Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

№__147____/ 13.10.2017 год. ,гр.Добрич

 

                                                 В   ИМЕТО НА НАРОДА

 

ДОБРИЧКИЯТ  окръжен съд         ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ             

На двадесет и осми септември                                             2017 г.             

В открито заседание в следния състав:

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:АДРИАНА ПАНАЙОТОВА

                                                  ЧЛЕНОВЕ:ТАНЯ АНГЕЛОВА

                                                                           ЕВА ИВАНОВА 

                                                                                                                      

Секретар:Билсер Мехмедова-Юсуф

като разгледа докладваното от съдията Адриана Панайотова

вз.търговско    дело       № 167                 по описа  за 2017 год.

за да се произнесе съобрази следното:

 

 

            Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

  Производството по делото е образувано по въззивна   жалба на «К.Д.Г.«ООД ЕИК****,срещу Решение №341 от 18.04.2017 г.,постановено от Добрички  районен съд по гр.дело № 2038/2016 г.,с което съдът е осъдил въззиваемото дружество   да заплати на „М.”  ЕООД село Пчелник, община Долен чифлик , област Варна, ЕИК ****,  следните суми :-  1815.58 лева,  представляваща  обезщетение по договор за превоз от 16.05.2016 г.  на товари – 15 броя палети –шперплат плоскости с направление  град Калараш  /Румъния/  - село Пчелник /България / за липсващ товар , представляващ един брой палет –шперплат плоскости,ведно със законната лихва  от 18.07.2016 г. до окончателното изплащане ;- 2 264.96 лева – обезщетение да вреди от неизпълнен договор превоз от 16.05.2016 г.  на товари – 15 броя палета –шперплат плоскости с направление  град Калараш  /Румъния/  - село Пчелник /България – претърпяна загуба , изразяваща се в заплатена от „М.„  ЕООД на  „П. С.„ ООД неустойка по договор за търговска продажба на стока от 03.05.2016 г. ,ведно със законната лихва от 18.07.2016 г. до окончателното изплащане ,а също така го е осъдил за  разноски в производството в размер на 163.22 лева държавна такса по иска , 5.00 лева държавна такса за удостоверение ,40.00 лева държавна такса  в производство по обезпечаване на бъдещи искове ,   68.23 лева  такси в образувано изпълнително производство по обезпечаване на исковете    ,513.34 лева     такси в образувано изпълнително производство по обезпечаване на исковете , 20.00 лева такса превод документи  и 1000.00 лева адвокатско възнаграждение ,общо 1 809,79 лв.

            Иска се отмяна на решението и постановяване на друго,с което да се отхвърли иска.

            Излагат се съображения,че обжалваното решение било неправилно поради нарушение на материалния закон и процесуалните правила.

  Неправилен бил изводът на първоинстанционният съд,че по делото е установена липса на част от товара.При условие,че била установена липса,в съответствие с приетата търговска практика по такива договори,стоката следвало да се остави в превозното средство и да не се разтоварва,а да се извърши съвместна проверка от представляващите двете страни по договора.

 Относно претенцията за вреди,произтичащи от заплащането на неустойка на трето дружество,сочи че не е установена причино-следствена връзка с твърдяното неизпълнение.Не били извършени от ищеца активни действия за изпълни договора си към трето,както и съществувало достатъчно време за това.

          В срока по чл.263,ал.1 от ГПК  е  постъпил отговор на жалбата от въззиваемата страна ,с който я намира за неоснователна.Сочи     ,че липсата на част от товара е установена безспорно от събраните по делото доказателства,както и че на ответника е изпратена нотариална покана,с която е уведомен за констатираната липса и е поканен да достави липсващата стока или да я заплати,което той не е сторил.

         Твърди,че е доказал,че поради неизпълнението на ответника,не могъл да изпълни договора си към третото лице.

          Пред Добрички районен съд са били предявени обективно и субективно съединени искове, с правно основание  чл. 373, ал. 1 от ТЗ   за сумата от 1815.58 лева,   обезщетение за липсващ товар по договор за превоз , представляващ 1 брой палет –шперплат ,ведно със законната лихва  от датата на на завеждане на исковата молба 18.07.2016 г. до окончателното изплащане  и  иск с правно основание чл. 79 , ал.1 от ЗЗД във вр.чл. 82 ЗЗД за заплащане на сумата от 2 264.96 лева, обезщетение да вреди от неизпълнен договор – претърпяна загуба , изразяваща се в заплатена от „М.„  ЕООД на  „П. С.„ ООД неустойка по договор за търговска продажба на стока от 03.05.2016 г. ,ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба 18.07.2016 г. до окончателното изплащане .

Ищецът е твърдял,че въз основа на  сключен  и изпълнен договор за превоз на товар, представляващ 15 бр. палета с  листи шперплат плоскости по  направление  град Калараш  /Румъния/  - село Пчелник /България /,на 20.05.2016 г. на мястото на получаване на товара  в село Пчелник  представител на превозвача  е предал на получателя  „М.„ ЕООД само 14 броя палета вместо натоварените и изпратени 15 броя. Липсата на един палет е била удостоверена от страните по договора с подписите под позиции № 19 и № 24 в товарителницата при получаване на товара.

Твърдял е ,че „М.„ ЕООД  е имало сключен договор за търговска продажба с „П. С.„ ЕООД  и е било задължено да достави в срок до 25.05.2016 г. 15 броя палета шперплат,които били предмет на договора за превоз с „К. Д. Г.„ ООД.Поради липсата на 1 брой палет при превоза, „М.„ ЕООД е заплатило неустойка по договора за продажба на стоки от 03.05.2016 г. в размер на 2 264.96 лева.

Ответното дружество „К.Д.Г.„ ООД е оспорвало предявените искове ,с твърдението си,че е изпълнило задълженията си по сключения между страните договор за превоз,като е доставило 15 броя палети шперплат.Относно втория иск е твърдяло,че заплащането на неустойка за неизпълнение от страна на „М. „ ЕООД не било обусловено от  твърдяното неизпълнение на договора за превоз от страна на „К.Д.Г.„ ООД ;че за времето от доставката на 20.05.2016 г. до датата на която ответното дружество следвало да престира на „П. С.„ ЕООД  -25.05.2016 г. имало достатъчно време да се снабди повторно със стоката-1брой палет шперплат,който се твърдяло че липсва

           Добрички  

 

 

 

окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на събраните доказателства, в предметните предели на жалбата, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

 Не се  спорнило по  делото,че страните са сключили  на 16.05.2016 г.  договор за превоз на товари – 15 броя палета –шперплат плоскости с направление  град Калараш  /Румъния/  - село Пчелник /България /;че ищецът е направил  заявка за транспорт Калараш –село Пчелник   и че осигуреният от ответникът автомобил е бил натоварен на 16.05.2016 г.

Представена е било международна товарителница с № **,съставена на 19.05.2016 г. ,която установява стоката е натоварена от изпращач S.C.**S.R.L.-** , като с подписа и печата на превозвача върху товарителницата е удостоверено приемането на 15 броя палета  с общо тегло 22 734.35 кг.Представена е фактура,издадена от изпращача,която е  заплатена от „М. „ ЕООД на доставчика ТД Р. М.ООД,с нареждане за валутен превод  от 19.05.2016 г..

В графа 19 на товарителницата № **, е  направен запис ,че са получени 14 палета место 15 палета,изписано е името И. Й. Т.  и е положен подпис .

Разпитаният  по делото И. Й. Т. , извършил превоза на процесната стока , е свидетелствал ,че е разписал поправката в графа 19 от товарителницата „получени 14 палета вместо 15 „ и е написал трите си имена лично , а самата поправка е била направена от управителя на „М. „ ЕООД М. Д.,тъй като  при разтоварването на камиона  палетите са били 14 .Същите факти са установени и от  свидетеля Д. П. Д.,участвал при разтоварването на камиона  в село Пчелник .

По делото е представен и договор за продажба от 03.05.2016 г.,сключен между „М. „ ЕООД с. Пчелник ,като  продавач  и „П. С. „ ООД гр.  София,като купувач  за 500  листа шперплат ,със срок на доставка  до 25.05.2016 г. Договореното е,че при забава над 5 дни за предаване на стоката в уговорения вид , количество и/или качество , купувачът има право  едностранно да развали договора  , като в този случай продавачът дължи на купувача неустойка в размер на 5% от продажната цена  по договора , платима в срок до 2 дни от развалянето на сделката.На  25.05.2016 г. „М.” ЕООД  е изпратило до „П. С. „ ООД писмо,с което го уведомява за невъзможността да изпълни в срок до 25.05.2016 г.  и предаде цялата стока по договора за продажба, предвид липсата на един палет с 50 листа шперплат  с размер 1250х2500х18мм,а с  уведомление изх. № 41/31.05.2016 г. „П. С. „ ООД прави  изявление за разваляне на сключения договор за продажба ,поради неизпълнение задължението на продавача да достави в уговорените срокове цялото количество  стока.

Установява се,че „П. С.  „ ООД  е издало фактура № ** от 02.06.2016 г.  за начислена неустойка  по договора за търговска продажба  в размер на 2 264.96 лв .,която е заплатена от  „М. „ ООД с кредитен превод от 07.06.2016 г.

С оглед правилата за доказателствената тежест,след преценка на събраните  по делото доказателства се установява,че при извършването на превоза е налице изгубване на част -1 брой палет от  товара и недоставянето му.

          В задължителната си практика ВКС приема, че договорът за международен автомобилен превоз е неформален консенсуален договор и за неговото сключване е достатъчно наличието на съвпадение на насрещните волеизявления на съконтрахентите, както и че товарителницата удостоверява до доказване на противното условията на договора и получаването на стоката от превозвача, но нейната липса не засяга самото превозно правоотношение. В случая се установява подаването на заявка - договор за превоз от ищеца, а последващите фактически действия на ответника по делото обуславят извода за приемането й. Със сключването на договора за страните са възникнали насрещни права и задължения, като това на ищеца е да заплати уговоренота превозна цена, а за превозвачът,  съгласно чл. 374, ал.2, изр. носи отговорност, да превози стоката на определеното място, да я предаде на получателя и да заплати обезщетение за причинените вреди по време на превоза.  

 

 

 

 

 

 

Договорната отговорност на превозвача е уредена в разпоредбата на чл. 17, ал.1 от Конвенцията /CMR/, според която превозвачът е отговорен за цялостната или частична липса или повреда на стоката от момента на приемането й за превоз до този на доставянето й, както и за забавата при доставянето й, а във втората алинея са уредени хипотезите, при които превозвачът се освобождава от отговорност.

 

 

 

 

По изложените съображения исковата претенция по  чл. 373, ал.1 от ТЗ във връзка с чл.17,ал.1 от  Конвенция CMR следва да се уважи,тъй като ответникът не е твърдял и не е доказал,че е  налице някоя от хипотезите на ал.2.

    Следва да се уважи и претенцията по чл.79,ал.1 от ЗЗД във връзка с чл.82 ЗЗД .Като се има предвид,че товарът предмет на превозния договор е пътувал от Румъния до с.Пчелник 4 дни,практически е невъзможно,за разликата от 5 дни между пристигането на товара и датата на престиране на  „П. С.  „ ООД  да бъде доставена и осигурена липсващата стока ,съответна по вид и качество.Установена е причинната връзка между неизпълнението по договора от страна на ответника и заплащането на неустойка за неизпълнение от ищеца на третото лице  „П. С.  „ ООД  .

Поради съвпадение на изводите на двете инстанции,обжалваното решение следва да се потвърди.

          Предвид изхода на спора пред въззивната инстанция и в съответствие с направеното искане за присъждане на разноски, въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна сумата от 1 000 лв., представляваща платено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред въззивната инстанция,съгласно представения договор за правна помощ.

     Водим от горното съставът на Добрички окръжен  съд

 

 

                                         Р       Е      Ш      И  :

 

              ПОТВЪРЖДАВА   Решение №341 от 18.04.2017 г.,постановено от Добрички  районен съд по гр.дело № 2038/2016 г.

             ОСЪЖДА  «К.Д.Г.«ООД ЕИК **** гр.Добрич да заплати на „М.”  ЕООД село Пчелник, община Долни чифлик , област Варна, ЕИК **** сумата от 1 000 лв. адвокатски хонорар

за настоящата инстанция.

             Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, на основание чл.280, ал.2 ГПК.

 

 

         

Председател:                                          Членове:1.

 

 

                                                                              2.