Р Е Ш Е Н И Е

№ 159

Гр.ДОБРИЧ 24.10.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в публичното заседание на СЕДЕМНАДЕСЕТИ ОКТОМВРИ 2017г.в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВА ИВАНОВА

При участието на секретаря Билсер Мехмедова – Юсуф като разгледа докладваното от Председателя т.д.№ 130/2017г.по описа на ДОС и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по подадена от ЕООД „С.“,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление:гр.Б.,представлявано от Управителя Т.Р.Ю.,ЕГН:**********,чрез пълномощника му-адв.Х.С.,***,срещу АД „ П.“,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление:гр.Т.,представлявано от А.Ф.А. и Б.А.Ф.,искова молба,с която се претендира ответното дружество да бъде осъдено да заплати на ищцовото : сумата от 42 350.50 лв.,представляваща дължима цена за доставени машини за преработка на ПЕ и полиетиленови материали по фактура № 0..47 от 01.07.2014г.,ведно със законна лихва върху тази сума,считано от датата на завеждане на исковата молба,до окончателното й изплащане; сумата от 8300.33 лв.,представляваща лихва за забава в плащането на главното задължение,дължима за периода от 12.06.2015г.до 16.05.2017г.

Прави се искане за присъждане и на сторените в настоящото производство,както и в това по ч.т.д.№ 99/2017г.по описа на ДОС за обезпечение на бъдещ иск,разноски.

Обстоятелствата,на които се основават исковите претенции:

На 01.07.2014г.ищецът е продал на ответника машини за преработка на ПЕ и полиетиленови материали,полиетилен и полипропилен и покривна ламарина за ремонт.Стоките са доставени,а ЕООД „С.“ издава съответните фактури,както следва: Фактура № 0..47/01.07.2014г. на стойност обща стойност с ДДС – 72 000 лв.,от която без ДДС - 60 000 лв.,а ДДС е в размер на 12 000 лв.;Фактура № 0..48/01.07.2014г.,на обща стойност с ДДС – 37 520 лв.,от която без ДДС –31 267.35 лв.,а ДДС е в размер на 6 253.47 лв.

На 17.10.2014г. между страните е подписан протокол за прихващане на взаимни насрещни вземания и задължения,съгласно който,след прихващане със задължения на ищеца към ответника,последният дължи на ищцовото дружество по фактура № 0..47/01.07.2014г. сумата 51 391.26 лв. с ДДС.Страните се договорят сумата да бъде платена в срок до 16.11.2014г.

На 12.06.2015г.ответното дружество е заплатило по банковата сметка на ищцовото сумата от 12 000 лв.,като основание за превода е посочено “ф-ра 47 /01.07.“ Въпреки многократно проведените между страните срещи за плащане на остатъка от дължимата сума,друго плащане не е направено.

С оглед изложеното,според ищеца с извършеното на 12.06.2015г.плащане ответникът е заплатил натрупаната законна лихва върху главницата от 51 391.26 лв.,дължима за периода от 17.11.2014г.,до 11.06.2015г.,в размер на 2959.24 лв.,както и 9 040.76 лв.от главницата,като дължимият остатък от главницата след тази дата е в размер на 42 350.50 лв.

Въпреки отправяните до ответното дружество многократни покани за плащане на тази сума и осъществените между страните срещи,до настоящия момент не е заплатена дължимата главница в размер на 42 350.50 лв.с ДДС,с оглед на което се претендира плащането й,ведно със законната лихва,считано от датата на подаване на исковата молба,както и мораторна лихва за периода на забавата- 12.06.2015г.-16.05.2017г.,в размер на сумата от 8 300.33 лв.

В депозиран в срока по чл.367,ал.1 от ГПК писмен отговор на исковата молба,вх.рег.№ 4218/28.06.2017г.,ответникът,чрез пълномощника си - адв.В.В.,***,оспорва исковете като неоснователни и недоказани,с молба за отхвърлянето им,по следните съображения:

Не се спори сключването на търговската сделка между страните с предмет,посочен в процесните фактури.

Според сключения на 01.07.2014г.договор за доставка на машини за преработка на ПЕ и полиетиленови материали,ищцовото дружество като изпълнител се задължава гаранционно да поддържа и ремонтира за своя сметка доставените машини за срок от 36 месеца,считано от датата на доставката.

Твърденията на ищеца,че е изпълнил качествено задълженията си по договора не отговарят на истината и не се доказват от приложените към исковата молба доказателства.Липсва каквато и да е индиция за официалното приемане на престацията по договора от страна на възложителя,както и за изпълнение на гаранционните условия.

Продавачът/доставчикът/ по търговската сделка не е изпълнил задълженията си по чл.322 от ТЗ да осигури необходимият сервиз според търговската практика.

Многократно служители на ответника са уведомявали ищцовото дружество за дефектиралите машини,за което е следвало ищецът за своя сметка - със свои части и служители да отстрани възникналите аварии.Не съществува случай,в който след обаждане ищецът да се отзовал на авария в завода в гр.Аксаково.Поддръжката и ремонта на машините е поета изцяло от ответника,който ремонт,след финансов анализ,е оценен на 40 000 лв.Тази сума е приблизително същата със сумата от 39 391.26 лв., която ответното дружество е следвало да плати на ищеца като остатък по сключеното от страните споразумение.

На следващо място буди недоумение твърдението на ищеца,че извършеното плащане в размер на 12 000 лв. по фактура № 47/01.07.2014г.след постигнатото споразумение е 2 959.24 лв. - лихва и 9 040.76 лв.- главница.Извършеното плащане е по реда на погасяване на вземанията и представлява главница по вземането.След като не се дължи главницата,неоснователно е и искането за заплащане на акцесорното задължение,представляващо лихва за забава.

В допълнителна искова молба,вх.рег.№ 4886/26.07.2017г.ищецът твърди,че е изпълнил всички свои задължения по сключения между страните договор.Според него,между страните няма уговорка ЕООД „С.“ да поддържа и ремонтира за своя сметка доставените машини за срок от 36 месеца,считано от датата на доставката.Ищецът никога не е бил уведомяван за дефектирали машини,нито канен да отстрани възникнали аварии.

В депозиран по делото в срока по чл.373,ал.1 от ГПК допълнителен отговор на допълнителната искова молба,вх.рег.№5367/18.08.2017г. ответникът поддържа наведените в отговора си твърдения.

На поставени му от съда на основание чл.145,ал.2,във вр. с чл.377 от ГПК въпроси за конкретизиране на твърденията в депозирания по делото отговор на исковата молба,в открито съдебно заседание на 17.10.2017г.пълномощникът на ответната страна – адв.В.,прави следните уточнения:

Ищецът устно е поел задължението да поддържа и да ремонтира гаранционно процесните машини за своя сметка за срок от тридесет и шест месеца,считано от датата на доставката им.Именно това гаранционно обслужване представлява необходимия сервиз според търговската практика,който съгласно разпоредбата на чл.322 от ТЗ продавачът е бил длъжен да осигури и което задължение по твърдение на ответника ищцовото дружество не е изпълнило.

Във връзка с основанието на извършеното от ответника на 12.06.2015г.плащане,страните не спорят и в съдебно заседание на 17.10.2017г.пълномощниците им изразяват становища в смисъл,че в самото нареждане за плащане е посочено единствено,че плащането е във връзка с фактура №47/01.07.2014г.Липсва конкретизация относно вида на задължението,което се погасява със сумата от 12 000 лв.

Добричкият окръжен съд,като взе предвид изразените становища на страните и прецени събраните по делото доказателства,намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявените искове черпят правното си основание от разпоредбите на чл.79,ал.1 от ЗЗД,вр. с чл.327,ал.1 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД,вр. с чл.294,ал.1 от ТЗ.

Правоотношението,от които е породен спора,има договорен произход.То произтича от сключен между страните на 01.07.2014г.договор за продажба на машини за преработка на ПЕ и полиетиленови материали,полиетилен и полипропилен и покривна ламарина за ремонт.В качеството си на продавач и на основание чл.321 от ТЗ ищецът е издал следните фактури: Фактура № 0..47/01.07.2014г./стр.6/, на обща стойност с ДДС – 72 000 лв.,от която без ДДС - 60 000 лв.,а ДДС е в размер на 12 000 лв.;Фактура № 0..48/01.07.2014г./стр.7/,на обща стойност с ДДС – 37 520.82 лв.,от която без ДДС –31 267.35 лв.,а ДДС е в размер на 6 253.47 лв.

С оглед правосубектността на страните,които са търговци по смисъла на чл.1 от ТЗ и вида на сключената сделка,следва извода,че се касае за търговска продажба.

Договорът за търговска продажба е неформален,двустранен и консенсуален договор,с вещно-облигационно действие,а основните му елементи са предметът и цената.Предвид неформалния характер на договора,обстоятелството,че приложените към исковата молба фактури не носят подпис на ответника,не може да обоснове извод,че между страните не е сключен валиден договор за покупко-продажба.В качеството си на счетоводен документ,фактурата установява факта на предявеното от нейния издател искане за плащане към лицето,посочено в нея като получател.В този смисъл тя е индиция за съществуването на правна връзка,обвързваща лицата,посочени като издател и получател.При търговската продажба законът не задължава страните са съставят отчетни документи,които да удостоверяват получаването на стоката,предмет на договора.Единственото задължение е това по чл.321 от ТЗ,където е казано,че по искане на купувача продавачът е длъжен да издаде фактура,а по съгласие на страните – и други документи.Няма данни по делото,освен издаването на процесните фактури,страните да са постигнали съгласие за издаването и на други документи,установяващи предаването на стоките от продавача на купувача.Следва да бъде изрично отчетено,че в отговора на исковата молба ответникът не е навел възражение за липса на доставки,т.е за неизпълнение в този смисъл от страна на ищеца на сключения договор. Ответното дружество не оспорва нито валидността на договора,нито факта,че стоките по процесните фактури са му били доставени от ищеца,на посочената в тях като дължима продажна цена.Дължимостта на продажната цена е удостоверена изрично и в съставения на 17.10.2014г.,т.е повече от три месеца след сключване на договора за продажба,и двустранно подписан от страните протокол за прихващане на взаимни насрещни вземания и задължения/стр.8/.С този протокол продавачът и купувачът са приели в отношенията си съществуването,произхода и размера на паричните задължения по процесните фактури,поради което са извършили прихващане на вземанията на ищеца по тях със насрещните му задължения към ответника.Протоколът установява правното положение между страните към 17.10.2014г. със силата на закон/чл.20а ЗЗД/,респ.купувачът не може да оспорва размера на дълга до датата на двустранното му установяване.Страните изрично признават и се съгласяват,че на основание подписания на 17.10.2014г.протокол и извършеното въз основа на него прихващане на взаимни вземания и задължения,АД „ П.“,гр.Тервел остава да дължи на ЕООД „С.“,гр.Балчик по фактура № 0..47/01.07.2014г. сумата от 51 391.26 лв.,която следва да бъде платена в срок до 16.11.2014г.

След като страните са постигнали съгласие относно предмета и цената и е безспорен факта,че ищецът е предал,а ответникът е получил стоката по процесните фактури,в тежест на ответното дружество е да установи,че е изпълнило задължението си по чл.327,ал.1 от ТЗ и е заплатило на ищцовото до 16.11.2014г.остатъка от продажната цена на стоките след извършеното прихващане.Подобно доказване по делото не беше проведено.Не се събраха доказателства,удостоверяващи,че в договорения срок - 16.11.2014г.,дължимата от ответника по протокола от 17.10.2014г.сума е била заплатена на ищеца.

Безспорно се установи,че на 12.06.2015г. АД „ П.“ заплаща по банковата сметка на ЕООД „ С.“ сумата от 12 000 лв.,както и че в нареждането за плащане е посочено единствено,че плащането е във връзка с фактура №47/01.07.2014г.,като липсва конкретизация относно вида на задължението,което се погасява.При това положение,неоснователно се явява твърдението на ответната страна,че с извършеното плащане е погасена част от дължимата по протокола за прихващане главница от 51 391.26 лв.,защото:

Съгласно чл.294,ал.1 от ТЗ,между търговци лихва се дължи,освен ако е уговорено друго.Волеизявление и доказателства за наличие на обратна уговорка по делото няма,поради което презумпцията на този текст остава необорена.Съобразно чл.86,ал.1 от ЗЗД,обезщетението за неизпълнение на парично задължение е в размер на законната лихва от деня на забавата.

В случая ответникът е в забава плащането на главницата от 51 391.26 лв.,считано от 17.11.2014г. До 11.06.2015г.-датата,предхождаща извършения на 12.06.2015г.паричен превод в размер на 12 000 лв.,натрупаната законна лихва върху главницата съгласно приложената към исковата молба и неоспорена от ответника справка по чл.366 от ГПК/стр.12/ възлиза на сумата от 2959.24 лв.

Съгласно разпоредбата на чл.76,ал.1 от ЗЗД: „Този,който има към едно и също лице няколко еднородни задължения,ако изпълнението не е достатъчно да погаси всичките,може да заяви кое от тях погасява.Според ал.2 на същата норма: „ Когато изпълнението не е достатъчно да покрие лихвите,разноските и главницата,погасяват се най-напред разноските,след това лихвите и най-после главницата.“

След като към 12.06.2015г.ответникът има към ищеца задължения за лихви за забава и за главница,не е направил изрично изявление кое от тези задължения погасява,и доколкото обезщетението по чл.86 от ЗЗД се определя като законна лихва,съобразно поредността на чл.76,ал.2 от ЗЗД,с направеното на 12.06.2015г.плащане от 12 000 лв.следва да се счита изцяло погасено задължението към този момент за мораторна лихва,в размер на 2959.24 лв., и частично погасено вземането за главница за сумата от 9040.76 лв.,като непогасената част на вземането по главницата остава в размер на 42 350.50 лв.Ответникът дължи и следва да заплати на ищеца тази сума,ведно със законната лихва върху нея,считано от датата на завеждане на исковата молба-17.05.2017г.,до окончателното й изплащане.Върху остатъка от неплатената главница ответникът дължи и законна лихва за забава за периода 12.06.2015г.-16.05.2017г.,която лихва съгласно приложената към исковата молба и неоспорена от ответника справка по чл.366 от ГПК/стр.13/ възлиза на сумата от 8 300.33 лв.

