Р Е Ш Е Н И Е

№ 153

гр. Добрич, 17.10.2017 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в публично заседание на трети октомври две хиляди и седемнадесета година в състав: СЪДИЯ ГЕОРГИ ПАВЛОВ при секретар НЕЛИ БЪЧВАРОВА разгледа Т. д. № 72 по описа за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Търговско дело № 72/2017 г. по описа на Добричкия окръжен съд е образувано по искова молба, рег. вх. № 1800/17.03.2017 г. на регистратурата на Добричкия окръжен съд, с дата на пощенското клеймо 15.03.2017 г., на А.Г.Н. с пост. адрес ***, с която срещу ЗАД „***“ АД гр. София, при условията на обективно съединяване, са предявени следните искове:

Иск за плащане на сумата от 1 107.77 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, в резултат на ПТП, настъпило на 21.11.2014 г., виновно причинено от Р.И.Г. като водач на МПС, застрахован по риска „Гражданска отговорност” при ЗАД „***“ АД гр. София, ведно със законната лихва върху главницата от датата на осъществяване на застрахователното събитие – 21.11.2014 г., до датата на окончателното изплащане на задължението, претендиран на осн. чл. 226 във вр. с чл. 257 КЗ ( отм. ) ;

Иск за плащане на сумата от 26 000.00 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, в резултат на ПТП, настъпило на 21.11.2014 г., виновно причинено от Р.И.Г. като водач на МПС, застрахован по риска „Гражданска отговорност” при ЗАД „***“ АД гр. София, ведно със законната лихва върху главницата от датата на осъществяване на застрахователното събитие – 21.11.2014 г., до датата на окончателното изплащане на задължението, претендиран на осн. чл. 226 във вр. с чл. 257 КЗ ( отм. ) във вр. с чл. 52 ЗЗД;

В петитума на исковата молба се съдържа искане за присъждане на сторените по делото разноски.

В установения срок ответникът е подал писмен отговор, взел е становище, направил е възражения, оспорил е истинността на представен документ, посочил е доказателства и е представил писмените доказателства.

Ответникът ЗАД „***“ АД гр. София е оспорил предявените искове по основание и по размер. Оспорва вината на водача на МПС, механизма на ПТП, пряката причинно-следствена връзка на вредите с настъпилото ПТП, размерът на претърпените имуществени и неимуществени вреди. Инвокирано е възражение е съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице. Поискал е да се отхвърлят исковете и да му се присъдят направените разноски по делото.

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установена следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:

На 21.11.2014 г., около 18.15 ч. ищецът Н. вървяла пеш в централната градска част на гр. Добрич, в района на сградата на бившата Стоматологична поликлиника. Предприела пресичане на пътното платно по ул. „Отец Паисий“ след кръстовището с ул. „Батак“, от западния към източния тротоар по намиращата се там пешеходна пътека. По същото време, по ул. „Отец Паисий“ в посока бул. „Добруджа“ се движел л. а. „Пежо“ модел 106, рег. № ***, с включени фарове, управляван от Р.И.Г. с приблизителна скорост 20 км./ч. Пътната настилка в района на пешеходната пътека била асфалтова, мокра, валял мокър сняг, районът бил осветен от уличното осветление. Водачът на МПС не забелязал пресичащата пешеходната пътека Н., която се движила от ляво на дясно спрямо посоката на движение на автомобила, поради което не успял да намали скоростта на движение на машината. Механизмът на пътно-транспортното произшествие е установен по несъмнен и безспорен начин от заключението на съдебно - автотехническата експертиза, което Съдът възприема като пълно, безпристрастно и обективно.

В резултат на взаимно пресичане на траекториите на лекия автомобил и на пешеходеца, последвал удар между областта на предния десен фар и предния капак на автомобила и десния долен крайник на Н., при което последвало приплъзване на тялото на пострадалата по предния капак вдясно странично и удар на дясната теменна област на главата и в областта на предното панорамно стъкло на автомобила в долна дясна част.

В резултат от удара, Н. паднала пътното платно по ул. „Отец Паисий“ вдясно от автомобила. След удара загубила съзнание. След известно време Н. дошла в съзнание и с помощта на случайни минувачи транспортирана в ЦСМП - Добрич, където била прегледана от дежурния екип и настанена за лечение в „МБАЛ-Добрич“ АД гр. Добрич. Ищцата престояла в болница шест дни – от 21.11.2014 г. до 26.11.2014 г. Според експертното мнение на вещото лице по съдебно-медицинската експертиза, пострадалата е получила следните увреждания: контузия на главата и тялото, сътресение на мозъка, контузия на дясното коляно, субтотална руптура на влакната на колатералната връзка на дясното коляно, които са в пряка причинна връзка с пътно-транспортното произшествие.

На 26.11.2014 г. била изписана с поставена гипсова имобилизационна шина ня дясното коляно. На 04.12.2014 г. била прегледана в „МБАЛ – Света Марина“ АД гр. Варна, където след направено образно изследване с ЯМР е било установено частично разкъсване на кръстните връзки на дясното коляно. Била й поставена шарнирна шина с предписание за носенето й в продължение на 45 дни. След изписването си от болницата, Н. останала у дома на лечение. Болките й дълго време не отшумявали. Ищцата не била в състояние сама да грижи и обслужва, поради което разчитала изцяло на грижите на своето семейство.

Телесните повреди причинили на ищеца Н. множество болки и душевни страдания. През първите месеци те били с много висок интензитет. Пострадалата изпаднала в продължителен стрес, предизвикан от произшествието и продължителното лечение. Тя не е била в състояние да изпълнява служебните си задължения. За периода на домашното лечение до пълното си възстановяване, Н. изцяло разчитала на грижите на своите близки. Тези факти са установени по несъмнен и безспорен начин от показанията на разпитаните по делото свидетели ***( съпруг на ищцата ) и ***( дъщеря на ищцата ), чиито показания, Съдът на осн. чл. 172 ГПК преценява с оглед на всички други данни по делото, като се има предвид възможната негова заинтересованост.

С Решение № 273/30.05.2016 г. по НАХД № 561/2016 г., Добричкият районен съд е признал Р.И.Г. за виновен в това, че на 21.11.2014 г. в гр. Добрич, на ул. „Отец Паисий“ при управление на МПС по непредпазливост причинил на А.Г.Н. средна телесна повреда, изразяваща се в контузия на дясното коляно с разкъсване на колатерална връзка, което довело до трайно затруднение на движението на долен десен крайник за период 2 – 2.5 месеца, като деянието било извършено на пешеходна пътека – престъпление по чл. 343, ал. 3, предл. последно, б. „а“ във вр. с чл. 343, ал. 1, б. „б“ във вр. с чл. 342, ал. 1 НК.

По делото не е спорен фактът за възникнало между собственика на МПС и ЗАД „***“ АД гр. София облигационно отношение по договор за задължителна застраховка “гражданска отговорност” по чл. 249 КЗ ( отм. ), по силата на която застрахователят се е задължил да покрие в границите на определената в договора сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Договорът за застраховка е сключен в изискуемата от чл. 184, ал. 1 КЗ ( отм. ) писмена форма за действителност - застрахователна полица № 2311400050616, валидна до 17.03.2015 г.

При така изяснената фактическа обстановка се налагат следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

І. По допустимостта на исковите претенции:

Предмет на делото е търговски спор по см. на чл. 365, т. 1 ГПК, свързан прекия иск на третото увредено лице срещу застрахователя по застраховка “гражданска отговорност” по чл. 226, ал. 1 КЗ ( отм. ). Договорът за застраховка е от категорията на сделките, посочени в чл. 1, ал. 1, т. 6 ТЗ, т. н. „абсолютни търговски сделки”, чийто търговски характер произтича от изричната норма на чл. 286, ал. 2 ТЗ, а не е обусловен от търговското качество на лицето, което я сключва и от връзката с упражняването от него занятие.

Ищецът има качеството на потребител на застрахователни услуги по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на КЗ ( отм. ). Постоянната и задължителна практика на ВКС приема, че за потребителите за застрахователните услуги се отнася изричната специална подсъдност, уредена в чл. 113 ГПК - Опр. 47 – 2011 - II ТО, опр. 95 - 2010 - ІІ ТО, опр. 474 – 2009 - ІІ ТО.

С оглед правилата за родовата подсъдност ( чл. 104, т. 4 ГПК ) и за местната подсъдност ( чл. 113 ГПК ), действащи към датата на предявяване на исковете, делото е подсъдно на Окръжен съд гр. Добрич като първа инстанция.

При предявен иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ ( отм. ) за обезщетение за вреди, претендирани в резултат на ПТП, причинено от лице, осъдено с влязла в сила присъда, срещу застраховател, ищецът не внася държавна такса, съгласно чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК. Разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК урежда освобождаването от внасяне на държавна такса от ищец по искове за вреди от непозволено увреждане от престъпление, за което има влязла в сила присъда. Законодателят е имал предвид характера на вредата, а не основанието, на което се претендира исковата претенция. Обстоятелството, че отговорността на застрахователя по застраховка „гражданска отговорност” по отношение на пострадалото лице в резултат на причинено от застрахования ПТП, има договорен характер, не променя характера на вредата. Настъпилото увреждане е в резултат на причинено от застрахования при ответника ПТП, за което прекият причинител е осъден с влязла в сила присъда. Отговорността на застрахователя е функционално зависима от тази на прекия причинител, поради което е налице хипотезата на чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК. В този смисъл - опр. 313 - 2013 - ІІ ТО, опр. – 288 - 2013 - ІІ ТО, опр. – 139 - 2012 – ІІ ТО, опр. – 611 – 2010 - ІІ ТО.

Налице са процесуалните предпоставки относно надлежното упражняване на правото на иск.

Исковете са ДОПУСТИМИ и следва да се разгледат по същество.

По отношение на преките искове срещу застрахователя по чл. 226 КЗ ( отм. ) :

Член 257 КЗ ( отм. ) установява задължително застраховане срещу гражданска отговорност на собствениците, ползвателите, държателите и водачите на моторни превозни средства. По силата на задължителната застраховка “гражданска отговорност”, застрахователят покрива отговорността на застрахованите от причинените от тях имуществени и неимуществени вреди на трети лица, свързани с притежаването и използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съобразно българското законодателство или законодателството на страната, в която е настъпила вредата – чл. 257, ал. 1 КЗ ( отм. ).

С договора за застраховка “гражданска отговорност” застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди – арг. чл. 226 КЗ ( отм. ).

Член 226 КЗ ( отм. ) урежда т. н. пряк иск на третото увредено лице срещу застрахователя по застраховка “гражданска отговорност”. Прякото право по своето съдържание е имуществено притезателно право. Основанието за неговото възникване е както съществуваща застраховка “гражданска отговорност”, така и гражданската отговорност на застрахования. С изпълнението от страна на застрахователя се погасява не само прякото право, но и правото, с което увреденият разполага по силата на деликтното правоотношение със застрахования. С изпълнението се погасява и задължението на застрахователя спрямо застрахования, основаващо се на застрахователното правоотношение между тях. Прякото право се намира в определено съотношение и взаимодействие както с правото на увредения срещу граждански отговорното лице, така и с правото на застрахования по силата на застрахователния договор. То възниква едновременно с правото на деликтното обезщетение и е функционално обусловено от него. Прякото право не може да се породи, ако третото лице няма притезание, основаващо се на гражданската отговорност на застрахования. Всички промени в правото на обезщетение като увеличаване, намаляване на размера му или прекратяването му водят до съответните промени и в прякото право. Прякото право и правото на деликтно обезщетение съществуват успоредно и се намират в съотношение на алтернативност, а не на кумулативност или субсидиарност. Отговорността на застрахователя в хипотезата на чл. 226, ал. 1 КЗ ( отм. ) при застраховка „гражданска отговорност” е функционално обусловена от отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие – р. 45 – 2009 – ІІ ТО.

В разглеждания случай са налице предпоставките на чл. 226, ал. 1 КЗ ( отм. ) за ангажиране пряката отговорност на застрахователя за заплащане на обезщетение за причинените на ищеца имуществени и неимуществени вреди, настъпили в резултат на уврежданията, получени при пътно – транспортно произшествие на 21.11.2014 г., за което вината е на водача на МПС Р.И.Г., чиято гражданска отговорност е застрахована при ЗАД „***“ АД по силата на договор за задължителна застраховка „гражданска отговорност”, със срок на действие 17.03.2015 г. По силата на застрахователния договор ответникът, в качеството си на застраховател се е задължил да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.

Съдът, зачитайки с оглед разпоредбата на чл. 300 ГПК силата на пресъдено нещо на Решение № 273/30.05.2016 г. на Добричкия районен съд по НАХД № 561/2016 г., приема за безспорно, че водачът на МПС Р.И.Г. е виновен в това, че на 21.11.2014 г. в гр. Добрич, на ул. „Отец Паисий“ при управление на МПС по непредпазливост причинил на А.Г.Н. средна телесна повреда, изразяваща се в контузия на дясното коляно с разкъсване на колатерална връзка, което довело до трайно затруднение на движението на долен десен крайник за период 2 – 2.5 месеца, като деянието било извършено на пешеходна пътека – престъпление по чл. 343, ал. 3, предл. последно, б. „а“ във вр. с чл. 343, ал. 1, б. „б“ във вр. с чл. 342, ал. 1 НК.

Деянието на водача на МПС осъществява фактическия състав на непозволеното увреждане по смисъла на чл. 45 ЗЗД. Деликтната отговорност на застрахованото лице обуславя отговорността на застрахователя съобразно договора за задължителна застраховка „гражданска отговорност” за репарация на претърпените от ищеца имуществени и неимуществени вреди.

Причиняването на средна телесна повреда при пътно – транспортно произшествие, представляващо деликт по смисъла на чл. 45 ЗЗД, поражда право на обезщетение в полза на пострадалото лице за претърпените имуществени и неимуществени вреди – чл. 51, ал. 1 ЗЗД.

В конкретният случай, имуществени вреди са под формата на претърпени загуби - понесените от пострадалата разноски, свързани с лечението. От доказателствата по делото – касови бележки за транспортни разходи на пострадалата до лечебни заведения в гр. Добрич и в гр. Варна, касови бележки за закупени лекарства, такси за медицински манипулации и консултации – се установява, че ищцата Н. е извършила разходи в размер на сумата от 1 107.77 лв., свързани с лечението на причинените й от деликтвента увреждания при ПТП.

Общото правило, което допуска обезщетяване на неимуществени вреди се съдържа в чл. 52 ЗЗД. Съгласно цитираната разпоредба, обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.

Неимуществените вреди обхващат комплекс от блага на човешката личност. В литературата е аргументирано виждането, че неимуществените вреди са широк кръг и обхващат последиците от засягането както на блага, които са предмет на субективни права ( права на свободно развитие на личността, права върху телесния и духовния интегритет, право на чест, право на име, право на фирма, право на личен живот, право на изображение, права върху предмети на т.н. индустриална собственост и други ), така и на блага, които не са предмет на права - вж. Калайджиев, А. Облигационно право. Обща част. С., 2016, с. 434.

Понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактна категория. Неимуществените вреди, настъпили от непозволено увреждане, съществуват обективно. Справедливостта е само критерий за определяне на техния размер.

Понятието „справедливост” е обусловено от конкретните и обективно съществуващи обстоятелства – начин на извършване, обем, характер и тежест на увреждането, интензитет и продължителност на търпимите болки и страдания, физическите и психологическите последици за увредения, възраст на увреденото лице. При определяне на справедлив размер на обезщетенията е от значение и общественото възприемане на справедливостта на всеки етап от развитието на обществото, както и икономическата конюнктура в страната. Икономическата конюнктура е в основата на непрекъснатото осъвременяване нивата на застрахователното покритие за неимуществени вреди, причинени от застрахования на трети лица. Съгласно действащата към датата на осъществяване на деликта нормативна база, лимитите на застрахователните суми за неимуществени вреди вследствие на смърт при едно пострадало лице са в размер на 1 000 000.00 лв. - § 27, ал. 1, т. 1, б. „а” ПЗР КЗ ( отм. ). Съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент следва да се имат предвид като ориентир за размерите на обезщетенията - р. 83 – 2009 – ІІ ТО, р. 66 – 2012 – ІІ ТО, р. 73 – 2013 ІІ ТО.

