РЕШЕНИЕ
№273
гр.Добрич,06.11.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА
КОЛЕГИЯ в публичното заседание на девети октомври през 2017г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛИНА
ЖЕЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЖЕЧКА МАРГЕНОВА
ЕЛИЦА СТОЯНОВА
при секретаря ПАВЛИНА ПЕНЕВА в присъствието на
прокурора………………………, като разгледа докладваното от съдия Ж.МАРГЕНОВА в.гр.дело №293
по описа за 2017г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по въззивна жалба
вх.№8698/25.05.2017Г., подадена от „***” АД, ЕИК***, град Варна, „***”, бул. „***”
№ 258, срещу решение №396/02.05.2017г. по гр.Д.№2800/2016г.на ДРС, с което са
отхвърлени искове,
предявени срещу Ж.Д.Г.
с ЕГН ********** ***22 от ГПК във вр. с чл. 415 от с.з., за
признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи в
полза на ищеца сумите, за които е издадена заповед № 1014/20.07.2016 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК на Добричкия районен съд по
ч. гр. дело № 2055/2016 г., а именно: 1) 14 694,37 лева, представляваща незаплатена ел. енергия по фактура, издадена
на 18.04.2016 г., за обект с абонатен № ***, находящ се в гр. Каварна, обл.
Добрич, 209, ***,
клиентски № ***, ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение/датата на
пощенското клеймо – 18.07.2016 г., до окончателното изплащане на задължението;
2) 93,97 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата, начислена
от падежа на задължението до 20.05.2016 г.
Решението
намира за неправилно и необосновано. Доводите се свеждат до твърдение за
наличие на валидно облигационно правоотношение между страните, възникнало от
договор при общи условия за продажба на ел.енергия, приети на основание ЗЕ и
одобрени от ДКЕВР, неизпълнение от страна от страна на въззиваемата на
задължението и по чл.17 от ОУ да съобщава на доставчика в писмена форма за
промени в данните по чл.12, ал.1 от същите ОУ , както и за промени свързани със
собствеността на обекта, в който се доставя ел.енергия. Към момента на
възлагане на имота от 07.11.2011г. въззиваемата
била клиент на дружеството. Договорът не се прекратявал автоматично с
прехвърляне на собствеността. Задължена за цената на доставената ел.енергия
била въззиваемата, която имала възможност за правна защита срещу лицето, на
което е възложен имота по правилата на неоснователното обогатяване. Иска отмяна
на решението и уважаване на установителния иск с присъждане на разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК в писмен отговор въззиваемата е изразила
становище за неоснователност на жалбата и правилност на съдебното решение.
Изразява съгласие с извода на районния съд , че няма качеството на собственик
или ползвател на недвижимия имот тъй като с влязло в сила на 16.08.2011г.
съдебно решение имота бил отнет в полза на държавата, а от 07.11.2011г. с
постановление на ЧСИ Н.Желев 1/2ид.част от него била възложена на „финанс
Експрес – 8”ООД . От тогава нямала достъп до имота и не е ползвала ел.енергия.
Не дължала уведомление на доставчика, тъй като нормата от ОУ визирала
прехвърлителна сделка, което не било равносилно на принудително отнемане. Щом
като по тези съображения нямала качеството страна по облигационните отношения,
нямала задължение и да плаща цената на ел.енергията. Иска потвърждаване на
решението.
При данни, че постановеното неизгодно за
въззивника решение му е съобщено на 11.05.2011г., въззивната жалба, изпратена
по пощата на 23.05.2017г. се явява подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от
процесуално легитимирано лице с правен интерес от обжалване на неизгодното за
него първоинстанционно решение, поради което е допустима и подлежи на
разглеждане по същество.
По повод жалбата Добричкият окръжен съд
разгледа съдържащите се в нея оплаквания, становището на противната страна и с
оглед на тях и събраните по делото доказателства, в рамките на правомощията си
по чл.269 от ГПК провери обжалваното решение и основателността на исковете,
като приема за установено следното:
Гр.д.№213/2016г. на ДРС е образувано по
искова молба вх.№16687/11.10.2017г., подадена от „***” АД, ЕИК***, град Варна,
„***”, бул. „***” № 258, с която срещу Ж.Д.Г. с ЕГН **********
***, е предявен установителен иск на
основание чл.415 ал.1 от ГПК във връзка с чл.124 ал.1 от ГПК, за установяване
съществуването на парично вземане на ищеца в размер на сумата от 14 694,37 лева, представляваща незаплатена ел. енергия по фактура, издадена
на 18.04.2016 г., за обект с абонатен № ***, находящ се в гр. Каварна, обл.
