Р Е Ш Е Н И Е

№ 154

Гр.ДОБРИЧ 18.10.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в публичното заседание на ДВАНАДЕСЕТИ ОКТОМВРИ 2017г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Т.АНГЕЛОВА ЧЛЕНОВЕ: Т.СТОЕВА

ЕВА ИВАНОВА

При участието на секретаря Билсер Мехмедова-Юсуф като разгледа докладваното от съдия-докладчика Ева Иванова вз.т.д.№194/2017г.по описа на ДОС и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по подадена от адв.Ю.О.,ДАК,в качеството й на процесуален представител на ищеца по гр.д.№ 4158/2016г.по описа на Добрички районен съд - Е.В.С.,ЕГН:**********,***,въззивна жалба срещу постановеното по делото Решение № 532/07.06.2017г.,вкл.в частта му за присъдените в тежест на ищеца разноски.Като твърди,че решението е неправилно,въззивникът претендира за отмяната му и постановяване на друго от въззивната инстанция,с което предявените искове да бъдат уважени,като на страната се присъдят и направените съдебно-деловодни разноски във всички инстанции.

В жалбата се навеждат следните доводи:

Не могат да бъдат споделени,тъй като са в разрез със закона,изводите на първоинстанционния съд,че ответната кооперация не дължи цялата сума по сключения между страните договор за аренда,а само ½ част,която съответствала на притежаваната от С. идеална част от земеделските земи,предмет на договора.Според ДРС изпълнението било в полза на кредитора,вкл. и когато получателят на плащането е кредитор на кредитора.По силата на чл.30,ал.3,във вр. с чл.3,ал.2 от ЗС,сочи съдът,съсобственикът,който не е сключил договора за аренда,съразмерно на дела си е кредитор на онзи,който е отдал под аренда съсобствения имот за гражданските плодове от имота.Като е платила на другия съсобственик,според ДРС кооперацията е изпълнила задължението на ищеца по чл.30,ал.2 от ЗС,поради което следвало да се приеме,че изпълнението било действително.Съдът е извършил едва ли не делба на земеделските земи,като е допуснал директно разпределяне активите от земята.При отчитане мотивите на РС може да се направи извод,че делба между отделните съсобственици не е необходима,а такава директно се извършва от арендатора.От факта на прекратената СИО с прекратяването на брака правата на страните не се уреждат директно,като се приеме,че всеки от бившите съпрузи става страна по арендния договор.

Според въззивника,по делото е установено,че процесните земеделски земи са придобити от него.Установено е също така,че по силата на договор за отдаване на земеделска земя под аренда от 16.01.2013г.единствено Е.С. е този,който е отдал процесните земи под аренда на ответника.От факта на прекратения с бившата му съпруга граждански брак и възникналата обикновена съсобственост не следва,че бившата му съпруга директно е станала страна по арендния договор.Така сключения договор е действителен и поражда действие по отношение единствено и само с Е.С..Нормата на чл.3,ал.4 от ЗАЗ допуска арендния договор да бъде сключен и само от един от съсобствениците на земеделските земи,като отношенията между тях се уреждат съобразно разпоредбата на чл.30,ал.3 от Закона за собствеността.Нормата на чл.3,ал.4 от ЗАЗ е специална и уредения в нея начин за реализиране правата на другите съсобственици е задължителен.Не може да се приеме,че изпълнението от арендатора директно на другия съсобственик е действително.След като облигационната връзка е възникнала само между Е.С. и ответника-арендатор,то по силата на чл.21,ал.1 ЗЗД договорът поражда действие само между страните,които са го сключили.Съсобственикът на земята,който не е страна по арендния договор,може да претендира за полагащата му се част от арендното плащане към арендодателя,но не и към арендатора.В съответствие с това е и нормата на чл.75 от ЗЗД.В този смисъл е и постановеното по вз.гр.д.№ 1*/2017г.по описа на ДОС решение,което според въззивника представлява задължителна съдебна практика по смисъла на чл.280,ал.1,т.2 ГПК.

Въззиваемата страна не е депозирана отговор на въззивната жалба.

В съдебно заседание,чрез пълномощника си - адв.С.С.,оспорва жалбата като неоснователна,с искане за отхвърлянето й и потвърждаване на обжалвания съдебен акт.

В рамките на задължителната съдебна проверка по чл.269 от ГПК,въззивният съд констатира,че атакуваното решение е валидно и допустимо.В тази насока няма и оплаквания на страните.

По въпроса за правилността на обжалваното решение,като взе предвид постъпилата въззивна жалба,изразените становища на страните по нея и прецени събраните по делото доказателства,Добричкият окръжен съд намира въззивната жалба за неоснователна.

Няма спор между страните относно фактите по делото.

Несъмнено е,че по силата на два договора за покупко-продажба от 20.05.2004г. ищецът Е.В.С. е закупил два имота - нива с площ от 12,500 дка в землището на село Приморци,трета категория,имот № ** и нива с площ от 12,000 дка в землището на село Приморци,трета категория,имот № **,както и че с договор от 27.11.2007г., вписан в СлВп под акт № *, том **, вх.рег.№ ** от 30.11.2007г.е отдал под аренда на ответната кооперация нивата с площ от 12,000 дка в землището на село Приморци,за срок от пет стопански години и рента от 30% от чистата продукция на декар обработваема земя, но не по-малко от 5 лева на декар,а с договор от 16.04.2008г., вписан в СлВп под акт № *,том **, вх.рег.№ ** от 18.04.2008г. е представил под аренда на ответника и втората нива,с площ от 12,500 дка в землището на село Приморци,при същите условия.Безспорно установено е,че двете ниви са придобити в собственост и отдадени под аренда по време на брака на ищеца с В. Н. С.,както и че този брак е прекратен с развод по взаимно съгласие с Решение № 88 от 06.06.2011г. по гр.д.№ 1579/2011г. по описа на Добрички районен съд.На 28.11.2011г. В. С.е представила на ответника уведомително писмо,с което е заявила искането си да й бъде превеждана половината от дължимата рента по посочена от нея банкова сметка,***,с което имуществената общност е прекратена и е преминала в обикновена дялова съсобственост.По делото е представено от ответника и прието като доказателство заявление от ищеца,видно от което през последните няколко години той не е възразявал срещу разделянето на сумите за дължима рента на две и плащането на половината от тях на бившата му съпруга.От дадените от С. в съдебно заседание на 12.05.2017г.обяснения става ясно,че той е връчил това заявление на счетоводителя на ответната кооперация в началото на 2014г.,след като установил,че през 2013г. парите са разделени на две.

При тези доказателства несъстоятелен е довода въз въззивната жалба,че първоинстанционният едва ли не е извършил делба на земеделските земи,като е допуснал директно разпределяне на активите от тях.С оглед т. 8 от представеното по делото и прието като доказателство споразумение на съпрузите по чл. 51 от СК,правилен и обоснован е извода на ДРС,че след прекратяването на брака с развод,двете ниви,придобити от С.,се притежават от двамата бивши съпрузи в обикновена съсобственост при равни дялове.

Настоящата инстанция не споделя извода в обжалвания акт,че щом за съпрузите е възникнало едно общо неделимо вземане за ренти,след прекратяването на брака им и превръщането на това вземане в делимо,при равни дялове,бившите вече съпрузи са кредитори,всеки от тях,за половината от цялото вземане.По силата на сключените договори за аренда от 2007 и 2008г. облигационни отношения са създадени само между ищеца и ответната кооперация.Съпругата не е страна по тези договори,не става директно такава и с факта на прекратяването на брака и възникването на съсобственост на процесните две ниви.Съсобственикът на земята,който не е страна по арендния договор,може да претендира на основание чл.30,ал.3 от ЗС за полагащата му се част от арендното плащане към арендодателя,но не и към арендатора.

Въпреки обаче,че бившата съпруга В. С.не е страна по арендните договори от 2007г. и 2008г.,поради което няма вземане за ренти от арендатора,извършеното в нейна полза плащане от страна на ответната кооперация не е недействително.Това е така,защото в уведомителното писмо до ответника в началото на 2014г. ищецът изрично признава,че до този момент не е имал възражения половината от дължимата рента да се изплаща на неговата съпруга.При това положение,изводът на първоинстанционния съд,че в случая е приложима разпоредбата на чл. 75,ал. 1,изр. 2,предл. 1 от ЗЗД,е правилен и обоснован с оглед събраните доказателства.Извършеното от ответната кооперация плащане на некредитор-бившата съпруга,на половината от дължимите суми за ренти,има погасителен ефект спрямо ищеца,доколкото последният е потвърдил това плащане.

С договор от 16.01.2013г., вписан под акт № *,том *,вх.рег.№ * от 05.02.2013г. на СлВп,ищецът е предоставил под аренда на ответната кооперация двата недвижими имота за срок от пет стопански години,при рента от 30% от чистата продукция на декар обработваема земя,но не по-малко от 20 лева на декар.

Правилно е обжалваното решение и в частта му,с която ДРС е приел,че по силата на чл.75,ал.1,изр.2,предл.2 от ЗЗД изпълнението е действително и относно договора за аренда от 2013г.,сключен само от ищеца,след прекратяването на брака му с В. С..

В чл.75,ал.1,предл.2 от ЗЗД е уредена хипотезата на изпълнение на задължението на некредитор,при която изпълнението е валидно,ако кредиторът се е възползвал от него.Такъв е случаят,когато длъжникът е престирал на кредитора на своя кредитор и по този начин е погасил негово задължение.В настоящия казус,бившата съпруга,в качеството й на съсобственик,който не е сключил договора за аренда от 2013г.,е кредитор на ищеца,който е отдал под аренда съсобствения имот за гражданските плодове от него,съразмерно на дела си.Като е платила на В. С.половината от дължимата рента,ответната кооперация е престирала дължимото на кредитор на ищеца,погасила е дълга на Е.С. към В. С.,поради което следва да се приеме,че изпълнението е действително.

Съобразно уважената част от претенциите,правилно са присъдени от ДРС и сторените от страните разноски.

По гореизложените мотиви,обжалваното решение следва да се потвърди.

Воден от горното,Добричкият окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА постановеното по гр.д.№ 4158/2016г. по описа на Добрички районен съд Решение № 532/07.06.2017г.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.