Мотиви към присъда №17/12.10.2017г. по н.о.х.д.№239 по описа на ОС-гр.Добрич за 2017г.

Срещу М.А.Х. е повдигнато обвинение по чл.255, ал.3, във в-ка с чл.255, ал.1, т.1 и чл.26, ал.1 от НК, за това, че през периода от 31.07.2013г. до 31.07.2014г. в гр.Добрич, в качеството си на управител и представляващ „*********“ЕООД с ЕИК*******, при условията на продължавано престъпление избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери, като:

-към 31.07.2013г. избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери-20000лв., като не удържал и не внесъл, съгласно чл.65, ал.3 от ЗДДФЛ, данъка по чл.46 от ЗДДФЛ за доход по чл.38, ал.3 от ЗДДФЛ;

-към 31.07.2014г. избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери-12500лв., като не удържал и не внесъл, съгласно чл.65, ал.3 от ЗДДФЛ, данъка по чл.46 от ЗДДФЛ за доход по чл.38, ал.3 от ЗДДФЛ, като общият размер на невнесеният данък възлиза на 32500лв.

За съвместно разглеждане в процеса са допуснати предявени от името на държавата, представлявана от министъра на финансите, искове за сумата от 20000лв., ведно със законната лихва от 01.08.2013г., както и за сумата от 12500лв., ведно със законната лихва от 01.08.2014г., представляващи претендирани обезщетения за нанесени на бюджета имуществени вреди-дължим данък по ЗДДФЛ.

В съдебно заседание повдигнатото обвинение се поддържа от представителя на ОП-гр.Д..

Гражданскоправните претенции се поддържат по основание и размер.

В съдебно заседание подсъдимият заяви, че признава изцяло обстоятелствата, залегнали в обстоятелствената част на обвинителния акт и е съгласен досежно същите да не бъдат събирани други доказателства.

С оглед проведеното по реда на гл.XXVII от НПК съкратено съдебно следствие, на основание чл.373, ал.3, във в-ка с чл.372, ал.4 и чл.371, т.2 от НПК, съдът прие за установено от фактическа страна:

М.Х. е едноличен собственик на капитала, управител и представляващ „М****ЕООД с ЕИК******** и данъчен адрес-с.Б., общ.Б., регистрирано по ЗДДС от 01.12.2007г. Предметът на дейност на фирмата включвал търговия с отпадъци от черни и цветни метали по Лицензия №***/2**г. на Министерство на икономиката и енергетиката. Въз основа на Разрешение №В******/*****г. дружеството на практика се занимавало с изваждането и оползотворяването на потъналите останки от кораби.

Със Заповед №**********/******г. на Главен инспектор по приходите на НАП-***** била назначена ревизия на „*******чиито резултати са инициирали и образуването на настоящото производство:

Съгласно показанията на свидетелите Х. и Г.-счетоводители в «С*****», анализа на данните за касовата наличност, паричния поток и записванията по счетоводни сметки «Каса» и «Подотчетни лица» на „*****ЕООД се установява, че на 30.04.2013г. Х. получил от касата на дружеството сумата от 400000лв, за които до края на годината същият не е предоставил разходно-оправдателни документи. Същото се отнася и за получената от него на 03.06.2014г. сума от 250000лв.

Според назначената ССЕ за двете кешови плащания, оправдани с отметка «плащания на собственика», фактически липсва изготвен и предаден РКО. Сумите са осчетоводени като предоставен аванс на подотчетно лице по Дт на сметка 422 и е намалена касовата наличност на предприятието с кредитиране на сметка 501. Същевременно в хода на производството не са били открити инвентаризационни описи, сравнителни ведомости и констативни протоколи, въз основа на които да се съди за съществувалата преди плащанията касова наличност.

По силата на чл.38, ал.3 от ЗДДФЛ окончателният данък за доходите от дивиденти под формата на скрито разпределение на печалбата се определя върху брутния размер на начислените суми. За 2013г. изплатеният дивидент от 400000лв. подлежи на облагане с 20000лв, а този от 2014г. в размер на 250000лв. съответно с 12500лв. Определянето, удържането, декларирането и внасянето на данъка е задължение на предприятието платец. Декларациите е следвало да бъдат подадени в срок до края на месеца, следващ тримесечието, през което са начислени и изплатени дивидентите. В случая това е следвало да бъде направено до 31.07.2013г., респективно-31.07.2014г. Фактическото неизпълнение на тези задължения пряко ангажира отговорността на Х. в качеството му на управител и представляващ дружеството за избягване установяването и плащането на данъчни задължения по чл.38, ал.1, т.1 от ЗДДФЛ.

Така инкриминираната от обвинението фактическа обстановка се гради върху показанията на счетоводителите Х. и Г., приложената документация, свързана с дейността на дружеството, както и от заключението по назначената ССЕ. В своята съвкупност същите изцяло съответстват на депозираното в съдебно заседание формално признание от страна на подсъдимия.

Въз основа на изложените, неоспорвани от страните факти, съдът прие за установено от правна страна:

Като едноличен собственик на капитала, управляващ и представляващ „*******с получаването на 30.04.2013г. от касата на дружеството на сумата от 400000лв. и на 03.06.2014г. на сумата от 250000лв., Х. е реализирал скрито разпределение на печалбата. В този случай, по силата на чл.38, ал.3 от ЗДДФЛ, окончателният данък за доходите върху дивиденти се определя върху брутния размер на начислените суми, възлизащи общо на 650000лв. В срок до 31.07.2013г., респективно-31.07.2014г., подсъдимият е следвало да подаде декларация и да внесе дължимия данък от 5% върху получените суми, който в първия случай възлиза на 20000лв., а във втория на 12500лв. Неизпълнението на тези задължения е осъществено с цел да се избегне установяването и плащането съгласно чл.65, ал.3 на данъка по чл.46 за доход по чл.38, ал.3 от ЗДДФЛ. Деянията са осъществени умишлено, при форма на вината-пряк умисъл/чл.11, ал.2, пр.1 от НК/. Всяка от двете укрити суми е в особено големи размери, а извършеното е осъществено при условията на продължавано престъпление по смисъла на чл.26 от НК..

С оглед изложеното съдът прие за доказано, че с горната си деятелност подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл.255, ал.3, във в-ка с чл.255, ал.1, т.1 и чл.26, ал.1 от НК.

Причини за извършване на престъплението-с оглед данните за личността на дееца и упражняваната от него дългогодишна еднородна търговска дейност настоящият състав прие, че се касае за инцидентен, изолиран опит за престъпно самооблагодетелстване за сметка на държавния бюджет.

При определяне на наказанието:

Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете чистото съдебно минало, добрите характеристични данни, липсата на предходни или последващи противообществени прояви, в т.ч. на нарушения срещу данъчното законодателство, оказаното от подсъдимия съдействие в хода на разследването, както и фактът, че от довършване на деянието до приключване на съдебното следствие са изтекли повече от три години. Наред с това следва да се подчертае, че подадените от мл.инспектор по местоживеене данни за налични регистрации по ЗМ, респективно за минало осъждане в Р.Германия, са напълно несъстоятелни и недоказани, като противоречат на приложените справки за съдимост и тази от УИС на прокуратурата.

С оглед относително ниската обществена опасност на извършеното и дееца, произтичащи от инцидентия характер на деянието и събраните за подсъдимия данни, съдът прие, че са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, поради които установеният от разпоредбата на чл.255, ал.3 от НК 3-годишен минимум на предвиденото наказание лишаване от свобода се явява прекомерно тежък и несъответен на извършеното. Това мотивира настоящият състав да индивидуализира санкцията по реда на чл.55, ал.1, т.1 и ал.3 от НК, като наложи на подсъдимия лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца и не наложи кумулативно предвиденото по-леко наказание конфискация. При наличието на формалноправните предпоставки по чл.66 от НК, с оглед възрастта на дееца, наличието на постоянно занятие и събраните характеристични данни, съдът прие, че не се налага ефективно изпълнение на сакцията, като отложи изтърпяването на постановеното лишаване от свобода с изпитателен срок от три години.

По отношение на гражданскоправните претенции-исковете черпят правно основание от разпоредбата на чл.45 от ЗЗД, във в-ка с чл.65, ал.3, във в-ка с чл.46 и чл.38, ал.3 от ЗДДФЛ. В качеството си на управител и представляващ „*******при условията на продължавано престъпление, към 31.07.2013г. и към 31.07.2014г. подсъдимият е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери-20000лв. в първия случай и 12500лв. във втория, като не удържал и не внесъл, съгласно чл.65, ал.3 от ЗДДФЛ, данъка по чл.46 от ЗДДФЛ за доход по чл.38, ал.3 от ЗДДФЛ, а общият размер на невнесеният данък възлиза на 32500лв. В случая Х. дължи на държавата, представлявана от министъра на финансите, сумата от двадесет хиляди лева, ведно със законната лихва от 01.08.2013г., както и сумата от дванадесет хиляди и петстотин лева, ведно със законната лихва от 01.08.2014г., като обезщетение за нанесени на бюджета имуществени вреди-дължим невнесен данък по ЗДДФЛ.

На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимия да заплати сторените по делото разноски в размер на 280, 14лв. по сметка на ОД на МВР-гр.Д., както и държавна такса върху уважения размер на исковете-1300лв.

Воден от изложените фактически констатации и правни изводи настоящият състав постанови присъдата си.

Председател: .