Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е                       

 

                                                       № 282

  

                                   гр.Добрич     10.11.2017 год.      

 

                          В      И М Е Т О     Н А      Н А Р О Д А

 

Добричкият окръжен съд                                  гражданско отделение

На десети октомври                                           2017 год.

В публичното заседание в следния състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛИНА ЖЕЧЕВА                               

 

Секретар:БИЛСЕР МЕХМЕДОВА-ЮСУФ

Прокурор:………………………

като разгледа докладваното от председателя

гражданско дело №136 по описа за 2017 год.,

за да се произнесе,съобрази следното:

 

Предявени са от Държавата чрез М. З. Х. /сега Министър на земеделието,храните и горите/ срещу Е.М.Н. *** обективно кумулативно съединени искове на основание чл.422 ал.1 от ГПК във връзка с чл.415 ал.1 от ГПК и чл.8 ал.1 от ЗАЗ,чл.79 и сл. от ЗЗД,чл.86 ал.1 от ЗЗД,с които се настоява да се признае за установено,че Е.М.Н. дължи на Държавата чрез М. З. Х. по силата на договор за аренда №ТА-12/13-1-48,вписан под №*,т.*,вх.рег.№* от **** г. на СВ-гр.Т.,следните суми в общ размер от 139 350,35 лв-предмет на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК №236/08.11.2016 г. по ч.гр.д.№389/2016 г. по описа на Тервелския районен съд,включващи сума от 130 987,75 лв-неплатен остатък от първа арендна вноска за стопанската 2015/2016 г.;сума от 8 013,94 лв-обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху заплатената с просрочие втора арендна вноска за стопанската 2014/2015 г. и сума от 348,66 лв-обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху заплатената с просрочие част от първата арендна вноска за стопанската 2015/2016 г.,ведно със законната лихва върху цялата сума от 139 350,35 лв,считано от 03.11.2016 г.-датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК,до окончателното изплащане на вземането.Претендирани са и разноските по делото /за заповедното и исковото производство/.

Ответникът Е.М.Н. *** намира исковете за недопустими,а по същество-за неоснователни.

Като обсъди събраните по делото доказателства,съдът установи следното от фактическа и правна страна:

Изложено е в исковата молба,че между страните бил сключен договор за аренда №ТА-12/13-1-48,вписан под №*,т.*,вх.рег.№* от **** г. на СВ-гр.Т.,по силата на който на ответника била предоставена за временно възмездно ползване земеделска земя от ДПФ в общ размер от 3 128,741 дка в землищата на селата Б.,Б.,Г.,Г.,З.,М.,М.И.,О.,П.С.,ЧЧ.,общ.Тервел и на гр.Т..Земите били предадени на ответника по протокол-опис,подписан от страните и представляващ неразделна част от договора.Според клаузите на чл.4 и чл.5 от договора ответникът Е.М.Н. се задължил да заплаща арендно плащане за предоставените имоти в размер на 271 975,50 лв за всяка стопанска година,платими по начина и сроковете,визирани в чл.5 т.5.2 от договора.Ответникът в качеството му на арендатор се задължил в срок не по-късно от първи октомври на всяка следваща стопанска година да заплати 50% от годишната арендна вноска,да представи на арендодателя запис на заповед в размер на останалите 50% от дължимата арендна вноска с падеж-датата на изтичане на стопанската година /1-ви октомври/.При неизпълнение на задължението за арендно плащане и на основание чл.30 от договора арендаторът дължал обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата.При неизпълнение на договорните задължения по чл.5 т.5.2 от договора арендаторът дължал обезщетение в размер на дължимото арендно плащане за съответната стопанска година.Поради обстоятелството,че към 01.10.2015 г. не постъпило плащане от ответника на дължимите арендни вноски-втора вноска за стопанската 2014/2015 г. и първа вноска за стопанската 2015/2016 г.,на арендатора било изпратено уведомление с даден срок за заплащане на задълженията.Поради неизпълнение на задълженията в предоставения срок договорът за аренда бил прекратен едностранно от арендодателя.Междувременно ответникът Н. извършил частични плащания-заплатил на три части от 10 000 лв,50 000 лв и 75 987,75 лв съответно на дати 06.01.,07.04. и 30.05.2016 г.,т.е. със закъснение,втората арендна вноска за стопанската 2014/2015 г.,като за забавеното плащане на горните части от тази арендна вноска за периода 02.10.2015 г. до датата на съответното плащане ответникът дължал обезщетение в размер на законната лихва в общ размер от 8 013,94 лв.Първата арендна вноска от 135 987,75 лв за стопанската 2015/2016 г. била изплатена частично /две вноски от 30.05.2016 г. и 13.07.2016 г. съответно от 4 012,25 лв и 987,75 лв/,като остатъкът от вноската в размер на 130 987,75 лв до настоящия момент не бил изплатен от ответника.Дължимото обезщетение за забавено плащане на горните две частични вноски възлизало за периода 02.10.2015 г. до датите на плащанията на общ размер от 348,66 лв.За дължимите суми ищецът се снабдил със заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д.№389/2016 г. на ТРС и след възражение на длъжника срещу заповедта в указания от съда срок ищецът предявил настоящите искове за установяване съществуването на вземанията по заповедта.

В отговора на исковата молба ответникът Е.М.Н. изразява становище за недопустимост на исковете поради липса на съвпадение между заявителя в заповедното производство и ищеца по исковото производство,поради предявяване на исковете извън предвидения в чл.415 ал.1 от ГПК срок и липса на съвпадение на предмета на заповедта за незабавно изпълнение и предмета на исковата молба с оглед липсата на точно индивидуализиране на вземанията в заявлението по чл.417 от ГПК и заповедта за изпълнение.Не бил индивидуализиран периодът,за който се претендира неплатено рентно възнаграждение.Заповед за изпълнение не можело да бъде издадена за претендираните като обезщетение за забавено плащане за период преди подаване на заявлението по чл.417 от ГПК суми по аргумент от т.4 на ТР №1/28.12.2005 г. по тълк.д.№1/2004 г. на ОСТК на ВКС.По същество исковете били неоснователни и се настоява за отхвърлянето им.Изтъква се обстоятелството,че договорът за аренда бил прекратен от ищеца,т.е. ответникът бил лишен от правото да ползва земите-предмет на арендното правоотношение.Претендират се от ответника сторените от него разноски по делото.

Предявените искове са допустими,като съображенията за този извод са следните:Същите са установителни искове за установяване съществуване на вземания-предмет на заповед за незабавно изпълнение,издадена въз основа на документ по чл.417 от ГПК,№236/08.11.2016 г. по ч.гр.д.№389/2016 г. на Тервелския районен съд.В срока по чл.414 ал.2 от ГПК длъжникът в заповедното производство Е.М.Н. е подал възражение срещу заповедта /считано от 05.01.2017 г.-датата,на която длъжникът е редовно уведомен за издадената заповед за незабавно изпълнение от ЧСИ Л.Т.,след като на 04.01.2017 г. е изтекъл двуседмичният срок по чл.47 ал.2 от ГПК от залепване на уведомление на адреса на длъжника,двуседмичният срок за подаване на възражението е изтекъл на 19.01.2017 г.;възражението е подадено чрез куриерска служба на 17.01.2017 г.-в тази връзка листи 37-41 от ч.гр.д.№389/2016 г. на ТРС/.За разпореждане №62/23.01.2017 г. по цитираното ч.гр.д. на ТРС,с което на заявителя е указано да предяви иск за установяване на вземанията си в едномесечен срок,заявителят е уведомен чрез нарочно съобщение,връчено му на 01.02.2017 г.Исковата молба е подадена в съда на 27.02.2017 г.,т.е. в рамките на преклузивния едномесечен срок по чл.415 ал.1 от ГПК.Исковете са предявени в законоустановения срок от активно легитимирано лице-от заявителя в заповедното производство,като е налице пълна идентичност между вземанията-предмет на заповедта за незабавно изпълнение и тези-предмет на исковете.Неоснователно е възражението на ответника,че не е налице идентитет между заявителя в заповедното производство и ищеца в исковото производство.Заявител в заявлението за издаване на заповедта е Министърът на земеделието и храните,а в заповедта като такъв е посочено Министерството на земеделието и храните,докато ищец в исковото производство е Държавата,представлявана от М. З. Х..В случая става въпрос за непрецизност при посочване на заявителя в заповедното производство,респ. в заповедта за изпълнение,която обаче не е съществена,доколкото министерството е процесуален субституент на държавата, а министърът и в двете производства реализира защита по съдебен ред на парични притезания на държавата,т.е. именно държавата е титуляр на вземанията-предмет на заявлението и исковете.Съгласно разпоредбата на чл.24 ал.12 от ЗСПЗЗ по дела,които се отнасят до земи от държавния поземлен фонд,държавата като страна се представлява пред съда от М. З. Х. /сега министър на земеделието,храните и горите/.Процесният договор за аренда,от който произтичат правата на ищеца,има за предмет именно земи от ДПФ.Главна страна по спора /ищец/ е държавата,чиито имоти са предмет на процесното арендно правоотношение,а министърът на земеделието,храните и горите има качество на неин представител пред съда.И в двете производства /заповедното и исковото/ министърът действа като представител на държавата и от нейно име претендира защита на нейни материални права.

Налице е и пълна идентичност между вземанията-предмет на заповедта и на исковата молба.В заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение са изложени същите факти и обстоятелства,от които произтичат вземанията,каквито са посочени и в обстоятелствената част на исковата молба.Вземанията са ясно и детайлно индивидуализирани.Налице е съвпадение в размера на вземанията по заповедта и по исковете.

Неоснователно е възражението,че исковете за установяване на вземания под формата на обезщетения за забавено плащане в размер на законната лихва за период преди подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение са процесуално недопустими.Изложени са доводи в тази насока от ответника в отговора на исковата молба при позоваване на т.4 от Тълкувателно решение №1/28.12.2005 г. по тълк.д.№1/2004 г. на ОСТК на ВКС.Цитираното Тълкувателно решение е неприложимо,тъй като е загубило силата си,доколкото се отнася до производство по издаване на изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание по чл.237 б.”в” и сл. от ГПК /отм./,т.е. касае производство по отменения ГПК.Актуално понастоящем е Тълкувателно решение №4/2013 от 18.06.2014 г. по тълк.д.№4/2013 г. на ОСГТК на ВКС,според т.4а от което не може да се издава заповед за незабавно изпълнение за обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху главното вземане за период от падежа до датата на подаване на заявление по чл.417 от ГПК.Горната постановка обаче касае законосъобразността на заповедта за незабавно изпълнение и е относима в производство по чл.419 от ГПК по обжалване с частна жалба на разпореждането за незабавно изпълнение,която жалба се основава на съображения,извлечени от актовете по чл.417 от ГПК.След като разпореждането за незабавно изпълнение не е обжалвано от длъжника Н. в законоустановения срок по чл.419 ал.1 от ГПК,то възражения срещу заповедта за незабавно изпълнение,извлечени от акта по чл.417 от ГПК,не могат да бъдат навеждани извън срока в рамките на исковото производство.Това право на длъжника е преклудирано с изтичане на срока по чл.419 ал.1 от ГПК.Такива възражения по законосъобразността на заповедта за незабавно изпълнение не са допустими в исковото производство и не подлежат на разглеждане.Предмет на исковото производство е съществуването на вземанията по заповедта,като в това производство длъжникът може да се защитава чрез правопогасяващи спорното право възражения,т.е. да възразява срещу дължимостта на вземанията,като се позовава на  извършено плащане,прихващане,погасяване по давност на вземанията и пр.,или чрез правоизключващи възражения по оспорване възникването на вземанията /възражения за недействителност на правопораждащия юридически факт,за липса на основание за възникване на задължението/,но не и да извежда тази недължимост формално от пороци на заповедта за незабавно изпълнение.Доколкото с процесната заповед за незабавно изпълнение е разпоредено и заплащането на обезщетения за забавено плащане за период преди подаване на заявлението,тези вземания като предмет на заповедта са и годен предмет на исковете по чл.422 ал.1 от ГПК във връзка с чл.415 ал.1 от ГПК.Исковете за тези вземания са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

Исковете са основателни и подлежат изцяло на уважаване,като съображенията за този извод са следните:

Не е спорно между страните по делото сключването на процесния договор за аренда и съдържанието на визираните в исковата молба клаузи.Не е спорно и извършването от ответника на посочените плащания във визираните размери на посочените дати.Ответникът не оспорва твърдението,че не е изплатил на ищеца претендираните от него суми.

Между страните /Държавата,представлявана от Директора на ОД „Земеделие”-гр.Д.,оправомощен от М. З. Х.,в качеството на арендодател и Е.М.Н. в качеството на арендатор/ е сключен на 10.09.2012 г. договор за аренда №ТА-12/13-1-48,вписан под №*,т.*,вх.рег.№* от **** г. на СВ-гр.Т.,по силата на който на ответника Н. е предоставена за временно възмездно ползване земеделска земя от ДПФ в общ размер от 3 128,741 дка в землищата на селата Б.,Б.,Г.,Г.,З.,М.,М.И.,О.,П.С.,ЧЧ.,общ.Тервел и на гр.Т. за срок от 10 стопански години,който договор влиза в сила от стопанската 2012/2013 г.,считано от 01.10.2012 г. /договор на листи 8-15 от гр.д.№66/2017 г. на ТРС/.Не е спорно,че земите са предадени на ответника по протокол-опис,подписан от страните и представляващ неразделна част от договора /така протокол-опис от 01.10.2012 г. на листи 16-22 от гр.д.№66/2017 г. на ТРС/.Според клаузите на чл.4 и чл.5 от договора ответникът Е.М.Н. се задължава да заплаща на арендодателя арендно плащане за предоставените имоти в общ размер от 271 975,50 лв за всяка стопанска година,платими по начина и сроковете,визирани в чл.5 т.5.2 от договора.Ответникът в качеството му на арендатор се задължава в срок не по-късно от първи октомври на всяка следваща стопанска година да заплати 50% от годишната арендна вноска,да представи на арендодателя запис на заповед в размер на останалите 50% от дължимата арендна вноска с падеж-датата на изтичане на стопанската година /1-ви октомври/.От клаузата на чл.5 т.5.2 следва,че е уговорено годишната арендна вноска да се заплаща на две части-половината в началото на стопанската година,а другата половина в края на стопанската година-и в двата случая най-късно на първи октомври.Не е спорно по делото,че към 01.10.2015 г. /края на стопанската 2014/2015 г. и началото на стопанската 2015/2016 г./ не постъпило плащане от ответника на дължими арендни вноски-втора вноска за стопанската 2014/2015 г. в размер на 135 987,75 лв и първа вноска за стопанската 2015/2016 г. в размер на 135 987,75 лв.

Поради горното неплащане на арендатора Н. е изпратено уведомление с даден срок за заплащане на задълженията /уведомление от 19.10.2015 г. на лист 27 от гр.д.№66/2017 г. на ТРС/,връчено на 27.10.2015 г.,като с уведомлението Н. е предупреден,че при неплащане в указания срок договорът ще бъде прекратен.Поради неизпълнение на задълженията в предоставения срок договорът за аренда е прекратен едностранно от арендодателя,считано от 01.10.2016 г.,т.е. от началото на новата стопанска 2016/2017 г. /така едностранно предизвестие на лист 36 от делото на ТРС/.Прекратяването е вписано в СВ-гр.Т..

Не е спорно по делото,че ответникът Н. е извършил частични плащания-заплатил е на три части от 10 000 лв,50 000 лв и 75 987,75 лв съответно на дати 06.01.,07.04. и 30.05.2016 г.,т.е. със закъснение спрямо падежа на задължението 01.10.2015 г.,втората арендна вноска за стопанската 2014/2015 г.,като за забавеното плащане на горните части от тази арендна вноска за периода 02.10.2015 г. до датата на съответното плащане ответникът дължи обезщетение в размер на законната лихва в общ размер от 8 013,94 лв на основание чл.30 от договора за аренда и чл.86 ал.1 от ЗЗД.

Първата арендна вноска от 135 987,75 лв за стопанската 2015/2016 г. е изплатена частично /две вноски от 30.05.2016 г. и 13.07.2016 г. съответно от 4 012,25 лв и 987,75 лв/,като остатъкът от вноската в размер на 130 987,75 лв до настоящия момент не е изплатен от ответника.На основание чл.30 от договора за аренда и чл.86 ал.1 от ЗЗД ответникът Н. дължи обезщетение за забавеното плащане на горните части от тази арендна вноска,платени със забава,за периода от 02.10.2015 г. до датата на съответното плащане в размер на законната лихва в общ размер от 348,66 лв.Остава дължима част от първата вноска от арендното плащане за стопанската 2015/2016 г. в размер на 130 987,75 лв.

Доводът за недължимост на сумите поради това,че арендният договор е прекратен и Н. е бил лишен от ползването на земите-предмет на същия,е на първо място неясен.В откритото съдебно заседание на 10.10.2017 г. процесуалният представител на ответника не успя да уточни горното възражение.Освен това следва да се отбележи,че договорът е прекратен,считано от 01.10.2016 г.,т.е. след края на стопанската 2015/2016 г.,за която се претендира заплащане на част от първата арендна вноска.Претенциите за посочената главница и обезщетения за забавено плащане са относно задължения от период,когато процесният договор е все още действащ между страните и всяка от тях дължи изпълнение на задълженията си по него.Не се доказва от ответника арендуваните земи да са му били отнети преди прекратяване на договора,т.е. преди края на стопанската 2015/2016 г.,от който факт на евентуално неизпълнение на задълженията на държавата по договора ответникът би могъл да извежда правоизключващи възражения.

Претенцията за установяване на вземане в размер на законната лихва върху всички посочени вземания,считано от датата на подаване на заявлението 03.11.2016 г.,до окончателното плащане,е основателна само относно претендираното от ищеца обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху главницата от 130 987,75 лв-неплатена част от първа арендна вноска за стопанската 2015/2016 г.Законна лихва върху останалите установени вземания от 8 013,94 лв и 348,66 лв,представляващи обезщетения за забавено плащане в размер на законната лихва върху заплатени със забава части от арендни вноски,не се дължи от ответника Н. поради забраната /по арг. от чл.10 ал.3 от ЗЗД/ за олихвяване на изтекли лихви /т.нар. анатоцизъм/.Смисълът на горната забрана е да се избегне двойно санкциониране за едно и също противоправно поведение,респ. двойно обезщетяване на един и същ кредитор.Акцесорното искане за законна лихва и върху сумите от 8 013,94 лв и 348,66 лв следва да се отхвърли.Като цяло предявените искове са основателни и подлежат изцяло на уважаване.

При цялостно уважаване на исковите претенции право на разноски,сторени в първата инстанция,на основание чл.78 ал.1 от ГПК има ищецът по делото-Държавата,която изрично е претендирала такива.Държавата е сторила в исковото производство разноски,както следва:2 823,06 лв държавна такса за водене на делото,5 лв банкова такса.На основание чл.78 ал.8 от ГПК във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ,чл.25 ал.1 и ал.2 от Наредбата за заплащането на правната помощ в полза на Държавата следва да се присъди и юрисконсултско възнаграждение в размер на 450 лв,тъй като същата бе защитавана по делото от юрисконсулт.

Претендирани са от ищеца и разноските в заповедното производство,които следва да се присъдят в пълен размер,както следва:2 787,01 лв държавна такса.

Ответникът с оглед изхода от спора няма право на разноски за настоящото производство и такива не следва да му се присъждат.На практика всички обективно съединени искове са изцяло уважени.Отхвърлянето на искането за законна лихва върху някои от вземанията не се отразява на начина на разпределение на отговорността за разноските,защото претенцията по чл.86 ал.1 от ЗЗД за законна лихва,считано от датата на подаване на заявлението,не е самостоятелен иск със самостоятелна цена,а е акцесорна последица от произнасянето по исковете.

Водим от гореизложеното,Добричкият окръжен съд

 

                                               Р  Е  Ш  И  :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между  Държавата,представлявана от  Министъра на земеделието,храните и горите,и Е.М.Н. с ЕГН ********** ***,че Е.М.Н. с ЕГН ********** *** дължи на Държавата,представлявана от  Министъра на земеделието,храните и горите,сума в общ размер от 139 350,35 лв по договор за аренда №ТА-12/13-1-48 от 10.09.2012 г.,вписан под №*,т.*,вх.рег.№* от **** г. на СВ-гр.Т.,която сума е предмет на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК №236/08.11.2016 г. по ч.гр.д.№389/2016 г. по описа на Тервелския районен съд,включваща сума от 130 987,75 лв /сто и тридесет хиляди деветстотин осемдесет и седем лева и 75 стотинки/-неплатен остатък от първа арендна вноска за стопанската 2015/2016 г.;сума от 8 013,94 лв /осем хиляди и тринадесет лева и 94 стотинки/-обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху заплатената с просрочие втора арендна вноска за стопанската 2014/2015 г. /върху вноска от 10 000 лв за периода 02.10.2015 г.-06.01.2016 г.,върху вноска от 50 000 лв за периода 02.10.2015 г.-07.04.2016 г. и върху вноска от 75 987,75 лв за периода 02.10.2015 г.-30.05.2016 г./,и сума от 348,66 лв /триста четиридесет и осем лева и 66 стотинки/-обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху заплатената с просрочие част от първата арендна вноска за стопанската 2015/2016 г. /върху вноска от 4 012,25 лв за периода 02.10.2015 г.-30.05.2016 г. и върху вноска от 987,75 лв за периода 02.10.2015 г.-13.07.2016 г./,ведно със законната лихва върху сумата от 130 987,75 лв /неплатен остатък от първа арендна вноска за стопанската 2015/2016 г./,считано от 03.11.2016 г.-датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК,до окончателното изплащане на вземането,като ОТХВЪРЛЯ искането за установяване на вземане на Държавата,представлявана от  Министъра на земеделието,храните и горите,от длъжника Е.М.Н. с ЕГН ********** ***-предмет на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК №236/08.11.2016 г. по ч.гр.д.№389/2016 г. по описа на Тервелския районен съд-в размер на законната лихва върху сума от 8 013,94 лв,представляваща обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху заплатената с просрочие втора арендна вноска за стопанската 2014/2015 г.,и върху сума от 348,66 лв,представляваща обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху заплатената с просрочие част от първата арендна вноска за стопанската 2015/2016 г. /двете суми част от общата сума от 139 350,35 лв по заповедта за изпълнение/,считано от 03.11.2016 г.-датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК,до окончателното изплащане на вземанията.

ОСЪЖДА Е.М.Н. с ЕГН ********** *** да заплати на Държавата,представлявана от  Министъра на земеделието,храните и горите,сторени в заповедното производство по ч.гр.д.№389/2016 г. на Тервелския районен съд съдебно-деловодни разноски в размер на 2787,01 лв /две хиляди седемстотин осемдесет и седем лева и 1 ст./ държавна такса.

ОСЪЖДА Е.М.Н. с ЕГН ********** *** да заплати на Държавата,представлявана от  Министъра на земеделието,храните и горите,сторени в исковото производство в първата инстанция съдебно-деловодни разноски в общ размер от 3 278,06 лв /три хиляди двеста седемдесет и осем лева и 6 ст./,от които  2 823,06 лв държавна такса за водене на делото,5 лв банкова такса и 450 лв юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд-гр.Варна.

 

 

                                                   ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: