Решение по Търговско дело 158/2017г.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 148

гр. Добрич, 13.10.**17 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в публично заседание на двадесет и шести септември две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕМЕНУГА СТОЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЕВА ИВАНОВА

ГЕОРГИ ПАВЛОВ

при участието на секретар БИЛСЕР МЕХМЕДОВА – ЮСУФ разгледа докладваното от СЪДИЯ ГЕОРГИ ПАВЛОВ в. т. д. № 158/**17г. по описа на Добричкия окръжен съд.

Въззивно търговско дело № 158/**17 г. по описа на Добричкия окръжен съд е образувано по въззивна жалба на „С.“ ЕООД с. Василево, общ. Генерал Тошево, област Добрич срещу Решение № 54/11.04.**17 г. по гр. д. № 310/**16 г. по описа на Генерал – Тошевския районен съд.

С атакувания съдебен акт, първоинстанционният съд е осъдил „С.“ ЕООД да заплати на Н.Х.М. сумата от 9 237.00 лв. като обезщетение за ползването през стопанската **14/**15 г. без правно основание на недвижими земеделски имоти, върху които същата има право на пожизнено ползване, а именно: нива с площ 9.500 дка, в землището на с. Преселенци, общ. Генерал Тошево, имот № **, нива с площ 9.500 дка, в землището на с. Преселенци, общ. Генерал Тошево, имот № **, нива с площ 50.000 дка в землището на с. Горица, общ. Генерал Тошево, имот № **, нива с площ 50.000 дка в землището на с. Горица, имот № **, нива с площ 12.500 дка в землището на с. Балканци, общ. Генерал Тошево, имот № ** и нива с площ 12.500 дка в землището на с. Балканци, общ. Генерал Тошево, имот № **6, ведно със законната лихва от 26.09.**16 г. до окончателното издължаване, както и разноски от 1 447.48 лв.

Недоволнен от така постановения съдебен акт, ответникът страните го обжалва с оплаквания за нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила, като претендира отмяна на атакувания съдебен акт и решаване на правния спор от въззивната инстанция по същество.

Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл. 267, ал. 1 ГПК, подадена е в срок от надлежна страна срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, на осн. чл. 258 и сл. ГПК, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намира за установено следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:

Видно от писмените доказателства по делото ( договор за доброволна делба на поземлен имот от 26.08.**15 г., акт № **, том **, рег. № 2357/**15 г. на нотариус С. Ж., рег. № ** на НК, с район на действие РС – Ген. Тошево, вписан в СВ – Ген. Тошево, вх. рег. № 2962/26.08.**15 г., акт № **, том **; нотариален акт за дарение на поземлени имоти № **, том **, рег. № **, дело № 580/**15 г. на нотариус С. Ж., рег. № ** на НК, с район на действие РС – Ген. Тошево, вписан в СВ – Ген. Тошево, вх. рег. № 2964/26.08.**15 г., акт № **, том **, дело № **/**15г.; нотариален акт за дарение на поземлени имоти № **, том **, рег. № **, дело № **/**15 г. на нотариус С. Ж., рег. № ** на НК, с район на действие РС – Ген. Тошево, вписан в СВ – Ген. Тошево, вх. рег. № 2963/26.08.**15 г., акт № **, том **, дело № **/**15г. ) в полза на ищеца Н.Х.М., е учредено пожизнено право на ползване върху процесните недвижими имоти.

Не се спори между страните по делото, че през стопанската **14/**15 г. ответникът „С.“ ЕООД е обработвал процесните недвижими имоти.

Между страните по делото не е възникнало валидно облигационно отношение по договор за аренда или по договор за наем на процесните недвижими имоти.

Според признанията на ищеца, същият е получил от ответника сума в размер на 1 571.00 лв. като обезщетение за ползването на гореописаните имоти.

Видно от заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, размерът на средното арендно плащане/наемна цена за земеделски земи в района на землищата на с. Горица, Преселенци и Балканци възлиза на 82.00 лв./дка.

При така установената фактическа обстановка се налагат следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Относно иска по чл. 59 ЗЗД:

Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 1 ЗЗД, всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването.

Фактическият състав на чл. 59 ЗЗД, визиращ обогатяването без основание включва следните елементи: 1. Обогатяване на едно лице за сметка на друго; 2. Обедняване на друго лице; 3. Липса на основание за обогатяване; 4. Отсъствие на друга правна възможност да бъдат защитени интересите на обеднелия.

Анализът на съдебната практика и на правната доктрина позволява да се изтъкне, че под „обогатяване” се разбира придобиването или спестяване на известна имуществена облага или полза.

Правнорелевантното обедняване по смисъла на чл. 59 ЗЗД е свързано с лишаването на блага от имуществен характер.

Съществено условие за възникване на претенцията за неоснователно обогатяване по чл. 59 ЗЗД е отсъствието на правно основание ( конкретен източник на права и задължения ) за преминаване на имуществените блага от патримониума на обеднялото в патримониума на обогатеното лице.

Едно от съществените условия за възникване на право на вземане при общия фактически състав на неоснователното обогатяване е обеднелият да не разполага с друг иск, с който може да се защити – чл. 59, ал. 2 ЗЗД. Посоченото нормативно разрешение придава субсидиарно значение на претенцията по чл. 59 ЗЗД.

Основната правна последица от възникването на фактическия състав на неоснователното обогатяване е възможността да се предяви претенция за реституция на това, с което дадено лице се е обогатило неоснователно за чужда сметка.

В случая, предпоставките на чл. 59, ал. 1 ЗЗД са налице.

В процесния казус, през периода **14/**15 г. „С.“ ЕООД е ползвал процесния имот без правно основание. При тези обстоятелства ответникът дължи на ищеца обезщетение за ползването без правно основание на процесните недвижими имоти за периода **14/**15 г. в размер на исковата сума, получена след приспадане на сумата от 1 571.00 лв.

Исковата претенция е основателна и следва да се уважи.

Атакуваният съдебен акт на първостепенния съд като съвпадащ с приетото от въззивната инстанция, следва да се потвърди.

На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК на въззимваемата страна следва да се присъдят разноски в размер на сумата от 950.00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция, съобразно списъка по чл. 80 ГПК.

С оглед посочената цена на иска, и на основание чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК, решението не подлежи на касационно обжалване.

Воден от гореизложеното, ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 54/11.04.**17 г. по гр. д. № 310/**16 г. по описа на Генерал – Тошевския районен съд.

ОСЪЖДА „С.“ ЕООД с. Василево, ул. „В.“ № *, общ. Генерал Тошево, област Добрич да заплати на Н.Х.М. ЕГН ********** ***, съд. адрес ***, адв. Д.Ч., сумата от 950.00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.

РЕШЕНИЕТО НЕ ПОДЛЕЖИ НА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: