РЕШЕНИЕ
№312
гр.Добрич, 30.11.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ в публично заседание на първи ноември през 2017г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИАНА ДЯКОВА ЧЛЕНОВЕ : ЖЕЧКА
МАРГЕНОВА
ЕЛИЦА СТОЯНОВА
при секретаря ПАВЛИНА ПЕНЕВА в
присъствието на прокурора………………………, като разгледа докладваното от окръжния
съдия Ж.МАРГЕНОВА в.гр.дело №359 по описа за 2017г., и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по въззивна жалба вх.№971/02.05.2017г.
от Т.И.П. с ЕГН ********** и С.В.П. с
ЕГН **********,***, уточнена с молба вх.№1621/06.07.2017г./”въззивна жалба”/,
срещу решение №34/12.04.2017г. по гр.д.№209/2016г. на Тервелски районен съд в
частта, в която са осъдени да заплатят солидарно с *** И.Т. на А.Е.Д. и Д.К.Д.
сумата от 2400лева, и в частта , в която е отхвърлен предявеният от тях и *** И.Т.
насрещен иск за сумата от 5116лева равностойността на липсващи вещи
Недоволството от решението се
обосновава с доводи по съществото на спора- предварителен договор с втория
купувач бил подписан на 21.04.2016г., имота бил освободен с разписка на
08.04.2016г., в момента на разписването на документа им била възстановена
сумата от 3000лева с клауза –да се възстанови цялото движимо имущество и имота
да се приведе във вида, в който е бил приет, като се платят и всички
консумативи. Нямало опис, защото в цената било включено всичко, което се
намирало в къщата. Вторият купувач намалил цената с 4000лева, защото имота бил
вече ограбен. В сумата от 11 000лева по договора с втория купувач била
включена цената и на земята. За да се осъществи сделката с втория купувач те
заплатили консумативите. В хода на делото било признато, че част от имуществото
е продадено именно от първия купувач. Имотът бил използван от 20.05.2015г.до
08.04.2016г. без да се заплаща наем и те като наемодатели поели всички разходи
по отстраняване на вреди. Не било вярно, че отстраняването им от имота било
насилствено.
В срока по чл.263,
ал.1 от ГПК писмен отговор по жалбата не е подаден от насрещната страна. В хода
на производството А.Е.Д. и Д.К.Д. , чрез процесуалния си представител адв.Д.Ц.
изразяват становище за неоснователност на жалбата.
Жалбата е депозирана в срока по
чл.259 от ГПК, отговаря на изискванията на чл.260 и 251 от ГПК след отстранени
нередовности по внасяне на държавната такса за въззивно обжалване, от процесуално
легитимирани лица с правен интерес от обжалване на неизгодното за тях първоинстанционно
решение.
По повод жалбата Добричкият окръжен съд
разгледа съдържащите се в нея оплаквания, становището на противната страна и с
оглед на тях и събраните по делото доказателства, в рамките на правомощията си
по чл.269 от ГПК провери обжалваното решение и основателността на исковете, като
приема за установено следното:
А.Е.Д.
и Д.К.Д. са предявили срещу Т.И.П., С.В.П. и *** И.Т., осъдителен иск, черпещ
правното си основание от разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 от ЗЗД ГПК, за сумата
от 5300лева, част от сумата от 8300лева платена цена по устен предварителен
договор за покупко-продажба на недвижим имот- къща с дворна място находящ се в
село *** , общ. Тервел.
Изложени
са в исковата молба твърдения за водени между ищците и ответниците Т.И.П. и С.В.П.
преговори за покупко-продажба на съсобствената по наследство между Т.И.П. и ***
И.Т. къща с дворно място в с.***, общ.Тервел; за постигнато с Т.И.П. и съпруга
и С.В.П. съгласие за бъдеща продажба за сумата от 8300лева; за предварително плащане
на договорена сума от ищците на ответниците Т.И.П. и С.В.П.. Изложени са обстоятелства
и за възникнал конфликт между съсобствениците Т.И.П. и *** И.Т. по повод
продажбата на имота и липсата на сключен договор за продажба с тях и за сключване
на такъв с трето лице. По настояване на ищците ответниците Т.И.П. и С.В.П.
върнали сумата от 3000лева, а остатъка задържали до установяване на липси на
вещи от жилището. Заявено е искане за солидарно осъждане на тримата ответници
за връщане на остатъка, платен с оглед бъдещото придобиване на имота, а именно сумата
от 5300лева.
