Р Е Ш
Е Н И
Е
№
гр.Добрич
06.11.2017 год.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Добричкият
окръжен съд
гражданско отделение
На
четвърти октомври 2017 год.
В
публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДИАНА ДЯКОВА
ЧЛЕНОВЕ:ДЕСИСЛАВА
НИКОЛОВА
ГАЛИНА ЖЕЧЕВА
Секретар:БИЛСЕР
МЕХМЕДОВА-ЮСУФ
Прокурор:………………………
като
разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА ЖЕЧЕВА
въззивно гражданско дело №328 по описа за 2017 год.,
за
да се произнесе,съобрази следното:
Производството е по реда на глава ХХ,чл.258 и сл. от
ГПК.Подадена е въззивна жалба от В.Т.В. *** срещу решение №38/20.04.2017
г.,вписано под №28,т.І,стр.61-63/20.04.2017 г. в публичния регистър по чл.235
ал.5 от ГПК,по гр.д.№536/2016 г. на Каварненския районен съд в частта,с която е
увеличена дължимата от въззивника в полза на малолетното му детеИ.В.Т. месечна издръжка в частта за горницата от 150
лв до 200 лв.Подадена е и частна жалба от горния въззивник срещу определение
№237/26.05.2017 г. по същото дело на КРС,с което е оставена без уважение
молбата му за изменение на първоинстанционното решение в частта на присъдените
в полза на ищеца по делото разноски.В жалбата срещу решението са изложени
доводи за неговата неправилност като постановено в нарушение на процесуалните
правила и материалния закон,респ. като необосновано.Районният съд в мотивите
към акта не посочил каква част от увеличената сума на издръжката се припада на
всяко едно от обстоятелствата,приети от него за осъществили се след
първоначалното определяне на издръжка.Районният съд приел,че за нуждите на
детето са необходими месечно 350 лв,но не посочил от сбора на кои разходи се
формира тази сума.Не били посочени и обстоятелствата,водещи до необходимост от
увеличение на издръжката.Необосновано била възприета горната сума от 350
лв,докато според въззивника за задоволяване нуждите на детето били необходими
250 лв месечно.Не било съобразено,че според доказателствата бащата не притежава
имущество и не получава доходи,т.е. податните възможности на двамата родители
били равни и в рамките на минималната работна заплата.Не бил съобразен от
районния съд и фактът,че въззивникът заплаща ежемесечно по банкова сметка ***,предназначена
за обучение във висше учебно заведение в бъдеще.Тази сума също следвало да бъде
съобразена при разпределяне участието на родителите в издръжката.Настоява се за
отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната му част и за отхвърляне на
иска за увеличение на издръжката за горницата от 150 лв до 200 лв.
В писмен отговор на жалбата и в хода на въззивното
производство въззиваемиятИ.В.Т. чрез своята майка и законен представител А.И.М.,***,изразява
становище за неоснователност на жалбата и настоява за потвърждаване на
първоинстанционното решение в атакуваната му част.Излага доводи за
недопустимост на жалбата като просрочена.Оспорва като неоснователни всички
доводи на въззивника и акцентира,че сочените 50 лв били дължими от въззивника
общо за двете му деца,т.е. заИ.дължал 25 лв,които не внасял редовно,внесъл
наведнъж дължимото за няколко години след намесата на съдебен изпълнител,а
понастоящем отново не изпълнявал това си задължение,за удостоверяване на което
се депозира съобщение от ДСИ при КРС,адресирано до майката.Въззиваемият
претендира разноските по делото.
В частната жалба се изразява недоволство от цитираното
определение по чл.248 ал.3 от ГПК с искане за отмяната му и уважаване на
молбата по чл.248 ал.1 от ГПК.Районният съд не уважил молбата за изменение на
решението в частта за разноските,тъй като неправилно определил цената на
иска,като не съобразил,че искът е за увеличение на издръжка и неправилно в
цената включил освен исканото увеличение и сумата на първоначално определената
издръжка.Съобразно уважената част от иска на ищеца по делото се дължали
разноски в размер на 200 лв адвокатско възнаграждение,а не присъдените 240 лв.
Отговор на частната жалба не е подаден от насрещната
страна.В хода на въззивното производство нейната основателност е оспорена.
Като постави на разглеждане подадените жалби,Добричкият
окръжен съд установи следното:
Жалбата срещу решението е депозирана в рамките на
преклузивния срок по чл.259 ал.1 от ГПК.В открито съдебно заседание на
22.03.2017 г. КРС е посочил дата,на която ще обяви решението си-12.04.2017 г.С
разпореждане от 12.04.2017 г. е посочил нова дата за обявяване на решението
20.04.2017 г.За последното разпореждане въззивникът В. Т.В. е уведомен едва на
26.04.2017 г.,т.е. след постановяване на решението.Първоинстанционното решение
е постановено и обявено на 20.04.2017 г.,като в него е посочено,че подлежи на
въззивно обжалване в двуседмичен срок,считано от 20.04.2017 г.В случая
атакуваното решение е постановено и обявено след първоначалната дата,посочена в
съдебно заседание за дата на обявяването му.По смисъла на Тълкувателно решение
№12/11.03.2013 г. по тълк.д.№12/2012 г. на ОСГК на ВКС срокът за обжалване при
бързо производство започва да тече от датата на връчване на решението,ако
последното е обявено след датата,която е предварително посочена по чл.315 ал.2
от ГПК.Настоящата хипотеза е именно такава.Районният съд не е спазил първоначално
определената дата.Определил е втора,но срокът за въззивно обжалване не може да
започне да тече от тази втора дата,защото разпореждането за определянето й е
връчено на въззивника едва след постановяване на съдебния акт.По смисъла на
цитираното Тълкувателно решение при тази хипотеза за начало на срока по чл.259
ал.1 от ГПК следва да се счете датата на връчване на решението на страните.За
въззивника това е датата 26.04.2017 г.Спрямо последната срокът за въззивно
обжалване изтича на 10.05.2017 г.Жалбата срещу решението е подадена по пощата
на 04.05.2017 г.,т.е. в рамките на законоустановения преклузивен
срок.Междувпрочем жалбата е депозирана и в рамките на двуседмичен срок от
датата 20.04.2017 г.,изтекъл на 04.05.2017 г.Жалбата е процесуално допустима предвид
горното и подаването й от активно легитимирано лице-страна в производството по
делото-с правен интерес от атакуване на първоинстанционното решение в
неизгодната за него част.Разгледана по същество,същата е неоснователна.
Предмет на гр.д.№536/2016 г. на КРС е предявен отИ.В.Т.
чрез неговата майка и законен представител А.И.М.,***,срещу В.Т.В. *** иск на
основание чл.150 от СК за увеличаване на присъдената в полза на малолетния ищец
месечна издръжка от 100 лв на 250 лв.Районният съд с атакуваното решение е
уважил иска до размер на претендираното увеличение от 200 лв и е отхвърлил иска
за горницата от 200 лв до 250 лв.Присъдил е в полза на ищеца разноски
съразмерно на уважената част от иска в размер на 240 лв адвокатско
възнаграждение,респ. е осъдил ищеца да заплати на адвоката на ответника
съразмерно на отхвърлената част от иска на основание чл.78 ал.3 от ГПК във вр.
с чл.38 ал.2 от ЗА сума от 60 лв адвокатско възнаграждение.Ответникът е осъден
да заплати по сметка на КРС държавна такса върху увеличената издръжка в размер
на 144 лв.Срещу отхвърлителната част по иска и срещу частта на присъденото в
полза на адв.Вл.Велев адвокатско възнаграждение за отхвърлената част от иска
жалба от ищеца по делото не е подадена и в тази част решението е влязло в сила.Предмет
на въззивното производство е останалата част от първоинстанционното решение.
Първоинстанционното решение е валидно като постановено
от законен състав на районния съд в рамките на правомощията му,мотивирано и
разбираемо.Същото е допустимо в атакуваната му част като постановено по
предявения допустим иск.Въззивният съд намира първоинстанционното решение за
правилно /законосъобразно и обосновано/ в обжалваната му част при следните съображения:
С влязло в сила на 21.10.2009 г. решение
№78/21.10.2009 г. по гр.д.№11/2009 г. на КРС бракът между съпрузите В.Т.В. и А.И.М.
е прекратен с развод,като е утвърдено постигнатото между страните
споразумение,според което бащата В. Т.В. се задължава да заплаща на децата си М.
В.Т. иИ.В.Т. месечна издръжка в размер на по 100 лв за всяко от тях,като бащата
поема и задължението ежемесечно да внася на влог в полза на двете деца сума от 50
лв.
От началната дата на издръжката в полза наИ.до датата
на предявяване на иска за увеличение на издръжката са изминали над седем
години,през които размерът на издръжката не е променян.През посочения дълъг
период от време е настъпило изменение на нуждите на издържания най-малко поради
нарастналата му възраст.Следва да се отчете и известното поскъпване на живота в
страната,обуславящо необходимостта от повече средства за закупуване на
храна,облекло,осигуряване на отопление,осветление и пр.,налагащо нуждата от
повече парични средства за издръжката на Ивайло.Макар да се твърди от ответника
по делото,че сериозни инфлационни процеси в страната през последните години
няма,е ноторно известно постоянното и ежегодно поскъпване на горивата и
ел.енергията,което неминуемо се отразява и на цените на останалите стоки и
услуги.Както бе посочено,увеличената нужда на издържания се определя и от
нарастналата възраст на детето,което към датата на присъждане на първоначалната
издръжка е на 6 години,а към датата на предявяване на настоящия иск е вече на
13 години.Налице е трайно съществено изменение на нуждите на издържания,което е
достатъчно основание за изменение/увеличение/ размера на дължимата месечна
издръжка,което районният съд е и сторил,увеличавайки издръжката от 100 лв на 200
лв.
Размерът на дължимата издръжка се определя според
потребностите на издържания и на база податните възможности на дължащия
издръжка,като се вземат предвид и податните възможности на родителя,при когото
детето живее,който също поема част от паричната издръжка за детето.
ДететоИ.е към настоящия момент вече на 14 години.В
ученическа възраст е и се нуждае от средства за закупуване на учебници и учебни
пособия.Същото е в особената възраст на пубертета,предполагаща бързо физическо
израстване на организма,а по тази причина и честото закупуване на облекло и
обувки,респ. отделяне на повече средства за храна и за забавления-последните
характеризиращи се в съвремието със скъпото влечение на юношите към
компютри,телефони и пр. нови технологии.Освен това не е спорно по делото,че
детето има затруднения при усвояване на учебния материал и посещава частни
уроци по математика и български език.В тази насока са показанията на
свидетелите Д.Д.К./приятелка на майката/,П.Х.С./баба на детето по майчина
линия/,посочени от ищцовата страна,които са потвърдени и от
свидетелите,посочени от ответника-така М.Т.В./сестра на ответника/ заявява:”И.
ходи на уроци по математика и по български език.По български ходи на школа…Това
се заплаща,но не зная на каква стойност…”;свидетелят Я.В.М.твърди:”Чувал съм,чеИ.ходи
на уроци,но не знам дали са частни уроци или школа”.Ноторно известно е,че
частните уроци се заплащат.Според свидетелите К. и Стоева майката заплаща по 40
лв за посещение на школа вероятно на месец и по 15-20 лв на час за частни
уроци.Не е установено колко пъти в месеца детето посещава частни уроци,но при
обичайно посещение от 2 до 4 пъти месечно очевидно суми от порядъка на около 70
лв до 100 лв месечно са необходими за покриване на нуждите от допълнителна
подготовка на детето за училище.Освен товаИ.има и здравословен проблем,който
също не е спорен между страните и е потвърден от всички разпитани
свидетели-страда от екзема /медицинска диагноза „болест на апокринните потни
жлези,неуточнена” според медицинската бележка на лист 43 от делото на
КРС/.Какъв размер парични средства месечно е необходим за лечението на това
заболяване не е доказано,но че такива средства са нужни извън тези за лечение
на обичайни за възрастта заболявания е очевидно.На лист 44 от делото на КРС са
приложени три рецепти от юни-юли
Майката А.И.М. е маникюристка по професия и реализира
месечен доход в размер на 460 лв според изявленията й,отразени в социалния
доклад на ДСП-гр.Каварна,които не са оспорени.Същата получава подпомагане от
ДСП-Каварна под формата на месечна помощ за детето в размер на 37 лв.Майката
няма друго ненавършило пълнолетие дете,към което да е задължена за издръжка
/големият син на А.М. и В.В.-М.-е пълнолетен,навършил пълнолетие на 19.12.2015
г./.Същата не притежава недвижими имоти и движимо имущество на значителна
стойност,от които би могла да реализира допълнителни доходи.Живее с детето в
дома на баба му по майчина линия-свидетелката Стоева.Доходите й са на нивото на
минималната за страната работна заплата и същата не е с големи финансови
възможности.Тъй като майката полага ежедневните непосредствени грижи за детето,бащата
следва да поеме по-голям дял в сравнение с майката в паричната издръжка на И.
Бащата В.Т.В. не е зает по трудово правоотношение през
периода 2014-
Детето И.,на 14 години,се нуждае от около 350 лв
месечно,като бащата следва да поеме по-голям дял от 200 лв,а разликата да се
допълва от доходите на майката и семейните помощи за детето.До размер от 200 лв
искът за изменяване размера на дължимата в полза наИ.издръжка е основателен и
правилно е уважен от районния съд,чието решение в обжалваната част е
законосъобразно и следва да бъде потвърдено,вкл. в частта на определената ДТ по
сметка на КРС в размер на 144 лв върху
уважения размер издръжка.
Частната жалба срещу определението по чл.248 ал.3 от
ГПК е основателна.С първоинстанционното решение В. Т.В. е осъден да заплати наИ.чрез
неговата майка и законен представител сума от 240 лв разноски под формата на
адвокатско възнаграждение за първата инстанция съразмерно на уважената част от
иска.С молба от 09.05.2017 г.,подадена в срока по чл.248 ал.1 от ГПК,който е
срокът за въззивно обжалване на решението,изтекъл на 10.05.2017 г.,ответникът В.
е настоял за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските
чрез намаляване на присъдената в полза на ищеца за адвокатско възнаграждение
сума от 240 лв на 200 лв.С атакуваното определение районният съд е оставил
молбата без уважение.
Като подадена в законоустановения срок от активно
легитимирано лице молбата по чл.248 ал.1 от ГПК е допустима /забел. в случая не
се изисква наличие на представен списък по чл.80 от ГПК като условие за
допустимост на молбата,доколкото се касае за присъдени на другата страна
разноски/.Молбата е и основателна.
Според договора за правна защита и съдействие на лист
51 от делото на КРС ищецът е заплатил на упълномощения си адвокат
възнаграждение в размер на 300 лв за първата инстанция.При уважен иск за
увеличение на издръжката от 100 лв на 200 лв дължимото съразмерно на уважената
част от иска адвокатско възнаграждение е в размер на 200 лв /искът за
увеличение на издръжката е с цена от 5 400 лв по правилото на чл.69 ал.1
т.7 от ГПК при претендирано увеличение от 100 лв на 250 лв месечно;уважен е до
размер на увеличението от 100 лв до 200 лв,т.е. до 3 600 лв от цената на иска,при което
съразмерно дължимото адвокатско възнаграждение се равнява на 200 лв/.Районният
съд незаконосъобразно е включил в цената на иска и размера на първоначално
определената издръжка от 100 лв,поради което е достигнал до погрешен извод.Така
молбата следва да бъде уважена,като първоинстанционното решение следва да се
измени в частта за разноските,присъдени на ищеца,които да се намалят от 240 лв
на 200 лв.
Във въззивното производство разноски са претендирани и
от двете страни по спора.Въззивната жалба срещу решението е неоснователна,а
частната жалба срещу определението по разноските е основателна.При този изход
от спора в настоящата инстанция на въззивника В. Т.В. не се полагат разноски по
повод жалбата му срещу решението на КРС,респ. му се полагат разноски по повод
на частната жалба.Обратно на ищеца и въззиваем се следват разноски по повод
отхвърлената въззивна жалба срещу решението,но не му се полагат разноски по
повод производството по частната жалба.Така на частния жалбоподател В. Т.В.
следва да се присъдят разноски в размер на 15 лв-ДТ по обжалването с частната
жалба.Същият не е удостоверил размер на реално изплатено адвокатско
възнаграждение в полза на упълномощения му адвокат за настоящата инстанция.В
депозирания договор за правна защита и съдействие /лист 38 от делото на ДОС/ е
посочено,че представителството е безплатно на основание чл.38 ал.1 т.2 от
ЗА,като в този случай страната има право да поиска на основание чл.38 ал.2 от
ЗА присъждане съразмерно на уважената частна жалба възнаграждение на адвоката,платимо
от другата страна.В случая обаче адвокатът на частния жалбоподател не е
отправил изрично искане за присъждане на такова възнаграждение,като в молбата с
характер на списък по чл.80 от ГПК /лист 39 от делото на ДОС/ същият е заявил
присъждане единствено на разноски под формата на заплатена от доверителя му
държавна такса.Разноски за адвокатско възнаграждение не са претендирани и не
следва да се присъждат по повод производството по частната жалба,а по повод
производството по жалбата срещу решението не се и следват на страната.
ВъззиваемиятИ.В.Т. вече със съгласието на своята майка
А. Ив.М.,доколкото в хода на делото е навършил 14 години,няма право на разноски
по повод производството по частната жалба,но има право на разноски по повод
производството по въззивната жалба срещу решението.Същият е сторил разноски в
размер на 300 лв адвокатско възнаграждение,за което в договора на лист 17 от
делото на ДОС не е направено разграничение каква част се полага за
производството по всяка от двете жалби.По правило представителството на ищеца
по дело за издръжка е безплатно /чл.38 ал.1 т.1 от ЗА/,като в Наредба
№1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
минимален размер на такова възнаграждение за адвокат на ищец не е предвидено.По
аналогия следва да се приложи разпоредбата на чл.7 ал.1 т.6 от Наредбата,която
сочи минимално възнаграждение на адвоката-повереник на ответник по дело за
издръжка за една инстанция в размер на 300 лв.Така заплатеното от ищеца
възнаграждение в размер на 300 лв се равнява на минимума по дела за
издръжка.Следва да се приеме,че това възнаграждение с оглед размера му е
относимо само към защитата по подадената въззивна жалба срещу решението на КРС
по иска за издръжка,поради което следва да се присъди в полза на ищеца в пълен
размер.
Водим от гореизложеното,Добричкият окръжен съд
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №38/20.04.2017 г.,вписано под
№28,т.І,стр.61-63/20.04.2017 г. в публичния регистър по чл.235 ал.5 от ГПК,по
гр.д.№536/2016 г. на Каварненския районен съд в частта,с която месечната
издръжка,която В.Т.В. *** дължи наИ.В.Т. с ЕГН ********** чрез неговата майка и
законен представител А.И.М. с ЕГН **********,***,е увеличена в частта за горницата
от 150 лв до 200 лв,платими до 5-то число на текущия месец,считано от датата на
предявяване на иска-12.12.2016 г.,до настъпване на законно основание за
изменение или прекратяване на издръжката,ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска от деня на забавата до окончателното погасяване,респ. в
частта,с която В.Т.В. е осъден да заплати по сметка на КРС държавна такса върху
присъдената издръжка от 144 лв.
ОТМЕНЯ определение №237/26.05.2017 г. по
гр.д.№536/2016 г. на Каварненския районен съд,като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯВА решение №38/20.04.2017 г.,вписано под
№28,т.І,стр.61-63/20.04.2017 г. в публичния регистър по чл.235 ал.5 от ГПК,по
гр.д.№536/2016 г. на Каварненския районен съд в частта,с която В.Т.В. с ЕГН **********
е осъден да заплати наИ.В.Т. с ЕГН ********** чрез неговата майка и законен
представител А.И.М. с ЕГН ********** сума от 240 лв адвокатско
възнаграждение,като
ОСЪЖДА В.Т.В. с ЕГН ********** *** да заплати наИ.В.Т.
с ЕГН ********** със съгласието на неговата майка А.И.М. с ЕГН **********,***,сторени
в първата инстанция съдебно-деловодни разноски съразмерно на уважената част от
иска в размер на 200 лв /двеста лева/ адвокатско възнаграждение.
В останалата част решението на КРС не е обжалвано и е
влязло в сила.
ОСЪЖДА В.Т.В. с ЕГН ********** *** да заплати наИ.В.Т.
с ЕГН ********** със съгласието на неговата майка А.И.М. с ЕГН **********,***,сторени
във въззивната инстанция съдебно-деловодни разноски в размер на 300 лв /триста
лева/ адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДАИ.В.Т. с ЕГН ********** със съгласието на
неговата майка А.И.М. с ЕГН **********,***,да заплати на В.Т.В. с ЕГН **********
*** сторени във въззивната инстанция
съдебно-деловодни разноски в размер на 15 лв /петнадесет лева/ държавна
такса по частната жалба срещу определение №237/26.05.2017 г. по същото дело на
КРС.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване
по смисъла на чл.280 ал.3 т.2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.