Р Е Ш Е Н И Е

№ 268 ,2.11.2017 година, град Добрич

В ИМЕТО НА НАРОДА

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,гражданско отделение

На девети октомври две хиляди и седемнадесета година

В публичното заседание в следния състав :

Председател : ДЕСИСЛАВА НИКОЛОВА

Членове : ЖЕЧКА МАРГЕНОВА

ЕЛИЦА СТОЯНОВА

при секретаря Павлина Пенева

като разгледа докладваното от съдията Десислава Николова въззивно гражданско дело № 244 по описа за 2017 година намира следното:

Производството е образувано по реда на член 258 и сл. от ГПК, по въззивна жалба с вх.№ 1161/15.05.2017 г. ( по регистратурата на ТРС ) на Д.П.Д. *** срещу Решение № 33 от 11.04.2017 г. на ТРС, постановено по гр. д.№ 295/2016 г. , отхвърлящо заявени от него срещу О. Т.искове по член 59 от ЗЗД за 720 лева, обезщетение за неоснователно обогатяване от лишаването му от ползването на две дворни места в село В. за три стопански години и за сторените от него по предходен спор разноски в общ размер от 349 лева.

Във въззивната жалба има оспорване на извода на съда , че ищецът не е лишен от ползването на имотите при положение, че те са били обработвани от трето лице, което е получило ползването им от ответника след обявен и спечелен търг. Иска се отмяна решението и постановяване на друго за уважаване на претенциите и присъждане на разноските .

В отговор на О. Т.жалбата се оспорва, защото решението е правилно като съобразено с доказателствата. Настоява се за потвърждаването му.

При проверката на обжалваното решение с оглед оплакванията в жалбата , доводите в отговора и съобразно член 269 от ГПК въззивният съд намира, че то е валидно, отчасти недопустимо и в допустимата част – правилно.

Един от разгледаните искове е за сумата от 349 лева ( сбор от сторените от ищеца по гр.д.№ 70/2015 г. по описа на ТРС разноски за държавна такса от 25 лева и адвокатско възнаграждение от 120 лева, разходи - пътни и дневни - от 40 лева и за държавна такса от 19,50 лева за препис от въззивното решението по спора ) . Верният сбор на сумите се равнява на 204,50 лева . Грешката в сбора не е забелязана от районния съд , но независимо от това искът за вземането неправилно е приет за разглеждане. Това е така, защото искът има за предмет отговорност за разноски по друго производство. В това друго производство , развило се пред първоинстанционен ( по гр.д.№ 70/2015 г. на ТРС ) и пред въззивен ( по в.гр.д.№ 137/2016 г. на ДОС ) съд , искът на О. град Т.срещу въззивника Д. за право на собственост върху същите поземлени имоти е отхвърлен с окончателно решение на въззивната инстанция. Отговорността за разноски на ищеца ( О. Т.) по неоснователния иск е могла да бъде реализирана само във висящия исков процес в съгласие с член 81 от ГПК - с въззивното решение за отхвърляне на иска, съдържащо произнасяне по член 236,ал.1, т.6 от ГПК или с определение по член 248 от ГПК за допълването му ,ако има пропуск да се присъдят разноските от първоинстанционното производство. Вън от него отговорността за разноски не може се реализира и самостоятелен иск за тях е недопустим. Това налага обезсилване на недопустимото решение за отхвърляне на иска за разноски и прекратяване на производството на основание член 270,ал.3,изр.1 от ГПК.

Другият разгледан иск е за парично вземане от 720 лева от неоснователно обогатяване на О. град Т.при твърдения, че в три стопански години 2013 – 2014, 2014 – 2015 и 2015 – 2016 тя лишила въззивника от ползването на собствените му поземлени имоти, заснети по КВС на село В., О. Т.с № ****** и № ****** по КВС и с площи от 2,786 дка и 2,807 дка . Ответната О. не е оспорила фактите от придобивното основание на въззивника ( с оглед отреченото със сила на присъдено нещо по спора по гр.д.№ 79/2015 г. по описа на ТРС преминаване на имотите в общинска собственост по член 19,ал.1 от ЗСПЗЗ поради това, че правото си собственост върху тях наследодателят на Д. не е загубил юридически или фактически при хипотезите на член 10 от ЗСПЗЗ в периода на масовизацията ). Ответната О. е оспорила само фактите за своето обогатяване и за обедняването на ищеца ( неправилно квалифицира-но в отговора като пропускане на ползи, което съставлява обстоятелство с правно значение за друга отговорност - от неизпълнение на договорно задължение според правилата на член 79 и член 82 от ЗЗД ) . Носещият тежестта да установи тези факти и връзката им с факта за ползването на същите имоти от ответника или от трето лице ( негов наемател ), въззивник не е посочил и представил доказателства в първоинстанционното производство . Първоинстанционният съд е приел, че О.та не е ползвала в исковия период ( посочените по – горе три стопански години ) притежаваните от въззивника две дворни места , защото ищецът не ангажирал доказателства за противното и защото по предходния спор ( гр.д.№ 70/2015 г. на ТРС ) били събрани свидетелства от три лица ,че имотите били обработвани от далечно време само от неговия дядо, неговия баща и от самия въззивник и от никой друг. Оплакването на въззивника за необоснованост на този фактически извод е неоснователно . Констатацията ,че О.та не е лишила ищеца от ползването на имотите ( дворните места ), е вярна, защо-то ищецът не е доказал обратния факт. А иначе събраните по другото дело доказателства не могат да се използват с оглед принципа за непосредственост по член 11 от ГПК и изричното изключение от него по член 232, изр.2 от ГПК. При това положение правният извод, че в полза на въззивника не е възникнало вземане по член 59 ,ал.1 от ЗЗД в размер на пазарния наем за съответните три стопански години е правилен и решението за отхвърляне на иска за него с цена от 720 лева следва да се потвърди. Разноски за въззивното производство въззиваемата О. не е сторила и затова такива не й се присъждат.

Воден от горните съображения,ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 33 от 11.04.2017 г. на Тервелския районен съд, постановено по гр. д.№ 295/2016 г. в частта , с която е отхвърлен осъдителният иск на Д.П.Д., ЕГН: ********** *** Т.за парично вземане в размер от 720 ( седемстотин и двадесет ) лева, обезщетение за лишаването му в стопанските : 2013 – 2014, 2014 – 2015 и 2015 – 2016 години от ползването на собствените му два поземлени имота , заснети по КВС на село В., О. Т.с № ****** и № ****** по КВС и с площи от 2,786 дка и 2,807 дка.

ОБЕЗСИЛВА решението в частта, с която е отхвърлен осъдителният иск на Д.П.Д., ЕГН: ********** *** Т.за вземане в общ размер от 349 ( триста четиридесет и девет ) лева, сторени в качеството му на ответник по гр.д.№ 70/2015 г. по описа на ТРС разноски по производството и ПРЕКРАТЯВА производството по този иск.

РЕШЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО на основание член 280,ал.3,т.1 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.

2.