Р Е Ш Е Н И Е

№ 1**

Гр.Д. 19.10.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Д.КИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в публичното заседание на СЕДЕМНАДЕСЕТИ ОКТОМВРИ 2017г.в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВА ИВАНОВА

При участието на секретаря Билсер Мехмедова-Юсуф като разгледа докладваното от Председателя т.д.№ 123/2017г.по описа на ДОС и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по подадена от Държавата,чрез Министъра на З.то и храните,гр.С. – ****,бул.“ Х.Б.“ № **,представляван от М.Х.Д.-гл.юрисконсулт в ОД „З.“,гр.Д.,съдебен адрес:***,искова молба,с която против Е.М.Н.,ЕГН:**********,***,е предявен иск с правно основание чл.422,ал.1,вр. с чл.415,ал.1 ГПК,за признаване за установено в отношенията между страните,че ответникът има неплатено задължение към ищеца в размер на сумата от 135 987.75лв.,представляващо втора вноска,дължима по договор за аренда № **-**/**-*-**,вписан под № ***,том *,вх.рег.№ ****/18.09.2012г.на СВ,гр.Т.,ведно със законна лихва върху сумата,считано от 19.12.2016г. - датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК пред РС,гр.Т.,до окончателното й изплащане,за която сума по ч.гр.д.№ 483/2016г.по описа на РС,гр.Т. е издадена Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК.

Претендира се присъждане и на сторените по настоящото дело съдебно-деловодни разноски.

Претенцията на ищеца се основава на следните,изложени в исковата молба обстоятелства:

Съгласно сключен между страните договор за аренда № **-**/**-*-**,вписан под № ***,том *,вх.рег.№ ****/18.09.2012г.на СВ,гр.Т.,на ответника е предоставена за временно възмездно ползване земеделска земя от държавния поземлен фонд в размер на общо 3128.741 дка в землищата на с.Б.,с.Б.,с.Г.,с.Г.,с.з.,с.К.,с.М.,с.О.,с.П.С.,гр.Т. и с.Ч.,община Т.,област Д..Земите са предадени по протокол-опис,подписан от страните и представляващ неразделна част от договора,като описът съдържа точно описание на земите,техните характеристики и действителното им състояние към момента на предаването.Договорът е сключен на основание чл.47м,ал.1 от ППЗСПЗЗ,във връзка със Заповед № ****/23.03.2012г.на Министъра на З.то и храните за откриване на процедура за провеждане на търг за отдаване под аренда на земеделски земи от държавния поземлен фонд за стопанската 2012/2013г.и Заповед № ***/14.06.2012г.,изм. със Заповед № ***/16.07.2012г.на Директора на Областна дирекция „З.“,гр.Д. за провеждане на първа тръжна сесия за стопанската 2012/2013г.

Съгласно т.4 и 5 от договора,Е.М.Н. се задължава да извършва арендно плащане за предоставените му имоти в размер на 271 975.50 лв. за всяка стопанска година,като в т.5.2 се посочват начина и сроковете за внасяне на арендното плащане,а именно:Арендаторът се задължава при сключване на договора,но не по-късно от 01.10. на всяка стопанска година:да заплати 50% от годишната арендна вноска;да предостави на арендодателя запис на заповед в размер на останалите 50% от дължимата арендна вноска,с падеж датата на изтичане на стопанската година - 01.10.

Съгласно чл.30 от договора,при неизпълнение на арендното плащане в договорения срок,арендаторът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата.

Съгласно чл.32.6 от договора,при неизпълнение на договорените задължения по т.5.2 договорът се прекратява,като арендаторът дължи обезщетение в размер на дължимото арендно плащане за съответната стопанска година.

Поради обстоятелството,че към 01.10.2015г.не е постъпило плащане на дължимите арендни вноски – втора вноска за стопанската 2014/2015г. и първа вноска за стопанската 2015/2016г.,на арендатора е изпратено уведомление,изх.№ ***/19.10.2015г.,получено от него на 27.10.2015г.,в което му е даден седмодневен срок за заплащане на задълженията.В уведомлението се съдържа и предупреждение за прекратяване на договора при неизпълнение на задълженията.Поради изтичане на дадения срок и неизпълнение на задълженията,на ответника е изпратено едностранно предизвестие за прекратяване на договора.Писмото с едностранното предизвестие е върнато на ОД „ З.“,гр.Д. след изчерпани опити за доставка.Поради това,на основание чл.47 ГПК съобщението е изнесено на информационното табло в ОД „З.“,гр.Д. и публикувано на Интернет страницата на дирекцията.В срока,установен в ГПК,длъжникът не се е явил за получаване на съобщението.Поради изложените обстоятелства предизвестието е приложено към преписката за прекратяване на договора,а заявлението за прекратяване е вписано в Служба по вписванията,гр.Т. под Акт № ***,том *,вх.рег.№ ***/24.02.2016г.В заявлението до СВ и в предизвестието е отбелязано,че прекратяването влиза в сила от 01.10.2016г.

В депозиран в срока по чл.367,ал.1 от ГПК писмен отговор на исковата молба,вх.рег.№ 4120/23.06.2017г.ответникът,чрез пълномощника си - адв.М.Г.Д.,ДАК,счита,че искът е недопустим,тъй като не е предявен в предвидения в чл.415,ал.1 ГПК срок,както и поради това,че вземането не е надлежно индивидуализирано,както в заявлението,така и в самата заповед за незабавно изпълнение.Предметът на заповедта за незабавно изпълнение следва да съвпада с предмета на иска по чл.422 от ГПК.В случая,в заявлението и в заповедта не е индивидуализиран периода от време,за който се претендира,че не е заплатено рентното възнаграждение.

По същество,претенцията се оспорва като неоснователна,с искането за отхвърлянето й като такава,както и за присъждане на сторените по делото разноски.Сам ищецът в исковата си молба сочи,че е прекратил договора за аренда,с което е лишил ответника от правото му да ползва земеделските земи.

В представена допълнителна искова молба,вх.рег.№ 4424/06.07.2017г. ищецът поддържа направеното с писмена молба,вх.рег.№ 3437/30.05.2017г.допълнение и уточнение на предявената искова молба.

По отношение възраженията на ответника,изложени в писмения му отговор,оспорва същите като неоснователни.

Неоснователни са твърденията за различия в предмета на исковата молба,съпоставен със заявлението и издадената заповед за незабавно изпълнение,както и че искът не е предявен в срока по чл.415 от ГПК.По делото са представени документи,които по несъмнен начин доказват неоснователността на тези твърдения.

Що се отнася до твърдението,че с прекратяването на договора ответника е лишен от ползването на земите от ДПФ,то в предизвестието за прекратяване на договора изрично е упоменато,че прекратяването влиза в сила от 01.10.2016г.,поради естеството на ползваната вещ-аренда на земеделска земя,както и поради изтичането на стопанската година на тази дата,нещо,с което ответникът като земеделски стопанин е отлично запознат.

В депозиран по делото в срока по чл.373,ал.1 от ГПК допълнителен отговор на допълнителната искова молба,вх.рег.№ 5159/07.08.2017г.ответникът поддържа направените в отговора си възражения за недопустимост,респ. за неоснователност на исковата претенция.Допълнително навежда възражение за недопустимост на претенцията,поради това,че в случая липсвала идентичност между заявителя в заповедното производство и ищеца в настоящото,доколкото заявлението било подадено от Министъра на З.то и храните,а исковата молба от Държавата,чрез Министъра на З.то и храните.

Д.кият окръжен съд,като взе предвид изразените становища на страните и прецени събраните по делото доказателства,намира за установено от фактическа страна и правна страна следното:

Предявеният по настоящото дело иск черпи правното си основание от разпоредбите на чл.422,ал.1,вр. с чл.415,ал.1 ГПК.

Неоснователни са възраженията на ответника за недопустимост на иска.

Видно от служебно изисканото и приложено като доказателство по настоящото дело ч.гр.д.№ 483/2016г.по описа на РС,гр.Т.,процесното вземане е конкретизирано,вкл.и досежно периода за който се отнася то,като както в заявлението – т.9,б.“в“ от същото,така и в издадената по делото Заповед № 310/21.12.2016г.за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК,ясно и точно е посочено,че сумата от 135 987.75 лв. представлява неплатена втора вноска по договор за аренда № **-**/**-*-**,вписан под № ***,том *,вх.рег.№ ****/18.09.2012г.на СВ,гр.Т..Именно това вземане е предмет и на иска по настоящото дело съгласно изричното отбелязване както в исковата молба,така и молбата-уточнение,вх.рег.№ 3437/30.05.2017г.,препис от която е връчен на ответника,поради което е налице пълно съвпадение на претенциите по заповедното и по исковото производство.

Налице е идентичност и между заявителя в заповедното и ищеца в настоящото производство.И заявлението и исковата молба са подадени от Министъра на З.то и храните,в качеството му на упражняващ правата на държавата като собственик съгласно чл.24,ал.1 от ЗСПЗЗ на земите от ДПФ.Съгласно изричната норма на чл.24,ал.12 от ЗСПЗЗ,по дела,които се отнасят до земи от държавния поземлен фонд,държавата се представлява от министъра на З.то и храните.

Искът е предявен в преклузивния,установен в нормата на чл.415,ал.1 ГПК,едномесечен срок.

Срещу издадената заповед за изпълнение в срока по чл.414,ал.2 ГПК длъжникът е депозирал възражение,поради което с Разпореждане № 197/27.02.2017г.съдът е указал на заявителя да предяви,в едномесечен срок от уведомяването,на иск за установяване на вземането си по заповедта,като довнесе дължимата държавна такса.Препис от разпореждането е връчен на заявителя на 06.03.2017г.Исковата молба за установяване на вземането,въз основа на която е образувано производството по настоящото дело,е депозирана в канцеларията на Районен съд,гр.Т. на 04.04.2017г.,след което с Определение № 62/06.04.2017г.по гр.д.№ 111/2017г.на ТРС образуваното въз основа на тази искова молба производство е прекратено,а делото изпратено по компетентност на ДОС.Съгласно чл.118,ал.2,изр.2,във вр. с чл.377 от ГПК,в този случай делото се смята за висящо пред ДОС от 04.04.2017г.,като подаването от страна на заявителя на тази дата на искова молба за установяване на вземането му по реда на чл.422 ГПК запазва действието си.

По гореизложените съображения,ДОС намира,че предявеният по настоящото дело положителен установителен иск е процесуално допустим и като такъв подлежи на разглеждане по същество.

Разгледан по същество,искът е основателен и доказан в пълен размер и като такъв следва да бъде изцяло уважен.

При предявена претенция по чл.422,ал.1 ГПК,в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване фактите,които твърди,че са се осъществили и на които основава заявлението,респективно иска си,а именно:Съществуването на сключен между страните договор за аренда № **-**/**-*-**,вписан под № ***,том *,вх.рег.№ ****/18.09.2012г.на СВ,гр.Т.;Прекратяването на договора,считано от 01.10.2016г.,с едностранно предизвестие от ищеца, поради неизпълнение на договорните задължения по чл.5.2 от страна на ответника,което прекратяване е вписано в СВ;Постигната между страните по процесния договор договореност,че при прекратяване на договора поради неизпълнение на задълженията по чл.5.2,арендаторът дължи на арендодателя обезщетение в размер на дължимото арендно плащане за съответната стопанска година.

Тези факти не се оспорват от ответника,същите безспорно се установяват и от представените от ищеца и приети по делото писмени доказателства.

Страните са били в договорни отношения във връзка със сключен от тях договор за аренда на земеделски земи от държавния поземлен фонд,№ **-**/**-*-**,вписан под № ***,том *,вх.рег.№ ****/18.09.2012г.на СВ,гр.Т../стр.5-12 вкл.от гр.д.№111/2017г.на РС/.По силата на този договор,на ответника е предоставена за временно възмездно ползване земеделска земя в размер на общо 3128.741 дка в землищата на с.Б.,с.Б.,с.Г.,с.Г.,с.з.,с.К.,с.М.,с.О.,с.П.С.,гр.Т. и с.Ч.,община Т.,област Д..Земите са предадени по протокол-опис,подписан от страните и представляващ неразделна част от договора,като описът съдържа точно описание на земите,техните характеристики и действителното им състояние към момента на предаването/стр.13-17 вкл./

Съгласно т.4 и 5 от договора,Е.М.Н. се задължава да извършва арендно плащане за предоставените му имоти в размер на 271 975.50 лв. за всяка стопанска година,като на основание т.5.2. дължи заплащане на 50% от годишната арендна вноска при сключване на договора,но не по-късно от 01.10. на всяка стопанска година.

Ищецът твърди,че не е постъпило плащане от страна на арендатора на втората дължима за стопанската 2014/2015г.арендна вноска,в размер на 135 987.75 лв.,поради което с уведомление,изх.№ ***/19.10.2015г./стр.20/,получено от Н. на 27.10.2015г./стр.21/,е дал на арендатора седмодневен срок за заплащане на задължението,с предупреждение,че при неизпълнение на задължението в срока,договорът ще бъде прекратен.

Ответникът не оспорва това твърдение,като нито навежда доводи,нито ангажира доказателства,че е извършил плащане на претендираната като неплатена вноска.Не е в тежест на ищеца да установява отрицателния факт на липса на плащане.Ако твърди такова,в тежест на ответника е да го установи.Подобно доказване по делото не беше проведено.

При това положение,приложение намира нормата на чл.32.6 от процесния договор,съгласно която,при неизпълнение на договорените задължения по т.5.2 договорът се прекратява.

Като се е позовал на цитираната разпоредба,арендодателят е изпратил на арендатора едностранно предизвестие,изх.рег.№ ***/11.01.2016г./стр.28/за прекратяване на договора.Видно от представените от ищеца/стр.29-33вкл./ и приети по делото доказателства,писмото с едностранното предизвестие е върнато на ОД „З.“,гр.Д. след изчерпани опити за доставка,поради което и на основание чл.47 ГПК съобщението е изнесено на информационното табло в ОД „З.“,гр.Д. и публикувано на Интернет страницата на дирекцията.В срока,установен в ГПК,длъжникът не се е явил за получаване на съобщението.Със заявление,изх.№ ***/18.02.2016г. до СВ,гр.Т./стр.22-27 вкл./ и на основание чл.27,ал.2 от Закона за арендата в З.то,чл.4,б.“е“ от Правилника за вписванията и чл.34 от процесния договор е поискано вписване на прекратяването му.Вписването е извършено от Служба по вписванията,гр.Т. под Акт № ***,том *,вх.рег.№ ***/24.02.2016г.,видно от отбелязването върху заявлението/стр.22/.

Съгласно чл.88,ал.1,изр.2 от ЗЗД,кредиторът по развален договор има право на обезщетение за вредите от неизпълнението на договора.В случая,с изричната разпоредба на чл.32.6 от процесния договор,страните са договорили,че в случай на прекратяването му,в т.ч. и поради неизпълнение на договорните задължения по чл.5.2,арендаторът дължи обезщетение в размер на дължимото арендно плащане за съответната стопанска година. В този смисъл,исковата претенция е основателна и доказана в пълен размер и като такава следва да бъде изцяло уважена,като се признае за установено в отношенията между страните,че ответникът дължи сумата от 135 987.75 лв.,представляваща втора вноска по процесния договор за стопанската 2014/2015г.,който договор е надлежно прекратен от арендодателя,ведно със законна лихва върху тази сума,считано от 19.12.2016г.- датата на подаване на заявлението по ч.гр.д.№ 483/2016г. по описа на ТРС,до окончателното й изплащане.Безспорно установено по делото е,че Н. е неизправна страна по договора,поради което следва да бъде ангажирана отговорността му по чл.32.6 от същия.Не обоснова друг извод възражението на ответника,че като е прекратил процесния договор,ищецът го е лишил от възможността да ползва предоставената му земеделска земя.И в изпратеното до арендатора едностранно предизвестие за прекратяване и във депозираното пред СВ заявление за прекратяване изрично е отбелязано,че прекратяването влиза в сила от 01.10.2016г.Поради това,макар и вписано на 24.02.2016г.,прекратяването е породило действие,считано от 01.10.2016г.,до който момент ответникът не е бил възпрепятстван да ползва земеделските земи,предмет на договора,съответно да реализира печалба от продукцията им,поради което дължи заплащане и на договорените арендни вноски.

Предвид този изход на спора,ответникът дължи и следва да заплати на ищеца сторените по настоящото дело разноски,в размер на: 2719.76 лв.-заплатена държавна такса за образуване на делото;2124.87 лв.- дължимо юрисконсултско възнаграждение,определено по размер по правилата на чл.7,ал.7,във вр. с чл.7,ал.2,т.5 от Наредба № 1/09.07.2004г.за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Като законна последица от уважаването на иска и съгласно т.10в от Тълкувателно решение № 4/2013г.на ВКС,ОСГТК,в полза на ищеца следва да бъдат присъдени и сторените в заповедното производство разноски,в размер на 2 719.76 лв.

Воден от гореизложеното,Д.кият окръжен съд

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между Държавата,представлявана на основание чл.24,ал.12 от ЗСПЗЗ от Министъра на З.то и храните,гр.С. – ****,бул.“ Х.Б.“ № **,съдебен адрес:***,и Е.М.Н.,ЕГН:**********,***,че Е.М.Н.,ЕГН:**********,*** дължи на Държавата,представлявана от Министъра на З.то и храните,сумата от 135 987.75 лв./сто тридесет и пет хиляди деветстотин осемдесет и седем лева седемдесет и пет стотинки/,представляваща неплатена втора арендна вноска за стопанската 2014/2015г.по сключен между страните договор за аренда № **-**/**-*-**,вписан под № ***,том *,вх.рег.№ ****/18.09.2012г.на СВ,гр.Т.,ведно със законната лихва върху тази сума,считано от 19.12.2016г.- датата на подаване на заявлението по ч.гр.д.№ 483/2016г. по описа на ТРС,до окончателното й изплащане,за която по сума ч.гр.д.№ 483/2016г. по описа на Районен съд,гр.Т. е издадена Заповед № 310/21.12.2016г.за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК.

ОСЪЖДА Е.М.Н.,ЕГН:**********,***,да заплати на Държавата, представлявана от Министъра на З.то и храните,гр.С. – ****,бул.“ Х.Б.“ № **,съдебен адрес:***,сумата от 2 719.76 лв./две хиляди седемстотин и деветнадесет лева седемдесет и шест стотинки/- разноски в заповедното производство по ч.гр.д.№ 483/2016г. по описа на Районен съд,гр.Т..

ОСЪЖДА Е.М.Н.,ЕГН:**********,***,да заплати на Държавата, представлявана от Министъра на З.то и храните,гр.С. – ****,бул.“ Х.Б.“ № **,съдебен адрес:***,сторените по т.д.№ 123/2017г.по описа на ДОС разноски,в общ размер на 4 844.63 лв./четири хиляди осемстотин четиридесет и четири лева шестдесет и три стотинки/,от които: 2719.76 лв.-заплатена държавна такса за образуване на делото;2124.87 лв.- дължимо юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд,гр.Варна в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Препис от решението да се връчи на пълномощниците на страните,на посочените по делото адреси за призоваване.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: