Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е                        

 

                                                        309

  

                                    гр.Д.     29.11.2017 год.      

 

                          В      И М Е Т О     Н А      Н А Р О Д А

 

Д.кият окръжен съд                                  гражданско отделение

На тридесети октомври                                     2017 год.

В публичното заседание в следния състав:

 

                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДЕСИСЛАВА НИКОЛОВА

                                ЧЛЕНОВЕ:ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

                                                    ЕЛИЦА СТОЯНОВА

 

Секретар:БИЛСЕР МЕХМЕДОВА-ЮСУФ

Прокурор:………………………

като разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

въззивно гражданско дело №301 по описа за 2017 год.,

за да се произнесе,съобрази следното:

 

Производството е по реда на глава ХХ,чл.258 и сл. от ГПК.Подадена е въззивна жалба от „***” АД-гр.В. срещу решение №474/23.05.2017 г. по гр.д.№4173/2016 г. на Д.кия районен съд,с което е признато за установено по отношение на въззивника,че Н.В.Н. с ЕГН ********** *** в качеството на потребител с клиентски №*** и абонатен №***за обект,находящ се в гр.Д.,ул. „Г.К.” №**,ап. *,не дължи сумата от 2 420,57 лв,начислена по реда на чл.50 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/ като корекция на сметката за електрическа енергия за посочения по-горе обект на потребление за периода от 17.09.2015 г. до 16.09.2016 г.,за която сума е издадена фактура №***/06.12.2016 г.,като въззивникът е осъден да заплати на Н. сумата от 602 лв сторени по делото разноски.В жалбата се съдържат оплаквания за необоснованост и нарушения на материалния закон при постановяване решението на първоинстанционния съд.Сочи се,че правото на корекция е обосновано с установения факт на външна намеса в тарифната схема на електромера,неотмененото правило на чл.50 от ПИКЕЕ,в сила от 16.11.2013 г. и към датата на проверката -16.09.2016 г.,и с позоваване на постановено по реда на чл.2** от ГПК решение №21 от 01.03.2017 г. на ВКС по гр.д.№50417/2016 г. на І г.о. за приложението на чл.50 от ПИКЕЕ.Развит е довод,че нормите на чл.48-50 от ПИКЕЕ въвеждат фикция,че коригираното количество ел. енергия е реално потребено,и следователно обратно на приетото в обжалваното решение в полза на дружеството е възникнало правото да коригира количеството ел. енергия,натрупано по третия тарифен регистър,и уважаването на иска е неправилно.Настоява се за отмяна на решението,отхвърляне на иска и присъждане на разноските по делото.

В писмен отговор на жалбата въззиваемият Н.В.Н. изразява становище за неоснователност на последната и настоява за потвърждаване на атакуваното решение,както и за присъждане на сторените от него разноски във въззивната инстанция.Горната позиция се поддържа и в хода на въззивното производство.

Като постави на разглеждане депозираната въззивна жалба,Д.кият окръжен съд установи следното:

Жалбата е депозирана в рамките на преклузивния срок по чл.259 ал.1 от ГПК /въззивникът е получил препис от първоинстанционното решение на 01.06.2017 г.,а жалбата е подадена на 09.06.2017 г. при изтекъл за страната срок за въззивно обжалване на 15.06.2017 г./.Жалбата е процесуално допустима предвид горното и подаването й от активно легитимирано лице-страна в производството по делото-с правен интерес от атакуване на неизгодното за него първоинстанционно решение.Разгледана по същество,същата е неоснователна.

Първоинстанционното решение е валидно като постановено от законен състав на районния съд в рамките на правомощията му,мотивирано и разбираемо.Същото е допустимо като постановено по предявения допустим иск.

Предявен е отрицателен установителен иск на основание чл.124 ал.1 от ГПК от Н.В.Н. *** срещу „***” АД-гр.В. за установяване,че ищецът в качеството на потребител с клиентски №*** и абонатен №***за обект,находящ се в гр.Д.,ул. „Г.К.” №**,ап. *,не дължи сумата от 2 420,57 лв,начислена по реда на чл.50 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/ като корекция на сметката за електрическа енергия за посочения по-горе обект на потребление за периода от 17.09.2015 г. до 16.09.2016 г.,за която сума е издадена фактура №***/06.12.2016 г.Искът е изцяло уважен от първоинстанционния съд,чието решение въззивният съд намира за правилно.

Няма спор,че на 16.09.2016 г. от служители на „Е.П.М.” АД-гр.В. е извършена проверка на средството за търговско измерване /СТИ/-електромер с фабричен №***,с който се измерва доставената в имота на ищеца в гр.Д.,ул.„Г.К.” №**,ап.* ел.енергия,за което е съставен и констативен протокол №***/16.09.2016 г.Електромерът е демонтиран за експертиза.Резултатът от експертизата е обективиран в констативен протокол №***/25.11.2016 г. на БИМ,ГД „М.И.У”,РО-гр.Р.Установено е,че отсъстват механични дефекти по кутията,клемите и клемния блок на електромера,като са налице и необходимите обозначения на табелката на СТИ.Електромерът съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерването.Не е отчетена грешка при измерването извън допустимата,т.е. електромерът е технически изправен.При софтуерно четене обаче е констатирана външна намеса в тарифната схема на СТИ,а именно наличие на преминала енергия по тарифа 1.8.3 в размер на 17 058,156 кВТч,която не е визуализирана на дисплея.

В съответствие с чл.51 от ПИКЕЕ,издадени от ДКЕВР /сега КЕВР/,”***” АД коригира сметката на потребителя Н. за посочения обект за период от 17.09.2015 г. до 16.09.2016 г.,т.е. за една година,съгласно справка за корекция при неизмерена,неправилно или неточно измерена ел.енергия и е издадена фактура №***/06.12.2016 г. на стойност 2 420,57 лв със срок за плащане до 27.12.2016 г.Корекцията е извършена на основание чл.50 от ПИКЕЕ след софтуерно прочитане на паметта на СТИ.

Не е спорно,че за периода на корекцията страните са обвързани от валидно облигационно правоотношение,по силата на което електроразпределителното дружество-ответник доставя,а ищецът заплаща доставената за собствения му недвижим имот в гр.Д. електроенергия,отчитането на която се извършва с демонтирания електромер.Касае се за отношения,регулирани от ЗЕ /изм. и доп. ДВ бр.54/2012 г.,в сила от 17.07.2012 г./ и създадените въз основа на правилото на чл.83 ал.1 т.6 от ЗЕ от ДКЕВР Правила за измерване на количеството ел.енергия /ПИКЕЕ/,обн.ДВ,бр.98/12.11.2013 г.,отм. с решение №1500/06.02.2017 г. на ВАС на РБ,ДВ,бр.15/2017 г. с изключение на разпоредбите на чл.48-51 от ПИКЕЕ/.Липсва основание обаче ищецът да дължи коригираната сума от 2 420,57 лв,тъй като не са налице предпоставките за корекция на сметката от доставчика в хипотезата на чл.50 от ПИКЕЕ.Според последната разпоредба в случаите на установяване на несъответствие между данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната база данни за нея,водещо до неправилно изчисляване на използваните от клиента количества ел.енергия,операторът на мрежата коригира количествата ел.енергия като разлика между отчетеното количество и преминалите количества ел.енергия за времето от допускане на грешката до установяването й,но за период не по-дълъг от една година.

От заключението на вещото лице В.Ч. по допуснатата от районния съд съдебно-техническа експертиза се установява,че в случая потребената енергия е измерена,като част от нея се е записвала в невизуализиран за отчет регистър 1.8.3,поради което тази част не е отчитана като потребена.Отчетена е едва при проверката на 16.09.2016 г.Преминалата от захранващия кабел към абоната ел.енергия е измерена от СТИ и е записана в тарифните регистри на паметта,но част от нея не е отчетена за съответните периоди на фактуриране.В случая е налице метрологически изправно СТИ,но по начина,по който е установено,че е параметризирано,не се отчита правилно потребената от ищеца ел.енергия в неизвестен период от време,начиная от неустановена дата на активиране на регистър 1.8.3 до демонтажа на СТИ.Вещото лице е констатирало,че в случая корекция не е извършена по методиката на чл.48 ал.1 от ПИКЕЕ,а допълнително е начислено цялото количество ел.енергия,записано в невизуализирания трети регистър.Изчисленията са верни,като количеството енергия за плащане съответства на посоченото в становището на лист 32 от делото на ДРС.Периодът на корекцията е определен съгласно чл.50 от ПИКЕЕ.При разпита си в съдебно заседание на 24.04.2017 г. пред ДРС експертът е заявил,че не съществуват документи,от които би могло да се установи за какъв период е натрупано количеството ел.енергия по третия тарифен регистър,респ. кога е извършена намесата в тарифирането на електромера.От отговора на вещото лице по задачите,поставени му от въззивната инстанция с допуснатата съдебно-техническа експертиза,се установява,че процесното СТИ не е програмирано от „Е.П.М.” АД,а параметризацията е извършена от производителя,като са зададени два активни тарифни регистъра-1.8.1 /нощна тарифа/ и 1.8.2 /дневна тарифа/,като в протокола за монтажа,извършен на 26.10.2011 г.,са отразени нулеви начални показания по горните два тарифни регистъра.Вещото лице въз основа на предоставените от горното дружество данни не е могло да отговори на въпроса на коя дата е извършена параметризацията на СТИ,при която е активиран трети тарифен регистър 1.8.3,който не се визуализира на дисплея-дали това е сторено преди или след монтажа му.По делото не е ясно кога е станала промяната в софтуера,кой и по каква причина я е извършил,като в този случай не е установено,че количеството ел.енергия от 17 058,156 кВТч,отчетено по третия тарифен регистър,е натрупано именно след монтажа на СТИ в процесния обект на ищеца през процесния период.В този случай ответното дружество „***” АД не е провело пълно и главно доказване на твърдяния от него факт,че третият тарифен регистър е активиран именно през периода 17.09.2015 г.-16.09.2016 г.,за да се приеме,че ищецът Н. В.Н. е консумирал натрупаната по този регистър ел.енергия и дължи заплащането й в посочения размер от 2 420,57 лв.

При така установеното районния съд правилно е приел,че  предприетата от доставчика корекция не е извършена при съблюдаване предпоставките,регламентирани от ДКЕВР с приетите Правила за измерване на количеството електрическа енергия,и е извел извод за основателност на иска.Първоинстанционното решение е правилно и следва да бъде потвърдено,вкл. в частта на присъдените на основание чл.78 ал.1 от ГПК разноски в полза на ищеца Н..

С оглед изхода от спора /уважаване на иска/ право на разноски във въззивната инстанция има ищецът по делото и въззиваем Н.В.Н.,който изрично е претендирал такива и следва да му се присъдят в размер на 250 лв адвокатско възнаграждение,изплатено съгласно договора за правна защита и съдействие на лист 27 от делото на ДОС.Дружеството-въззивник няма право на разноски за настоящата инстанция и такива не следва да му се присъждат.

Водим от гореизложеното,Д.кият окръжен съд

 

                                                  Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №474/23.05.2017 г. по гр.д.№4173/2016 г. на Д.кия районен съд.

ОСЪЖДА „***” АД-гр.В. да заплати на Н.В.Н. с ЕГН ********** *** сторени във въззивната инстанция съдебно-деловодни разноски в размер на 250 лв /двеста и петдесет лева/ адвокатско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по смисъла на чл.280 ал.3 т.1 от ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                         ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

                                                                                           2.