Н Е П Р И С Ъ С Т В Е Н О

Р Е Ш Е Н И Е

№ 149

гр. Добрич, 16.10.2017 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито заседание на двадесет и девети септември две хиляди и седемнадесета година в състав: СЪДИЯ ГЕОРГИ ПАВЛОВ при секретар НЕЛИ БЪЧВАРОВА разгледа т. д. № 1/2017 г. по описа на Добричкия окръжен съд и за да се произнесе, взе предвид следното:

Търговско дело № 1/2017 г. по описа на Добричкия окръжен съд е образувано по искова молба на А.Н.Я. с която срещу П.Ж.Г. е предявен иск за плащане на сумата от 34 000.00 лв., с която ответникът като издател на прескрибиран запис на заповед неоснователно се е обогатил във вреда на ищеца като поемател, ведно със законната лихва върху главницата, начиная от датата на предявяване на иска – 03.01.2017 г., до окончателното й погасяване, претендиран на осн. чл. 534 ТЗ.

В петитума на исковата молба се съдържа искане за присъждане на сторените по делото разноски.

Ответникът не изразява становище по иска.

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, на осн. чл. 235 ГПК, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установена следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:

На 16.09.2010 г., в гр. Каварна, П.Ж.Г. като издател на запис на заповед, е поел менителнично задължение в полза на А.Н.Я. като поемател, за сумата от 34 000.00 лв. , с падеж 04.01.2011 г.

По делото не се събраха доказателства относно плащането на менителничния дълг на падежа.

Съдът констатира, че менителничният ефект е прескрибиран поради погасяването му по давност на 04.01.2014 г.

При така безспорно установената фактическа обстановка се налагат следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

І. По допустимостта на исковата претенция:

Предмет на делото е търговски спор по смисъла на чл. 365, т. 1 ГПК.

Искът, предмет на настоящото дело, черпи своето правно основание от разпоредбата на чл. 534 ТЗ.

Съгласно чл. 534, ал. 1 ТЗ, когато приносителят на запис на заповед изгуби исковете си по ценната книга поради прескрибиране или преюдициране на ефекта, може да иска от издателя сумата, с която се е обогатил в негова вреда.

Записът на заповед е от категорията на сделките, посочени в чл. 1, ал. 1, т. 8 ТЗ, т. н. „абсолютни търговски сделки”, чийто търговски характер произтича от изричната норма на чл. 286, ал. 2 ТЗ, а не е обусловен от търговското качество на лицето, което я сключва и от връзката с упражняването от него занятие.

Искът по чл. 534 ТЗ има за предмет право, отнасящо се до последиците от прекратяването на записа на заповед като търговска сделка, поради което подлежи на разглеждане по реда на глава тридесет и втора на Гражданския процесуален кодекс „Производство по търговски спорове”.

С оглед правилата за родовата подсъдност ( чл. 104, т. 4 ГПК) и за местната подсъдност (чл. 105 ГПК), действащи към датата на предявяване на иска, делото е подсъдно на Окръжен съд гр. Добрич като първа инстанция.

Страните по делото притежават процесуална правоспособност.

Налице са процесуалните предпоставки относно надлежното упражняване на правото на иск.

Искът е ДОПУСТИМ и следва да се разгледат по същество.

ІІ. По основателността на исковата претенция:

Контроверсният въпрос по делото е относно наличието на елементите от фактическия състав на вземането за неоснователното обогатяване в менителничното право, уреден в чл. 534 ТЗ в процесния казус.

Член 534, ал. 1 ТЗ урежда правото на приносителя на запис на заповед, чиито права по ценната книга са прескрибирани и ( или ) преюдицирани, да иска от издателя сумата, с която той се е обогатил в негова вреда. Искът за неоснователно обогатяване може да се упражни в тригодишен срок от датата на преюдицирането или прескрибирането на преките и ( или ) регресните искове – чл. 534, ал. 2 ТЗ.

Искът по чл. 534 ТЗ е специален ( sui generis ) менителничен иск за неоснователно обогатяване. В литературата искът за неоснователно обогатяване по чл. 534 ТЗ е дефиниран като „уравнителен иск”, тъй като посредством него се компенсира приносителя на менителничния ефект за претърпените от него вреди вследствие на изгубените поради преюдициране и прескрибиране менителнични искове ( преки и регресни ) - вж. Диков, Л. Курс по търговско право. Том ІІ. С., 1935, с. 1006.

Фактическият състав, пораждащ правото по чл. 534 ТЗ включва следните легално определени елементи: 1. Действителен от формална страна менителничен ефект; 2. Държане на ценната книга; 3. Прескрибиране и или преюдициране на правата по ценната книга; 4. Обогатяване на издателя; 5. Обедняване на приносителя за сметка на обогатяването; 6. Причинна връзка между прескрибирането и или преюдицирането на правата по ценната книга, от една страна, и обедняването, от друга. В този смисъл е и господстващият възглед в правната доктрина – вж. Калайджиев, А. Чекът в българското право. С., 1992, с. 295.

В разглеждания случай, елементите на фактическия състав на вземането по чл. 534 ТЗ са налице.

Ищецът се легитимира като законен приносител на действителен от външна страна погасен по давност менителничен ефект. Налице е обогатяване на издателя и обедняване на приносителя в резултат на прескрибирането на ценната книга. В хипотезата, когато приносител е поемателят, и между него и издателя съществуват каузални отношения, като стойността на правата по менителничното и по каузалното отношение е една и съща, издателят се обогатява, а приносителят обеднява със сумата по менителничния ефект, която е равна на това, което поемателят е престирал на издателя по каузалното правоотношение.

Искът пио чл. 534 ТЗ и доказан по основание и размер и следва да се уважи.

В разглеждания случай са налице предпоставките на чл. 239, ал. 1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение.

На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се присъдят разноски по делото в размер на сумата от 1 360.00 лв., както и адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 1 430.00 лв.

С оглед изложените съображения, ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА П.Ж.Г. ЕГН ********** с наст. адрес ***, да заплати на А.Н.Я. ЕГН ********** с пост. и наст. адрес ***, със съд. адрес ***, адв. Е.Е., сумата от 34 000.00 ( тридесет и четири хиляди ) лв., с която ответникът като издател на прескрибиран запис на заповед се е обогатил във вреда на ищеца като поемател, ведно със законната лихва върху главницата, начиная от датата на предявяване на иска – 03.01.2017 г. до окончателното й погасяване, ведно със сумата от 1 360.00 лв., представляваща разноски по делото и със сумата от 1 430.00 лв., предстнавляваща адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ.

СЪДИЯ: