Р Е Ш Е Н И Е № 142

гр.Добрич 04.10.2017 г.

ДОБРИЧКИ ОКРЪЖЕН СЪД...... ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ открито заседание на деветнадесети септември

през две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Т.АНГЕЛОВА

ЧЛЕНОВЕ:Т.СТОЕВА

Е.ИВАНОВА

при секретаря БИЛСЕР МЕХМЕДОВА-ЮСУФ ………….............. и в присъствието на прокурора......................................................................като разгледа докладваното от съдия докладчик Стоева..........В.т.д.№101

от 2017 г.по описа на съда и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.258 и сл.от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от **** ЕГН **********,адрес-*** чрез пълномощника му адв.М.В.,ДАК,адрес ***,б,л.“****“№30,кантора№9 срещу Решение №1223/08.12.2016г.по гр.д.№753/2016г.по описа на Добрички районен съд.

Жалбата е депозирана в законоустановения срок,допустима е и подлежи на разглеждане по същество.По делото е присъединено производството по в.ч.т.д.№100/2017г.по описа на ДОС,с предмет подадена частна жалба срещу Определение №564/01.03.2017 г. по гр.д.№753/2016г. по описа на ДРС,в частта за присъдените разноски,която също е депозирана в законоустановения срок.

В срок от ответната по подадените жалби страна е постъпил писмен отговор,в който се оспорва основателността им.

Съдът,като се запозна с мотивите на първоинстанционното решение и доказателствата по делото,приема за установено следното:

Жалбата е насочена срещу валидно и допустимо съдебно решение.Възражението за недопустимост на съдебния акт,поради постановяването му срещу ненадлежен ответник е неоснователно.Постановяването на съдебния акт срещу ненадлежен ответник е въпрос на правилността му ,а не на неговата допустимост.Отделно ,видно от доказателствата по делото Договорът за аренда от 04.11.2004г. е сключен между праводателя на ищцата П.Х.и арендатор ЧЗС ****,от което и произхожда пасивната процесуална легитимация на ответника по делото.С договор от 25.02.2009г.земеделската земя,предмет на договора за аренда е преарендувана на "***"ЕООД,който е извършвал и плащанията по договорите за аренда,което не рефлектира на правата на арендодателя да претендира плащане от своя съконтрахент –ответника по делото.Правата и задълженията между арендатора и преарендатора се уреждат с договора за преарендуване и са въпрос на вътрешни отношения между тях.

С НА за покупко –продажба №30,том ІV,рег.№1152 ,дело №340/29.03.2012г.ищцата е придобила в собственост земеделска земя ,а именно :НИВА с площ 24,998 дка,имот №*** ,трета категория,находяща се в местността „***“,имот №*** в землището на с.В.,общ .Г.Тошево и НИВА с площ 8,333 дка ,имот №***,находяща се в с.В.,обл.Г.Тошево.Съгласно чл.17 ал.3 от ЗАЗ новият приобретател замества арендодателя по сключения договор за аренда –за него възникват правата и задълженията ,поети от праводателя му.В чл.3 ал.1 от сключения договор от 04.11.2004г. е посочено задължение на арендатора за изплащане на арендно възнаграждение в размер на 35% от паричната стойност на продукцията,в срок до изтичане на стопанската година и реализиране на продукцията ,но не по-късно от три месеца от края на стопанската година.Договорът е със срок до 2014/2015г.включително.

Претендирани са следните суми-сумата от 666,20 лв.,частично от общ размер на 1633,22 лв.-по 49 лв.на декар,след приспадане на вече извършено арендно плащане в размер на сумата от 41 лв.за дка –за стопанската 2013/2014г. и сумата от 666,20 лв.-частично от общ размер 2 999,79 лв. –незаплатена рента за 2014/2015г. стопанска година.В съдебно заседание от 08.11.2016г. правилно е прието допустимо изменение на иска,както следва-намаление на претенцията за стопанската 2013-2014г. ,съобразно заключението на експертизата по делото и увеличение на иска за стопанската 2014-2015г. на сумата от 2 024,94 лв.

След като и изслушал заключение на основна и допълнителна експертиза по делото съдът е намерил за изцяло основателна претенцията на ищеца по делото и е присъдил исканите суми.

В настоящата съдебна инстанция също бе изслушана съдебно-икономическа експертиза,която дава заключение за стойността на дължимото арендно плащане за двете стопански години,съобразявайки договорката ,постигната в чл.3 /1/от договора от 04.11.2004г.,а именно –стойност на дължимото арендно плащане в размер на 35% от стойността на добитата продукция.Именно тази част от заключенията на двете вещи лица следва да се вземе предвид по делото,тъй като такава е индивидуалната уговорка между страните.Изчисленията на допуснатата и изслушана от Добрички окръжен съд съдебно икономическа експертиза относно дължимата рента напълно се припокриват с тези на изслушаната пред РС гр.Добрич икономическа експертиза.Така за стопанската 2013-2014г. е дължима общо сумата от 1 935,46лв. или по 48,07 лв.за декар,а за стопанската 2014-2015г. дължима е сумата от 2024,98 лв. или 60,75 лв.за декар-т.7 от заключението,до каквито изчисления е достигнало и вещото лице,изслушано в първоинстанционния съд-т.2 от заключението.

Като е достигнал до аналогични фактически и правни изводи,районният съд е постановил правилно и законосъобразно решение,което следва да бъде потвърдено,с присъждане в полза на въззиваемата страна на сторените в настоящата инстанция съдебно деловодни разноски.На основание чл.272 от ГПК съдът препраща към мотивите на първата инстанция.

По депозираната частна жалба срещу Определение №564/01.03.2017г.,Окръжният съд намира за установено следното:

Правилно и законосъобразно районният съд е приел,че подадената молба от **** вх.№1377/25.01.2017г.,съдържа искане за изменение на постановеното решение в частта за разноските.В атакуваното определение е обосновано прието,че предвид съединяването в условията на кумулативност на два обективно съединени иска,на ищеца се дължи присъждане на възнаграждение за процесуално представителство по всеки от тях.Така по първия предявен иск за сумата от 555,84 лв.-минималното адвокатско възнаграждение е в размер на 300 лв.,а за сумата от 2024,94 лв.-е в размер на 371,75 лв.,поради което заплатения адвокатски хонорар не надвишава минимума по Наредба №1 /09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.Направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно.

Що се отнася до сумата от 200 лв.-разноски за вещо лице,съдът не е съобразил,че от страна на ищеца са внесени 150 лв.,а останалите 50 лв.-от ответника по делото,поради което той дължи предвид изхода на спора сумата от 150 лв.-разноски за експертиза,реално направени от ищеца.В тази част определението се налага да бъде отменено,като вместо 200 лв.-разноски за вещо лице на ответника се присъдят 150 лв.-разноски.

Държавните такси са правилно изчислени и правилно са присъдени в тежест на ответника,предвид уважаването на претенциите срещу него.

С тези мотиви Определение №№564/01.03.2017г. по гр.д.№753/2016г.на ДРС следва да се отмени само в частта за присъждане на сумата от 200 лв.-разноски за експертиза по делото,като вместо това ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата от 150 лв.-разноски за вещо лице.

Дължат се сторените в настоящата инстанция съдебно деловодни разноски,които са в размер на сумата от 600 лв.-адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция,което не е прекомерно и не следва да се намалява по гореизложените съображения и сумата от 100 лв.-платени разноски за вещо лице.

Водим от горното Окръжният съд,

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Решение №1223/08.12.2016г.по гр.д.№753/2016г.по описа на Добрички районен съд.

ОТМЕНЯ Определение №564/01.03.2017 г. по гр.д.№753/2016г. по описа на ДРС,в частта за присъдените разноски,В ЧАСТТА с която ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 200 лв.-съдебно деловодни разноски-за вещо лице,като вместо това постановява:

ОСЪЖДА **** ЕГН **********,адрес-*** да заплати на Р.Т.Т. *** сумата от 811 лв.,от които държавна такса в размер на 131 лв.,депозит за вещо лице в размер на 150 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 530 лв.

ОСЪЖДА **** ЕГН **********,адрес-*** да заплати на Р.Т.Т. *** сумата от 875,00 лв.-разноски във въззивната инстанция,от които 600 лв.-адвокатски хонорар и 275лв.-депозит за вещо лице.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.