Р Е Ш Е Н И Е

№ 277

гр.Добрич 08.11.2017 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Добричкият окръжен съд гражданско отделение

На девети октомври 2017 год.

В публичното заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДИАНА ДЯКОВА

ЧЛЕНОВЕ:ДЕСИСЛАВА НИКОЛОВА

ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

Секретар:ПАВЛИНА ПЕНЕВА

Прокурор:………………………

като разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

въззивно гражданско дело №191 по описа за 2017 год.,

за да се произнесе,съобрази следното:

Производството е по реда на глава ХХ,чл.258 и сл. от ГПК.Предмет на същото е въззивна жалба на М.К.Р. /В./*** срещу решение №207/07.03.2017 г. по гр.д.№2977/2016 г. на Добричкия районен съд,с което е отхвърлен иск,предявен от М.К.Р. с ЕГН ********** *** срещу З.М.П. с ЕГН ********** *** и П.А.П. с ЕГН ********** ***,за разваляне на договор за покупко-продажба на недвижим имот-нива в землището на с.***,общ.Добрич с площ от 9,501 дка-имот №*** по плана за земеразделяне на горното землище,обективиран в нотариален акт №** г. на нотариус с рег.№* на Нотариалната камара,вписан под №43,том X,дело №1490/2011 г. на СВ-Добрич,поради неплащане на продажната цена от 1 500 лв,като М.К.Р. е осъдена да заплати на З.М.П. сторени разноски в размер на 600 лв.В жалбата е изложено,че решението на районния съд е неправилно,тъй като били накърнени процесуалните права на ищцата-въззивник,която получила препис от отговора на исковата молба едва в първото по делото открито съдебно заседание.Изводът на първоинстанционния съд,че правото на иск е погасено по давност,бил неправилен,като се имало предвид,че ответникът П.П. признал иска,а ответницата З.П. отсъствала от страната от 2015 г.Съдът не зачел позицията на ответника П. по делото,че сделката била фиктивна при симулативно уговорена цена от 1 500 лв,респ. при реално уговорена такава от 15 000 лв,както и при реален купувач П.П.,докато З.П. била „подставено лице”.Последната не била изплатила цената по сделката,тъй като нямала парични средства-работела на 4-часов работен ден за 180 лв на месец.Изявлението на Р. пред нотариуса,че цената й е изплатена,било фиктивно и сторено под давление на сина на въззивницата П.П..Необосновано районният съд не зачел обясненията на П. в горната насока.Настоява се за отмяна на атакуваното решение и за уважаване на исковете.Следва да се отбележи,че въззивна жалба срещу решението на ДРС е била подадена и от П.А.П. ***,производството по която обаче е прекратено с влязло в сила на 20.07.2017 г. определение №610/31.05.2017 г. по делото на ДОС,поради което тази жалба не подлежи на разглеждане.

Въззиваемият П.А.П. не е подал отговор на жалбата,депозирана от М.К.Р..В хода на въззивното производство изразява становище за основателност на същата и настоява за отмяна на първоинстанционното решение,респ. за уважаване на исковете.

В писмен отговор въззиваемата З.М.П. изразява становище за неоснователност на жалбата и настоява за потвърждаване на обжалваното решение,като претендира и сторените от нея разноски в настоящата инстанция.Горната позиция се поддържа от нея и в хода на въззивното производство.

Като постави на разглеждане депозираната въззивна жалба,Добричкият окръжен съд установи следното:

Жалбата е депозирана в рамките на преклузивния срок по чл.259 ал.1 от ГПК /въззивницата е получила препис от първоинстанционното решение на 13.03.2017 г.,а жалбата е подадена на 21.03.2017 г. при изтекъл за страната срок за въззивно обжалване на 27.03.2017 г./.Жалбата е процесуално допустима предвид горното и подаването й от активно легитимирано лице-страна в производството по делото-с правен интерес от атакуване на неизгодното за него първоинстанционно решение.Разгледана по същество,жалбата е неоснователна.

Първоинстанционното решение е валидно като постановено от законен състав на районния съд в рамките на правомощията му,мотивирано и разбираемо.Същото е и допустимо като постановено по предявените допустими искове.По същество решението е правилно и следва да бъде потвърдено при следните съображения:

Гр.д.№2977/2016 г. на ДРС е образувано по повод искова молба,поправена с молби вх.№19092/15.11.2016 г. и вх.№20336/01.12.2016 г.,с която са предявени пасивно субективно съединени искове на основание чл.87 ал.3 от ЗЗД от М.К.Р. /В./ с ЕГН ********** *** срещу З.М.П. с ЕГН ********** *** и П.А.П. с ЕГН ********** *** за разваляне на договор за покупко-продажба на недвижим имот-нива в землището на с.***,общ.Добрич с площ от 9,501 дка-имот №*** по плана за земеразделяне на горното землище,обективиран в нотариален акт №** г. на пом.нотариус по заместване *-Д. при нотариус ** с район на действие ДРС,сключен между ищцата М.К.Р. /В./ в качеството на продавач и ответницата З.М.П. в качеството на купувач по време на брака на втората с П.А.П.,поради неизпълнение на договора от страна на купувачката З. М.П.,изразяващо се в неплащане на уговорената продажна цена от 1 500 лв.С атакуваното първоинстанционно решение исковете са отхвърлени по съображения,че неизпълнението на договора не е доказано и че исковете са погасени по давност.

В исковата молба е изложено,че на 15.04.2011 г. ищцата продала на ответницата З.М.П. собствената си нива от 9,501 дка в землището на с.***,общ.Добрич,като в нотариалния акт била вписана уговорена продажна цена от 1 500 лв,но тази уговорка била фиктивна /симулативна/,тъй като действително договорената между страните цена била в размер на 15 000 лв при уговорка за плащането й в срок до 5 години от сключване на договора.Не била изплатена от купувачката нито вписаната в нотариалния акт симулативна продажна цена от 1 500 лв,нито реално уговорената такава от 15 000 лв.Поради горното неизпълнение се настоява за разваляне на договора.

В отговора на исковата молба ответникът П.А.П. признава исковете и всички факти и твърдения,изложени от ищцата.

В писмен отговор на исковата молба ответницата З.М.П. оспорва основателността на исковете и в частност твърдението,че не е заплатила на продавачката продажната цена от 1 500 лв.В самия нотариален акт се съдържало изявление на продавачката,че цената й е изплатена изцяло в брой.Нотариалният акт имал характер на официален удостоверителен документ за направените пред нотариуса изявления,чието съдържание не било опровергано от ищцата с допустимите по ГПК доказателствени средства.Липсвали годни доказателства за уговаряне на симулативна продажна цена,като депозираната в тази насока декларация от ответника П.А.П. била неотносима по спора,тъй като П. не бил страна по сделката.Наведено е възражение за погасяване на правото за разваляне на договора по съдебен ред по давност.

Следва да се отбележи,че правото на защита на ищцата не е накърнено с връчване на същата на препис от отговора на исковата молба,депозиран от З. М.П.,едва в първото открито заседание по делото.На първо място липсва в ГПК изрична разпоредба,която да задължава съда да връчва препис от отговора на ищеца.Задължение на съда е в първото открито заседание да извърши доклад по делото,в който да включи и твърденията и възраженията на ответника,изложени в отговора на исковата молба,да разпредели доказателствената тежест и да даде указания на страните по нея,респ. да предостави на страните възможност да изложат становище по доклада и по доводите и възраженията на другата страна,както и да предприемат необходимите процесуални действия /чл.145 ал.3 и чл.146 от ГПК/.Районният съд е докладвал отговора на З.П. в откритото съдебно заседание на 07.02.2017 г. и на ищцата е дадена възможност да изрази становище по него,респ. да сочи доказателства във връзка с възраженията на ответницата П..

От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка:

На 15.04.2011 г. е сключен договор за покупко-продажба на недвижим имот-нива в землището на с.***,общ.Добрич с площ от 9,501 дка-имот №*** по плана за земеразделяне на горното землище,обективиран в нотариален акт №**на пом.нотариус по заместване **-Д. при нотариус ** с район на действие ДРС,между ищцата по делото М.К.Р. /В./ в качеството на продавач и ответницата З.М.П. /снаха на ищцата/ в качеството на купувач.Не е спорно по делото,че договорът е сключен по време на брака на купувачката З. М.П. с ответника П.А.П. /син на ищцата/,поради което по силата на закона /чл.21 ал.1 от СК/ правото на собственост върху имота е придобито от двамата съпрузи-ответници в режим на СИО.В цитирания нотариален акт е отразено,че описаният имот се продава за сумата от 1 500 лв,която е платена от купувачката на продавачката напълно и в брой.По делото е представена покана от 30.09.2016 г. от продавача М.К.Р. до съпрузите З. М.П. и П. Ат.П. за „връщане” продадения имот на продавачката поради неплащане от купувачката на уговорената действителна цена от 15 000 лв,респ. на посочената в акта симулативна цена от 1 500 лв,връчена на 04.10.2016 г. на З. М.П. чрез нейния баща **.Депозирана е и декларация от ответника П.А.П. от 10.03.2016 г.,с която същият декларира,че той и съпругата му З. М.П. не са изплатили на продавачката М. К.Р. нито действително уговорената по процесната продажба цена от 15 000 лв,нито вписаната в нотариалния акт продажна цена от 1 500 лв.

По правило симулацията се доказва с обратен документ /контралетър/,който по своето съдържание е договорен,нарочен,т.е.съставен за нуждите на самата сделка,и следва да отразява истинските отношения между страните по сделката.Той може да представлява и едностранно писмо до другата страна,но да е получен от нея и да е възприет от същата,т.е.тя да не му се е противопоставила изрично.В случая обратният документ /писмо/ следва да има съдържание,даващо яснота за действителните намерения и отношения между продавачката М. К.Р. и купувачката З. М.П. относно продажната цена на нивата-предмет на договора от 15.04.2011 г. и относно срока за плащането й.От този документ трябва да личи съгласието на страните,че действително уговорената продажна цена по договора е в размер на 15 000 лв,както и че е уговорено заплащането й в срок от 5 години от сключване на договора.Такъв документ по делото не е представен.Отправената от продавачката Р. до купувачката П. покана от 30.09.2016 г.,в която се говори за симулативност на посочената в нотариалния акт продажна цена,няма характер на такъв документ,тъй като не е възприета безрезервно от З.П.,която е оспорила изложените в нея факти с отговора на исковата молба.При липса на обратен документ симулацията може да се докаже и чрез други доказателствени средства,вкл. чрез гласни доказателства /разпит на свидетели/,но последните стават допустими само при наличие на начало на писмено доказателство /чл.165 ал.2 от ГПК/,изходящо от страната,на която симулацията се противопоставя,или са налице нейни изявления пред държавен орган,които правят вероятно твърдението за симулация.В случая т.нар. ”начало на писмено доказателство” следва да изхожда от купувачката З. М.П.,на която ищцата противопоставя симулативността на клаузата за продажна цена по процесния договор.Такова изходящо от З. М.П. писмено изявление,което да прави вероятна твърдяната симулативност на продажната цена,липсва и не е депозирано по делото.Напълно ирелевантни за спора за изявленията на ответника П.А.П. в декларацията му от 10.03.2016 г. в горната насока относно продажната цена,тъй като същият не е страна по договора за продажба-той придобива права по сделката по силата на закона,а не като участник по сделката.Същото се отнася и за евентуални обяснения на бащата на З.П. пред полицейските органи,в каквато насока бе отправено доказателствено искане за събиране на полицейска преписка от въззивния съд.При липса на „начало на писмено доказателство” свидетелските показания са недопустимо доказателствено средство.Такива не са и събрани по делото,а дори да бяха събрани,щяха да са недопустими и да не подлежат на кредитиране.

С оглед горното съдът намира,че не е доказана относителна симулация на уговорката за заплащане на продажна цена от 1 500 лв по процесната сделка,респ.че с тази клауза се прикрива действително уговорена продажна цена от 15 000 лв.

За доказване изпълнението на задължението по заплащане на уговорената продажна цена от 1 500 лв купувачката З. М.П. се позовава на обективираната в нотариалния акт констатация на нотариуса,че цената е платена от купувача на продавача напълно и в брой.Нотариалният акт за правна сделка е официален свидетелстващ документ в частта,с която нотариусът удостоверява,че пред него са се явили посочените лица и съдържащите се в нотариалния акт изявления са техни.В частта,съдържаща изявлението на купувача,че е платил цената,респ. на продавача,че е получена от него,нотариалният акт има характер на частен свидетелстващ документ за знание,материализиращ удостоверителното изявление на своя издател за даден факт.Този факт може да се е осъществил обективно или не,поради което частните свидетелстващи документи могат да бъдат верни или неверни и може да се оспорва и установява истинността им.Опровергаването на записаното в нотариалния акт изявление за плащане на цената е в тежест на ищцата по делото М.Р..Касае се за частен свидетелстващ документ,който носи подписа на оспорващата го ищца,поради което по правилото на чл.193 ал.3 от ГПК тежестта за доказване на неистинността му в тази част се носи от оспорващата страна-от ищцата /в тази насока решение №402 от 17.01.2012 г. по гр.д.№449/2011 г.,ІІІ г.о.,ГК на ВКС/.В тежест на продавачката-ищца по делото М. К.Р. е да опровергае съдържанието на нотариалния акт в частта относно отразеното изявление за получаване на цената напълно и в брой в деня на изповядване на сделката.Опровергаването на това съдържание обаче може да стане само с ограничен набор от доказателства.Свидетелски показания са недопустими за опровергаване съдържанието на изхождащ от страната частен свидетелстващ документ по смисъла на чл.164 ал.1 т.6 от ГПК.Такива биха били допустими в хипотезата на чл.164 ал.2 от ГПК при допускане на свидетелите по изрично съгласие на страните.В случая обаче ищцата М.Р. не е поискала разпит на свидетели в тази насока и не се е наложило и даване на съгласие от другата страна за разпита им /забел. единственото й искане за гласни доказателства е отправено във въззивната инстанция и то за разпит на сина й П. Ат.П.,който обаче не може да бъде свидетел по делото,тъй като е страна по спора и не може да съвместява двете качества/.При налично твърдение на ищцата за симулативност на изявлението й,че е получила цената,по смисъла на чл.165 ал.2 от ГПК свидетелските показания биха били допустими,само ако е налице „начало на писмено доказателство”,каквото по делото не е депозирано.Симулативността би била доказана с т.нар. обратно писмо,каквото по делото също не е представено.Доколкото доказателствената сила на нотариалния акт в частта относно констатацията за напълно платена в брой продажна цена не е оборена,следва да се приеме,че задължението на купувачката З.П. за заплащане на цената от 1 500 лв е изпълнено.В този смисъл самият нотариален акт в посочената част с характер на разписка за извършеното плащане е доказателство за изпълнение задължението на купувачката З.П. за заплащане на продажната цена от 1 500 лв.Не е доказано твърдяното неизпълнение на договора от страна на купувачката,поради което ищцата М. К.Р. не може успешно да реализира потестативното право за разваляне на договора по съдебен ред.

На следващо място правото да се развали процесният договор по съдебен ред е погасено по давност.Съгласно разпоредбата на чл.87 ал.5 от ЗЗД правото да се развали договор се погасява с изтичане на петгодишна давност.Давността започва да тече от момента,в който правото на разваляне може да бъде осъществено,т.е. от момента на неизпълнение на задължението.Доколкото от съдържанието на процесния нотариален акт и от други доказателства по делото не се установява между страните по сделката да е уговорен друг срок за изпълнение,следва да се приеме,че задължението за заплащане на продажната цена е следвало да бъде изпълнено в деня на изповядване на сделката-15.04.2011 г.Петгодишният срок за упражняване правото на разваляне по съдебен ред е изтекъл на 15.04.2016 г.Исковата молба е подадена в съда на 24.10.2016 г.,т.е. след изтичане на горния срок.

Изложеното обосновава извод за неоснователност на предявените искове,които подлежат на отхвърляне.Обжалваното първоинстанционно решение е законосъобразно и следва да бъде потвърдено,вкл. в частта,с която на основание чл.78 ал.3 от ГПК в полза на ответницата З. М.П. са присъдени сторени в първата инстанция разноски в размер на 600 лв.

Право на разноски за въззивната инстанция с оглед изхода от спора имат въззиваемите-ответници по делото З. М.П. и П. Ат.П..Такива са претендирани изрично само от въззиваемата З.М.П. и следва да й се присъдят в размер на 600 лв платено адвокатско възнаграждение съгласно разписката на лист 35 от делото на ДОС.

Водим от гореизложеното,Добричкият окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение №207/07.03.2017 г. по гр.д.№2977/2016 г. на Добричкия районен съд.

ОСЪЖДА М.К.Р. /В./ с ЕГН ********** *** да заплати на З.М.П. с ЕГН ********** *** сторени във въззивната инстанция съдебно-деловодни разноски в размер на 600 лв /шестстотин лева/ адвокатско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по смисъла на чл.280 ал.3 т.1 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.