Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 154
Гр.ДОБРИЧ 18.10.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в
публичното заседание на ДВАНАДЕСЕТИ ОКТОМВРИ 2017г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Т.АНГЕЛОВА ЧЛЕНОВЕ: Т.СТОЕВА
ЕВА ИВАНОВА
При участието на секретаря Билсер
Мехмедова-Юсуф като разгледа
докладваното от съдия-докладчика Ева Иванова вз.т.д.№194/2017г.по описа на ДОС
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от
ГПК.
Образувано е по подадена от адв.Ю.О.,ДАК,в
качеството й на процесуален представител на ищеца по гр.д.№ 4158/2016г.по описа
на Добрички районен съд - Е.В.С.,ЕГН:**********,***,въззивна жалба срещу
постановеното по делото Решение № 532/07.06.2017г.,вкл.в частта му за присъдените в тежест на ищеца разноски.Като
твърди,че решението е неправилно,въззивникът претендира за отмяната му и постановяване
на друго от въззивната инстанция,с което предявените искове да бъдат
уважени,като на страната се присъдят и направените съдебно-деловодни разноски
във всички инстанции.
В жалбата се навеждат следните доводи:
Не могат да бъдат споделени,тъй като са в
разрез със закона,изводите на първоинстанционния съд,че ответната кооперация не
дължи цялата сума по сключения между страните договор за аренда,а само ½
част,която съответствала на притежаваната от С. идеална част от земеделските
земи,предмет на договора.Според ДРС изпълнението било в полза на кредитора,вкл.
и когато получателят на плащането е кредитор на кредитора.По силата на
чл.30,ал.3,във вр. с чл.3,ал.2 от ЗС,сочи съдът,съсобственикът,който не е
сключил договора за аренда,съразмерно на дела си е кредитор на онзи,който е
отдал под аренда съсобствения имот за гражданските плодове от имота.Като е платила на другия съсобственик,според ДРС
кооперацията е изпълнила задължението на ищеца по чл.30,ал.2 от ЗС,поради което
следвало да се приеме,че изпълнението било действително.Съдът е извършил едва
ли не делба на земеделските земи,като е допуснал директно разпределяне активите
от земята.При отчитане мотивите на РС може да се направи извод,че делба между
отделните съсобственици не е необходима,а
такава директно се извършва от арендатора.От факта на прекратената СИО с
прекратяването на брака правата на
страните не се уреждат директно,като се приеме,че всеки от бившите съпрузи
става страна по арендния договор.
Според въззивника,по делото е установено,че
процесните земеделски земи са придобити от него.Установено е също така,че по
силата на договор за отдаване на земеделска земя под аренда от
16.01.2013г.единствено Е.С. е този,който е отдал процесните земи под аренда на
ответника.От факта на прекратения с бившата му съпруга граждански брак и
възникналата обикновена съсобственост не следва,че бившата му съпруга директно
е станала страна по арендния договор.Така сключения договор е действителен
и поражда действие по отношение
единствено и само с Е.С..Нормата на чл.3,ал.4 от ЗАЗ допуска арендния договор
да бъде сключен и само от един от съсобствениците на земеделските земи,като
отношенията между тях се уреждат съобразно разпоредбата на чл.30,ал.3 от Закона
за собствеността.Нормата на чл.3,ал.4 от ЗАЗ е специална и уредения в нея начин
за реализиране правата на другите съсобственици е задължителен.Не може да се
приеме,че изпълнението от арендатора директно на другия съсобственик е
действително.След като облигационната връзка е възникнала само между Е.С. и
ответника-арендатор,то по силата на чл.21,ал.1 ЗЗД договорът поражда действие
само между страните,които са го сключили.Съсобственикът на земята,който не е
страна по арендния договор,може да претендира за полагащата му се част от
арендното плащане към арендодателя,но не и към арендатора.В съответствие с това
е и нормата на чл.75 от ЗЗД.В този смисъл е и постановеното по вз.гр.д.№ 1*/2017г.по
описа на ДОС решение,което според въззивника представлява задължителна съдебна
практика по смисъла на чл.280,ал.1,т.2 ГПК.
Въззиваемата страна не е депозирана отговор
на въззивната жалба.
В съдебно заседание,чрез пълномощника си -
адв.С.С.,оспорва жалбата като неоснователна,с искане за отхвърлянето й и
потвърждаване на обжалвания съдебен акт.
В рамките на задължителната съдебна проверка
по чл.269 от ГПК,въззивният съд констатира,че атакуваното решение е валидно и
допустимо.В тази насока няма и оплаквания на страните.
По въпроса за правилността на обжалваното
решение,като взе предвид постъпилата въззивна жалба,изразените становища на
страните по нея и прецени събраните по делото доказателства,Добричкият окръжен
съд намира въззивната жалба за неоснователна.
Няма спор между страните относно фактите по делото.
Несъмнено е,че по силата на два договора за
покупко-продажба от 20.05.2004г. ищецът Е.В.С. е закупил два имота - нива с
площ от 12,500 дка в землището на село Приморци,трета категория,имот № ** и
нива с площ от 12,000 дка в землището на село Приморци,трета категория,имот № **,както
и че с договор от 27.11.2007г., вписан в СлВп под акт № *, том **, вх.рег.№ **
от 30.11.2007г.е отдал под аренда на ответната кооперация нивата с площ от
12,000 дка в землището на село Приморци,за срок от пет стопански години и рента
от 30% от чистата продукция на декар обработваема земя, но не по-малко от 5
лева на декар,а с договор от 16.04.2008г., вписан в СлВп под акт № *,том **,
вх.рег.№ ** от 18.04.2008г. е представил под аренда на ответника и втората нива,с
площ от 12,500 дка в землището на село Приморци,при същите условия.Безспорно
установено е,че двете ниви са придобити в собственост и отдадени под аренда по
време на брака на ищеца с В. Н. С.,както и че този брак е прекратен с развод по
взаимно съгласие с Решение № 88 от 06.06.2011г. по гр.д.№ 1579/2011г. по описа
на Добрички районен съд.На 28.11.2011г. В. С.е представила на ответника уведомително
писмо,с което е заявила искането си да й бъде превеждана половината от
дължимата рента по посочена от нея банкова сметка,***,с което имуществената
общност е прекратена и е преминала в обикновена дялова съсобственост.По делото
е представено от ответника и прието като доказателство заявление от ищеца,видно
от което през последните няколко години
той не е възразявал срещу разделянето на сумите за дължима рента на две и
плащането на половината от тях на бившата му съпруга.От дадените от С. в
съдебно заседание на 12.05.2017г.обяснения
става ясно,че той е връчил това заявление на счетоводителя на ответната
кооперация в началото на 2014г.,след като установил,че през 2013г. парите са
разделени на две.
При тези доказателства несъстоятелен е довода
въз въззивната жалба,че първоинстанционният едва ли не е извършил делба на
земеделските земи,като е допуснал директно разпределяне на активите от тях.С
оглед т. 8 от представеното по делото и
прието като доказателство споразумение на съпрузите по чл. 51 от
СК,правилен и обоснован е извода на ДРС,че след прекратяването на брака с
развод,двете ниви,придобити от С.,се притежават от двамата бивши съпрузи в
обикновена съсобственост при равни дялове.
Настоящата инстанция не споделя извода в
обжалвания акт,че щом за съпрузите е възникнало едно общо неделимо вземане за
ренти,след прекратяването на брака им и превръщането
на това вземане в делимо,при равни дялове,бившите вече съпрузи са кредитори,всеки
от тях,за половината от цялото вземане.По силата на сключените договори за
аренда от 2007 и 2008г. облигационни отношения
са създадени само между ищеца и ответната кооперация.Съпругата не е
страна по тези договори,не става директно такава и с факта на прекратяването на брака и
възникването на съсобственост на процесните
две ниви.Съсобственикът на земята,който не е страна по арендния договор,може да
претендира на основание чл.30,ал.3 от ЗС за полагащата му се част от арендното
плащане към арендодателя,но не и към арендатора.
Въпреки обаче,че бившата съпруга В. С.не е страна
по арендните договори от 2007г. и 2008г.,поради което няма вземане за ренти от
арендатора,извършеното в нейна полза плащане от страна на ответната кооперация
не е недействително.Това е така,защото в уведомителното писмо до ответника в началото на 2014г. ищецът изрично признава,че до този момент не е имал
възражения половината от дължимата рента да се изплаща на неговата съпруга.При
това положение,изводът на първоинстанционния съд,че в случая е приложима разпоредбата
на чл. 75,ал. 1,изр. 2,предл. 1 от ЗЗД,е
правилен и обоснован с оглед събраните доказателства.Извършеното от ответната
кооперация плащане на некредитор-бившата съпруга,на половината от дължимите
суми за ренти,има погасителен ефект
спрямо ищеца,доколкото последният е потвърдил това плащане.
С договор от 16.01.2013г., вписан под акт № *,том
*,вх.рег.№ * от 05.02.2013г. на СлВп,ищецът е предоставил под аренда на
ответната кооперация двата недвижими имота за срок от пет стопански години,при
рента от 30% от чистата продукция на декар обработваема земя,но не по-малко от
20 лева на декар.
Правилно е обжалваното решение и в частта
му,с която ДРС е приел,че по силата на чл.75,ал.1,изр.2,предл.2 от ЗЗД
изпълнението е действително и относно договора за аренда от 2013г.,сключен само
от ищеца,след прекратяването на брака му с В. С..
В чл.75,ал.1,предл.2 от ЗЗД е уредена
хипотезата на изпълнение на задължението на некредитор,при която изпълнението е
валидно,ако кредиторът се е възползвал от него.Такъв е случаят,когато длъжникът
е престирал на кредитора на своя
кредитор и по този начин е погасил
негово задължение.В настоящия казус,бившата съпруга,в качеството й на
съсобственик,който не е сключил договора за аренда от 2013г.,е кредитор на ищеца,който е отдал под аренда
съсобствения имот за гражданските плодове от него,съразмерно на дела си.Като е
платила на В. С.половината от дължимата рента,ответната кооперация е престирала дължимото на кредитор на
ищеца,погасила е дълга на Е.С. към В. С.,поради което следва да се приеме,че
изпълнението е действително.
Съобразно уважената част от
претенциите,правилно са присъдени от ДРС
и сторените от страните разноски.
По
гореизложените мотиви,обжалваното решение следва да се потвърди.
Воден от горното,Добричкият окръжен съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА постановеното по гр.д.№ 4158/2016г.
по описа на Добрички районен съд Решение № 532/07.06.2017г.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.