Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

                                                          № 152

                                       Гр.ДОБРИЧ 17.10.2017г.

                                        В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

  ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в публичното заседание на  ДВАНАДЕСЕТИ ОКТОМВРИ 2017г.в състав:

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ:А.ПАНАЙОТОВА                          ЧЛЕНОВЕ:Т.СТОЕВА

                                                                                                    ЕВА ИВАНОВА                         

                                                                                            

  При участието на секретаря Билсер Мехмедова – Юсуф като разгледа докладваното от съдия-докладчика Ева Иванова вз.т.д.№ 208/2017г.по описа на ДОС и за да се произнесе взе предвид следното:

 

  Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

  Образувано е по подадена от адв.И.С.,в качеството й на процесуален представител на ответника по гр.д.№ 1978/2016г.по описа на Добрички районен съд-П.Д.М.,ЕГН:**********,***,въззивна жалба срещу постановеното по делото Решение № 543/09.06.2017г.,с искане за отмяната му  изцяло като незаконосъобразно.

  Според въззивника първоинстанционният съд е тълкувал  погрешно установените по делото факти и е приложил неточно материалния закон.

  ДРС неправилно е тълкувал правоотношенията между ответника и лицето Р. М.,като  е преценил,че последният е действал от името и  за сметка на ответника.По делото не са събрани доказателства за оправомощителна сделка от ответника към М. досежно предмета на делото.Между тях са били налице други мандатни взаимоотношения/за изработване на тавани/,но не и за такива,каквито ищецът е извършил.Още по-малко е установено даване на мандат за закупуване на материали.

  Въззиваемата страна не е депозирана писмен отговор на въззивната жалба.В подадена за насроченото за 12.10.2017г.открито съдебно заседание писмена молба пълномощникът на ООД „ Е.“- адв.М.Г. оспорва жалбата като неоснователна,моли за оставянето й без уважение,за потвърждаване на обжалваното решение,както и за  присъждане на сторените по делото разноски съобразно приложения към молбата договор за правна защита и съдействие.

  Добричкият окръжен съд,като взе предвид постъпилата жалба,наведените в нея оплаквания и  прецени събраните по делото доказателства,намира,че  обжалваното решение е валидно,допустимо и  правилно като краен резултат и като такова следва да бъде потвърдено.

  По делото е безспорно установено,както с показанията на всички разпитани свидетели,така и от заключението на неоспорената и приета съдебно-техническа експертиза,че ищецът е положил в имот на ответника мазилка „С.”.

  Твърдението на ответника,че той лично не бил поръчвал  полагането на  подобна мазилка,е опровергано от показанията на свидетеля на ответната страна Р. М.,които изцяло кореспондират с дадените в проведеното на 21.11.2016г. открито съдебно заседание обясненията на управителя на ответното дружество Я. Я..Според Я.,М. е посетил магазина на ищцовото дружество и харесал мазилката.В същия смисъл са и показанията на М..Според тях,ответникът лично харесал и  поръчал в магазина на ищцовото дружество мазилка „С.”.От магазина я доставили и бригада я поставила.

  Горното обосновава извод,че между страните е сключен устен договор за изработка,предмет на който е поставяне от ищеца на процесната мазилка в имота на ответника.  

  Недоказано с оглед събраните доказателства е и възражението на ответника,че мазилката не била доставена от ищеца,а била закупена от други фирми,които му предоставяли търговска отстъпка.След проверка в  посочените от ответника  магазини за строителни работи,вещото лице не е установило последните да са предлагали декоративна мазилка от вида „С.” в периода 2014-2015година,както и към момента на изготвяне на експертизата.

  Несъмнено установено е,вкл. с оглед показанията на разпитаните в полза на ищеца свидетели,че при изработване на мазилката и предаване на извършената работа П.М. не е присъствал лично.Свидетелите М. и К.,работници в ищцовото дружество,извършили мазилката,дават показания в смисъл,че след приключване на работата тя била приета,без забележки,от лице на име Р./Р./,което работило таваните в обекта и което те възприемали като лице,овластено от М. да го представлява,вкл. да получи изпълнението.

  Спорен е въпроса бил ли е снабден или не Р. М. с представителна власт да действа от името на ответника като възложител по процесния договор за изработка на мазилката,вкл. с представителна власт за приемане на работата.С оглед показанията на св.М. и липсата на категорични доказателства по делото,които да ги опровергават,настоящата инстанция приема,че макар и работниците на ищеца да са възприемали Р. М. като лице,овластено от ответника да действа от негово име,в т.ч. и да получи изпълнението на възложената работа,между М. и П.М. не е била налице оправомощителна сделка с подобно съдържание.Изрично в показанията си М. удостоверява,че е бил ангажиран от ответника да направи дизайн на таваните в жилището  му в ЦГЧ на гр.Добрич,но не отговарял за поставянето и заплащането на мазилката.

  Липсата на мандат на Р. М. за приемане от името на ответника на извършената от ищеца  работа по полагане на мазилката обаче не обосновава извод за неоснователност на претенцията за заплащане на сумата от 402 лв.,представляваща неплатена цена на мазилката,тъй като в случая е налице хипотезата на чл.75,ал.1,изр.2 от ЗЗД.Съгласно цитираната разпоредба,изпълнението,което не е направено на кредитора или овластено от него лице,е действително,ако кредиторът го е потвърдил или се е възползвал от него.

  Несъмнено,макар и по-късно,ответникът  М. е видял поставената мазилка,но същият не твърди и не представя  доказателства за направени веднага след това,в какъвто смисъл е императивната норма на чл. 264 ал.2 от ЗЗД,възражения пред изпълнителя относно качеството на извършената работа,от което и предвид необоримата презумпция на чл.264,ал.3 ЗЗД следва,че е приел работата,т.е,че е потвърдил изпълнението.Същият и се е възползвал от изпълнението по смисъла на чл.75,ал.1,изр.2,предл.последно от ЗЗД.Предвид това,обстоятелството дали Р. М. е бил валидно овластен или не да получи изпълнението от името на П.М.,е правно ирелевантно,доколкото,когато изпълнението е потвърдено от кредитора или е отишло в негова полза,то се приема за освобождаващо длъжника,без да са необходими други предпоставки.

  По гореизложените мотиви,изводът на първоинстанционния съд,че ответникът дължи на ищеца неплатената цена на мазилката в размер на сумата от 402 лв.е правилен и обоснован с оглед доказателствата по делото.

  Правилно е и решението в частта му,с която е прието,че ищецът има вземане към ответника за сумата от 1118.00 лв.,представляваща неплатена цена на продадени строителни материали,описани в приложения към исковата молба протокол № 6/25.09.2015г.

  Несъмнено е,че протоколът не е подписан от ответника,но не е опровергано с надлежни доказателства от негова страна твърдението на ищеца,че подписът върху протокола е поставен от лицето Р. М..От показанията на това лице,подкрепени и от показанията на свидетелите на ищцовата страна,се установява,че между ответника и свидетеля  Р. М. са били налице облигационни отношения по договор за изработка на проекти за тавани в жилището на ответника, боядисването и декорирането им.Поръчаното е следвало да се изработи с материали за сметка на възложителя.Свидетелят Р. М. категорично признава обстоятелството,че е поръчал и е получил от името и за сметка на ответника М. материалите,описани в представения от ищеца протокол № 6,че  последните са му били предоставени от „Е.” за нуждите на поръчаната му работа и вложени при изпълнението й.При това положение и  при липса на направено до приключване на производството по гр.д.№ 1978/2016г.по описа на ДРС възражение от страна на ответника,че описаните в протокола материали не били вложени в жилището на М.,несъстоятелно е изразеното едва в хода на устните състезания по настоящото дело становище на пълномощника на въззивника,че по делото не било установено в какво качество Р. М. е  приел материалите,както и че същите били вложени в процесния обект.Щом като изпълнителят по договора за изработка на таваните Р. М. ги е ползвал като нужни за работата му,в какъвто смисъл са изричните му показания: „ От магазина на ООД „ Е.“ съм вземал каквото ми е необходимо за моята дейност“, то цената на материалите е платима от възложителя.

  Съобразно този изход на спора въззивникът дължи и следва да заплати на въззиваемата страна разноските по настоящото дело,съобразно приложен договор за правна защита и съдействие,в размер на 390.00 лв. –платено в брой с включено ДДС адвокатско възнаграждение.

  Воден от гореизложеното,Добричкият окръжен съд

 

                                                  Р    Е    Ш     И :

 

  ПОТВЪРЖДАВА Решение № 543/09.06.2017г. по гр.д.№ 1978/2016г.по описа на Добрички районен съд.

  ОСЪЖДА П.Д.М.,ЕГН:**********,***,да заплати на ООД „ Е.“,ЕИК **,със седалище и адрес на управление:гр.Добрич,ул.“ С. М.“ № *,вх.*,ап.*,представлявано от управителя И. А. И.,сторените по вз.т.д.№ 208/2017г.по описа на ДОС разноски,в размер на 390.00 лв. /триста и деветдесет лева/–платено адвокатско възнаграждение.

  РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                ЧЛЕНОВЕ: 1.                     2.