Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е                        

 

                                                        № 287

  

                                    гр.Добрич     15.11.2017 год.      

 

                          В      И М Е Т О     Н А      Н А Р О Д А

 

Добричкият окръжен съд                                  гражданско отделение

На шестнадесети октомври                              2017 год.

В публичното заседание в следния състав:

 

                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДИАНА ДЯКОВА

                                ЧЛЕНОВЕ:ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

                                                   ЖЕЧКА МАРГЕНОВА

 

Секретар:ПАВЛИНА ПЕНЕВА

Прокурор:………………………

като разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

въззивно гражданско дело №346 по описа за 2017 год.,

за да се произнесе,съобрази следното:

 

Производството е по реда на глава ХХ,чл.258 и сл. от ГПК.Подадена е въззивна жалба от ОУ „Й.Й.”-с.К.,общ.Ген.Тошево,обл.Добрич срещу решение №72,т.І,стр.136/09.06.2017 г. по гр.д.№8/2017 г. на ГТРС,с което е отменена заповед №РД-87-087/11.11.2016 г. на директора на горното училище за уволнение на ищцата Н.П.Ж. *** на основание чл.328 ал.1 т.2 от КТ и Ж. е възстановена на длъжността „старши възпитател ПИГ”,като въззивникът е осъден да заплати по сметка на съда ДТ в размер на 60 лв.Изложени са доводи за неправилност на горното решение като постановено в противоречие на материалния закон,при нарушение на процесуалния закон и необоснованост.Първоинстанционният съд погрешно приел,че към датата на издаване на процесната заповед в началото на учебната 2016/2017 г. часовете за групите за целодневно обучение,т.нар.полуинтернатни групи,са били разпределени на двама учители,което налагало при уволнението на ищцата Ж. да се извърши подбор от работодателя.Била налице според въззивника само една длъжност „старши учител ПИГ прогимназиален етап”,заемана единствено от ищцата.Наличната в щатното разписание длъжност „старши учител ПИГ в начален етап” не била идентична с процесната.В този смисъл подборът не бил задължителен за работодателя.Погрешен бил и изводът на районния съд,че ищцата е уволнена от длъжност,която не е заемала.Настоява се за отмяна на атакуваното решение и за отхвърляне на исковете,респ. за присъждане на сторените от въззивника разноски в двете инстанции.

В писмен отговор въззиваемата Н.П.Ж. изразява становище за неоснователност на жалбата и настоява за потвърждаване на атакуваното решение,респ.претендира сторените от нея разноски.Поддържа горното становище и в хода на въззивното производство.

Като постави на разглеждане депозираната въззивна жалба,Добричкият окръжен съд установи следното:

Жалбата е депозирана в рамките на преклузивния срок по чл.259 ал.1 от ГПК.Въззивникът е получил препис от атакуваното решение на 15.06.2017 г.,а жалбата е подадена чрез куриерска служба на 19.06.2017 г. при изтекъл за страната срок за въззивно обжалване на 29.06.2017 г.Освен това жалбата е подадена и в двуседмичен срок от датата 12.06.2017 г. /изтекъл на 26.06.2017 г./,посочена по реда на чл.315 ал.2 от ГПК в открито съдебно заседание като такава,на която ще бъде обявено решението в бързо производство и от която по правило следва да тече срокът за въззивно обжалване.Решението на ГТРС не е постановено на обявената дата 12.06.2017 г.,а по-рано на 09.06.2017 г.,като и в този случай следва да се приеме,че срокът за въззивно обжалване следва да започне да тече от датата 12.06.2017 г.,обявена от съда в откритото съдебно заседание,с която процесуалният закон свързва и началото на срока за въззивно обжалване.Независимо дали ще се възприеме като начална дата за срока за обжалване датата 12.06.2017 г. или датата на връчване на препис от решението 15.06.2017 г.,въззивната жалба е подадена в рамките на двуседмичен срок,считано и от двете дати.Жалбата е процесуално допустима предвид горното и подаването й от активно легитимирано лице-страна в производството по делото-с правен интерес от атакуване на неизгодното за него първоинстанционно решение.Разгледана по същество,жалбата е основателна.

Гр.д.№8/2017 г. на ГТРС е образувано по повод искова молба,с която са предявени обективно съединени искове на основание чл.344 ал.1 т.1 и 2 от КТ от Н.П.Ж. *** срещу ОУ „Й.Й.”-с.К.,общ.Ген.Тошево за отмяна като незаконосъобразна на заповед №РД-87-087/11.11.2016 г. на директора на ответното училище,с която трудовото правоотношение с ищцата е прекратено на основание чл.328 ал.1 т.2 от КТ,т.е. поради съкращаване на щата,считано от 14.11.2016 г.,както и за възстановяване на ищцата Ж. на заеманата от нея преди уволнението й длъжност „старши учител ПИГ в прогимназиален етап”.Наведени са няколко основания за незаконност на уволнението:1./липса на реално съкращаване на щата,тъй като трудовата функция продължавала да съществува като дейност,която била необходима за обучението на учениците;2./липса на извършен от работодателя подбор съгласно чл.329 ал.1 от КТ при задължителен такъв поради извършеното съкращаване на една от няколко еднородни/сходни трудови функции;3./смесване на основанията за уволнение по чл.328 ал.1 т.2  и т.3 от КТ /съкращаване на щата и намаляване обема на работата/;4./нарушена предварителна закрила по чл.333 ал.4 от КТ;5./нарушена предварителна закрила по чл.333 ал.3 от КТ;6./неспазване на процедурата при уволнение на посоченото основание,регламентирана с КТД;7./нарушение на разпоредбата на чл.8 ал.1 от КТ,изискваща добросъвестно упражняване на работодателските права /твърди се,че преди уволнението на ищцата бил назначен друг служител,като целта била да се уволни ищцата,за да остане на работа новоназначеният учител/.

В отговора на исковата молба ответното училище оспорва основателността на исковете и всички доводи на ищцата.

По силата на трудов договор №95/02.01.2014 г. /лист 149 от делото на ГТРС/ Н.П.Ж. е заемала при ответното училище първоначално по правоотношение със срок за изпитване /за срок от 06.01.2014 г. до 30.06.2014 г./ длъжността „възпитател-прогимназиален етап”.С допълнително споразумение от 28.03.2014 г. /лист 135 от делото на ГТРС/ е изменено горното трудово правоотношение,считано от 01.04.2014 г.,в безсрочно,т.е. договорът става такъв за неопределено време.От документите в трудовото досие на ищцата се установява,че през периода 12.11.2014 г.-05.08.2015 г. същата е ползвала разрешен й от работодателя неплатен отпуск /листи 118-121 от д.на ГТРС/.Същата е била в неплатен отпуск и през периода 02.09.2015 г.-16.06.2016 г. /листи 106-110 от д. на ГТРС/.Така на практика през учебните 2014/2015 г. и 2015/2016 г. ищцата Ж. не е изпълнявала трудовата си функция като старши възпитател прогимназиален етап.Със заповед №РД-87-087/11.11.2016 г. на директора на ответното училище трудовото правоотношение с ищцата е прекратено на основание чл.328 ал.1 т.2 от КТ,т.е. поради съкращаване на щата,считано от 14.11.2016 г.Не е спорно по делото,че наименованието на заеманата от ищцата длъжност е променено в хода на правоотношението на „старши учител ПИГ /полуинтернатна група/ в прогимназиален етап”,което е станало в съответствие с разпоредбата на §27 ал.2 от ПЗР на Закона за предучилищното и училищното образование,в сила от 01.08.2016 г.В този смисъл при уволнението ищцата не е освободена от незаемана от нея длъжност,както необосновано е приел в решението си първоинстанционният съд.Същата е уволнена от длъжността,която заема.

На първо място се поставя въпросът дали уволнението е незаконно на процесуално основание поради неизпълнение от страна на работодателя на законоустановените процедури при уволнение на основание чл.328 ал.1 т.2 от КТ,касаещи т.нар. предварителна закрила при уволнение по чл.333 ал.3 и ал.4 от КТ.Ищцата Ж. твърди,че е била член на СО на СБУ към КНСБ при ответното училище,както и че към датата на уволнението е заемала ръководна длъжност в тази СО-секретар.Представен е протокол от Общо събрание на горната СО в ответното училище от 12.09.2016 г. /лист 8 от делото на ГТРС/,в който е обективирано решение за избор на Н.Ж. за секретар-касиер на СО.Според разпоредбата на §1 т.6 от ДР на КТ синдикалното ръководство по смисъла на чл.333 ал.3 от КТ включва председателя и секретаря на съответната синдикална организация,т.е. длъжността,за която е избрана Ж.,е ръководна синдикална длъжност,попадаща под закрилата по чл.333 ал.3 от КТ.Представен е от ответното училище и друг протокол №1/16.09.2016 г. от Общо събрание на СО /лист 65 от д.на ГТРС/,в който е обективирано последващо решение за избор на ново ръководство на СО в училището в лицето на ***-председател и ***-секретар.При наличие на две противоречиви решения директорът на училището е отправил запитване до общинския координатор на СБУ към КНСБ-гр.Ген.Тошево относно горните два протокола /лист 68 от д.на ГТРС/,като в отговор е постъпило становище от председателя на Общ.КС на СБУ при Община-Ген.Тошево,че и двата протокола са „невалидни”,тъй като през периода януари-септември 2016 г. СО при ответното училище няма внесен и отчислен членски внос,а според чл.16 ал.5 от Устава на СБУ синдикалната организация престава да бъде легитимна и се саморазпуска при неотчетен членски внос в Общ.КС за три последователни месеца.Представена е и справка за внесения членски внос през 2016 г. /лист 70 от д.на ГТРС/,от която е видно,че СО при ОУ-с.К. няма внесен членски внос през периода януари-септември 2016 г.,т.е. в продължение на девет месеца.Тази справка е оспорена от ищцата,която е представила списъци за събран членски внос в училището за месеците септември и октомври 2016 г. /листи 193 и 194 от д.на ГТРС/.Доказателства за събран членски внос през месеците януари-август вкл. обаче не са депозирани от ищцата,чиято е тежестта да удостовери положителния факт на събиране и отчисляване на членски внос през периода януари-септември 2016 г.Съобразно разпоредбата на чл.16 ал.1 т.5 от Устава на СБУ към КНСБ /листи 328 и сл. от д.на ГТРС/ СО престава да бъде легитимна и се саморазпуска при неотчетен членски внос в Общ.КС на СБУ за три последователни месеца.Горното означава,че не е достатъчно членският внос да е събран в училището,а трябва и да е отчетен в Общ.КС,за да се приеме СО в училището за легитимна.Очевидно членски внос не е бил отчетен от процесната СО в продължение на повече от три последователни месеца през периода януари-септември 2016 г.,което означава,че СО в училището действително към датата на вземане на горните решения за избор на синдикално ръководство е била вече саморазпусната и нелегитимна.Взетите от същата решения са също нелегитимни и без правни последици.В този смисъл изборът на Н.Ж. за секретар е нелегитимен-същата не може да заема длъжност секретар при несъществуваща СО.С оглед изложеното закрилата по чл.333 ал.3 от КТ е неприложима при процесното уволнение.Работодателят не е бил длъжен да иска предварително съгласие за уволнението на ищцата от синдикален орган.

Не е нарушена от работодателя и разпоредбата на чл.333 ал.4 от КТ,съобразно която,когато в КТД е предвидено такова изискване,работодателят може да уволни работник/служител поради съкращаване на щата след предварително съгласие на съответния синдикален орган в предприятието.Не е спорно по делото,че закрилата по чл.333 ал.4 от КТ е предвидена в чл.10 ал.1 от КТД /листи 218 и сл. от д.на ГТРС/,сключен между ответното училище и СО на СБУ към КНСБ в училището на 25.05.2015 г. за срок от две години /§1 т.1 от ПЗР на КТД/,т.е. действал и към момента на освобождаване на ищцата от работа.Съобразно разпоредбата на чл.333 ал.4 от КТ от сочената предварителна закрила могат да се ползват само работници и служители,които или са членове на синдикална организация-страна по КТД,или,ако не членуват в такава,са се присъединили към КТД по реда на чл.57 ал.2 от КТ /така и §1 от ПЗР на КТД/.Установи се по-горе,че към датата на уволнението на Ж. СО в училището е била нелегитимна-саморазпуснала се е поради неотчитане на членски внос в Общ.КС на СБУ-гр.Ген.Тошево още през м.април 2016 г.  след изтичане на три последователни месеца /януари,февруари и март 2016 г./,през които такъв членски внос не е бил отчетен.Липсват доказателства по делото такава СО да е била учредена наново в училището и да е била легитимна към датата на уволнението на ищцата,респ. да е отчитала членски внос в Общ.КС на СБУ-гр.Ген.Тошево през периода септември-ноември 2016 г.Няма как ищцата Ж. да е била редовен член на нелегитимна,т.е. несъществуваща СО в училището към датата на уволнението й.Не се твърди също така ищцата да се е присъединила към КТД по реда на чл.57 ал.2 от КТ с нарочно писмено заявление до работодателя.В този случай КТД не действа спрямо ищцата Ж. и същата не може да се ползва от закрилата по чл.333 ал.4 от КТ.

Тъй като КТД не действа спрямо ищцата към датата на уволнението й,то и работодателят не е бил длъжен да спазва останалите изисквания на КТД относно процедурата за прекратяване на трудови правоотношения поради съкращаване на щата,регламентирани в КТД /чл.9 от КТД/,в това число и изискването да не се прекратяват правоотношенията с работници и служители в трудоспособна възраст,ако по същите специалности има работни места,заети от пенсионери или такива,които са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст /чл.9 ал.3 от КТД/.Последният довод на ищцата е и неоснователен,доколкото единственият учител в пенсионна възраст,който е останал на работа след уволнението й,е Стоян Георгиев Стоянов /виж писмото от ТП на НОИ-Добрич на лист 305 от д.на ГТРС/,който обаче е учител по математика и няма нищо общо с ПИГ в прогимназиален етап,т.е. не заема длъжност,идентична на тази на ищцата.

Въззивният съд намира,че в случая е налице реално съкращаване на щата за заеманата от ищцата Ж. длъжност към датата на уволнението й.В съответствие с чл.10 ал.1 от Наредба №3/18.02.2008 г. за нормите за преподавателска работа и реда за определяне на числеността на персонала в системата на народната просвета-отм. от 01.01.2017 г.,действала към момента на процесното уволнение,Списък-Образец №1 за учебната 2016/2017 г. е утвърден от директора на ответното училище със заповед №РД-50-050/17.10.2016 г./лист 49 от делото на ГТРС/,като е съгласуван преди това с началника на РУО-гр.Добрич съгласно удостоверение №201603975/17.10.2016 г. /лист 50 от делото на ГТРС/.Списък-Образец №1 за предходната учебна 2015/2016 г. не е депозиран по делото.Представено е длъжностно разписание,утвърдено от директора на училището със заповед №561-416/09.09.2015 г. /лист 52 от д.на ГТРС/,според което през учебната 2015/2016 г. в училището има една щатна бройка за длъжността „ст.възпитател НЕОО /начален етап/” и една щатна бройка за длъжността „ст.възпитател ПЕОО /прогимназиален етап/”.В длъжностното щатно разписание за учебната 2016/2017 г.,утвърдено от директора със заповед №РД-354/13.09.2016 г. /лист 54 от д.на ГТРС/,след трансформацията на длъжността „възпитател” в „учител” съгласно §27 ал.2 от ПЗР на Закона за предучилищното и училищното образование,в сила от 01.08.2016 г.,вече има предвидена една щатна бройка за идентичната на „ст.възпитател НЕОО” длъжност „ст.учител ПИГ в НЕОО /полуинтернатна група в начален етап/”,а единствената щатна бройка за длъжността „ст.възпитател ПЕОО /прогимназиален етап/” е премахната.От поименното щатно разписание за учебната 2016/2017 г. /лист 56 от д.на ГТРС/ е видно,че единствената запазена длъжност „ст.учител ПИГ в начален етап” се заема от **.Друг учител,който да изпълнява длъжността „ст.учител ПИГ в прогимназиален етап”,липсва.От представените от РУО-гр.Добрич данни от информационната система относно Списък-Образец №1 за учебната 2016/2017 г. /листи 414 и сл. от делото на ГТРС/ е видно,че са предвидени за посочената учебна година две паралелки за ЦДО /целодневно обучение/,т.нар. ПИГ,за начален етап /от 1-ви до 4-ти клас/ и една паралелка за прогимназиален етап /от 5-ти до 8-ми клас/-листи 415 и 416.Предвидена е само една щатна бройка за ст.учител в начален етап-дейности в целодневна организация /ст.възпитател по образеца/,заемана от ** /листи 428-430 от д.на ГТРС/,докато за такава длъжност в прогимназиален етап щатна бройка не е предвидена.В този смисъл не е налице противоречие между щатното разписание,депозирано от училището,и Списък-Образец №1,представен от РУО-гр.Добрич.Има известна непрецизност при посочване наименованията на длъжностите,но е напълно ясно за кои длъжности става въпрос.При две паралелки за ЦДО в начален етап и една паралелка за ЦДО в прогимназиален етап през уч.2016/2017 г. се установява,че има само една постоянна щатна бройка за длъжността „ст.учител ПИГ в начален етап”,т.е. само лицето ** изпълнява такава длъжност.За останалите две паралелки-едната в начален етап и другата в прогимназиален етап няма назначени учители,които да изпълняват длъжността „ст.учител ПИГ”,а,както сочи в обясненията си в съдебно заседание на 16.10.2017 г. пред ДОС директорът на училището,обучението в тези паралелки се е осъществявало от всички останали учители в училището за попълване на преподавателския им норматив.Горното се удостоверява от справката на лист 310 от д. на ГТРС,от която е видно,че петима учители /**-учител по бълг.език и литература в прогимназиален етап,**-учител по математика в прогимназиален етап,**-учител по физ.култура и спорт в прогимназиален етап,**-учител по бълг.език и литература в прогимназиален етап и **-учител по география и икономика в прогимназиален етап/ са допълвали часовете си като учители по общообразователен предмет с допълнителни часове по самоподготовка и часове от група за ЦДО в прогимназиален етап.На практика осъществяваната от ищцата Ж. самостоятелна трудова функция е премахната,а задълженията по нея са разпределени между горните учители,които същевременно заемат щатни бройки по различни учебни предмети-така справката за брой персонал по длъжности и образование на листи 428- и сл. от д. на ГТРС.Съкращаването на щата може да бъде извършено в различни форми,една от които е премахване на определена длъжност,без да са отпаднали трудовите й функции,които се разпределят за изпълнение между други длъжности,както е в настоящата хипотеза.Трудовите функции на съкратената длъжност се прибавят към тези на други длъжности /така решение №238 от 09.07.2012 г. по гр.д.№1458/2010 г.,ІV г.о.,ГК на ВКС/.По същия начин е процедирано и относно едната паралелка ПИГ в начален етап /в тази насока заповед от 18.10.2016 г. на директора на училището на лист 207 от д.на ГТРС за заплащане на лекторски за часове по самоподготовка,организиран отдих и спорт,занимания по интереси,за които не е спорно,че са част от програмата на целодневното обучение,на начални учители **,***,**/.Лицето ** не е новоназначено преди уволнението на ищцата Ж.,тъй като същото фигурира като заемащо длъжност „ст.възпитател в начален етап” още в списъка на персонала за учебната 2014/2015 г. на листи 42 и сл. от д. на ГТРС.Новоназначени са преди уволнението на ищцата учителите ** /трудов договор от 17.09.2016 г. на лист 360 от д.на ГТРС/,** /тр.договор от 14.09.2016 г. на лист 212 от д.на ГТРС/ и *** /тр.договор от 31.08.2016 г. на лист 286 от д.на ГТРС/,които обаче са на длъжности по конкретни учебни дисциплини /съответно география и биология за първата;ФВС,история и цивилизация,организиран отдих и спорт за втория;учител начален етап за третата/.Не се доказва тезата на ищцата за назначаване от работодателя преди уволнението й на учители,които да преподават в ПИГ.Действително нови учители в началото на учебната 2016/2017 г. са назначени,но като преподаватели по други учебни дисциплини.Длъжността на ищцата Ж. е премахната и не съществува по щатното разписание на училището за учебната 2016/2017 г.,като това е сторено преди уволнението й през ноември 2016 г. с утвърденото щатно разписание през октомври 2016 г.Предвид горното не се установява и недобросъвестно упражняване от работодателя на правата и задълженията му в нарушение на чл.8 ал.1 от КТ при уволнението на ищцата.

В случая работодателят не е бил длъжен да извърши подбор,тъй като не е осъществено съкращаване на една от множество еднородни или сходни трудови функции /така решение №118 от 03.06.2013 г. по гр.д.№987/2012 г.,ІІІ г.о.,ГК на ВКС/.Премахната е единствената трудова функция за „ст.учител ПИГ в прогимназиален етап”.Работодателят не е длъжен да извърши подбор между ищцата Ж. и лицето **,заемал длъжността „ст.учител ПИГ в начален етап”,защото двете длъжности са различни по своето съдържание и изискват различни знания,умения и специалност от заемащите ги учители.Безспорно в начален етап /от 1-ви до 4-ти клас/ се преподава друг учебен материал,изискват се други умения за работа с деца на ниска възраст.Макар да става въпрос за целодневно обучение,то в различните етапи /начален и прогимназиален/ се включва подготовка за съвсем различни дисциплини и учебен материал,изискват се познания по начална педагогика за обучението в начален етап и пр.,каквито за работата в прогимназиален етап не се изискват.При съкращаване на щата под формата на премахване на единствена трудова функция и разпределяне на задълженията й между други длъжности съгласно разпоредбата на чл.329 ал.1 от КТ работодателят разполага с правото да извърши подбор между изпълняващия съкратената длъжност и тези,на които се разпределят трудовите функции,но в този случай се касае за право,а не за задължение на работодателя,защото липсва идентичност между съкратената длъжност и тези,към които са преминали трудовите й функции /така решение №238 от 09.07.2012 г. по гр.д.№1458/2010 г.,ІV г.о.,ГК на ВКС/.Предвид изложеното ответното училище не е нарушило закона,като не е извършило подбор преди уволнението на ищцата.

С оглед горното съдът намира предявените искове за неоснователни.Обжалваното първоинстанционно решение е неправилно като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон.Същото следва да бъде отменено,а исковете следва да бъдат отхвърлени.

При отхвърляне на исковете училището-работодател не дължи заплащане на държавната такса за водене на делото,от която ищцата е освободена по силата на чл.83 ал.1 т.1 от ГПК.Таксата остава за сметка на бюджета на съдебната власт.При този изход от производството право на съдебно-деловодни разноски за двете инстанции до момента има ответното училище-въззивник в настоящото производство,което е претендирало такива изрично и в двете инстанции.Такива следва да му се присъдят,както следва:

1./За първата инстанция в размер на 720 лв адвокатско възнаграждение с начислен ДДС,чието уговаряне и заплащане е удостоверено с договора за правно обслужване от 24.01.2017 г. на лист 365 от д. на ГТРС,фактура №954 от 24.01.2017 г. на лист 367 от д. на ГТРС и платежно нареждане по фактурата за заплатено по банков път възнаграждение на лист 368 от д.на ГТРС.Претендирано е и присъждане на разноски под формата на изплатени пътни разходи на адвоката в общ размер от 70 лв съобразно уговорката по чл.3 ал.1 от договора за правно обслужване /уговорено заплащане на 35 лв пътни разходи за всяко явяване по делото/,като според чл.3 ал.2 от договора заплащането им следва да стане по банков път.Представени са командировъчни заповеди от 07.04.2017 г. и доклади за извършената от адвоката работа /явяване в съдебно заседание по делото/,придружени със сметки на полагащите се пътни пари в размер на по 35 лв за явяване в едно съдебно заседание /листи 369 и 370 от д.на ГТРС/.Не са представени обаче доказателства тези две суми от по 35 лв /общо 70 лв/ да са били преведени от училището по банков път на адвоката според договорната уговорка по чл.3 ал.2 или да са му изплатени в брой,поради което сумата от 70 лв пътни разходи не следва да се присъжда на ответното училище;

2./За втората инстанция сума от 30 лв държавна такса по обжалването и 1,50 лв банкова такса за превода;сума от 14,50 лв държавна такса за преписи от документи.Претендирано е и присъждане на 720 лв адвокатско възнаграждение с начислен ДДС,чието уговаряне е удостоверено с договора за правно обслужване от 13.06.2017 г. на лист 10 от д. на ДОС-чл.2 ал.1 от договора.Според чл.2 ал.2 от горния договор възнаграждението следва да се изплати на адвоката по банков път срещу издадена фактура.Депозирана е фактура №1003 от 13.06.2017 г. на лист 12 от д. на ДОС,но не е представено платежно нареждане по фактурата за заплатено по банков път възнаграждение.В този смисъл липсват доказателства горното адвокатско възнаграждение действително да е изплатено от училището,поради което същото не следва да се присъжда.Същото се отнася и за пътните разноски от 20 лв по чл.3 ал.1 от договора,за които липсват доказателства да са изплатени по банков път на адвоката съобразно уговорката по чл.3 ал.2 от договора.

Ищцата  Ж. поради отхвърляне на исковете й няма право на разноски за двете инстанции до момента и такива не следва да й се присъждат.

Водим от гореизложеното,Добричкият окръжен съд

 

                                              Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ решение №72,т.І,стр.136/09.06.2017 г. по гр.д.№8/2017 г. на Районен съд-гр.Ген.Тошево,като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ исковете на основание чл.344 ал.1 т.1 и т.2 от КТ,предявени от Н.П.Ж. с ЕГН ********** *** /съдебен адрес-***,адв.М.Г./ срещу ОУ „Й.Й.”-с.К.,общ.Ген.Тошево,обл.Добрич,с които се настоява за отмяна като незаконосъобразна на заповед №РД-87-087/11.11.2016 г. на директора на горното училище,с която трудовото правоотношение с Н.П.Ж. е прекратено на основание чл.328 ал.1 т.2 от КТ,т.е. поради съкращаване на щата,считано от 14.11.2016 г.,както и за възстановяване на Н.П.Ж. на заеманата от нея преди уволнението й длъжност „старши учител ПИГ в прогимназиален етап” в училището.

ОСЪЖДА Н.П.Ж. с ЕГН ********** *** /съдебен адрес-***,адв.М.Г./ да заплати на ОУ „Й.Й.”-с.К.,общ.Ген.Тошево,обл.Добрич сторени в първата инстанция съдебно-деловодни разноски в размер на 720 лв /седемстотин и двадесет лева/ адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА Н.П.Ж. с ЕГН ********** *** /съдебен адрес-***,адв.М.Г./ да заплати на ОУ „Й.Й.”-с.К.,общ.Ген.Тошево,обл.Добрич сторени във въззивната инстанция съдебно-деловодни разноски в размер на 46 лв /четиридесет и шест лева/ държавни такси и банкова такса.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ при условията на чл.280 ал.1 от ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

                                                                                     2.