.10.2012 г. по н.о.х.д. № 911/2012 г. по описа на Районен съд – Добрич, влязла в сила на 03.11.2012 г., което да се изтърпи при първоначален строг режим.

Със същата присъда съдът признал подсъдимия Ш.К.А. за виновен в това, че

1. На 03.09.2013 г. в гр. Добрич, като непълнолетен, но след като е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, в съучастие с Т.В.Д. с и И.Г.А.,***, като съизвършител, причинил на С.А.П. *** две средни телесни повреди, изразяващи се в контузия на мозъка, която е обусловила разстройство на здравето, временно опасно за живота и счупване на лицеви кости в областта на челния синус и решетъчната кост, представляващо нараняване, проникващо в черепната кутия, като деянието е извършено по хулигански подбуди, поради което и на основание чл. 131, ал. 1, т. 12 от НК във вр. с чл. 129, ал. 1 от НК във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК и чл. 54, ал. 1 от НК, наложил на подсъдимия наказание лишаване от свобода за срок от две години, чието изпълнение на основание чл. 69, ал. 1 във вр. с чл. 66, ал. 1 от НК отложил с изпитателен срок от три години.

2. На 03.09.2013 г. в гр. Добрич, около 08:30 ч., като непълнолетен, но след като е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, в съучастие с Т.В.Д. и И.Г.А.,***, като съизвършител влязъл в чуждо жилище, находящо се в гр. Добрич, ж.к. „И.” № 2, вх. А, ет. 1, ап. 1, собственост на С.А.П. ***, като употребил за това сила, поради което и на основание чл. 170, ал. 2, предл. 3-то във с ал. 1, предл. 1-во от НК във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 4 от НК във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК и чл. 54, ал. 1 от НК, му наложил наказание лишаване от свобода за срок от една година, чието изпълнение на основание чл. 69, ал. 1 във вр. с чл. 66, ал. 1 от НК отложил с изпитателен срок от три години

На основание чл. 23, ал. 1 от НК съдът постановил подсъдимия А. да изтърпи  най-тежкото наказание, а именно – лишаване от свобода за срок от две години, чието изпълнение на основание чл. 69, ал. 1 във вр. с чл. 66, ал. 1 от НК отложил с изпитателен срок от три години.

С присъдата съдът признал подсъдимия И.Г.А. за виновен в това, че:

1. На 03.09.2013 г. в гр. Добрич, в съучастие с Т.В.Д. и Ш.К.А.,***, като съизвършител причинил на С.А.П. *** две средни телесни повреди, изразяващи се в контузия на мозъка, която е обусловила разстройство на здравето, временно опасно за живота и счупване на лицеви кости в областта на челния синус и решетъчната кост, представляващо нараняване, проникващо в черепната кутия, като деянието е извършено по хулигански подбуди, поради което и на основание чл. 131, ал. 1, т. 12 от НК във вр. с чл. 129, ал. 1 от НК във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК и чл. 54, ал. 1 от НК, му наложил наказание лишаване от свобода  за срок от две години, чието изпълнение на  основание чл. 66, ал. 1 от НК отложил с изпитателен срок от три години.

2. На 03.09.2013 г. в гр. Добрич, около 08:30 ч., в съучастие с Т.В.Д. и Ш.К.А.,***, като съизвършител влязъл в чуждо жилище, находящо се в гр. Добрич, ж.к. „И.*****” № 2, вх. А, ет. 1, ап. 1, собственост на С.А.П. ***, като употребил за това сила, поради което и на основание чл. 170, ал. 2, предл. 3-то във с ал. 1, предл. 1-во от НК във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК и чл. 54, ал. 1 от НК, му наложил наказание лишаване от свобода за срок от една година, чието изпълнение на основание чл.66 ал.1 от НК отложил с изпитателен срок от три години.

На основание чл. 23, ал. 1 от НК съдът определил подсъдимия А. да изтърпи най-тежкото наказание, а именно - лишаване от свобода  за срок от две години, чието изпълнение на  основание чл. 66, ал. 1 от НК отложил с изпитателен срок от три години.

В тежест на подсъдимите са възложени сторените по делото разноски.

Срещу така постановената присъда  е постъпила жалба  от подсъдимия Т.Д. чрез защитника му. В жалбата се сочи, че присъдата е неправилна, незаконосъбразна и явно несправедлива, при постановяването й не били отчетени противоречията в събраните по делото гласни и писмени доказателства. Сочи се ,че не било установено по делото конкретните неправомерни действия на подсъдимия, които да са в причинна връзка с причинените телесни увреждания, поради липса на оръдия на престъплението и свидетели относно механизма на нанасяне на телесните повреди е разкъсана причинно-следствената връзка между посочените в ОА деяния и  настъпилите съставомерни резултати. Деянията досежно подсъдимия Д. не били доказани нито от обективна, нито от субективна страна, нито било установено по какви вътрешни подбуди е възможно евентуално да е извършил деянията. Иска се отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд или алтернативно оправдаване на подсъдимия по повдигнатите му обвинения.

Подсъдимите И.А. и Ш.А. не се присъединяват към подадената жалба.

В съдебно заседание жалбата се поддържа от защитника на подс.Д., сочи се  че пострадалия бил ударен с метален бокс от другия подсъдим по делото, налице са множество противоречия в свидетелските показания. Иска се оправдателна присъда, като алтернативно се поддържа, че определеното наказание е явно несправедливо.

Представителят на Добричка окръжна прокуратура пледира за потвърждаване на присъдата като правилна и законосъбразна.

Частния обвинител счита, че присъдата следва да бъде потвърдена.

На дадената последна дума подсъдимият Д. заяви, че се придържа към казаното от защитника си.

Добричкият окръжен съд, като прецени жалбата, наведените в нея доводи, доказателствата по делото, взе предвид становищата на страните в съдебно заседание, и след цялостна проверка на присъдата съгласно чл.313 и чл.314 от НПК, намира за установено следното:

Жалбата е допустима като подадена в срок.

По същество е неоснователна .

Фактическата обстановка е правилно установена по делото въз основа на събрания доказателствен материал и е следната:

            На 03.09.2013г. около 07:50 часа, пострадалия С.П.,***, се събудил от много силни викове и музика, станал от леглото си и отишъл до прозореца, за да види от къде идва този шум. Като погледнал от прозореца св.П. видял паркиран на около десетина метра от терасата на апартамента си лек автомобил „Ф**** П****”, на който предните врати били отворени и установил, че силния шум идва оттам. В автомобила били подсъдимите И.А., Ш.А. и Т.Д., както и св.И И.. Св.П. помолил музиката да бъде намалена, което се случило но за кратко, след което уредбата на автомобила била усилена и музиката се чувала отново много силно. Св.П. отново направил забележка на мъжете в автомобила, при което към свидетеля били отправени обидни думи. Виждайки, че шумът /силни викове и музика/ ще продължи , св. П. позвънил на тел. 112 .

След около десетина минути на мястото пристигнал полицейски автопатрул в състав – свидетелите А. В. и В. П. В. ги, св.П. отишъл при тях, заявявайки, че той е подал сигнала, като им показал автомобила, от който се чувала силната музика.

Полицейските служители отишли до процесния автомобил „Ф. П.”, като около него заварили четирима души. Полицаите извършили на място проверка на самоличността на лицата, при която се установило, че това са подсъдимите И.А., Ш.А. и Т.Д. Четвъртият от компанията нямал лична карта и видимо бил употребил алкохол, поради което полицейските служители решили да го отведат в сградата на Първо РУ на МВР – Добрич, за установяване на самоличността. Подсъдимия Д., който също бил във видимо нетрезво състояние, поискал и той да бъде задържан, негодувайки срещу задържането на четвъртия от компанията. Тримата подсъдими били предупредени да не пускат силна музика, а четвъртият от тях, тъй като нямал лична карта, бил отведен в сградата на Първо РУ на МВР – Добрич, където било установено, че това е св. И.И.          

След като полицаите си тръгнали, отвеждайки със себе си и св.Иван Иванов,  св.С.П. се качил в апартамента си.

            Подсъдимите И.А., Ш.А. и Т.Д. решили да потърсят сметка от св. С.П. за нарушеното им спокойствие и веселие. Тримата се качили на етажната площадка и започнали да блъскат по входната врата на апартамента на П. ***. Св.С.П. отворил входната врата на жилището си и видял тримата подсъдими, като отпред били подсъдимите Т.Д. и И.А., а зад тях се подсъдимият Ш.А.. И тримата се държали агресивно, като най-голяма агресия проявявал подс. Д.., който хванал св.П. за блузата в областта на гърдите, дръпнал я силно и я разпрал. Държейки пострадалия за блузата, подс. Д. започнал да го бута навътре в апартамента, като викал: „Ти защо викаш полиция бе, знаеш ли, че ще те пребия сега?” Подсъдимите А. и А. също бутали П. навътре в апартамента. По този начин тримата подсъдими успели да влязат на около два метра навътре в жилището на св.П.. При вдигналия се силен шум, от съседната стая дошли децата на П. и неговата майка, като децата се изплашили и започнали силно да пищят. Подс. Д. се опитвал да събори П. на земята, когато в апартамента влязъл братът на пострадалия – св. И. П.. Последният се опитал да убеди подсъдимите да си вървят, обърнал се към подс. Д. с думите: „Успокой се, ще се разберем!”. Тогава подсъдимият Д. нанесъл два-три удара с юмрук в гърдите и корема на частния обвинител С.П.. Подсъдимият И.А. също нанесъл два-три удара в гърдите и лицето /брадата/ на частния обвинител П.., а подс. Ш.А., който се е намирал зад подсъдимите Д. и А., нанесъл няколко удара с юмрук в главата на частния обвинител. Докато частния обвинител и брат му се опитвали да избутат тримата подсъдими извън жилището, последните продължавали да нанасят удари с юмруци по главата и тялото на С.П.. През отворената врата на апартамента св.К. П./ живуща в ап.5 на втория етаж/ успяла да види побоя.Св.С.П. и брат му все пак успели да избутат тримата подсъдими извън жилището и да затворят входната врата, като частният обвинител я заключил . Тогава тримата подсъдими започнали да ритат с крака входната врата, а пострадалия С.П. отново позвънил на тел. 112, като говорейки на висок тон съобщил за това , което се случва в момента . Докато разговарял по телефона, подсъдимите И.А., Ш.А. и Т.Д. изкъртили входната дървена врата от пантите и тя паднала вътре в апартамента. След това подсъдимите излезли от входа, бягайки.

