Р Е Ш Е Н И Е

№ 296 ,21.11.2017 година, град Добрич

В ИМЕТО НА НАРОДА

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,гражданско отделение

На тридесети октомври две хиляди и седемнадесета година

В публичното заседание в следния състав :

Председател : ДИАНА ДЯКОВА

Членове : ДЕСИСЛАВА НИКОЛОВА ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

при секретаря Билсер Мехмедова – Юсуф

като разгледа докладваното от съдията Десислава Николова въззивно граж-данско дело № 353 по описа за 2017 година намира следното:

Производството е образувано по реда на член 258 и сл. от ГПК, по въззивна жалба с вх.№ 1324/1.06.2017 г. ( по регистратурата на ТРС ) на ответника „ Г.л. БГ” ЕООД, град П. срещу частта от решение № 40 от 3.05.2017 г. на Т. районен съд по гр.д.№ 519/ 2015 г., с която е уважен предявен срещу дружеството иск по член 108 от ЗС за поземлен имот – нива в землището на село З.. Жалбата е бланкетна .

В отговор на въззивната жалба ищецът Д.Т.Г. *** се позовава на бланкетния характер на жалбата и поддържа, че с оглед установената по съединения срещу първия ответник иск нищожност по член 26, ал.2,пр.2 от ЗЗД по „ липса на съгласие ” на договора за продажба, като сключен от името на ищеца ( продавач ) от лице без представителна власт , правото на собственост върху имота – предмет на този договор – е останало у продавача и той има признатото с обжалваното решение право да го ревандикира от владеещото го без основание дружество – въззивник . Настоява за присъждане на разноски.

При проверката на обжалваното решение с оглед оплакванията в жалбата и съобразно член 269 от ГПК въззивният съд намира, че то е валидно, процесуално допустимо и правилно .

С обжалваното решение ( при пропуснат установителен диспозитив по претендираното право на собственост ) е разгледан искът за право на собственост по член 108 от ЗС на въззиваемия Д.Г. срещу „ Г.л. БГ” ЕООД, град П. относно поземлен имот – нива с площ от 50,999 дка , с № ** по картата на възстановената собственост на землището на село З., община Т. . Решението е постановено по искова молба ( в частта по ревандикационния иск ), която отговаря на всички изисквания за редовност, в т.ч. член 127, ал.1,т.3 от ГПК след поправката й в продължения с разпореждане № 68 от 25.01.2016 г. с две седмици срок ( с край 5.02.2016 г.) чрез посочване на неговата цена ( според данъчната оценка ) от 5 997,40 лева. Изпълнено в срок с молбата ( на л.50 - 53 от делото на ТРС ) е изричното указание на съда за вписването й по изискването на член 114, ал.1,б. „ в ” от ЗС във вх.рег.№ 138/29.01. 2016 г. на Служба по вписванията, град Т.. Освен това има изложение по член 127,ал.1,т.4 от ГПК : твърдяно придобивно основание – договор за дарение по нот. акт № **г. по нот.д.№ **г. на Нотариуса при ТРС, последващи сделки с предмет – правото на собственост върху същия имот - договор за продажба по нот.акт № **г. , сключен между купувача „ М.А.” ЕООД, град П. и мним пълномощник на ищеца – продавач и непарична вноска , извършена от това дружество и вписана във вх.рег. № ** , акт № **/6.03.2012 г. на СВ, град Т. в полза на ответника „ Г.л. БГ” ,ЕООД, град П. , упражнявано от този ответник владение .

Част от обстоятелствата от основанието на иска по член 108 от ЗС съвпадат с тези от основанието на заявения от същия ищец ( в общата искова молба ) иск за недействителност на договора за продажба от дата 29.06.2006 г. Съдът е приел да го разгледа съвместно с ревандикационния иск . С необжалваното от ответника „ М. А.” ЕООД, град * решение по този друг иск, квалифициран от съда по член 26,ал.2,пр.2 от ЗЗД , е установена нищожност на продажбения договор. Решението за нищожността няма сила на присъдено нещо спрямо въззивника „ Г.л. БГ” ЕООД, град П. – член 298,ал.1 от ГПК . Същевременно този въззивник не оспорва изведените в решението констатации , че ищецът е придобил по договора за дарение от 1996 г. правото на собственост върху нивата от 50,999 дка в землището на село З., местността „ Ч.” , както и изводите на районния съд по фактите от преюдициалното ( за спора по член 108 от ЗС ) правоотношение, че праводателят му „ *” ЕООД, град П. е договарял да закупи нивата с лицето ( Г. И. Т.) , което е действало като представител на ищеца-продавач, но без да има представителна власт. При тези обстоятелства договорът за продажба не е породил правно действие оглед извършеното от мнимо представлявания ищец позоваване на недействителността по член 42, ал.2 от ЗЗД , в какъвто смисъл са постановките по т.2 от ТР № 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС . Вместо да приложи императивното правило на член 42,ал.2 от ЗЗД ,районният съд неправилно е приел, че договорът е нищожен на основание член 26,ал.2,пр.2 от ЗЗД - по липса на съгласие . И все пак крайният извод, че правото на собственост на продавача – ищец не е разпоредено с договора по нот.акт № **г. и „ **” ЕООД не го е придобило е правилен. Следователно и последващата вноска от 6.03.2012 г. с предмет правото на собственост върху нивата в полза на ответника по ревандикационния иск „ Г.л. БГ” ЕООД, град П. няма вещнопрехвърлително действие. Въззиваемият се легитимира на твърдяното от него основание ( договора за дарение от 1996 г.) като собственик на поземления имот и има право да го ревандикира от владеещото го дружество – въззивник . Уважаването на иска по член 108 от ЗС е законосъобразен резултат и въззивният съд потвърждава решение-то по него. Въззиваемият има право на разноски , но само на част от заплатеното в размер от 1 200 лева адвокатско възнаграждение, тъй като по възражението на въззивника съдът го преценява за прекомерно с оглед ниската степен на фактическа и правна сложност на делото. Въззивният съд присъжда по – нисък размер от 630 лева, колкото е минималното възнаграждение по член 7,ал.2, т.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения .

Воден от горните съображения, ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 40 от 3.05.2017 г. на Т. районен съд по гр.д.№ 519/2015 г. в частта, с която „ Г.л. БГ” ЕООД, град П. , ул. „ Б. ” № *, ет.*,офис * е осъдено да предаде на Д.Т.Г., ЕГН: ********** *** с адрес на пълномощника адвокат А.П. *** владението върху собствения му недвижим имот – нива с № ** по картата на възстановената собственост на землището на село З., община Т., местността „ Ч. ” с площ от 50,999 дка.

ОСЪЖДА „ Г.л. БГ” ЕООД, град П. , ул. „ * ” № *, ет.*,офис * да заплати на Д.Т.Г., ЕГН: ********** *** разноски за адвокатско възнаграждение за въззивното производство в размер от 630 ( шестстотин и тридесет ) лева.

РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ пред Върховния касационен съд на Република България в едномесечен срок от връчването му на страните .

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.

2.