Не представляват опора за различен извод наведените от ответника възражения за неоснователност на исковете.Същите се свеждат до това,че ищецът не е изпълнил устно поето задължение по договора да поддържа и да ремонтира гаранционно процесните машини за своя сметка за срок от тридесет и шест месеца,считано от датата на доставката им.Според ответника,именно това гаранционно обслужване представлява необходимия сервиз според търговската практика,който съгласно разпоредбата на чл.322 от ТЗ продавачът не е осигурил.

Така направените от ответната страна възражения са неоснователни.

Според чл.322 от ТЗ:“ Продавачът е длъжен да осигури необходимия сервиз според търговската практика,освен ако е уговорено друго.“ Търговската практика представлява факти от обективната действителност,които съгласно чл.154 ЗЗД следва да бъдат установени от страната,която се позовава на тях.В настоящото производство ответникът не ангажира доказателства каква е търговската практика,но според нормата на чл.322 от ТЗ задължението на продавача за осигуряване на сервиз на стоки,които се нуждаят от техническо поддържане – машини,съоръжения и др.,не е безвъзмездно,а се заплаща.Освен това,дори да се е налагало осигуряването на сервиз на процесните машини от страна на ищеца, неизпълнението на това задължение не представлява условие,освобождаващо купувача от изпълнение на задължението му по чл.327,ал.1 от ТЗ за заплащане цената на доставените машини.

От друга страна,ответникът неправилно смесва понятията сервизно обслужване и гаранционно поддържане и ремонт на стоките,като твърди,че именно гаранционното обслужване представлява необходимия сервиз според търговската практика.

С разпоредбата на чл.322 от ТЗ е въведено задължение за продавача да осигури сервиз на стоките,които търгува,но не е уредена гаранцията на стоките и условията за приложение на същата.Ако се твърди наличието на такава,тя не следва от нормата на чл.322 от ТЗ,а е резултат от постигната между страните договореност,поради което на общо основание подлежи на установяване от страната,която се позовава на нея.

В случая ответната страна се домогва с гласни доказателства да установи твърдението си,че ищецът устно е поел задължение да поддържа и да ремонтира гаранционно процесните машини за своя сметка за срок от тридесет и шест месеца,считано от датата на доставката им.Въпреки че договорът за продажба е неформален,когато същият е на стойност по-голяма от 5 000 лв.,както в случая,е недопустимо клаузите му,в т.ч. поето от продавача задължение за гаранционно обслужване,да се установяват със свидетелски показания.

По гореизложените мотиви съдът намира,че като основателни и доказани в пълен размер исковите претенции следва да бъдат изцяло уважени.

Съобразно този изход на спора и на основание чл.78,ал.1 от ГПК ответникът дължи и следва да заплати на ищеца сторените по делото съдебно-деловодни разноски съгласно списък по чл.80 от ГПК/стр.48/,в общ размер на 4 616.03 лв.,от които: 2026.03 лв.-заплатена държавна такса за образуване на делото;2 100 лв.-заплатено в брой адвокатско възнаграждение,както и разноските по обезпечаване на бъдещ иск по ч.т.д.№ 99/2017г.по описа на ДОС,в размер на 40.00 лв.-заплатена държавна такса за образуване на делото и 450 лв.- заплатено в брой адвокатско възнаграждение.Сторените от страните в обезпечителното производство разноски съгласно т.5 от ТР № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС се присъждат с окончателното съдебно решение по съществото на спора,с оглед крайния му изход.

Воден от горното,Добричкият окръжен съд

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА АД „ П.“,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление:гр.Т.,представлявано от А.Ф.А. и Б.А.Ф. да заплати на ЕООД „С.“,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление:гр.Б.,представлявано от Управителя Т.Р.Ю.,ЕГН:**********,сумите:42 350.50 лв./четиридесет и две хиляди триста и петдесет лева и петдесет стотинки/,представляваща дължима цена за доставени машини за преработка на ПЕ и полиетиленови материали по фактура № 0..47 от 01.07.2014г.,ведно със законна лихва върху тази сума,считано от датата на завеждане на исковата молба – 17.05.2017г.,до окончателното й изплащане;8300.33 лв./осем хиляди и триста лева и тридесет и три стотинки/,представляваща лихва за забава в плащането на главното задължение,дължима за периода от 12.06.2015г.до 16.05.2017г.; 4 616.03 лв./четири хиляди шестстотин и шестнадесет лева и три стотинки/- съдебно-деловодни разноски.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд,гр.Варна в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Препис от решението да се връчи на страните,чрез пълномощниците им по делото.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: