Р Е Ш Е Н И Е

№ 163

гр. Добрич, 27.10.2017 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито заседание на втори октомври две хиляди и седемнадесета година в състав: СЪДИЯ ГЕОРГИ П. при секретар БИЛСЕР МЕХМЕДОВА – ЮСУФ разгледа т. д. № 60/2017 г. по описа на Добричкия окръжен съд и за да се произнесе, взе предвид следното:

Търговско дело № 60/2017 г. по описа на Добричкия окръжен съд е образувано по искова молба, рег. вх. № 1503/06.03.2017 г. на регистратурата на Добричкия окръжен съд, на „***“ ЕАД гр. София, с която при условията на обективно съединяване срещу С.А.П. ***, са предявени следните искове:

Иск за установяване съществуване на вземане на „***“ ЕАД гр. София срещу С.А.П. в качеството й на наследник на ***, поч. на 08.06.2012 г., за сумата от 13 253.62 евро, представляваща неплатена главница по договор за кредит за текущо потребление от 30.09.2010 г., сключен между „***“ ЕАД гр. София от една страна като кредитор и ***от друга страна като кредитополучател, ведно със законната лихва върху главницата, начиная от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК – 06.10.2015 г. - до окончателното й изплащане, претендиран на осн. чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 430, ал. 1 ТЗ.

Иск за установяване съществуване на вземане на „***“ ЕАД гр. София срещу С.А.П. в качеството й на наследник на ***, поч. на 08.06.2012 г., за сумата от 806.94 лв. евро, представляваща неплатена лихва за периода 25.04.2015 г. – 02.10.2015 г. по договор за кредит за текущо потребление от 30.09.2010 г., сключен между „***“ ЕАД гр. София от една страна като кредитор и ***от друга страна като кредитополучател, претендиран на осн. чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 430, ал. 2 ТЗ.

Иск за установяване съществуване на вземане на „***“ ЕАД гр. София срещу С.А.П. в качеството й на наследник на ***, поч. на 08.06.2012 г., за сумата от 29.69 евро, представляваща неплатена неустойка за периода 26.04.205 г. – 02.10.2015 г. по договор за кредит за текущо потребление от 30.09.2010 г., сключен между „***“ ЕАД гр. София от една страна като кредитор и ***от друга страна като кредитополучател, претендиран на осн. чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 430, ал. 1 ТЗ във вр. с чл. 92 ЗЗД.

Иск за установяване съществуване на вземане на „***“ ЕАД гр. София срещу С.А.П. в качеството й на наследник на ***, поч. на 08.06.2012 г., за сумата от 60.00 евро, представляваща неплатени такси по договор за кредит за текущо потребление от 30.09.2010 г., сключен между „***“ ЕАД гр. София от една страна като кредитор и ***от друга страна като кредитополучател, претендиран на осн. чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 430, ал. 1 ТЗ.

Иск за установяване съществуване на вземане на „***“ ЕАД гр. София срещу С.А.П. в качеството й на наследник на ***, поч. на 08.06.2012 г., за сумата от 553.51 лв., представляваща съдебно деловодни разноски и 945.13. лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение по ч. гр. д. № 448/2015 г. по описа на Балчишкия районен съд, претендиран на осн. чл. 422 ГПК.

В петитума на исковата молба се съдържа искане за присъждане на сторените по делото разноски.

Ответникът чрез назначения по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител оспорва предявените искови претенции по основание и размер.

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установена следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:

Безспорно установено е по делото, че на 30.09.2010 г. между „***“ ЕАД гр. София от една страна като кредитор и ***от друга страна като кредитополучател е сключен Договор за кредит за текущо потребление, по силата на който банката е предоставила на кредитополучателя парична сума в размер на 20 000.00 евро, която кредитополучателят се е задължил да ползва съобразно уговореното и да я върне след изтичането на срока. Срокът за издължаване на кредита е 120 месеца, считано от датата на усвояването му – чл. 2 от Договора.

Кредитът се усвоява еднократно чрез разплащателна сметка с титуляр С. П.и се погасява чрез същата разплащателна сметка, с месечни вноски, платими на 25-то число на месеца, съгласно приложения към договора погасителен план, неразделна част от договора.

За предоставения кредит, кредитополучателят заплаща лихва, която към датата на сключване на договора е 8.95 % годишно или 0.02 % на ден – чл. 8 от Договора. Годишният процент на разходите по кредита е 9.91 % - чл. 9 от Договора.

Кредитът се олихвява с променлива лихва – чл. 7.1. ОУ. Кредиторът има право едностранно да променя лихвения процент, за което уведомява кредитополучателя по подходящ начин. Промяната може да бъде извършена при наличие на някое от следните обективни условия: съществено изменение на пазарните лихвени индекси LEONIA, SOFIBOR, EONIA, EURIBOR, LIBOR; съществено изменение на лихвените нива по новодоговорените депозити от нефинансови институции, обявявани в статистиката на на БНБ по основни валути и падежи; съществено изменение на суап за кредитно неизпълнение на държавата, съществено изменение на валутен курс евро/лев, щатски долар/лев, съществено изменение на годишната инфлация ( на месечна база въз основа на същия месец на предходната година ), измерена въз основа на индекса на потребителските цени за България; съществено изменение в цената на източниците на за финансиране и възможностите на банката за инвестиции; въвеждане на рестрикции от страна на БНБ върху банковата система и/или ***; промени в нормативните актове, както и в регулациите на БНБ, засягащи функционирането и на и изискванията към банките; съществена промяна в паричната политика на БНБ, като премахване на валутния борд, обезценка на лева, деноминация на лева, смяна парите – чл. 7.2 ОУ.

При промяна на лихвения процент, банката определя нов размер на месечната вноска за лихва и/или главница и предоставя на кредитополучателя актуализиран погасителен план – чл. 7.4. ОУ.

В чл. 9.1. ОУ е дефинирано понятието „годишен процент на разходите“ - общите разходи като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, включващ лихви; такси, които клиентът дължи на банката; такси за поддържане на разплащателната сметка, чрез която се обслужва предоставеният кредит; такси за допълнителни услуги, ползването на които представлява изпълнението на условия за получаване на преференциална лихва по кредита. Общата сума, дължима от кредитополучателя, посочена в погасителния план и включва главницата по кредита и ГПР – чл. 9.3 ОУ.

В Общите условия е предвидено, че при забава на плащането на месечна вноска от деня, следващ падежната дата, определена в договора, частта от вноската, представляваща главницата, се олихвява с договорената лихва, увеличена с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта – чл. 19.1. ОУ.

При допусната забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни, целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие. До предявяване на молбата за събирането му по съдебен ред, остатъкът от кредита се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта, а след тази дата – с надбавка за забава, равна на законната лихва по чл. 86 ЗЗД – чл. 19.2. ОУ.

Кредиторът има право да превърне кредита в предсрочно изискуем в следните случаи: 1. При всяко неплащане в срок на уговорените погашения по лихва и/или главница; 2. Когато по искане на друг кредитор бъдат предприети действия за принудително изпълнение; 3. Кредитополучателят предоставя невярна информация на кредитора преди разрешаването или по време на обслужването на кредита; 4. При нецелево използване на средства от кредита; 5. Кредитополучателят не изпълнява задължението си за осигуряване на достъп и оказване на съдействие на кредитора при извършване на проверки; 6. При всяко друго неизпълнение от страна на кредитополучателя на клаузите на договора и общите условия, както и в други случаи, предвидени в закона – чл. 20.1 ОУ.

Вземането на кредитора по отношение на кредитополучателя, съответно неговите наследници, е неделимо съгласно чл. 128 ЗЗД; то може да бъде събрано от всеки от наследниците на кредитополучателя – чл. 22 ОУ.

Кредиторът има право да прехвърли на трето лице правата си по договора – чл. 21 ОУ.

Кредитът е обезпечен със залог върху бъдещо вземане на кредитополучателя, произтичащо от трудовото му правоотношение – чл. 10 от Договора.

На 30.09.2010 г. е сключен договор за залог върху вземания по трудово правоотношение между банката от една страна като заложен кредитор и ***от друга страна като залогодател, по силата на който е учреден залог върху вземанията на залогодателя за трудовото възнаграждение и други вземания по трудовото правоотношение с работодателя О. Б.за обезпечаване на вземанията на заложния кредитор, произтичащи от договора за кредит за текущо потребление. ( л. 12 )

Банката е изпълнила своето задължение да предостави уговорената заемна сума, като на 30.09.2010 г. е превела по разплащателната сметка на П. сума в размер на 20 000.00 евро ( левова равностойнст – 39 060.00 лв. ). Паричните средства са усвоени от кредитополучателя П. на 30.09.2010 г. В тази насока са доказателствата по делото, в т. ч. и заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза.

Вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза е констатирало, че кредитополучателят П. редовно е изпълнявал задълженията си, като е плащал дължимите месечни погасителни вноски.

На 08.06.2012 г. кредитополучателят ***е починал, като видно от удостоверение за наследници изх. № 171/17.11.2014 г., изд. от кмета на с. Оброчище, общ. Балчик, област Добрич ( л. 13 ), е оставил за наследници по закон следните лица: С.А.П. – съпруга, Е. С.П. – син и А. С.П. – син.

От заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза се установява, че след смъртта на кредитополучателя П., неговите наследници са продължили да изпълняват задълженията, произтичащи от договора за банков кредит, като за периода 25.06.2012 г. – 29.09.2015 г. са плащали дължимите месечни погасителни вноски. На 06.10.2015 г. е извършено плащане от наследниците на кредитополучателя в размер на сумата от 255.10 евро, с която са погасени дължими лихви за просрочена и редовна главница.

Според експертното мнение на вещото лице, общата стойност на погасената част от главницата и лихвите ( договорни и неустойки ), за периода 30.09.2010 г. – 06.10.2015 г. възлиза на сумата от 14 477.21 евро; размерът на дължимата сума към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 02.10.2015 г. – възлиза на 13 253.62 евро; размерът на дължимите лихви по редовната главница за периода 25.05.2015 г. – 02.10.2015 г. е на стойност 806.95 евро; размерът на лихвите върху просрочената главница за периода 11.09.2015 г. – 02.10.2015 г. е 29.69 евро; размерът на дължимите такси възлиза на сумата от 60.00 евро.

С писмо изх. № 06-20-02448/27.06.2015 г. ( л. 15 ) банката, чрез пълномощника Р. Х., е уведомила П. за обявяване на предсрочната изискуемост на дълга, считано от датата на получаването на писмото. Писмото е връчено на 09.07.2015 г. на сина на П. – А. С.П.. С оглед разпоредбата на чл. 19.2 ОУ, следва да се приеме, че предсрочната изискуемост на дълга е настъпила на 30.09.2015 г.

На 06.10.2015 г. банката подава до Районен съд – Балчик заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК срещу С.А.П., Е. С.П. и А. С.П. за разделно плащане на следните суми: дължима главница – 13 253.62 евро до 02.10.2015 г.; неплатена редовна лихва – 806.94 евро за периода от 25.04.2015 г. до 02.10.2015 г.; неплатени заемни такси 60.00 евро към 02.10.2015 г.; или обща сума по кредита 14 150.25 евро към 02.10.2015 г. Банката претендира присъждане на законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на настоящото заявление до окончателното погасяване на задължението, както и разноски в размер на сумата от 553.51 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 945.13 лв. В заявлението за издаване на заповед за изпълнение и в приложеното към него извлечение от сметки, банката сочи като дата на предсрочната изискуемост на кредита 30.09.2015 г. поради забава ( 159 дни ) в плащанията на дължимите шест вноски над 90 дни.

По повод подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, Районен съд – Балчик е образувал частно гражданско дело № 448/2015 г. Районен съд – Балчик е издал Заповед за незабавно изпълнение № 230/09.10.2015 г. и изпълнителен лист, по силата на които С.А.П., Е. С.П. и А. С.П. са осъдени да заплатят солидарно на банката гореописаните суми.

С молба рег. № 3473/12.11.2015 г., на осн. чл. 247, ал.1 ГПК банката е поискала поправка на очевидна фактическа грешка на горепосочената заповед за изпълнение, тъй като първостепенният съд е постановил солидарното осъждане на длъжниците, вместо разделното им осъждане, както е поискано от кредитора и погрешно е посочил датата на подаване на заявлението – 06.10.2015 г., вместо 02.10.2015 г.

С разпореждане № 1319/04.12.2015 г. по ч. гр. д. № 487/2015 г. Районен съд – Балчик е отхвърлил молбата на банката за поправка на очевидна фактическа грешка.

Във връзка с принудителното събиране на сумите, банката е подала молба за образуване на изпълнително дело при частен съдебен изпълнител Л. Т., рег. № ** на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд – Добрич. Образувано е изпълнително дело № **по описа на частния съдебен изпълнител Л. Т., рег. № ** на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд – Добрич.

На 07.11.2016 г. на П. е връчена призовка за доброволно изпълнение, ведно с препис от подлежащия на принудително изпълнение акт. ( л. 14 ).

На 21.11.2016 г. П. е подала възражение по чл. 414 ГПК.

На 10.05.2016 г. с договор за покупко-продажба на вземания ( цесия ) ( л. 16 – 20 ), банката прехвърля вземането си срещу ответника, ведно с всички привилегии, обезпечения, права и др. на „***“ ЕАД гр. София.

С изрично пълномощно цедентът упълномощава цесионера с правата си по чл. 99, ал. 3 ЗЗД ( л. 20 ).

С писмо без дата ( л. 21 ), цедентът потвърждава пред цесионера за настъпилото прехвърляне на вземания по договор за цесия с дата на прехвърляне 09.06.2016 г.

По делото е приложено уведомление от 16.06.2016 г. от цесионера до длъжника С.П. за прехвърлянето на вземането от банката към нея на „***“ ЕАД гр. София. ( л. 22 ) Липсват доказателства за датата на връчване на горепосоченото уведомление на длъжника С.П..

При така установената фактическа обстановка се налагат следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

В процесния казус, съвкупният анализ на доказателствата по делото обосновава извода за наличието на облигационно отношение по договор за банков кредит по см. на чл. 430 и сл. ТЗ между „***“ ЕАД от една страна като кредитор и ***( наследодател на ответника С.А.П. ) от друга страна като заемател, по силата на което банката се е задължила да отпусне на заемателя парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичането на срока.

Договорът за банков кредит е абсолютна търговска, изключителна банкова активна сделка – чл. 1, ал. 1, т. 7 ТЗ във вр. с чл. 2, ал. 1 ЗКИ.

Процесният договор за банков кредит попада под приложното поле на Закона защита на потребителите - кредитополучателят отговоря на дефиницията за „потребител” по смисъла на параграф 13, т.1 от ДР на ЗЗП; банката – на дефиницията за „търговец” по смисъла на параграф 13, т. 2 от ДР на ЗПП; договорът има за предмет предоставяне на финансова услуга, свързана с дейността на кредитна институция по смисъла на параграф 13, т. 12 от ДР на ЗЗП; липсва предвиденото в този закон основание за неприложимост.

Договор за банков кредит попада и под приложното поле на Закона за потребителския кредит – чл. 3, ал. 4 във вр. с чл. 4, ал. 1, т. 1 ЗПК. Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя на потребителя кредит под формата на заем, при който потребителят заплаща стойността на финансовата услуга чрез извършване на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Кредитополучателят има качеството на „потребител“ по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК – физическо лице, което при сключването на договор за потребителски кредит действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност, а банката - „кредитор“ по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК – юридическо лице, което предоставя потребителски кредит в рамките на своята търговска дейност.

Съгласно практиката на Съда на Европейския съюз, националният съд е длъжен служебно да разгледа неравноправния характер на договорна клауза – Решение на Съда ( четвърти състав ) от 04.09.2009 г. по дело С – 243/08 и Решение на Съда ( първи състав ) от 03.06.2010 г. по дело С – 484/08.

Съгласно чл. 146, ал. 1 ЗЗП, неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Клаузи, които не са уговорени индивидуално, са дефинирани в чл. 146, ал. 2 ЗЗП – клаузи, изготвени предварително, при които потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им и е посочен пример за такива клаузи при договорите, сключвани при общи условия, като изброяването не е изчерпателно.

Съгласно чл. 143 ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, при определени хипотези, регламентирани в цитираната правна норма, като: т. 9 – при налагане на потребителя приемането на клаузи, с които той не е имал възможност да се запознае преди сключването на договора; т. 10 – при предвидена възможност на търговеца да променя едностранно условията по договора въз основа на непредвидено в него основание; т. 11 – при възможност на търговеца да променя едностранно без основание характеристиките на стоката или услугата; т. 12 – при предвиждане цената да се определя при получаването на стоката или услугата или при предоставено право на търговеца или доставчика да увеличава цената, без потребителят да има право в тези случаи да се откаже от договора, ако окончателно определената цена е значително завишена в сравнение с цената, уговорена при сключване на договора.

В чл. 144 ЗЗП са посочени изключенията, при които определени хипотези, регламентиращи неравноправни клаузи в договори с потребители, визирани в чл. 143 ЗЗП, са неприложими. Така според чл. 144, ал. 3 ЗЗП нормите на чл. 143, т. 7, 10 и 12 не се прилагат спрямо сделки с ценни книжа, финансови инструменти и други стоки или услуги, чиято цена е свързана с колебанията/измененията на борсовия курс или индекс или с размера на лихвения процент на финансовия пазар, които са извън контрола на търговеца или доставчика на финансовите услуги.

От гореизложеното се налага извода, че за да е нищожна като неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, тя следва да не е уговорена индивидуално и да осъществява някой от фактическите състави на чл. 143 ЗЗП, като същевременно не попада в някое от изключенията на чл. 144 ЗЗП.

Систематическото тълкуване на разпоредбите на чл. 143 и чл. 144 ЗЗП и анализът на релевантната съдебна практика на ВКС – р. 77 - 2015 г. III ГО, р. 424 - 2015 - IV ГО, р. 51 – 2016 - II ТО, р. 95 - 2016 - II ТО, р. 205 - 2016 - I ТО, р. 236 – 2016 - II ТО - са основание са следния извод: допустима е уговорка в потребителски договор с предмет предоставяне на финансова услуга, предвиждаща възможност за увеличаване на първоначално уговорената цена, когато са налице следните кумулативни условия: 1. Обстоятелствата, при чието настъпване може да се измени цената на финансовата услуга, трябва да бъдат изрично уговорени в потребителския договор; 2. Обективен характер на обстоятелствата; 3. Методиката за промяна на цената на финансовата услуга трябва да е подробно и ясно описана в потребителския договор; 4. При настъпването на обстоятелствата да е възможно както повишаване, така и понижаване на първоначално уговорената цена на финансовата услуга.

Контроверсният въпрос по делото е за валидността на клаузите на договора, даващи право на банката за едностранно увеличаване на цената на финансовата услуга – сумите, дължими за лихви и такса за управление.

Договорът за банков кредит не съдържа неравноправни по своя характер клаузи.

Релевантните за случая разпоредби на чл.8 и чл. от договора, чл. 7 – 9 ОУ са част от съдържанието на типов договор. Клаузите при типов договор са предварително изготвени от търговеца и потребителят не разполага с правна възможност да влияе върху съдържанието им. Наличието на типово сключен договор изключва индивидуално уговорения характер на клаузите.

В горепосочените клаузи е предвидено правото на банката да променя едностранно размера на дължимата цена на базата на промяна на обективни индикатори. Посочени са дефинициите, методиката, алгоритъма и правилата за формирането на годишния процент на разходите. Предвидена е възможност за реципрочно намаляване на цената на финансовата услуга при понижаване стойността на ГПР. Банката е предоставила възможност за прекратяване на договора в случай на несъгласие от страна на кредитополучателя с изменението на цената на финансовата услуга – чл. 26 – 30 ОУ.

Договорът за кредит отговоря и на изискванията на чл. 10, ал. 1, чл11, ал. 1, т. 7 – 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7- 9 ЗПК.

Съдът констатира нищожността на чл. 22 ОУ поради противоречие със закона. Член 22 ОУ предвижда, че вземането на кредитора по отношение наследниците на кредитополучателя е неделимо по смисъла на чл. 128 ЗЗД и може да бъде събрано изцяло от всеки от наследниците на кредитополучателя. Клаузата на чл. 22 ОУ е нищожна по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД поради противоречието й с чл. 60, ал. 1 ЗН. Наличието на клауза за неделимост в договора за банков кредит не може да дерогира специалната разпоредба на чл. 60, ал. 1 ЗН.

Гореизложените доводи обуславят извода за възникването на валидно облигационно отношение, произтичащо от договор за банков кредит по смисъла на чл. 430 и сл. ТЗ, сключен между банката и наследодателя на ответника.

След смъртта на кредитополучателя, неговите наследници са продължили да изпълняват задълженията, произтичащи от договора за банков кредит. Безспорно установено е по делото, че наследниците на кредитополучателя са погасили тридесет и три вноски в периода 25.06.2012 г. – 25.03.2015 г. Тези факти доказват действията им по мълчаливо приемане на наследството по смисъла на чл. 49, ал. 2 ЗН. Съгласно разпоредбата на чл. 60, ал. 1 ЗН, наследниците, приели наследството, отговарят за задълженията, с които то е обременено, съобразно притежаваните от тях дялове. Нормата на чл. 60, ал. 1 ЗН е императивна и не може да се уговаря солидарна отговорност между наследниците. Отговорността на наследниците спрямо кредитора на техния наследодател е разделна, а не солидарна. В настоящия случай, предвид броя на наследниците и съобразно правилата за наследяване по закон ( чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗН ), делът на всеки от наследниците на кредитополучателя възлиза на 1/3 част от наследството. Отговорността на ответника П. е в размер на 1/3 от формирания дълг на наследодателя. В конкретния казус, ответникът е отговорен за плащането на следните суми: 4 417.87 евро, представляващи 1/3 от неплатената главница; 268.98 евро, представляващи 1/3 редовна лихва за периода 25.04.2015 г. – 02.10.2015 г.; 9.89 евро, представляващи 1/3 от лихвената надбавка за периода 26.04.2015. – 02.10.2015 г. и 20.00 евро, представляващи такси. Ответникът дължи сумата от 184.50 лв., представляващи 1/3 от съдебно - деловодните разноски в заповедното производство и 315.04 лв., представляващи 1/3 от юрисконсултското възнаграждение в заповедното производство.

Неоснователна е претенцията за присъждане на законната лихва върху главницата в евро, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й плащане. Позитивното българско право не позволява да се определя законна лихва за забава за просрочени парични задължения във валута, различна от български лева – арг. от член единствен от Постановление № 425 на МС от 18.12.2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения. Параграф 2 от Заключителните разпоредби на ПМС № 426/2014 г. отменя Постановление № 100 на МС от 2012 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута. Параграф 1 от Допълнителната разпоредба на ПМС № 426/2014 г. въвежда изискванията на Директива 2011/7/ЕС на Европейския Парламент и на Съвета от 16.02.2011 г. относно борбата със забавяне на плащането по търговски сделки. Систематическия и логически анализ на разпоредбите на българското и на общностното право обосновават извода, че законната мораторна лихва за държава – член на ЕС, чиято валута не е евро, да се определя само за парични задължения в съответната местна валута, тъй като регламентира като нейна основа за изчисляване основния лихвен процент на централната банка – чл. 86, ал. 2 ЗЗД във вр. с член единствен от ПМС № 426/2014 г. във вр. с чл. 2, ал. 7, б. „б“ във вр. с чл. 3 от Директива 2011/7/ЕС. Това виждане се поддържа и в литературата – вж. К., А. Облигационно право. Обща част. С., 2016, 495 – 496.

С оглед гореизложените съображения, исковите претенции следва да се уважат до размер на 1/3, съответстващ на наследствения дял на ответника от наследството на нейния наследодател, като за останалата част следва да се отхвърлят. По изложените по – горе съображения, Съдът следва да отхвърли и искането за присъждане на законна лихва върху главницата в евро, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й плащане.

На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, с оглед изхода на правния спор, на ищеца следва да се присъдят разноски по делото в размер на 2 029.50 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 500.00 лв., с оглед представения по делото списък по чл. 80 ГПК.

С оглед изложените съображения, ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО СЪЩЕСТВУВАНЕТО на следните вземания на „***“ ЕАД гр. С., със съд. адрес ***, пл. „С.“ № *, юрисконсулт Б.Н. към С.А.П. ЕГН ********** с последен известен наст. и пост. адрес с. Оброчище, ул. „Ч. М.“ № *, вх. *, ет. *, ап. *, общ. Балчик, област Добрич, в качеството й на наследник на ***, поч. на 08.06.2012 г.: 4 417.87 евро, представляваща 1/3 от неплатена главница по договор за кредит за текущо потребление от 30.09.2010 г., сключен между „***“ ЕАД гр. София от една страна като кредитор и ***от друга страна като кредитополучател; 268.98 евро, представляваща 1/3 от неплатена лихва за периода 25.04.2015 г. – 02.10.2015 г. по договор за кредит за текущо потребление от 30.09.2010 г., сключен между „***“ ЕАД гр. София от една страна като кредитор и ***от друга страна като кредитополучател; 9.89 евро, представляваща неплатена неустойка за периода 26.04.205 г. – 02.10.2015 г. по договор за кредит за текущо потребление от 30.09.2010 г., сключен между „***“ ЕАД гр. София от една страна като кредитор и ***от друга страна като кредитополучател; 20.00 евро, представляваща неплатени такси по договор за кредит за текущо потребление от 30.09.2010 г., сключен между „***“ ЕАД гр. София от една страна като кредитор и ***от друга страна като кредитополучател; 184.50 лв., представляващи 1/3 от съдебно - деловодните разноски в заповедното производство и 315.04 лв., представляващи 1/3 от юрисконсултското възнаграждение в заповедното производство.

ОТХВЪРЛЯ исковите претенции в останалата им част, както и искането за присъждане на законна лихва върху главницата в евро, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й плащане.

ОСЪЖДА С.А.П. ЕГН ********** с последен известен наст. и пост. адрес с. Оброчище, ул. „Ч. М.“ № 7, вх. А, ет. 3, ап. 9, общ. Балчик, област Добрич да заплати на „***“ ЕАД гр. С., със съд. адрес ***, пл. „С.“ № *, юрисконсулт Б.Н. разноски по делото в размер на 2 029.50 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 500.00 лв.

РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ ПРЕД ВАРНЕНСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД В ДВУСЕДМИЧЕН СРОК ОТ ВРЪЧВАНЕТО МУ НА СТРАНИТЕ.

СЪДИЯ: