Р Е Ш Е Н И Е №144

Гр.Добрич 05.10.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Добричкият окръжен съд търговско отделение в публичното заседание на двадесет и шести септември през две хиляди и седемнадесета година в състав:

Председател: Таня Ангелова

1.Теменуга Стоева

Членове:

2.Ева Иванова

При секретаря Билсер Мехмедова-Юсуф като разгледа докладваното от съдия Т.Ангелова в.т.д.№ 193/2017г. по описа на Окръжен съд гр.Добрич и за да се произнесе,взе предвид следното:

Производството е по чл.258 и сл.ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от Б.С.Е. *** чрез адв.Л.В.-ДАК като особен представител по чл.47 ал.6 ГПК - ответник по гр.д.№ 1870/2016г. на РС-гр. Добрич, против решението по същото дело,с което е осъден да заплати на ЗК”***”АД гр.София,на осн. чл.213 ал.1 от КЗ сумата в размер на 9 928.93 лв. като изплатено от застрахователя по влязло в сила решение по гр.д.№ 2547/2016г. на СРС на „Д. Е. К.”ЕООД обезщетение по договор за застраховка „Имущество на малки и средни предприятия” за причинените му имуществени вреди,ведно със законната лихва върху нея от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане,както и сторените разноски по делото от 1 643.61 лв.Жалбата е допустима,своевременно предявена от легитимирано лице.В жалбата се твърди,че решението е необосновано , незаконосъобразно,постановено при съществени нарушения на процесуалния и материалния закон.Сочи се,че сумата представлява сбор от 8200 лв. изплатено от ищеца по гр.д.№ 2547/2016г.на СРС застрахователно обезщетение,платена законна лихва от завеждане на делото до плащането 21.04.2016г.,както и компенсирани разноски в размер на 1 311.52 лв. по същото дело на СРС.Въззивникът не е конституиран като трето лице помагач и не е обвързан с мотивите като не е и причина за завеждане на делото,поради което неправилно е осъден за лихви и разноски,възложени в тежест на ищеца по гр.дело на СРС.Посочват се подробни съображения във връзка с начислените разходи,свързани с Общите условия и Кодекса за застраховането.Относно застрахованите климатици сочи,че общата застрахователна сума е за 11 на брой,а увредените са 7.Твърди се,че съдът не е обсъдил всички събрани доказателства ,както и направените доводи,оспорвания и възражения,поради което е постановил неправилен и необоснован съдебен акт. Моли да се отмени решението като се отхвърли иска като неоснователен и недоказан и му се присъдят сторените разноски.

Въззиваемата страна чрез процес.представител В. Д.-пълномощник в подадения в срока по ГПК писмен отговор оспорва твърденията в жалбата.Сочи,че решението е правилно и законосъобразно,съобразено със събраните доказателства.Твърди,че са налице всички основания за суброгиране на застрахователя в правата на застрахования срещу причинителя на вредата ,поради което исковата претенция е основателна.Налице била влязла в сила присъда спрямо причинителя на вредата,съдебно-техническата експертиза по делото е изслушана и приета без възражения.Доказана била валидно сключена застраховка,както и извършено плащане на застрахователното обезщетение.Намира възраженията в жалбата за неправилно определен размер на обезщетението за бланкетни и неоснователни.Твърди,че решението е обосновано като са обсъдени и анализирани всички събрани доказателства,както и твърденията и доводите ,възраженията и оспорванията на страните.Моли решението да бъде потвърдено.

В писмената защита особеният представител на въззивника сочи,че дължимото обезщетение е не повече от 4 272.74 лв. като се има предвид платената преди това от застрахователя сума от 2600 лв.Поддържа становището си в жалбата,като претендира да му бъдат присъдени разноски за особен представител във втората инстанция.

След преценка на писмените доказателства по делото и доводите на страните настоящият състав на ДОС приема за установено следното:

Решението е валидно и допустимо,постановено от надлежен състав,в изискуемата форма,при наличност на всички процесуални предпоставки.Извън пределите на валидност и допустимост съгл. чл.269 ГПК въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата.

С влезли в сила присъди № 2/07.02.2013г. по н.о.х.д.№ 1666/2012г. по описа на ДРС и № 3/11.04.2013г. по н.о.х.д. въззивникът е бил признат за виновен в това,че в периода ноември 2012г. и 30/31.03.2012г. чрез използвано техническо средство/ гаечен ключ и отвертка/е отнел от мебелна къща”Н.” в гр.Добрич,стопанисвана от „Д. Е. К.”ЕООД гр.Белослав подробно изброени чужди движими вещи с намерение противозаконно да ги присвои,както и на същите дати противозаконно е повредил и унищожил чуждите движими вещи.С присъдите по посочените наказателни дела въззивникът е бил осъден за престъпления по чл.195 и чл.216 от НКСъгл. Чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите,които виновно е причинил другиму,като във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното.Влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд,който разглежда гражданските последици от деянието,относно това дали е извършено деянието,неговата противоправност и вината на дееца.В първоинстанционното производство освен регресните права на застрахователя е следвало да се установи наличието на имуществени вреди от деянието и техния размер.С решението по гр.д.№ 2547/2016г. по описа на СРС и приетата съдебно-техническа експертиза са установени щетите от вредоносните действия на въззивника,като размерът им значително надвишава застрахователната стойност.Търсеният по първоинстанционното дело размер отговаря на присъденото на застрахованото лице обезщетение с решението по гр.д.№ 2547/2016г. на СРС с добавяне на обичайните разноски по определянето размера на обезщетението по смисъла на чл.213 ал.1 от КЗ/отм./.Безспорно е установено по делото наличието на валидно сключена застраховка „Имущество в малки и средни предприятия” през периода между ищеца и увреденото лице/л.8-9/ и извършеното плащане на застрахователното обезщетение /л.24/от застрахователя.При наличието на тези предпоставки застрахователят се суброгира в правата на застрахования-пострадалото дружество срещу причинителя на вредата,поради което искът по чл.213 ал.1 от Кодекса за застраховането/отм./ във вр. с чл.45 от ЗЗД е основателен.По тези съображения решението на ДРС като правилно,мотивирано и законосъобразно следва да се потвърди,като предвид разпоредбата на чл.272 ГПК въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

Предвид чл.78 от ГПК въззивникът следва да заплати дължимата държавна такса от 198.58 лв.за втората инстанция ,както и 826.44 лв. възнаграждение на особения представител.

Воден от гореизложеното Окръжният съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 537/07.06.2017г. по гр.д.№ 1870/2016г. на Районен съд гр.Добрич.

ОСЪЖДА Б.С.Е. с ЕГН-********** *** да заплати държавна такса от 198.58 лв./сто деветдесет и осем лв.58ст./ по сметка на Окръжен съд гр.Добрич.

ОСЪЖДА Б.С.Е. с ЕГН-********** *** да заплати сумата от 826.44 лв. възнаграждение на особения представител- адвокат Л.В. с адрес *** офис 205.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: Членове: 1. 2.