Р Е Ш Е Н И Е
№ 290 , гр.
Добрич, 17.11.2017 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публичното
заседание на шестнадесети октомври две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛАТЕЯ
ХАНДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ЖЕЧЕВА
ЕЛИЦА
СТОЯНОВА
При участието на секретаря Павлина Пенева, разгледа
докладваното от съдия Елица Стоянова в. гр. д. № 222 по описа на Добричкия
окръжен съд за 2017 г. и за да се произнесе, взе следното предвид:
Съдебното производство е образувано по реда на чл. 258 и сл.
от ГПК, по въззивна жалба, вх. № 1897/ 25.08.2016 г., подадена от ответниците А.С.Д.,
с ЕГН **********, и Ф.М.Д., с ЕГН **********,
двамата от с. ***о, общ. Тервел, чрез процесуалния им представител,
против решение № 96 т.І стр.919 от 08.08.2016г., постановено по гр. д. № 288/ 2014г.
на Тервелския РС, бил е признат за нищожен нотариален акт № ***., отмененени са били нотариален акт ***г.
и е била допусната делба на следните недвижими имоти между следните съделители:
Дворно място с площ от 1520 кв. м.
, съставляващо парцел Х, пл. № *** , в кв. 17 по рег. план на село ***о, общ.
Тервел, между Ф.С.С. с ЕГН **********, *** С.Д. с ЕГН **********, Д. С.Д.
с ЕГН **********, Н.С.З. с ЕГН **********,
Р.С.И. с ЕГН **********, Р.С.М. с ЕГН ********** и А.С.Д. с ЕГН **********, при дялове от по 1/ 7 ид. част за всеки един
от тях;
Дворно място с площ от 1070 кв. м., съставляващо УПИ Х,
пл. № ***, в кв. 16 по рег. план на село ***, общ. Тервел, ведно с построеното
в него жилище със застроена площ от 65 кв. м., между Ф.С.С. с ЕГН **********, ***
С.Д. с ЕГН **********, Д. С.Д. с ЕГН **********,
Н.С.З. с ЕГН **********, Р.С.И. с ЕГН **********, Р.С.М. с ЕГН ********** и А.С.Д.
с ЕГН **********, при дялове от по 1/ 7
ид. част за всеки един от тях;
НИВА с площ от 25,010 дка., имот № *** по
земеразделителния план на землището на с. ***о, общ. Тервел между, между Ф.С.С.
с ЕГН **********, *** С.Д. с ЕГН **********, Д.
С.Д. с ЕГН **********, Н.С.З. с ЕГН **********, Р.С.И.
с ЕГН **********, Р.С.М. с ЕГН **********, при квота от по 1/ 8 ид. част за
всеки един от тях и, А.С.Д. с ЕГН **********,
при квота от 2/ 8 ид. части и
НИВА с площ от 24,995 дка., имот
№ *** по земеразделителния план на
землището на с. ***, общ. Тервел, оставени в наследство от С. ***
Д.,***, починал на 04.12.2002 година, между
Ф.С.С. с ЕГН **********, *** С.Д. с ЕГН **********, Д. С.Д.
с ЕГН **********, Н.С.З. с ЕГН **********,
Р.С.И. с ЕГН **********, Р.С.М. с ЕГН **********, при квота от по 1/ 8 ид. част
за всеки един от тях и, Н.А.Н. с ЕГН **********, при квота от 2/ 8 ид. части.
Съобразно изложените в жалбата
оплаквания, неправилно съдът отказал да кредитира представените от ответника
доказателства, че ответникът е владял необезпокоявано спорните имоти, поради
което придобил индивидуално право на собственост върху тях. Дворните места били закупени от
неговия наследодател с пари от сватбата на ответника, поради което А.С.Д. и
неговата съпруга Ф.М.Д. владели имотите от 1981 г. със съзнанието на
собственици. По отношение на нивите ищците били в Р *** и напълно
дезинтересирани от тях, проявили интерес едва когато се снабдил с титул за
собственост. Ответникът обработвал години наред земеделските земи, поради което
придобил правото на собственост върху тях по силата на изтекла в негова полза
придобивна давност. Ищците не разполагали с доказателства, които да доказват
активната им процесуална легитимация. Това било така, тъй като решението на
Поземлената комисия не било в оригинал, липсвали подписи на издателите му,
което сочело на неговата нищожност поради липса на установената от закона
форма. Настоява се за отхвърляне на иска за делба. Претенидрани са разноски в
две съдебни инстнации.
Постъпила е и въззивна жалба, вх. № 1904/ 26.08.2016 г., от
процесуалния представител на ответниците А.Н.И. с ЕГН **********, М.Ю.И. с ЕГН ********** и Н.А.Н. с ЕГН **********,
чрез законните си представители -
родителите си А.Н.И. и М.Ю.И.,***,
против първоинстанционното решение в частта му по допускане на делбата.
Съобразно изложените в тази въззивна жалба оплаквания, решението било
неправилно и незаконосъобразно. Съдът не се произнесъл по оспорването на
истинността на справка пълна история на
имота, като в тази насока не били
изложени мотиви. Не било доказано съществуването на съсобственост върху
имота. Неправилно съдът кредитирал справка за история на имота и препис от
електронен носител на решение № 2/ 24.06.1992 г., за което нямало съхранен
оригинал, а били приети като доказателство по делото. Незаконосъобразно и
нищожно било и решението по чл. 27 от ППЗСПЗЗ, поради липса на форма и поради
липса на законен състав на Поземлената комисия. Същото било нищожно и като издадено
преди влизане в сила на плана за
земеразделяне, който не бил обнародван към датата на неговото издаване, а
месеци по - късно. Настоява се за отмяна на решението и отхвърляне на исковете
за делба. Претендирани са разноски пред две съдебни инстанции.
По реда на чл. 263 ал. 1 от ГПК ответните по въззива страни Ф.С.С., с ЕГН **********,***, *** С.Д., с ЕГН
**********,***, Д.С.Д., с ЕГН **********, Н.С.З., с ЕГН ********** ***,
Р.С.И., с ЕГН ********** и Р.С.М., с ЕГН **********,***, чрез процесуалния си
представител, са депозирали писмен отговор, в който са се противопоставили на
изложените във въззивните жалби оплаквания и настояват решението като валидно,
допустимо и правилно да бъде потвърдено.
Всяка от въззивните жалби е
подадена в срока по чл. 259 ал. 1 от ГПК, изхожда от легитимирани лица,
насочени са срещу подлежащ на обжалване неизгоден за страните съдебен акт,
поради което са процесуално допустими.
Първоинстанционното производство е
било образувано по предявени от Ф.С.С., *** С.Д., Д.С.Д., Н.С.З., Р.С.И. и Р.С.М.,
чрез процесуалния им представител, против А.С.Д. и съпругата му Ф.М.Д. и против
А.Н.И., съпругата му М.Ю.И. и Н.А.Н. с
ЕГН **********, чрез законните си представители
- родителите си А.Н.И. и М.Ю.И.,
за делба на следните недвижими имоти:
Дворно място с площ от 1520 кв. м.,
съставляващо парцел *, пл. № *** , в кв. 17 по рег. план на с. ***, общ.
Тервел,
Дворно място с площ от 1070 кв. м., съставляващо УПИ *,
пл. № *** , в кв. 16 по рег. план на с. ***, общ. Тервел, ведно с построеното в
него жилище със застроена площ от 65,00 кв. м.,
Нива с площ от 25,010 дка., имот №
*** по земеразделителния план на землището на с. ***о, общ. Тервел, пета
категория на земята, и
Нива с площ от 24,995 дка., имот № *** по земеразделителния план на землището на с. ***о,
общ. Тервел.
Съобразно изложените в исковата
молба твърдения, всички ищци и ответника А. С*** Д. са наследници на С. *** Д. и ***Д.. Приживе С. *** Д. се снабдил с
констативен нотариален акт за собственост на дворните места, останали по
наследство от неговия баща. Земеделските земи са му били възстановени по силата
на успешно проведена земеделска реституция. Независимо, че ищците, макар и да
живеели в Р ***, да упражнявали права по отношение на нивите, отдавайки ги под
наем., ответникът А.С.Д. се снабдил с нотариални актове за собственост по
давност на всеки от недвижимите имоти, описани по – горе. Нивата с площ от 24.
995 дка я продал на съпрузите А.Н.И. и М.Ю.И.,
които от своя страна я дарили на малолетния си син Н.. Ищците смятат, че
ответникът А.С.Д. не е придобил изключителни права върху недивжимите имоти,
които са запазили съсобствения си характер. Последващите транслативни сделки са
се ограничили единствено до притежаваните от А.С.Д. права в размер на 2/ 8 ид.
части, тъй като освен собствената си 1/ 8 ид. част притежавал и 1/ 8 ид. част
по силата на договор за дарение от майката на страните ***Д., поради което
настояват да бъде допусната тяхната делба при законните квоти на
сънаследниците. В последваща молба са изразили становище, че извършеното от А.С.Д.
прехвърляне е относително недействително по реда на чл. 75 от ЗН. С оглед диспозитива
на първоинстанционния съдебен акт решаващият съд не се е произнесъл, но не е
постъпила жалба от ищците, в чийто правен интерес е да се позовават на нормата
на чл. 75 от ЗН.
Ответниците А.С.Д. и Ф.М.Д. са
депозирали писмен отговор, в който са се противопоставили на основателността на
заявените претенции с възраженията, че дворните места са били закупени от общия
на страните наследодател С. *** Д., но със средства, придобити от сватбата на
двамата ответници. Затова ги въвел в имотите още през 1981 г., когато двамата
заживели в тях с мисълта, че са техни собственици и ги владели необезпокоявано
и явно в период, по – голям от десет години, поради което придобили
собствеността върху тях по силата на изтекла в тяхна полза придобивна давност.
По отношение на земеделските имоти също осъществявали давностно владение за
себе си, като се отчита, че А. *** Д. е придобил по силата на прехвърлителна
сделка от своята майка нейната наследствена1/ 8 ид. част от двата земеделски
имота. Настоява се за отхвърляне на исковете.
Ответниците А.Н.И. и М.Ю.И., лично и като законни представители на
малолетния си син Н., чрез процесуалния си представител, са представили писмен
отговор, в който са възразили против основателността на заявените претенции.
Техният праводател А.С.Д. е придобил изключителната собственост върху недвижимия
имот - нива с площ от 24,995 дка., имот № ***
по плана за земеразделяне на с. ***о, поради което валидно им я
прехвърлил. Земеделската реституция, на която се позовавали ищците, не била
проведена успешно, тъй като постановеното възстановително решение било нищожно.
Липсвал оригинал на хартиен носител на административния акт, а се съхранявало
само копие на магнитен носител, което не
представлявало документ. По отношение на нотариалния акт за собственост върху
земеделските земи, с който С. *** Д. се снабдил, се релевира възражение, че
същият бил нищожен като изповядан от лице, което не е разполагало с нотариални
компетенции. Настоява се за прекратяване на производството по делото поради
липса на активна процесуална легитимация
на ищците, алтернативно - отхвърляне на иска за делба, претендират се разноски.
С оглед релевираните във всяка от жалбите оплаквания,
доводите и съображенията, развити от страните в процеса и ангажираните по
делото доказателства, Добричкият окръжен съд приема за установено от фактическа
страна следното:
От представените удостоверения за наследници става ясно, че Ф.С.С.,
*** С.Д., Д.С.Д., Н.С. ***, Р.С.И., Р.С.М. и А.С.Д. са наследници от първа
низходяща степен на С. *** Д.,***, починал на 04.12.2002 г. Той и съпругата му ***Д.
са били в брак от 13.06.1952 г., видно от приложение акт за женитба. ***Д. е
майка на Д.С.Д., Н.С. ***, Р.С.И., Р.С.М. и А.С.Д..
По силата на н. а. за собственост на недвижим имот № 182 т. I c дело № 504/ 1981 г., С. *** *** бил признат за собственик
по наследство и давностно владение върху
дворно място в чертите на с. П.Г.с площ от 1 520 кв. м., парцел Х, пл. № ***
в кв. 17 по плана на с. ***о, общ. Тервел.
Представено е разрешение за строеж № 3/ 12.04.1957 г. в
полза на С. *** Д. за построяване на жилище с площ от 65 кв. м. в парцел Х в
кв. 16 по плана на с. ***о.
На 09.07.2013 г. А.С.Д. се снабдил с н. а. за собственост по
давностно владение и наследство ** на нотяриус с рег. № *** на НК гр. София с
район на действие ТРС, по отношение на дворно място с площ от 1070 кв. м.,
съставляващо УПИ * – *** в кв. 16, ведно с построените в него жилище със
застроена площ от 65 кв. м. и стопански постройки по ПУП на с. ***о.
По силата на решение № 2/ 24.06.1992 г. на ПК гр. Тервел в
полза на С. *** Д. било възстановено правото на собственост върху полска
култура от 25. 010 дка, V
категория, местността „***“, имот № *** по плана за земелазделяне, и полска
култура с площ от 24. 995 дка, IV
категория, местността „***“, имот № *** по плана за земеразделяне землището на
с. ***о, общ. Тервел. В регистъра на земеделските земи, гори и земи в горски
фонд той е записан като бивш собственик на имотите. На 28.08.1995 г. същият се
снабдил с нотариален акт за собственост върху земеделски имот, възстановен и
придобит при условията на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ по отношение на двата имота.
Нотариалният акт бил изповядан от нотариус при РС гр. Тервел ***. Видно от
представената справка, рег. № 2183/ 22.10.2015 г., от административния секретар
на РС гр. Тервел, за периода от 1994 г. до 1998 г. нотариалната дейност в РС
гр. Тервел е била извършвана от Председателя на съда, без да е налице заповед
на Министъра на правосъдието за изпълняване на длъжността нотариус за периода
01.07.1995 г. до 31.08.1995 г. от ***. ОТ Заповед № 62/ 07.07.1995 г. на
Председателя на Окръжния съд гр. Добрич, на съдебния кандидат *** е било
възложено изпълняване длъжността „нотариус“ в РС гр. Тервел.
По силата на договор за дарение, обективиран в н. а. № 143,
т. I, рег. № 271, н. д. № 21/ 16.01.2012 г. на нотариус с
районна действие РС гр. Тервел, с рег. № ** на НК гр. София, ***Д. прехвърлила
на своя син Алие С.Д. собствените си 1/ 8 ид. части от двата земеделски имота.
За същите А.С.Д. се снабдил с нотариален акт за собственост като придобити по
наследство и давност № 71 т. II рег. №
1018 дело № 227/ 11.04.2011 г. на нотариус с район на действие ТРС, вписан под
№ *** на НК гр. София. За нива с площ от 24. 995 дка, имот № *** по плана за
земеразделяне землището на с. ***о, А.С. Джалилв и съпругата му Ф.М. ***а сключили
договор за покупко – продажба с А.Н.И., по време на брака му с М.Ю.И., който
договор бил сключен под формата на н. а. № ** г. на нотариус с рег. № *** с
район на действие РС гр. Тервел. Същият изповядал и н. а. № ** г., с който бил
сключен договор за дарение, по силата на който А.Н.И. и М.Ю.И. дарили
недвижимия имот в полза на своя син Н.А.Н..
По отношение на имот № ***, нива с площ от 25,010 дка. в землището на с. ***о, били
сключени два договора за наем за стопанските 2012/ 2013 г. и 2013/ 2014 г. от Ф.С.С..
От представеното удостоверение,
изх. № 5/ 14.10.2015 г. на ЕТ „**“ с. Х., за стопанската 2007/ 2008 г.
земеделската земя на С. * ***, масив 012, парцел 002, с площ от 25. 001 дка, е
била обработвана от търговеца по договор за наем с Алие С.Д.. За стопанската
2011/ 2012 г. наследниците на С. *** *** са изразили желание лично да си
получават рентата.
Представени са и договори за наем,
видно от които и двата имот, с № *** с площ от 25. 010 дка и № 020011 с площ от
24. 995 дка, са били отдавани за обработване от всеки от ищците за всяка
от стопанските години, попадащи дв периода
от 2008 до 2015 г.
Ищците и ответниците ***и са
ангажирали гласни доказателства в процеса.
В показанията си св. Н. ***ва А. е
посочила, че С. *** имал седем деца. Дъщеря му М. се оплаквала, че не
получавала рента от земеделските земи. Към момента на възстановяването им по
административен ред Р. и Н. били в България, М. и сега живеела в с. ***о. Синът
А. никога не твърдял земите да са негова единствено собственост. Сключвал
договори за аренда и сестрите му били недоволни, че не им давал припадащата им
се рента.
Св. Н. ***е посочил, че
собственикът на земята С. *** бил жив до 2002 г., след което синът му А. ги
отдавал под аренда. Всички в селото знаели, че нивите били притежание на С. ***
и никой не оспорвал наследствения им характер.
Св. Сабри Рифат М. е заявил, че
земите на С. *** се обработвали от неговия син А.. Той и съпругата му се
грижили за възрастния мъж. А.С. гледал земите като негови си.
Св. Джеват Рафиев Расимов е
заявил, че ответникът А.С. притежавал земеделски земи в с. ***о, които били
останали от баща му, тъй като само той се грижил за него.
Св. ***е посочила, че знаел А.С.
да притежава две ниви от по 25 дка. Не знаела да са притежание на друго лице
или на баща му, както и друг да ги е обработвал. Братята и сестрите се
разбирали добре, нямали спорове относно имоти.
При така изложената фактическа
обстановка Добричкият окръжен съд достига до следните правни изводи:
Производството е делбено, във
фазата по допускане на делбата.
Ищците и ответникът А.С.Д. са
наследници на С. *** Д., б. ж. на с. ***о, починал на 04.12.2002 г.
Приживе последният се е снабдил с
нотариален акт за собственост по наследство и давност по отношение на първия от
заявените за съдебна делба имоти – дворно място с площ от 1520 кв. м., парцел
Х, пл. № *** в кв. 17 по плана на с. ***о.
Независимо, че ответникът А.С.Д.
оспорва наследствения характер на имота, не се е снабдил с нотариален акт за
собственост по давност, нито се е позовал по друг начин на давностно владение
преди образуване на настоящото производство. С отговора на исковата молба е
твърдял, че е владял имота необезпокоявано и явно, но доказателства в тази
насока, включително и гласни не са представени.
При тези съображения се налага
извода, че имотът - дворно място с площ
от 1520 кв. м., парцел Х, пл. № *** в кв. 17 по плана на с. ***о, е бил
притежание преди смъртта му на С. С. Д. и неговата съпряга ***Д.. След тяхната
смърт е преминал по силата на наследствено правоприемство в полза на
наследниците им – ищците и ответника А.С.Д., респективно следва да бъде
допуснат до делба. Районният съд е постановил същата да бъде допусната при
квоти от по 1/ 7 ид. части за ищците и ответника А.С.Д.. Предвид липсата на въззивна
жалба от ищците Ф.С.С. и *** С.Д., както и изобщо липса на оплаквания във
въззивната жалба на А.С.Д. относно наследствените дялове на всеки от
съсобствениците, които оплаквания са необходими да сезират съда по реда на чл.
269 от ГПК да провери правилността на решението, въззивната инстанция намира
делбените квоти на всеки от съсобствениците за правилно определени.
По отношение на недвижим имот –
дворно място с площ от 1070 кв. м., съставляващо УПИ Х, пл. № ***, в кв. 16 по
рег. план на село ***, общ. Тервел, ведно с построеното в него жилище със
застроена площ от 65 кв. м., то страните не спорят, че то е било формално
притежание на С. *** *** и той е построил в него въпросната сграда със
застроена площ от 65 кв. м. по силата на приложеното по делото разрешение за
строеж. Доказателства относно неговото право на собственост не са представени,
но предвид липсата на спор между страните, както и индиректно – данните, че
имотът не е бил актуван като общински при издаването на скица за него, дават
основание да се приеме, че имотът е бил притежание на общия наследодател още
към 12.04.1957 г., когато в негова полза е било издадено разрешението за
строеж.
Възраженията на ответника А.С.Д.
са били в насока, че имотът е бил закупен от баща му, но с пари от неговата
сватба, поради което въвел ответника и съпругата му Ф.Д. в имота и те го
владеели като негови собственици. Поради тази причина той се снабдил с н. а. за
собственост по давностно владение и наследство № ** г. на нотяриус с рег. № *** на НК гр.
София с район на действие ТРС. Тези твърдения са житейски и логически
необосновани, доколкото двамата ответници са сключили граждански брак на
08.08.1981 г., а имотът, както беше
посочено по – горе е бил стопанисван от С. *** Д. още към 1957 г., ерго
придобиването на имота или дори построяването на къщата не може да е станало с
пари от сватбата на сина му през 1981 г. Най – сетне тези твърдения са
неоснователни, тъй като дори твърденията на ответника да бяха основателни и
имотът да е бил придобит с негови средства /каквито данни по делото няма/, това
би довело до създаването единствено на облигационни отношения между него и баща
му, съответно спрямо останалите наследници, но в никакъв случай не би довело до
възникването на вещни права в полза на А.С.Д.. Вън от горното, ангажираните от
него доказателства, включително и гласни, не сочат на отричане собственическите
права на останалите сънаследници на С. *** Д., поради което недвижимият имот,
като съпритежание на ищците и ответника А.С.Д. по силата на наследствено
правоприемство от баща им, следва да бъде допуснат до делба при квотите,
определени от Районния съд. Никоя от страните в процеса не е повдигала въпроса
относно неправилност на решението в частта на делбените дялове в съответствие с
чл. 269 от ГПК, поради което въззивният съд ги намира за правилно определени.
По отношение на недвижимите
земеделски имоти - нива с площ от 25,010 дка., имот № *** и нива с площ от
24,995 дка., имот № ***, и двете по земеразделителния план на землището на с. ***,
общ. Тервел, Окръжният съд намира следното:
Тези земеделски имоти са били
възстановени в полза на общия на страните наследодател С. *** Д. по силата на
административно решение № 2/ 24.06.1992 г., издадено от надлежния
административен орган – Поземлена комисия гр. Тервел, което решение, издадено
на основание чл. 27 от ППЗСПЗЗ има конститутивен характер и възстановяване
правото на собственост върху непосредствено в патримониума на заявителя С. *** Д..
Възраженията, развити от
ответниците А.Н.И., М.Ю.И. и Н.А.Н., в
първоинстанционното производство са били в насока, че представеното по делото
копие от решение № 2/ 24.06.1992 г. на
ПК гр. Тервел е нищожно, тъй като не съдържа подписите на лицата. Официално
издадения от ОСЗ препис е свален от магнитен носител, а не е заверен официален
препис от административния акт, съдържащ подписите на издателите му, поради
което не представлява действителен административен акт, който да породи
необходимото му и присъщо конститутивно действие.
Така релевираните твърдения не се
споделят от настоящия съдебен състав.
Фактически пред първоинстанционния
съд ответниците не са твърдели, че към 24.06.1992 г. не е било издадено решение
на ПК гр. Тервел или че такова е било издадено, но е било нищожно поради липса
на някой от изискуемите му реквизити. Твърденията им са били, че такова решение
липсва, защото в ОбСЗ се съдържа единствено запис на това решение на магнитен
носител, който не съдържал подписите на неговите издатели. Решението,
представено официално от административния орган, представлява копие на
издаденото от Поземлената комисия оригинално решение на 24.06.1992 г., което е
било връчено на самия заявител С. *** Д.. Ответниците не са ангажирали
доказателства, от които да се направи извод, че оригиналът на възстановителното
решение не е съдържал подписите на неговите издатели. Очевидно, след като
оригиналът е бил предаден на лицето, ползващо се от решението, в административния
орган може да остане екземпляр на решението, което не носи подписи на
издателите му. Особено в случая, в който издадените вече от Поземлените комисии
решения са систематизирани в база данни, в които съществуват като електронни
документи на магнитен носител, а не като такива на хартиен носител, няма как да
бъдат издадени преписи от административните актове, носещи подписите на
издателя им. Следва да се отбележи, че решението на органа на поземлената
собственост във вида, в който е представено като официално заверен от ОбСЗ
препис, представлява официален документ по смисъла на основание чл. 179 ал. 2,
вр. ал. 1 от ГПК. В този случай и на основание чл. 193 ал. 2 от ГПК страната,
която го оспорва, следва да представи доказателства, че документът е неистински.
Доказателства, от които да се представи такъв категоричен извод, ответниците не
са представили, поради което съдът приема тяхното оспорване за недоказано.
Едва във въззивната си жалба ответниците
ответниците А.Н.И., М.Ю.И. и Н.А.Н., са заявили, че решението от 24.06.1992 г.
не може да бъде действително, тъй като към този момент не е имало влязъл в сила
план за земеразделяне на землището на с. ***о, както и че е било издадено от
комисия, неназначена по надлежния ред. По отношение възраженията за членския
състав на колективния административен орган, то следва
да се отчете, че нормата на чл. 60 ал. 4 от ППЗСПЗЗ има препоръчителен, а не
императивен характер, защото с нея е определен състава на поземлените комисии,
които са се назначавали и уволнявали от министъра на земеделието, без да
регламентира в какъв състав комисиите следва да заседават при вземане на
решенията си – в този смисъл изрично Решение № 327 от 10.02.2012 г. на ВКС по
гр. д. № 1588/2010 г., II г. о.
Независимо, че е заявено за първи
път във въззивното производство, Окръжният съд намира, че следва да се занимае
с въпроса относно влизането в сила на плана за земеразделяне, тъй като се касае
за императивна материалноправна норма, за която съдът е длъжен да следи.
Разпоредбата на чл. 27 ал. 1 изр.
1 от ППЗСПЗЗ предвижда, че на основание на влезлия в сила план за земеразделяне
общинската служба по земеделие постановява решение за възстановяване правото на
собственост, в което описва размера и категорията на имота, неговото
местоположение, граници, съседи, както и ограниченията на собствеността с
посочване на основанията за тях. Твърденията на въззивниците са, че такъв план
за земеразделяне не влязъл в сила към момента на постановяване на решение № 2/
24.06.1992 г., поради което последното е нищожно. Видно от самото решение, в
него възстановяваните имоти са описани като номера на парцелите и част от които
масиви са въпросните парцели. Описани са и границите и съседите им също с
номера, което идва да покаже, че към момента на издаване на административното
решение такъв план за земеразделяне вече е бил приет и одобрен. В своята жалба А.Н.И.,
М.Ю.И. и Н.А.Н. сочат, че към 24.06.1992
г. планът за земеразделяне не е бил обнародван в „Държавен вестник“, а това е
било сторено в по – късен момент. Съгласно общата разпоредба на чл. 154 от ГПК
всяка от страните е длъжна и носи тежестта да докаже своите твърдения или
възражения. Към въззивната жалба тези жалбоподатели не са представили
доказателства в подкрепа на своите твърдения, при положение, че „Държавен
вестник“ е официално издание, до което имат достъп. При извършената проверка от въззивния съд е
представена извадка от неофицалната страница на ДВ, бр. 25/ 29.03.1993 г.,
видно от който е бил одобрен коригираният план за земеразделяне землището на
гр. Тервел и селата от неговата община, включително и с. ***о. Това сочи, че в
по – ранен от този момент е бил обнародван първоначалния план за земеразделяне
землището на селото. Дори обаче и планът за земеразделяне да е влязъл в сила 14
– дни след обнародването му в ДВ от 29.03.1993 г. или дори в по – късен момент,
това означава единствено, че конститутивното действие на възстановителното
решение е възникнало в по – късен момент. „Възстановяването на правото на
собственост върху земеделски земи по реда на ЗСПЗЗ се извършва с акт /актове/
на специализирания административен орган по поземлената собственост -
поземлената комисия, сега общинската служба по земеделие. Правото на
собственост се възстановява в полза на правоимащите, доколкото те са го заявили
– чл. 13 ал. 1 от ППЗСПЗЗ, след изпълнение на определена процедура от
оправомощения орган. Поради това то не се възстановява по силата на закона. До
произнасянето на поземлената комисия никое лице не може да се легитимира като
собственик на определен имот, тъй като отнапред не може да се каже дали правото
ще бъде възстановено; по кой от двата уредени в закона начини: в стари,
съществуващи или възстановими, реални граници или в нови, определени с план за
земеразделяне, реални граници; при кои съседи; в какви граници и площ - т. е.
точното му местоположение върху земната повърхност. Собствеността се
възстановява от момента, в който земята е индивидуализирана с решение по чл. 18
ж ал. 1 от ППЗСПЗЗ или по чл. 27 ал. 1 от ППЗСПЗЗ.“ – в този смисъл решение №
463 от 21.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 13/2011 г., I г. о.
Следователно към момента на
образуване на съдебното производство е бил налице влязъл в сила
земеразделителен план на землището на с. ***о, общ. Тервел, поради което
възстановителното решение на органа на поземлената собственост е породило
присъщото му конститутивно действие да възстанови правото на собственост върху
процесните имоти в полза на С.С.Д.. Дали в последствие той се е снабдил с
нотариален акт за собственост по ЗСПЗЗ или не, както и дали този нотариален акт
е валиден, е въпрос без значение за изхода на делото, тъй като правото на
собственост върху земеделските имоти е възникнало поради правопораждащото
действие на реституционното решение, а не поради констативния нотариален акт,
който има единствено декларативно действие. По силата на наследственото
правоприемство след смъртта на С. *** Д. притежаваното от него право на собственост
е било транслирано в патримониума на неговите наследници – преживяла съпруга и
седем деца. Тъй като съпругата ***Д. е наследявала наравно с децата на
наследодателя, то нейният дял е равен на частта на всяко дете, следователно
всеки от тях е придобил по 1/ 8 ид. част от наследството на С. *** Д.. По
силата на н. а. № ** г. на нотариус № * с район на действие ТРС, ***Д. е
прехвърлила безвъзмедно на своя син А.С.Д. собствената си 1/ 8 ид. част от
недвижим имот – нива с площ от 24. 995 дка, имот № **, както и от недвижим имот
– нива с площ от 25.010 дка, имот № ***, и двата по плана за земеразделяне
землището на с. П.Г.като по този начин ответникът Д. е придобил 2/ 8 ид. части
от правото на собственост върху процесните имоти. Той се е разпоредил с целия
имот - нива с площ от 24. 995 дка, имот № ***по плана на с. П.Г.в полза на А.Н.И.
и М.Ю.И., а те от своя страна са го дарили на Н.А.Н., но вещно – транслативно
действие двете сделки са породили единствено до притежаваните от А.С.Д. 2/ 8
ид. части. Поради това при допускането на делбата на двата земеделски имота
всеки от ищците Ф.С.С., *** С.Д., Д.С.Д., Н.С.З., Р.С.И. и Р.С.М. се
легитимират като собственици на по 1/ 8 ид.част всеки от тях. Ответниците Алие С.Д.,
съответно неговия правоприемник Н.А.Н. се легитимират като притежатели на 2/ 8
ид. части, ответникът Д. – върху нива с площ от 25.010 дка, имот № ***, а
ответникът Н. – върху нива с площ от 24. 995 дка, имот № ***в землището на с. ***о.
По отношение на участието на Н.А.Н. в делбата, ищците в действителност са
заявили възражение по чл. 76 от ЗН, което Районният съд не е споделил, но
поради липса на жалба от тяхна страна този въпрос не следва да бъде разглеждан
за първи път от въззивната инстанция.
Видно от диспозитива на обжалвания
съдебен акт, освен допускането на делбата в съответствие с изложените по – горе
съображения, поради което в тази му част въззивното решение е валидно,
допустимо и правилно и следва да бъде потвърдено, Районният съд се е произнесъл
с диспозитива на съдебния акт, че признава на основание чл. 194 ал. 2 от КТ
нищожността на представения от ищците н. а. № ** г. на РС гр. Тервел. Такъв иск
не е стоял пред Районния съд на разглеждане. Ответниците А.Н.И., М.Ю.И. и Н.А.Н.
в отговора на исковата си молба са се позовали на такова възражение, но не се
съдържа петитум съдът да се произнесе по възражението и да формира сила на
присъдено нещо. Произнасянето на първоинстанционния съд е свръхпетитум, поради
което в тази му част първоинстанционното решение следва да бъде обезсилено. Ако
се приеме, че съдът се е произнесъл по реда на чл. 194 ал. 2 от ГПК, т. е.
приел е за доказано оспорването на представеното писмено доказателство, то той
не дължи произнасяне с резолютивната част на съдебния акт, а единствено в
мотивната му част, тъй като няма предмет, около който да се формира сила на
пресъдено нещо, поради което и на основание решението по това произнасяне
подлежи на обезсилване.
С решението си Районният съд е
признал, че е доказано оспорването на
истинността на представеното писмено доказателство: пълна история на имот
№ *** към 19.10.2015 година - за имот
полска култура - нива с площ от 24,995 дка.
в частто му относно записването
по т. 2 от същото - касаещо отразеното в частта му „констативен нотариален акт,
издаден въз основа на решение по ЗСПЗЗ,ЗВСЗГФ, № 360 от 28.02.1993 година издаден от Районен
съд гр. Тервел за 24,995
дка..." поради което и изключва от
доказателствата отразеното
по писменото доказателства по т. 2 от същото. С решението си
първоинстанционният съд е съобщил на страните по делото, че в ОбСЗ гр. Тервел не се съхранява оригинал на Протоколно решение № 2 от 24.06.1992 година и при формиране на своята воля, съдът ще ползва и кредитира представеното писмено
доказателство - препис от магнитен носител на цитираното протоколно решение- съобразно депозирания от
ОС " Земеделие" гр. Тервел - препис
, депозиран с писмо изх. № АР-22-1162/ 23.10.2015 година , вх. № при ТРС № 2208 от 27.10.2015 година
,както и ще кредитира по делото заявената справка за първи собственик - по т.
1 съответно от пълна история на имот №*** към 19.10.2015
година - за имот нива с площ от 25,010 дка./ неоспорено от ответниците
и заявената справка за първи собственик
по т. 1 от представенаната по делото пълна история на имот № *** към
същата дата - за имот с площ от 24,995
дка.
Това произнасяне, според Окръжния
съд, е недопустимо, тъй като преценката на доказателствения материал следва да
бъде извършена в обстоятелствената част на съдебния акт, а не в диспозитива на
решението, което в тази му част следва да бъде обезсилено.
С първоинстанционното решение като
последица от допускането на делбата и на основание чл. 537 ал. 2 от ГПК
Районният съд е отменил констативните нотариални актове, с които ответникът А.С.Д. се е снабдил, в която
му част решението, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде
потвърдено.
В първата фаза на делбата разноски
на страните не се дължат. Същите се калкулират и присъждат с решението по
извършването на делбата, поради което исканията за присъждане на разноски не
следва да бъдат разглеждани от въззивния съд.
При така изложените съображения съдът
намира, че жалбите, инициирали настоящото производство са неоснователни и
следва да бъдат оставени без уважение.
Водим от горното и на основание
чл. 271 и сл. от ГПК, ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решение № 96 т.І стр.919
от 08.08.2016г., постановено по гр. д. № 288/ 2014г. на Тервелския РС, в
частите му, с които е било признато на основание чл.194 ал. 2 от ГПК, че
представеният от ищците нотариален акт №
** на ТРС е нищожен, поради което и го изключва от доказателствата по делото; с
които е признато за доказано оспорването на истинността на представеното писмено доказателство: пълна
история на имот № *** към 19.10.2015 г. за имот полска култура - нива с площ от
24,995 дка., в частта му относно записването по т. 2 от същото - касаещо
отразеното -“констативен нотариален акт, издаден въз основа
на решение по ЗСПЗЗ,ЗВСЗГФ, № 360
от 28.02.1993 г., издаден от Районен съд гр. Тервел за 24,995 дка...“ поради което го изключва от доказателствата и
в частите му, с които е съобщено на
страните по настоящото дело, че при ОС „Земеделие“ гр. Тервел не се съхранява оригинал на протоколно решение № 2 от 24.06.1992 година и при формиране на своята воля, съдът ще ползва и кредитира представеното писмено
доказателство - препис от магнитен носител на цитираното протоколно решение -
съобразно депозирания от ОбСЗ гр. Тервел препис, депозиран с писмо изх. №
АР-22-1162/ 23.10.2015 г., вх. № при ТРС № 2208 от 27.10.2015 г. и е обявено на
страните, че съдът ще кредитира по делото заявената справка за първи собственик
- по т. 1 съответно от пълна история на имот № *** към 19.10.2015 г.
за имот - нива с площ от 25,010 дка./ неоспорено от ответниците
и заявената справка за първи собственик
по т. 1 от представената по делото пълна история на имот № *** към
същата дата - за имот с площ от 24,995
дка.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 96 т.І
стр.919 от 08.08.2016г., постановено по гр. д. № 288/ 2014г. на Тервелския РС в
останалите му части.
Решението подлежи на касационно
обжалване при условията на чл. 280 ал. 1 от ГПК в едномесечен срок от
връчването му на страните пред ВКС на РБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.