В ИМЕТО НА НАРОДА

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД – НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, в открито съдебно заседание на единадесети октомври две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИНА ДИМИТРОВА

ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА ХАРАЛАМБИЕВА

КАЛИПТЕН АЛИД

При секретаря ЕЛИЦА АЛЕКСАНДРОВА и прокурор при Окръжна Прокуратура гр.Добрич - РАДОСЛАВ БУХЧЕВ, сложи за разглеждане в.ч.н.д. № 333/2017г. по описа на ДОС, докладвано от съдия К.Димитрова и за да се произнесе взе предвид следното:

Образувано е по жалба на С.Т.Т., срещу решение № 107 от 26.09.2017г. по ч.н.д. № 284/2017г. по описа на Районен съд гр.Балчик, с което спрямо същият е постановено продължаването на задължително лечение от стационарен тип за срок от три месеца, което да бъде проведено в ДПБ с.К.. Оставено е без уважение искането за промяна на лечебното заведение от ДПБ – К. в ДПБ – Ц.. Постановено е да се назначи представител на общинска служба по здравеопазване или определено от Кмета на Общината лице, по седалището на лечебното заведение - ДПБ К. общ.Б., което да изразява информирано съгласие относно лечението на С.Т.Т., а именно д-р. Т.З.. На осн. чл.163 ал.2 пр.2-ро от ЗЗ е постановено, предварително изпълнение на процесното решение в ДПБ – К., като обжалването на решението не спира неговото изпълнение.

Обжалваното решение съдът е постановил по искане на прокурор при Районна прокуратура гр.Б. по реда на чл.164 ал.2 от Закона за здравето. За да постанови този резултат съдът е приел, че С.Т.Т. страда от заболяване по чл.146 ал.1 т.1 от ЗЗ, а именно персистиращо налудно разстройство, като същият няма съзнание за болестно състояние и продължава да бъде опасен както за себе си, така и за околните.

Становището на представителя на Окръжна прокуратура гр.Добрич е с оглед събраните доказателства, че постановеното решение е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, а жалбата на Т. да бъде оставена без уважение.

Защитникът на освидетелствания изразява становище, че от гледна точка на актуалното състояние на С.Т., с оглед искането с което е бил сезиран, то съдът правилно го е уважил, тъй като това в най-пълна степен е съответствало на интересите на самия болен. Счита, че решението следва да бъде потвърдено, като бъде изменено само в частта на определеното здравно заведение, което следвало да бъде ДПБ Царев брод. Освидетелстваният С.Т. заявява, че желае приложеното му лечение да бъде при амбулаторни условия.

Добричкият окръжен съд, като прецени жалбата, събраните по делото доказателства, наведените оплаквания, и след като провери обжалваното решение намери за установено следното:

Съгласно заключението на вещото лице по делото /СПЕ № 21/2017г. от 18.09.2017г./ - С.Т.Т. с ЕГН - ********** *** страда от Персистиращо налудно разстройство, в чиято клинична картина преобладават персистиращи мисловни разстройства. Нарушено е възприемането на околната действителност, прецизната оценка на събитията и изграждането на целенасочено адекватно поведение.

С решение № 22 от 30.05.2017г. по ч.н.д. № 59/2017г. на Районен съд гр.Т., потвърдено с решение № 35 от 14.06.2017г. по в.ч.н.д. № 173/2017г. на Окръжен съд гр.Д. е постановено задължително лечение при стационарни условия в ДПБ – К. за срок от два месеца. Постъпил е в това здравно заведение на 27.07.2017г. със съдействието на полицията. Започнало е да се провежда лечение, с цел овладяване на наличната към този момент психопатологична симптоматика, обуславяща поведението на освидетелствания, с което на свой ред същият е представлявал реална опасност за собствените си живот и здраве, както и за живота и здравето на околните. Въпреки обаче проведеното лечение Ст.Т. е останал неспокоен, бил е некритичен към заболяването си, отказвал приема на лекарства и е влязъл в конфликт със служители на здравното заведение.

Настоящата съдебна инстанция също констатира, че въпреки проведеното стационарно лечение до настоящия момент е постигнат ефект, далеч от оптималния, който би позволил прекратяване на задължителната лечебна мярка. Придържането му към режима е формално, съдействие в терапевтичния процес и критичност липсват. Ето защо е необходимо продължаване на задължителното лечение по ЗЗ, до постигане целите на хоспитализацията – синхронизиране на поведението, възстановяване на критичността е съдействието в процеса на водене на случая.

Налице са медицинските и социални критерии на чл.164 ал.2 вр. с чл.154 ал.3 от Закона за здравето за продължаване на лечението. Разкрива се първата, формална по своя характер предпоставка за настаняване на лечение, а именно наличието на психично заболяване по смисъла на чл.146 ал.1 от ЗЗ, като своите изводи за това, съдът основава на заключението на приложената по делото СПЕ. Проведеното до момента лечение не е постигнало все още положителни резултати, в насока изграждане на критичност и сравнително устойчива способност за самоконтрол върху поведение, в насока редовен прием на лекарства. Наличното страдание обуславя все още болестна мотивация на поведение на освидетелствания, която налага продължаване специализирания надзор върху него, изключен в нужната степен при амбулаторна форма на лечение.

Настоящата съдебна инстанция намира, че в това си състояние С.Т., с поведението си би представлявал пряка и непосредствена опасност както за здравето и живота на околните, така и за собствената си личност. Данни за това съдът черпи от приобщените в хода на съдебното следствие писмени доказателства, включително и от обследването, описано подробно в експертизата, които говорят все още за изяви на словесна и физическа агресия, в случая проявявана спрямо служители на болничното заведение, в което е бил настанен. Обосновава се извод за недостатъчно изградена критичност към актуалното състояние у лицето, което налага предприемане на мерки, в частност продължаване провеждането на задължително лечение. Заключението на вещото лице е задълбочено и компетентно изготвено, напълно се припокрива с фактите, изводими от другите материали по делото. Поради това съдът не намира аргументи, почиващи на обективна доказателствена основа, с които да отхвърли така изразеното становище относно наличието на психично заболяване от посочения вид, неговия ход и развитие, актуалното състояние на лицето, липсващата критичност и необходимостта от продължаване на принудителното лечение в предложената стационарна форма и срок.

С оглед изложеното се налага извода, че към настоящия момент са налице предпоставките налагащи продължаването на постановеното задължително лечение от стационарен тип спрямо С.Т.Т., както е сторил БчРС. По отношение направеното искане за промяна на лечебното заведение от К. в Ц., ДОС счита същото за неоснователно. В противен случай, при всеки един конфликт възникнал между пациент и лекуващия персонал, /предвид естеството на заболяванията в тези заведения/ би се стигнало до подбор на пациентите, без да бъде съобразявано това с техните нужди. По тези причини, законът е предоставил правомощията съгласно разпоредбата на чл.162 ал.2 от ЗЗ, именно съдът да определя освен необходимостта от задължително настаняване, така и лечебното заведение в което то да се провежда.

По изложените съображения, Добричкият окръжен съд счита, че изводът на районния съд, обективиран в атакуваното решение е правилен, поради което същото следва да бъде потвърдено.

Воден от горното и на осн. чл.164 ал.2 вр. с чл.163 ал.1 от ЗЗ

Добричкият окръжен съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение от № 107 от 26.09.2017г. по ч.н.д. № 284/2017г. по описа на РС гр.Балчик.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.