Р Е
Ш Е Н
И Е № 160
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр.Добрич 25.10.2017 г.
ДОБРИЧКИ ОКРЪЖЕН СЪД...... ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ в открито заседание на двадесети октомври
през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Т.АНГЕЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:Т.СТОЕВА
Е.ИВАНОВА
при секретаря …Н.БЪЧВАРОВА………...................................................... и в присъствието на
прокурора......................................................................като
разгледа докладваното от съдия докладчик Стоева.........Т.д.№180
от 2017 г.по описа на съда и за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила е въззивна жалба от „***“АД
,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление-гр.София,п.к.1336,ул.“***“,ж.к.“***“-3,бл.386,секция
Б,представлявано от прокуриста З.Д.,чрез юрисконсулт С.С.,с адрес ***,Бизнес
център „***-6“,ет.2 против Решение №242/15.03.2017г. по гр.д.№2570/2016г.по
описа на ДРС.
По жалбата не е постъпил писмен
отговор.
Жалбата е подадена в срок,допустима
е и подлежи на разглеждане по същество.
Окръжният съд,като се запозна с
доказателствата по делото ,мотивите на първоинстанционния съд и доводите на
страните,при за установено следното:
Жалбата е насочена срещу валидно и
допустимо съдебно решение.
Правилно и в съответствие със
закона и съдебната практика,първоинстанционният съд и приел,че е сезиран с
допустима и предявена в законоустановения срок искова молба по чл.422 от ГПК.По
делото не е имало основания за прекратяване на производството и обезсилване на
заповедта за изпълнение ,издадена срещу ответника,тъй като съгласно
разпоредбата на чл.423 ал.3 от ГПК обезсилването на заповедта за изпълнение е
възложено като правомощие на въззивната инстанция,по повод подадено възражение
по чл.423 от ГПК от страна на длъжника.
По същество решението се явява
правилно и законосъобразно по следните съображения:Фактите по делото са
безспорни и те са правилно установени от първоинстанционния съд,а именно
сключването на договор за заем между ответника и праводателя на ищеца по делото
на 20.08.2007г.-CREX-01567653, предоставен за
закупуване на стоки на обща стойност 958
лв.,настъпване на основанията за обявяване на предсрочна изискуемост на цялото
задължение,поради неплащане на две поредни вноски-от 30.10.2008г. и 28.11.2008г.,както и факта на
редовното уведомяване чрез т.нар фингирано връчване на ответника по делото за
цесията,по силата на която ** /прехвърля
на ищеца по делото вземането си срещу ответника по процесния
договор.Действително ищецът,в качеството му на пълномощник на цедента е положил
всички необходими усилия да връчи на ответника съобщението за извършената цесия.Връчването
на исковата молба от пълномощника на цедента на ответника представлява редовно
връчване на съобщението за извършена цесия и отговаря на изискванията на чл.99
ал.3 от ЗЗД.В този смисъл възраженията на ответника за нередовно уведомяване за
извършената цесия правилно са счетени за неоснователни.
Ищецът не спори,че не е налице
уведомяване на длъжника,преди иницииране на заповедното производство за
настъпилата предсрочна изискуемост на задълженията по договора,но счита,че
такова не е необходимо,доколкото кредиторът не се е възползвал от правото си да
претендира предсрочна изискуемост на задължението.Напротив,от приложените по
делото доказателства ,съдържащи се в ч.гр.д.№1090/2011г.на РС гр.Димитровград е
видно,че основание за образуване на заповедното производство е именно
твърдяната от страна на заявителя предсрочна изискуемост на задължението,поради
непогасяване на две поредни погасителни вноски по договора с настъпил
падеж-така т.14 от Заявлението.
Когато заявлението е основано на
факта на настъпила по договор предсрочна изискуемост ,кредиторът освен
обективните основания за настъпването й ,следва да установи и факта,че преди
иницииране на заповедното производство е довел до знанието на длъжника
волеизявлението си за обявяване на задължението за изцяло предсрочно
изискуемо,каквито доказателства липсват по делото.В този смисъл е разрешението
,дадено от ВКС ,ОСГТК в ТР №4/18.06.2014г.по т.д.№4/2013г. –т.18,както и
цитираното от районния съд Решение №114/07.09.2016г.по т.д.№362/2015г.на ВКС
,ІІ-ро ТО.Макар и небанкова институция ищецът сключва договори за кредит,в
общите условия на който се договаря настъпване на предсрочна изискуемост при
неспазване на определени задължения на кредитополучателя,което дава възможност
да се прави аналогия с договорите за банков кредит и изискванията към банките
да обявят предсрочната изискуемост на длъжника,преди започване на заповедното
производство.Принципно, заповед за изпълнение и
разпореждане за незабавно изпълнение се издават за подлежащи на
изпълнение вземания по чл.418 ал.2 от ГПК.Когато изискуемостта е поставена в
зависимост от дадено обстоятелство,настъпването на обстоятелството следва да се
удостовери с официален или с изходящ от
длъжника документ-чл.418 ал.3 от ГПК.Извлечението от счетоводните книги на
ищеца установява вземането,но не
представлява документ,удостоверяващ,че до длъжника е достигнало волеизявлението
му за обявяване на задължението за изцяло предсрочно изискуемо. Това налага
връчването на длъжника на волеизявлението на кредитора,че занапред ще счита
задължението за изцяло и предсрочно изискуемо-обстоятелство,което следва да се
удостовери с изходящ от длъжника документ.
С тези мотиви Окръжният съд
счита,че решението на Добрички районен съд е правилно,обосновано и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
На основание чл.272 от ГПК съдът
препраща към мотивите на постановеното от ДРС съдебно решение.
На въззиваемата страна следва да
се присъдят и сторените по делото ,във въззивната инстанция съдебно деловодни
разноски в размер на 300 лв.-адвокатско възнаграждение.
Водим от изложеното Окръжният
съд,
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №242/15.03.2017г. по
гр.д.№2570/2016г.по описа на ДРС.
ОСЪЖДА „***“АД ,ЕИК ***,със
седалище и адрес на управление-гр.София,п.к.1336,ул.“***“,ж.к.“***“-3,бл.386,секция
Б,представлявано от прокуриста З.Д.да заплати на Р.Х.М. ЕГН ********** ***
сумата от 300 лв./триста лева/сторени във въззивната инстанция съдебно
деловодни разноски.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.