Съдът, отчитайки следните обстоятелства: възрастта на пострадалата; обемът, характерът и тежестта на уврежданията, които е получила при пътния инцидент, понесените болки и страдания, психологическият тип на личността, икономическата конюнктура в страната и съответните нива на застрахователното покритие - преценява, че справедливият размер на претърпените от ищцата неимуществени вреди възлизат на сумата от по 26 000.00 лв.

С оглед инвокираното от ответника възражение за намаляване на обезщетението поради съпричиняване на вредите от страна на пострадалата, Съдът следва да се занимае с въпроса за наличието на предпоставките на чл. 51, ал. 2 ЗЗД в разглеждания случай.

Безспорно е, че при застраховка „гражданска отговорност” застрахователят разполага с всички материалноправни и процесуалноправни възражения, основаващи се както на застрахователното му отношение със застрахования, така и на деликтното. Застрахователят е в правото си да прави на третото лице всички възражения, които се отнасят до основанието и размера на правото на обезщетение, в това число и възражението на съпричиняване на вредите от страна на пострадалото лице по чл. 51, ал. 2 ЗЗД – р. 92 – 2013 – І ТО.

Съпричиняването на вредите е сложен юридически факт, който включва следните елементи: 1. Деликт, извършен от лице, различно от увредения, което да обосновава неговата гражданска отговорност; 2. Наличие на пряка причинна връзка между вредите и поведението на пострадалия; 3. Неделимост на вредата и 4. Поведение на пострадалия, което е в противоречие с грижата на добрия стопанин.

По делото е установено, че настъпването на вредите е в резултат на противоправното поведение на деликвента. В разглеждания случай, Съдът не констатира наличието на факти и обстоятелства, осъществяващи приноса на пострадалата за настъпването на вредите.

Възражението на ответника за съпричиняване на вредите от пострадалия е неоснователно и следва да се отхвърли.

С оглед изложените съображения, Съдът счита предявените искови претенции за доказани и основателни, поради което следва да ги уважи в пълен размер.

На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК на ищцата следва да се присъдят разноски в размер на сумата от 2 500.00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение.

На осн. чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата от 1 084.31 лв.., представляваща дължимата държавна такса в полза на Съда.

С оглед изложените съображения, ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА ЗАД „***“ АД гр. София, ул. „Света София“ № 7, ет. 5 да заплати на А.Г.Н. ЕГН ********** с пост. адрес *** следните суми: 1 107.77 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, в резултат на ПТП, настъпило на 21.11.2014 г., виновно причинено от Р.И.Г. като водач на МПС, застрахован по риска „Гражданска отговорност” при ЗАД „***“ АД гр. София, ведно със законната лихва върху главницата от датата на осъществяване на застрахователното събитие – 21.11.2014 г., до датата на окончателното изплащане на задължението; 26 000.00 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, в резултат на ПТП, настъпило на 21.11.2014 г., виновно причинено от Р.И.Г. като водач на МПС, застрахован по риска „Гражданска отговорност” при ЗАД „***“ АД гр. София, ведно със законната лихва върху главницата от датата на осъществяване на застрахователното събитие – 21.11.2014 г., до датата на окончателното изплащане на задължението, както и разноски в размер на сумата от 2 500.00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА ЗАД „***“ АД гр. София, ул. „Света София“ № 7, ет. 5 да заплати по сметка на ДОБРИЧКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД сумата от 1 084.31 лв., представляваща държавна такса.

РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ ПРЕД ВАРНЕНСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД В ДВУСЕДМИЧЕН СРОК ОТ ВРЪЧВАНЕТО МУ НА СТРАНИТЕ.

СЪДИЯ: