Р Е Ш Е Н И Е

№143/ 04.10.2017 год. ,гр.Добрич

В ИМЕТО НА НАРОДА

ДОБРИЧКИЯТ окръжен съд ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

На двадесет и осми септември 2017 г.

В открито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:АДРИАНА ПАНАЙОТОВА

ЧЛЕНОВЕ:ТЕМЕНУГА СТОЕВА

ГЕОРГИ ПАВЛОВ

Секретар:Билсер Мехмедова-Юсуф

като разгледа докладваното от съдията Адриана Панайотова

вз.търговско дело № 174 по описа за 2017 год.

за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ЗП Д.П.Д.ЕГН-********** срещу Решение №360 от 21.04.2017 г.,постановено от Добрички районен съд по гр.дело № 1420/2016 г.,с което съдът е осъдил въззиваемия да заплати на И.Б.И., ЕГН ********** *** сумата от 1750 лв., представляваща арендно възнаграждение за стопанската 2014/2015г. по договор за аренда №169, том V, peг.№7946/13.08.2014г., вписан в СВ гр.Добрич с вх.peг.№7760 от 22.08.2014г., акт 118, том XIV, на имот № ***по плана на село П.И., община Добричка, с площ от 17,513 дка, ведно със законната лихва върху сумата от подаване на исковата молба – 20.05.2016г. до окончателното изплащане, както и сторените по делото разноски в размер на 421,50 лв.

Иска се отмяна на решението и постановяване на друго,с което да се отхвърли иска.

Излагат се съображения,че обжалваното решение било неправилно поради нарушение на материалния закон и процесуалните правила.

Неправилен бил изводът на първоинстанционният съд,че на арендатора е предоставена за ползване земеделска земя.Същата била обработвана от предходния арендатор,с когото ищцата имала договор.

В срока по чл.263,ал.1 от ГПК е постъпил отговор на жалбата от въззиваемата страна ,с който я намира за неоснователна.Сочи ,че от събраните по делото доказателства се установило,че земята е обработвана от ответника,който дължи плащане въз основа на сключения договор.

За да се произнесе по спора Добрички окръжен съд съобрази следното:

Обжалваното решение е валидно и допустимо. При извършване на въззивен контрол за законосъобразност и правилност на обжалвания съдебен акт, в рамките поставени от въззивната жалба, съдът след преценка на събраните доказателства намира, че обжалваното решение е неправилно , поради което следва да бъде отменено.

Добрички районен съд е бил сезиран с иск за заплащанена дължимо арендно възнаграждение за стопанската 2014/2015 г.Ищцата е твърдяла,че по силата на договор за аренда на земеделска земя вписан с вх.peг.№7760 от 22.08.2014г., акт 118, том XIV,е предоставила на ответника за временно и възмездно ползване собствената си земеделска земя за срок от 5 стопански години с период на арендуване от 01.10.2014г. до 01.10.2019г.,срещу което ответникът се е задължил да заплаща по 100 лв. на декар, като арендното плащане е дължимо до 15.12. за съответната година. За стопанската 2014/2015 година ответникът не заплатил дължимата рента в размер на 1750 лв.

В срока по чл.131 ГПК ответникът е подал писмен отговор,с който е оспорил основателността на исковата претенция.Твърдял е,че арендодателката не е изпълнила задължението по чл.2, ал.1 от договора и не е предала ползването на арендованата земя.Това го поставило в невъзможност да обработи земята и да получи доходи от нея и съответно да реализира продукция и да изпълни задължението за рентно плащане към арендодателката,поради което не носи отговорност за неизпълнението. За процесния период имотът е бил обработван от друго лице, което е засяло и прибрало добива. Ищцата е била уведомена за това, но тя не предприела никакви действия.

С доклада по чл.146 от ГПК първоинстанционинят съд е задължил ищцата да докаже,че има валидно сключен договор за аренда;изпълнение на задължението си да предаде имота и да осгури спокойно и безпрепятствено ползеване на същия,а ответника че е заплатил дължимата арендна цена.

От събраните по делото доказателства се установява,че договорът за аренда е сключен на 13.08.2014 г.Към договора не е представен опис за състоянието на имота.Договорът е с нотариална заверка на подписите.Вписан е по партидата на собственика в Службата по вписванията,съгласно чл.3 от ЗАЗ.

Представени са две заявления по чл.70,ал.1 от ППЗСПЗЗ във връзка с чл.37 б,ал.3 от ЗСПЗЗ ,подадени от Д.П.Т.касаещи стопанската 2014/2015 г.-едното на лист 115 от делото,а другото на лист 112 от делото/.Към първото заявление,на лист 116 е приложена таблица от 31.07.2014 г. за 96.074 дка,в която не фигурира имота по процесния договор за аренда.Към второто заявление,на лист 113 от делото, е приложена таблица от 31.01.2015 г. в която на шеста позиция фигурира имота на ищцата .

Представени са по делото Заповед № 58 от 11.02.2015 г. Директора на ОД „Земеделие“ Добрич,на основание чл.37 в,ал.4 от ЗСПЗЗ,с която разпределя масиви за ползуване въз основа на споразумение от 26.01.2015 г. ,в което имотът на ищцата е разпределен в масива на „***“ЕООД.

Събрани са по делото и гласни доказателства.Свидетелите на ищцата С.В.и З.А.Г.установяват единствено знанието си за сключването на договора,без да имат информация за обстоятелството дали ответникът реално е ползувал земята.

Свидетелят на ответника Г.С.К.сочи,че ответника му се е оплакал,че не е успял реално да си вземе земята на ищцата. Свидетелят установява,че лично е жънал земите на ответника и че тези декари не са били в общия сбор.

Същността  на договора за аренда в земеделието е предоставяне от арендодателя на арендатора за временно ползване на обекта на договора- земеделска земя, като арендаторът  има право да получи добивите от отдадените под аренда обекти от момента на тяхното отделяне.

Представеният по делото договор за аренда е валиден,като в слючен в изискуемата от закона форма.Невписването му в Службата по вписванията не води до невалидност/липса на форма/,а има само оповестително действие/ТР №2/2015 на ОС на ГТК на ВКС/.Регистрацията на сключения договор в общинските служби,извършена по реда на Наредба №6/2000 г. служи само за набиране на информация за арендните договори и техните обекти,но не може да даде информация за действителното изпълнение по договорите.

Възражението на ответника,че не е получил реалното ползуване на земите е основателно.

Липсата на опис, не означава, че арендодателят не си е изпълнил задълженията по него и не означава, че арендаторът е лишен от правото си на ползване, предвид разпоредбата на чл.6, ал.5 от Закона за арендата в земеделието, която презумира в този случай, че обектът на договора е бил приет в надлежно състояние.

Презумпцията обаче е оборима.При направено от страна на ответника възражение,че не е получил обекта на договора,съгласно чл.2 от договора.За да обори тази презумпция в случая ответникът следва да доказва отрицателен факт-че не получил реалното ползуване на имота.Съгласно общото правило на чл.154 от ГПК ,при наличието на законова презупция,оборването на която е допустимо,доказателствената тежест за предаването на имота е за ищцата.Правилно първоинстанционният съд й е възложил тази доказателствена тежест.

Ищцата не е представила такива доказателства,поради което следва се ценят и зачетат свидетелските показания на свидетеля на ответника Г.С.К.,който установява,че ответника не е обработвал земите на ищцата през стопанската 2014/2015 г.

От гореизложеното следва изводът, че при ищецът не е успял,в условията на пълно и главно доказване да докаже релевантните факти по спора- че ответникът е ползувал арендуваната земеделска земя,реализирал е продукция,поради което и дължи арендно плащане за процесната година.

По изложените мотиви, настоящата инстанция счита, че въззивната жалба, депозирана от ЗП Д.П. е основателна.

С оглед различните фактически и правни изводи на настоящата инстанция и тези на първоинстанционния съд, на основание чл.271, ал.1 ГПК решението, постановено по гр.д. № 1420/2016 г. по описа на Добрички районен съд, следва да се отмени.

Предвид изхода на делото и направеното искане за присъждане на съдебните разноските от страна на въззивника и за двете инстанции, съдът следва да се произнесе по същото като съобрази разпоредбата на чл.78 ГПК. Не са представени доказателства за разноските направени от ЗП Д.П. за адвокатско възнаграждение,а са представени доказателства само за заплатена държавна такса от 35 лв. за въззивната инстанция.

Като се води от гореизложеното,Добрички окръжен съд

Р Е Ш И : вОДИМвВВВВВВВВВВВ

ОТМЕНЯ, като неправилно и незаконосъобразно Решение № 360/21.04.2017 г. по гр.д. № 1420/2016 г. на Добрички районен съд, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявеният от И.Б.И., ЕГН ********** ***, срещу Д.П. ЕГН-********** *** за заплащане на сумата от 1750 лв., представляваща арендно възнаграждение за стопанската 2014/2015г. по договор за аренда №169, том V, peг.№7946/13.08.2014г., вписан в СВ гр.Добрич с вх.peг.№7760 от 22.08.2014г., акт 118, том XIV, на имот № ***по плана на село П.И., община Добричка, с площ от 17,513 дка, ведно със законната лихва върху сумата от подаване на исковата молба – 20.05.2016г. до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА И.Б.И., ЕГН ********** ***, да заплати на Д.П. ЕГН-********** сумата от 35 лв. разноски за въззивната инстанция.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, на основание чл.280, ал.2 ГПК

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.