Р Е Ш Е Н И Е

№__150_____/ 16.10.2017 год. ,гр.Добрич

В ИМЕТО НА НАРОДА

ДОБРИЧКИЯТ окръжен съд ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

На дванадесети октомври 2017 г.

В открито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:АДРИАНА ПАНАЙОТОВА

ЧЛЕНОВЕ:ТАНЯ АНГЕЛОВА

ЕВА ИВАНОВА

Секретар:Билсер Мехмедова-Юсуф

като разгледа докладваното от съдията Адриана Панайотова

вз.търговско дело № 218 по описа за 2017 год.

за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „Б.Д.С.К.“ЕАД гр.София срещу Решение № 656/19.07.2017 г. по гр.д. № 2814/2016 г. по описа на ДРС, в частта, в която съдът отхвърлил иска на „Б.Д.С.К.” за осъждане на ответниците за заплащане на договорна лихва за периода 15.10.2014 г.- 12.10.2016 г. за горницата от присъдения размер 1 303,97 лева до претендиралия размер от 1 621,54 лева.

Иска се отмяна на решението като неправилно в обжалваемата част и постановяване на друго, с което да се уважи изцяло предявения иск от „Б.Д.С.К.” срещу Г.Х.К., С.И.К. и С.С.С. ,като се осъдят да заплатят солидарно на „Б.Д.С.К.“ сумата 1 621.54 лева договорна лихва за периода 15.10.2014 г.- 12.10.2016 г.

Излагат се съображения,че обжалваното решение било неправилно поради неправилен анализ на доказателствата по делото.

В срока по чл.263,ал.1 от ГПК не е постъпил отговор на жалбата от въззиваемите страни.

Добрички

окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на събраните доказателства, в предметните предели на жалбата, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Пред Добрички районен съд са били предявени обективно и субективно съединени искове, с правно основание чл. 430, ал. 1 от ТЗ, във вр. с чл. 288 от ТЗ, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за солидарно осъждане на ответниците С.И.К. с ЕГН ********** и Г.Х.К. с ЕГН **********,***, в качеството им на кредитополучатели по Договор за кредит за текущо потребление от 23.10.2007 г., и срещу С.С.С. с ЕГН ********** ***, в качеството на поръчител по същия договор, за сумата от 5 452,02 лв. неплатена главница по договора, ведно със законната лихва, считано от 12.10.2016 г. до окончателното й погасяване; сумата от 1 621,54 лв. договорна лихва за периода от 15.10.2014 г. до 12.10.2016 г.;сумата от 275,96 лв. , лихва за забава, начислена за периода от 16.11.2014 г. до 12.10.2016 г. и сумата от 70 лв. годишна такса по договора,както и разноските по делото.

Установено е по делото,че на 23.10.2007 г. между „Б.Д.С.К.” ЕАД, от една страна като кредитор, и С.И.К. и Г.Х.К., от друга страна като кредитополучатели, е сключен Договор за кредит за текущо потребление,по силата който ищецът предоставил на първите двама ответници кредит в размер на 10 000 лв., за срок от 120 месеца, считано от усвояването на сумата, т.е. считано от 23.10.2007 г.На същата дата между „Б.Д.С.К.” ЕАД, като кредитор, и С.С.С., от друга страна като поръчител ,е сключен Договор за поръчителство, с който се обезпечава изпълнението на задължението на С.И.К. и Г.Х.К. по процесния договор.

На 08.11.2013 г. между страните е сключено допълнително споразумение към Договора за кредит, по силата на което кредиторът се отказва от вземането си за наказателни лихви в размер на 201,20 лв. начислени до датата на подписване на споразумението и е изготвен нов погасителен план, като други изменения в параметрите на договора не са направени.По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза,въз основа на чието заключение първоинстанционният съд е уважил предявените искове,като само претенцията за 1 621,54 лв. договорна лихва за периода от 15.10.2014 г. до 12.10.2016 г. е уважена до размера на сумата от 1 303,97 лв.

Тъй като се обжалва решението само в тази му част,останалото,като влязло в сила не е предмет на настоящото производство.

Вещото лице е установило,че по договора са изплатени 64 и част от 65 вноска, а по Допълнителното споразумение от 08.11.2013 год., са платени 11 пълни вноски и частично 12 вноска,както и че последното плащане е извършено на 15.11.2014 г., а на 13.10.2016 год.,кредитът е обявен за предсрочно изискуем.Вещото лице е приело, че просрочените и дължими вноски, с настъпил падеж по погасителния план, и неплатени към датата на подаване на исковата молба са 23 на брой,и след превръщането на целия остатък по кредита в предсрочно изискуем, главницата е в размер на 5 452,02 лв., договорната лихва в размер на 1 303,97 лв. и санкционираща лихва в размер на 276,73 лв., както и дължими заемни такси по договора от 70 лв.

Запитано в с.з. на 19.06.2017 г. от процесуалния представител на ищеца как е получило изчисленията за размера на договорната лихва ,вещото лице е обяснило,че това е сбора на база остатъка от лихвата по погасителния план.На възражението и въпроса на юрисконсулта,че изчисляването на договорната лихва следва да стане на базата на т.7.2 от Общите условия,вещото лице е отговорило,че така изчислен размерът на договорната лихва би бил в размер претендираната сума от 1 621,54 лв.В заключението си вещото лице,на стр.97 от делото също е посочило,че договорната лихва от 1 303,97 лв. е остатъка по погасителния план,което се вижда и от самата таблица на вещото лице,че това е механично залагане на сумите от погасителния план/буквално повтаряне на погасителния план/.

Първоинстанционният съд е основал решението си възприемайки заключението на вещото лице относно размера на дължимата от ответниците договорна лихва.

Този извод е неправилен.Съгласно т.7.2 от Общите условия за предоставяне на кредит за текущо потребление/лист 10 от първоинстанционното дело/:“Лихвата се начислява върху усвоената и непогасена част от кредита и се заплаща месечно“.

Когато кредитът се погасява регулярно,ежемечно, главницата намаля и върху тази равномерно намаляваща главница се начислява лихва,така,както е заложено в договорения погасителен план.Когато обаче погасителните вноски са спрени,размерът на главницата остава постоянен и не намалява.Т. е. за всеки тридесет дневен период, договорната лихва следва да бъде изчислявана ,като остатъчния размер на главницата се олихви с лихвения процент за съответния тридесетдневен период.

Размерът на дължимата договорна лихва при спрени плащания ,следва да бъде размерът на дължимата договорна лихва,изчислена по тази методика.В конкретния случай се претендира месечна договорна лихва за 22 месеца и 28 дни,за които лихвата следва да се изчисли също по тази методика.Така,при посочена от вещото лице,дължима главница от 5 452,02 лв. към датата на спиране на плащането 15.11.2014 г. ,при месечна лихва от 14,95 % /съгласно Допълнителното споразумение от 08-11.2013 г.,лист 11 от първоинстанционното дело/,се получава че дължимата договорна лихва върху тази непогасена главница е в размер на 815,07 лв. годишно,а месечно 67,92 лв. и по 2.26 лв. дневно. При дължими 22 месеца /22 х 67,92 лв. =1 494,24 лв./ и 28 дни/28 х 2.26= 63.28 лв./,дължимата договорна лихва е в размер на 1 557,52 лв.

Гореизложеното налага извода,за частична основателност на жалбата.

Първоинстанционното решение следва да бъде отменено частично,в отхвърления размер от 1 303,97 лв. до размер на сумата от 1 557,52 лв.,като се остави в сила отхвърлянето до размер на 1 641,54 лв.

Предвид изхода на спора пред въззивната инстанция и в съответствие с направеното искане за присъждане на разноски, в първата и настоящата инстанция,с оглед изхода от спора,първоинстанционното решение следва да бъде отменено и в частта на разноските ,като въззивниците се осъдят на разноски съобразно мотивите на насотящото решение,като се осъдят на разноски за първата инстанция в размер на 2 022.28 лв. и 260,47 лв. за настоящата инстанция.

Водим от горното съставът на Добрички окръжен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ постановеното Добрички районен съд Решение № 656/19.07.2017 г. по гр.д. № 2814/2016 г. , в частта, с която съдът отхвърлил иска на „Б.Д.С.К.” за осъждане на ответниците за заплащане на договорна лихва за периода 15.10.2014 г.- 12.10.2016 г. за горницата от присъдения размер 1 303,97 лева до претендиралия размер от 1 621,54 лева,КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНЯВА:

ОСЪЖДА С.И.К. ЕГН- ********** и Г.Х.К. ЕГН- **********,*** Тошево, в качеството им на кредитополучатели по Договор за кредит за текущо потребление от 23.10.2007 г., и С.С.С. с ЕГН ********** ***, в качеството на поръчител , солидарно ДА ЗАПЛАТЯТ на ТБ „Б.Д.С.К.” ЕАД – гр. София, ЕИК ****, сумата от 1 557,52 лв. /хиляда петстотин петдесет и два лева и петдесет и две стотинки/, представляваща договорна лихва за периода от 15.10.2014 г. до 12.10.2016 г., като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за горницата от 1 557,52 лв.. ОСТАВЯ В СИЛА отхвърлянето на иска до предявения размер от 1 621,54 лв.

ОТМЕНЯ постановеното Добрички районен съд Решение № 656/19.07.2017 г. по гр.д. № 2814/2016 г. , в частта, с която съдът е осъдил С.И.К. ЕГН- ********** и Г.Х.К. ЕГН- **********,*** Тошево и С.С.С. ЕГН- ********** ***, солидарно ДА ЗАПЛАТЯТ на ТБ „Б.Д.С.К.” ЕАД – гр. София, ЕИК ****, сумата от 1 568,77 лв. разноски за първата инстанция,КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНЯВА:

ОСЪЖДА С.И.К. ЕГН- ********** и Г.Х.К. ЕГН- **********,*** Тошево и С.С.С. ЕГН- ********** ***, солидарно ДА ЗАПЛАТЯТ на ТБ „Б.Д.С.К.” ЕАД – гр. София, ЕИК ****, сумата от 2 022.28 лв. разноски за първата инстанция.

ОСЪЖДА С.И.К. ЕГН- ********** и Г.Х.К. ЕГН- **********,*** Тошево и С.С.С. ЕГН- ********** ***, солидарно да заплатят на ТБ „Б.Д.С.К.” ЕАД – гр. София, ЕИК ****, сумата от 260,47 лв. разноски за настоящата инстанция.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, на основание чл.280, ал.2 ГПК.

Председател: Членове:1.

2.