Добрич, 209, ***, клиентски
№ ***, ведно със законната лихва върху главницата от датата
на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение/датата на
пощенското клеймо – 18.07.2016 г., до окончателното изплащане на задължението,
и сумата от 232.98лева, представляваща мораторна лихва върху главницата, начислена
от падежа на задължението до 12.07.2016 г., за което е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК № 1014/20.07.2016 г. по ч. гр.
дело № 2055/2016г. Добричкия районен съд.
Изложените в исковата молба фактически
твърдения са за наличие на облигационно
правоотношение между страните за доставяне и ползване на електроенергия,
възникнало от договор за продажба при общи условия, неизпълнение от страна на
ответника на задължението му за плащане цената на доставена ел.енергия по
фактура №0244052839 от 18.04.2016г.; инициирано от ищеца заповедно производство
по ч. гр. дело № 2055/2016г. Добричкия районен съд, приключило с издаване на заповед за изпълнение№
1014/20.07.2016 г. , подадено възражение от ответника в срока по чл.414 от ГПК.
Заявено е искане за установява на вземането/главно и акцесорно/в посочения размер.
В писмения отговор по исковата молба,
подаден в срока по чл. 131 ,ал1 от ГПК, ответницата противопоставя възражение
за недължимост по причина, че не е собственик на енергоснабдения обект, нито е
ползвала ел.енергия, тъй като с влязло в сила на 16.08.2011г. решение
№528/13.10.2009г. по гр.д.№103/2008г.на ДОС имота е отнет от нея и съпруга и в
полза на Държавата, 1/2ид.част от него била възложена на „Финанс Експрес 8”ООД
с Постановление от 07.11.2011г. на ЧСИ Н.Желев, вписано на 30.11.2011г. в СлВп.
От тогава нямала достъп до имота, не е живяла в него и не е ползвала
ел.енергия. Не дължала уведомление за принудителното отнемане на имота, тъй
като нормата на чл.16 от ОУ не съдържала задължение за уведомяване при
принудително отнемане, а при прехвърлителна сделка. Фактурата не носела нейн
подпис, не била присъствала на засичането на техническото средство.
Правната
квалификация на претенциите като такава по чл.415 от ГПК във връзка с чл.124
ал.1 от ГПК изхожда от изложените от ищеца фактическите обстоятелства,
обуславящи интереса от установителен иск и заявения с уточняващата молба установителен
петитум.
Данните по делото сочат, че въз основа
на подадено от ищеца на 19.07.2016г. заявление по чл.410 от ГПК е образувано ч.гр.д.№2055/2016г.
на ДРС, по което в полза на заявителя и против е издадена заповед по чл. 410 от
ГПК № 1014/20.07.2016 г. за сумата от 14 694,37 лева, представляваща незаплатена ел. енергия по фактура№0244052839, издадена на 18.04.2016 г., за обект с абонатен № ***,
находящ се в гр.
Каварна, обл. Добрич, 209, ***, клиентски № ***, ведно
със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение 18.07.2016 г., до окончателното изплащане на задължението; и сумата 93,97 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата, начислена
от падежа на задължението до 20.05.2016 г.
Против заповедта е подадено и прието
възражение от длъжника Ж.Д.Г.. Искът е предявен в
срока по чл.415 от ГПК. С исковата молба по чл. 415, ал. 1 ГПК, кредиторът
предявява иск за установяване съществуването на вземането си, като продължение
на защитата си по повод направени възражения
на длъжника в заповедното производство. Правният интерес за установяване на
вземане по издадена заповед за изпълнение е абсолютна процесуална предпоставка,
за която съдът следи служебно. В случая главното
вземане, което е предмет на предявения установителен иск, е вземането, което е предмет
и на издадената заповед за изпълнение. Не така стои въпроса по отношение на
акцесорното вземане. Предмет на издадената заповед за изпълнение е акцесорното
вземане за обезщетение за забава, индивидуализирано по период и размер- изтекла
лихва върху главницата за периода от датата на падежа , т.е.17.05.2016г., тъй
като падежът на задължението е посочения във фактурата краен срок на
плащане/чл.15 вр.чл.26 от ОУ/, до 20.05.2016г.,
в размер на 93.97лева. Липсва правен интерес за установяване на вземане
за обезщетение за забава за периода след 20.05.2016г. до 12.07.2016г. и за
горницата от 93.97лв. до 232.84лева, респ.в тази част искът е недопустим.
Районният съд не се е произнесъл в така заявения обем, решението не е допълнено
/не е заявено и искане в този смисъл/ и в предмета на въззивното производство е
само вземането в размер на 93.97лева изтекли лихви за забава за периода
17.05.2016г. -20.05.2016г., за което е издадена заповед за изпълнение,
Касае се за спор, възникнал от облигационно правоотношение по доставката и
ползването на електроенергия между доставчик и потребител на ел.енергия по
договор за продажба при публично оповестени общи условия при липса на спор
ответницата да е била собственик на енергоснабден имот и потребител на ел.енергия
по смисъла на пар. 1, т. 42 от ДР на ЗЕ с
клиентски № ***, абонатен № *** до 16.08.2011г., респ. между нея и доставчика да е
възникнало облигационно правоотношение за доставка и ползване на
електроенергия. Не е спорно, установява се и от представените писмени
доказателства, че на посочената дата е влязло в сила решение №528/13.10.2009г.
по гр.д.№103/2008г.на ДОС за отнемане по реда на ЗОПДИПД/отм./ на имота от нея
и съпруга и в полза на Държавата, както и, че 1/2ид.част от него е възложена на
„Финанс Експрес 8”ООД с Постановление от 07.11.2011г. на ЧСИ Н.Желев, вписано
на 30.11.2011г. в СлВп. С оглед твърденията на ищеца и противопоставените от ответника
възражения, няма спор между страните, че в
имота в гр.Каварна е доставяна ел.енергия за процесния период. Не се спори и
относно правилното отчитане на доставената електроенергия от СТИ. За
потреблението ищецът е издал фактура №0244052839
с отчетен период 26.02.2016г.-26.03.2016г., със срок за плащане 16.05.2016г. Доставената ел. енергия за отчетния период от 26.02.2016 г. до 26.03.2016 г. е на претендирата от ищеца стойност 14
694,37 лева с ДДС съгласно заключението на вещото лице Д.Дойчева по изслушаната
от районния съд съдебно-икономическа експертиза. Вещото лице е констатирало и, че ответницата фигурира
в информационните масиви на ищеца с клиентски № *** за обект, находящ се в гр.
Каварна 209, ***. Предявеното за установяване акцесорно вземане за лихви,
изчислено от вещото лице от датата, следваща датата на падежа 17.05.2016 г., до
12.07.2016 г. е в размер на сумата е 228,76 лв., като на вещото лице не е била
поставена задача да изчисли размера на задължението за лихви за предявения в
заповедното производство период от датата на падежа до 20.05.2016г.
Спорът се свежда до въпроса дали ответницата като бивш собственик на
енергоснабдения обект е страна в облигационното правоотношение за доставка и
ползване на електроенергия и след 16.08.2011г. , респ. към отчетния период 26.02.2016г.-26.03.2016г.
Отговорът на този въпрос е положителен.
Въпреки принудителното и безвъзмездно отчуждаване на имота в полза на държавата
по реда на ЗОПДИППД/отм./, ответницата продължава да е страна в облигационното
правоотношение за доставка и ползване на електроенергия за времето след 16.08.2011г
и към отчетния период. Това следва от текста на чл.17 т.3 във вр. с чл.13 т.1
от ОУДПЕЕ на „Е.ОН БЪЛГАРИЯ ПРОДАЖБИ” АД, одобрени с решение
№ОУ-061/07.11.2007г. на ДКЕВР/сега КЕВР/, действащи понастоящем предвид
отмяната с решение №788/20.01.2017г.на ВАС на одобрените с решение
№ОУ-06/21.07.2014г. на ДКЕВР, установяващ, че промяната в притежателя на
правото на собственост няма пряко действие спрямо облигационното правоотношение
по повод доставката и ползването на електроенергия, като новият собственик не
встъпва автоматично и не замества предходния като потребител и страна в това
правоотношение. Последният е този, който има задължението по чл.17 т.3 от
общите условия да уведоми ответното дружество за промяната в собствеността, което
е основание за прекратяване на договора с него и сключването на такъв с новия
собственик като потребител съобразно чл.13 т.1 от общите условия. Ответницата
не е изпълнила задължението си да уведоми ищеца за настъпилите промени,
свързани със собствеността относно електроснабдения обект, не е прекратила
договорното си правоотношение. Като страна по облигационно правоотношение по
доставката и ползването на електроенергия в посочения имот в гр.Каварна и за
времето след 16.08.2011г., респ. и за периода 26.02.2016г.-26.03.2016г. , за който съобразно
установеното от вещото лице е начислена спорната сума от 14 694,37 лв. по
фактура № 0244052839 от 18.04.2016 г. , дължи заплащане на начислената и
фактурирана ел.енергия. Обстоятелствата във връзка с реалното ползване на имота
от трето лице при липса на уведомяване на доставчика не я освобождава от
договорно поетото задължение. Не се твърди, не се
сочат и доказателства ответницата да е изпълнила задължението си за плащане
стойността на ел.енергията за процесния период. Поради това, че не
е заплатила в срок доставеното количество ел.енергия, дължи и обезщетение за
забава, определено по размер на законната лихва за периода на забава 17.05.2016г.-20.05.2016г., което изчислено с
електронен калкулатор възлиза на сумата от 16.36лева, до който размер искът е
основателен и доказан, респ. неоснователен за горницата над 16.36лева до
93.97лева, за която част следва да се отхвърли. По отношение на тази част
решението следва да се потвърди.
Обжалваният акт следва да бъде отменен в
останалата част и спора решен съобразно установеното по-горе.
С оглед изхода от спора въззиваемата
страна има право и на сторените съдебно-деловодни разноски в заповедното и
исковото производство. В заповедното производство заявителя, настоящ въззивник
е заплатил държавна такса в размер на 295.77лева/при интерес 14788.34лева/.Съгласно текста
на чл.
78, ал. 8 ГПК в редакцията му към датата
на издаване на заповедта за изпълнение, в полза на юридическите лица
се присъжда и адвокатско възнаграждение,
ако те са били защитавани от юрисконсулт, чийто размер е определен от заповедния съд на сумата от
669.71лева. Сторените от ищеца разходи
във връзка със заповедното производство в общ размер от общи 995.45лева/295.77лева и669.71лева/ следва да бъдат редуцирани съразмерно с
уважената част от исковете/общо за сумата от 14710.37лева /сбор от главницата
от 14 694.37лева и 16.36лева лихви за периода 17.05.2016г.-20.05.2916г./ и
съразмерно на нея на ищеца се следват разноски в заповедното производство в
размер на 990.50лев. В първоинстанционното производство разноските на ищеца
възлизат на общо 492.01лева/150 лева юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 ЗПП и чл. 26 НЗПП, 342.01лева
държавни такси, 100лева за вещо лице/ , от които съразмерно на уважената част
му се следва сумата от 489.56лева. Във въззованото производство разноските на
ищеца възлизат на общо 468.89лева/150 лева юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 ЗПП и чл. 26 НЗПП,
318.89лева държавни такси/ от които съразмерно на уважената част му се следва
сумата от 466.55лева.
Ответникът има право на разноски
съразмерно на отхвърлената част от исковете, но не е представил доказателства
за реалното извършване на разходи по съдебните производство и не му се следват
такива.
По
тия съображения и на основание чл.271,
ал.1 от ГПК,съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №396/02.05.2017г. по
гр.Д.№2800/2016г. на Добричкия районен съд, в ЧАСТТА, в която е отхвърлен иска на „***”
АД, ЕИК***, град Варна, „***”, бул. „***” № 258, срещу Ж.Д.Г.
с ЕГН ********** ***22 от ГПК във вр. с чл. 415 от ГПК, за
признаване за установено вземането на ищеца за сумата над 16.36лева до
93.97лева мораторна
лихва върху главницата от 14 694,37 лева, начислена от падежа на задължението 17.05.2016г.до
20.05.2016 г, за която е издадена
заповед №1014/20.07.2016 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК по ч. гр. дело № 2055/2016 г. на Добричкия районен съд.
ОТМЕНЯ
решение №396/02.05.2017г. по
гр.Д.№2800/2016г. на Добричкия районен съд в
останалата му част, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО,
че Ж.Д.Г. с ЕГН ********** ***, дължи на „***”
АД, ЕИК***, град Варна, „***”, бул. „***” № 258, сумата от 14 694,37 лева, представляваща
незаплатена ел. енергия по фактура, издадена на 18.04.2016 г., за обект с
абонатен № ***, находящ се в гр. Каварна, обл. Добрич, 209, ***, клиентски № ***, ведно
със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение - 19.07.2016 г., до окончателното изплащане на задължението; сумата
от 16.36лева, представляваща мораторна лихва върху главницата, начислена
от падежа на задължението 17.05.2016г.до 20.05.2016 г.
ОСЪЖДА Ж.Д.Г. с ЕГН ********** *** заплати на „***” АД, ЕИК***, град Варна, „***”, бул. „***” № 258,
сумата от 990.50лев. съдебно деловодни разноски за заповедното
производство, сумата от 489.56лева съдебно-деловодни разноски за
първоинстанционното производство, сумата от 466.55лева съдебно-деловодни
разноски за въззивното производство.
Решението подлежи на касационно
обжалване при условията на чл.280, ал.1 от ГПК пред ВКС в едномесечен срок от връчването
му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.