Р Е Ш Е Н И Е №164

Гр.Добрич 31.10.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Добричкият окръжен съд търговско отделение в публичното заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:АДР.П.

ЧЛЕНОВЕ: 1.ТАНЯ АНГЕЛОВА

2. ЕВА ИВАНОВА

При секретаря Нели Бъчварова като разгледа докладваното от съдия Таня Ангелова в.т.д.№ 251/2017г. по описа на Окръжен съд гр.Добрич и за да се произнесе,взе предвид следното:

Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по постъпила въззивна жалба от А.П.А. ***,чрез адвокат М.П.-ДАК-ищец по гр.д.№ 382/2017г. на РС-гр. Добрич, против решение № 674 по същото дело,с което е отхвърлен иска й против „У. Б.”АД гр.София за заплащане на сумата от 2000 лв. платени за периода 01.02.2012г.-01.02.2017г. след едностранна промяна на лихвения процент по договор за кредит,1500 лв. обезщетение за забава за същия период,както и законна лихва от датата на исковата молба ,като е осъдена да заплати на Банката разноски от 475 лв. адвокатски хонорар и 250 лв.депозит за вещо лице.В жалбата се твърди,че решението е необосновано , незаконосъобразно,постановено при съществени нарушения на процесуалния и материалния закон и при непълно изясняване на фактическата обстановка.Сочи се,че съдът не е включил в доклада си възраженията за нищожност на т.11.1.3 от Раздел 2 на договора,а в решението е разгледал нищожност поради неравноправност на клаузите по см.на чл.143 от ЗЗП.Неправилно съдът приел,че няма промяна на лихвения процент,като в тази насока е и заключението на вещото лице,което е оспорено.Представени били две уведомления на Банката за увеличение на лихвения процент с 1 процентен пункт.Твърди се,че липсва формула за определяне на възнаградителната лихва,не било уговорено с каква стойност ще се променя лихвения процент при промяна в показателите.Прави се обосновка за начина,по който следва да се съобразяват измененията на пазара и пазарния индекс при начисляване на годишния лихвен процент по договора,като се твърди,че условията в договора са формулирани по неясен начин.Твърди се,че като не е посочен в пълна степен достатъчно ясно механизма за определяне на лихвата при настъпване на уговореното условие е налице неравноправна клауза по чл.143 т.10 от ЗЗП.Сочи се,че т.11.1.3 от договора не е част от общите условия на Банката,но същата не е индивидуално уговорена предвид чл.146 ал.2 от ЗЗП.В решението липсвал коментар на представения от въззивника разширен лихвен лист за минималния лихвен процент.Позовава се на решения на ВКС . Моли да се отмени решението като се уважи иска за главница и лихви, и му се присъдят сторените разноски.

Въззиваемата страна чрез процесуалния представител адв.З.М. в подадения в срока по ГПК писмен отговор оспорва твърденията в жалбата.Сочи,че решението е правилно и законосъобразно,съобразено със събраните доказателства.Твърди,че съдът е приел в доклада направеното от ищеца възражение за нищожност на т.11.1.3 от договора и не е налице процесуално нарушение.Правилно съдът приел,че няма промяна в лихвения процент като е съобразил депозираната съдебно-финансова експертиза.Правилно съдът е приел,че не следва да се обсъжда действителността на т.11.1.3 от договора,тъй като не е установена промяна в лихвения процент през цялото време на действие на договора.Клаузата не била нищожна предвид изключението,предвидено в чл.144 ал.2 т.1 от ЗЗП и правилно съдът е извел извода относно неприложимост на чл.143 т.10 от ЗЗП.Сочи,че жалбата повтаря изложените аргументи в исковата молба,като поддържа контрааргументите си от писмения отговор и развива съображения относно действителността на клаузите на сключения договор за кредит.Позовава се на съдебна практика.Моли решението да бъде потвърдено като му се присъдят направените съдебно-деловодни разноски.

За да се произнесе по спора съдът съобрази следното:

Обжалваното решение е валидно и допустимо.Извън проверката за валидност и допустимост въззивният съд предвид чл.269 изр.2 ГПК е ограничен от посоченото в жалбата.

Безспорно е установено по делото,че между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение по сключен договор за банков кредит № 336/28.11.2007г. ,с размер на кредита 120 000 лв.,със срок за издължаване 10.11.2042г.Договорен с т.4 е годишен лихвен процент за олихвяване от 10.12.2007г. до крайния срок на издължаване едномесечен SOFIBOR 5.699,надбавка 1.801% и годишен лихвен процент 7.50%,при месечна вноска по 809.09 лв. по лихвен план за посочения период.От представената съдебно-счетоводна експертиза се установява,че за процесния период 01.02.2012г.-01.02.2017г. въззивникът е извършвал плащанията по договора съответно на договорения размер.Лихвеният процент по т.11.1.3 от договора за кредит е формиран съгл. т.4.1а от Базисен лихвен процент,определен от Управителния съвет на банката за съответния период съгл. чл.11.1.1 и надбавка от 1.801%.Няма разлика между изчислената от вещото лице като дължима сума по договора и извършените плащания от въззивника,включително за лихви.Поради това не е налице твърдяното от въззивника неоснователно обогатяване на въззиваемата страна и не са налице хипотезите на чл.55 ЗЗД.Липсва договореност между страните за автоматично намаляване на лихвения процент,съгл. т.11.1.3 от договора годишния лихвен процент с фиксира в размера по т.4.1а и не се променя ,освен ако пазарните условия водят до необходимост от увеличаването му най-малко с 1 пункт.Правило за възможност банките да увеличават лихвите се съдържа изрично в чл.58 от Закона за кредитните институции.Поради това възраженията на въззивника ,че е следвало лихвения процент да бъде намален съобразно пазарните условия са неоснователни.

Не е налице и твърдяната неравноправност на клаузата по т.11.1.3 от договора за кредит.Не е установена промяна на лихвения процент през сочения период на действие на договора.Няма спор,че договорът за кредит е с предмет финансова услуга по пар.13 т.1 от ДР на Закона за защита на потребителите.Клаузата,по силата на която банката променя едностранно лихвения процент попада в обхвата на чл.143 т.10 ЗЗП,но съгл. чл.144 ал.2 от ЗЗП разпоредбата на чл.143 ал.10 от ЗЗП не се прилага за клаузи,при които доставчикът на финансова услуга си запазва правото при наличие на основателна причина да промени без предизвестие лихвен процент,при условие ,че уведоми другата страна в 7-дневен срок.Тъй като в случая няма такава промяна,разпоредбата на чл.143 т.10 ЗЗП не се прилага.Възраженията на въззивника за нищожност на т.11.1.3 от договора предвид изложеното по –горе са неоснователни.

Искът е неоснователен и следва да се отхвърли.Така мотивиран съдът намира,че решението на Районен съд гр.Добрич следва да се потвърди.Въззиваемата страна не е представила доказателства за направени разноски във втората инстанция,поради което такива не следва да се присъждат.

Воден от горното съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 674/24.06.2017г. по гр.д.№ 382/2017г. на Районен съд гр.Добрич.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: Членове: 1. 2.