След около десет минути на мястото пристигнали отново полицейските служители – свидетелите А. В. и В.П... Частният обвинител П. им обяснил, че след като са отвели лицето без лична карта, тримата мъже, които са останали до автомобила са се качили до апартамента му, нанесли му побой и разбили входната врата. Като обходили района, полицейските служители установили първоначално подс. Ш.А.., а впоследствие и подсъдимите Т.Д. и И.А.., и ги отвели в сградата на Първо РУ на МВР – Добрич.

Съгласно заключението на вещото лице по съдебно медицинска експертиза по писмени данни, при станалия инцидент на 03.09.2013 г. С.П. е получил следните травматични увреждания: контузия на главата, контузия на мозъка, счупване на лицеви кости и на пода на черепа, кръвонасядане на клепачите на дясното око. Установените увреждания са резултат на удари с или върху твърди тъпи предмети и биха могли да се получат по време и начин, както сочат данните по досъдебното производство. Контузията на мозъка е обусловила разстройство на здравето, временно опасно за живота. Счупването на лицевите кости в областта на челния синус и решетъчната кост създават възможност за комуникация на външната среда и черепната кухина и представлява проникване в черепната кухина.

Фактическата обстановка е установена въз основа на целия доказателствен материал, като гласните доказателствени средства са подложени на внимателна преценка от районният съд, съпоставени са помежду си, както и с писмените доказателствени средства и заключенията на вещите лица, като доказателствения анализ е пълен и изчерпатетелен. Правилно са кредитирани показанията на св.С.П. и И. П., кореспондиращите с тях показанията на свидетеля-очевидец –К. П. , както и показанията на свидетелите –полицейски служители- А. В. и В. П.. Липсва твърдяното от защитата на подс.Д. противоречие между посочените гласни доказателствени средства. Дали св.П. е извикала св.И. П., виждайки побоя или св.И П. минавайки оттам сам е отишъл до апартамента на пострадалия /т.е. без да е бил извикан/ е обстоятелство, което не е от съществено значение, доколкото е извън предмет на доказване по делото, като възражението за противоречие в този смисъл е получило подробен  и законосъобразен отговор в мотивите на първата инстанция. Къде е точния адрес на подсъдимия Д. също няма никакво значение за наказателното производство досежно конкретните деяния.

 Районният съд е приел, че доколкото на съдебното следствие се установило, че подсъдимия Ш. е нанесъл удар с метален бокс на пострадалия, а в ОА това било вменено на подс.А., а подс.Ш. не се е защитавал по такъв факт –за нанесен удар с метален бокс, то наличието на удар с метален бокс следва изобщо да се изключи при възприемане на фактическата обстановка. Въпросът дали някой от другите двама подсъдими е ударил пострадалия с метален бокс или не по никакъв начин не се отразява на съставомерността на деянието на подсъдимия Д., нито води до нарушаване правото му на защита Всъщност видно е и от разпита на вещото лице по съдебно-медицинската експертиза, че не може с категоричност да се уточни, т.е. уврежданията не е задължително да се причинени от удар с метален бокс. В побоя над пострадалия са участвали и тримата подсъдими, като действията им обективно са били насочени към осъществяване на общия престъпен резултат, като всеки от подсъдимите е съзнавал, че участва в изпълнението на престъплението заедно с другите подсъдими за осъществяване на престъпния резултат. От субективна страна е налице престъпния общ умисъл у тримата подсъдими и тримата следва да отговарят именно като съизвършители, без значение кой удар конкретно и от кой от подсъдимите е причинил най-тежкото увреждане с характер на средна телесна повреда, както и дали някой от ударите е бил с метален бокс. Действията на всеки от нападателите са били насочени към осъществяване на общия престъпен резултат- телесното увреждане на пострадалия. В тази насока в мотивите към присъдата  са изложени подробни съображения, които изцяло се споделят от въззивната инстанция и не следва да се преповтарят. Безспорно деянието е извършено и от тримата подсъдими по хулигански подбуди – и тримата са тръгнали да се саморазправят с пострадалия и то след като са били предупредени от полицейските служители да спазват реда, като действията им са предизвикали възмущение – вж. показанията на св.К. П., а подсъдимите безогледно и несъобразявайки се с каквито и да е морални и обществени норми са нападнали пострадалия, нанасяйки му побой, несмущавайки се дори от уплашените викове на малките деца на пострадалия.

На възражението на защитата, че подсъдимите са имали право да вдигат шум по това време на денонощието подробно е отговорил районният съд в мотивите си, към което въззивният съд няма какво да допълни.

При така описаната фактическа обстановка правния извод, че всеки от подсъдимите е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 131, ал. 1, т. 12 от НК във вр. с чл. 129, ал. 1 от НК във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК и престъпния състав на чл. 170, ал. 2, предл. 3-то във с ал. 1, предл. 1-во от НК във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК е законосъобразен. И тримата подсъдими са  действали с пряк умисъл при общност на същия като съизвършители по хулигански подбуди, влезли са в чуждото жилище със сила / блъскайки св.П., а подс.Д. и разпаряйки блузата на пострадалия/, нанесли са побой над пострадалия С.П. / и тримата са му нанесли множество удари по главата и тялото/, причинявайки му две средни телесни повреди.

Досежно наложените на подсъдимия Д. наказания:

За престъплението по чл. 170, ал. 2, предл. 3-то във с ал. 1, предл. 1-во вр. чл. 20, ал. 2  от НК предвиденото наказание е лишаване от свобода  от една до пет години. Наложеното на подсъдимия наказание за това престъпление е в размер на две години лишаване от свобода- над минималния ,под средния размер. Отчитайки лошите характеристични данни за подсъдимия и наличието на предходно осъждане, както и че същият е бил водещ при нахлуването в жилището наказанието е справедливо отмерено.

За престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 12 от НК във вр. с чл. 129, ал. 1 от НК във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК предвиденото наказание е лишаване от свобода от две до десет години. Наложеното наказание на подсъдимия Д. в размер на четири години лишаване от свобода е определено над минималния под средния размер. И по отношение на това деяние следва да се отчете водещата роля на подсъдимия Д. ,който дал началото на побоя над пострадалия. При наличните данни за личността на подсъдимия, правилно отчетени от районният съд и липсата на смекчаващи отговорността обстоятелства така определеното наказание не би могло да се определи в никакъв случай като завишено, а напротив, поради което липсват каквито и да са основания за намаляването му. 

Следва да се посочи, че правилно в случая продължителността на процеса не е приета като такава, че да доведе до смекчаване на наказанието на подсъдимия, доколкото се дължи предимно на процесуалното поведение на подсъдимия, който е бил обявяван за общодържавно издирване, поради което и наказателното производство в досъдебна фаза е било спирано за известен период от време.

Доколкото двете престъпления ,извършени от подс.Д. са условията на реална съвкупност, то правилно е приложена и разпоредбата на чл.23 ал.1 от НК като е наложено за изтърпяване по-тежкото наказание, а именно четири години лишаване от свобода.

Двете престъпления, включени в съвкупността съобразно чл.23 ал.1 от Нк са извършени от подс.Д. в изпитателния срок по присъда по н.о.х.д.№911/2012г. на ДРС, поради което и законосъобразно на основание чл.68 ал.1 от НК е приведено в изпълнение наказанието от три месеца лишаване от свобода по условната присъда.Правилно е постановено и двете наказания да се търпят при първоначален строг режим съобразно чл.57 ал.1 т.2 б „в“ от ЗИНС.

При служебната проверка на присъдата съдът не констатира съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна или изменение на присъдата, поради което и с оглед изложеното по-горе присъдата следва да бъде потвърдена.

Пред въззивната инстанция са сторени разноски в размер на 48,60лв., което следва да се възложат на подсъдимия Д..

Водим от горното  и на основание чл.338 от НПК Добричкият окръжен съд 

                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                 

Р   Е   Ш   И:

 

ПОТВЪРЖДАВА присъда №55/14.07.2017г. по н.о.х.д.№896/2016г.  на Добричкият районен съд .

ОСЪЖДА подсъдимия Т.В.Д. ЕГН ********** да заплати по сметка на ДОС сторените разноски в размер на 48,60лв.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

 

           ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                           ЧЛЕНОВЕ:1.                                                                                                                                                                     2.