В указания от съда срок по реда на чл.129 от ГПК с
молба вх.№6162/02.10.2017г./л.28 от настоящото дело/ ищците чрез упълномощения
адвокат са уточнили, че парите са дадени на двамата съпрузи -ответниците Т.И.П.
и С.В., и искат съвместното осъждане за връщане на остатъка от платената сума само
на двамата. Решението в частта на солидарното осъждане на тримата ответници не
е обжалвано от М.И.Т., нито пък същата се е присъединила към жалбата по реда на
чл.265, ал.1 от ГПК, респ. предмет на разглеждане е осъждането на обжалвалите
решението -съпрузи Т.И.П. и С.В., и липсата на искане за солидарна отговорност
на Т. не може да бъде отчетена в настоящото производство.
В
отговор на исковата молба ответниците Т.И.П. и С.В. не отричат да са договаряли бъдеща покупко-продажбата на
наследствения имот, като твърдят, че договорената цена била 10 000лева, с
която сума ищците не разполагали. Договорили предварително разсрочено плащане.
На 20.05.2015г. сключили договор за наем и допуснали ищците в имота като се
договорили цялата продажна цена да бъде изплатена до края на 2015г. До
31.12.2015г. ищците им платили общо 5400лева на четири вноски от по 1700лева,
1300ллева, 2000лева и 400лева. През м.април 2016г. ищците заявили, че се
отказват от покупката и на 08.04.2016г. ответниците им върнали сумата от
3000лева, а остатъка от 2400лева щели да върнат след като ищците си заплатят
консумативите по ползване на имота и
заплатят установените липси на имущество.
Излагат
и, че след освобождаване на имота от ищците, установили липси на вещи на обща
стойност 5116лева, а именно : 1.гюм за мляко с комплект доилен агрегат/нов/- на
стойност 250лева; 2.колело бегач- на стойност 150лева; 3.пердета за
прозорци/плътни/-3бр.на стойност 30лева; 4.килими жакардови-2бр./3х4/на
стойност 100лева; 5.мокет 20м на стойност 100лева; 6. бидони 7бр/120л. и
1бр./250л на стойност 160лева; 7.два тона ечемик на стойност 500лева; 8.тридесет
броя бали люцерна на стойност 120лева; 9.рекордуман 40м на стойност 120лева;
10. дърва нарязани 6 кубика на стойност 320лева; 11. 13бр.кокошки и един петел
на стойност 140лева; 12. дивани 2бр. на стойност 400лева; 13.приста с матрак на
стойност 100лева; 14.електромотор 2х2 на стойност 400лева; 15.плуг за наораване
на стойност 50лева; 16.поцинкована тел 100кг на стойност 100лева; 17. четири
реда по 10 лози на стойност 1200лева;
18.черги 3бр.на стойност 60лева; 19дървен материал бичев/греди и диреци/ на
стойност 120лева ; 20. ламарина поцинкована
гуфрирана на стойност 200лева; 21. метални тръби 5бр./3м. на стойност 50лева; 22.каруца конска
на стойност 100лева; 23. амуниция конска на стойност 150лева; 24. рало на
стойност 100лева; 25.оградна мрежа 4топа по 12м. на стойност 96лева; 26.помпа
за кладенец/италианска/на стойност 100лева; 27 машинка за мелене на грозде на
стойност 100лева; 28 помпа за пръскане
на лози на стойност 50лева. Ищците сторили разходи и във връзка с
ползването на имота за ток и вода на
стойност 148.92лева и за кабелна телевизия на стойност 68.17лева, които не били
заплатили.
За
осъждане на ищците да им заплатят левовата равностойност на описаните вещи в
общ размер от 5116лева и разходи за ползване на имота, тримата ответника са
предявели насрещни искове.
Съобразно
уточненията на насрещните претенции на ответниците Т.И.П. и С.В.П. по реда на
чл.129 от ГПК с молба вх.№6431/12.10.2017г./л.35 от настоящото дело/ Т.И.П. претендира
право на собственост върху липсващите вещи по наследство от нейните и на *** И.Т.
родителите в обем на правата на всяка една от тях от по 1/2ид.част, с
изключение на вещите описани под номера 2, 6, 14, 15, 20, 21, 26, 27 и
28/колело бегач, 7брл./120л.бидони, електромотор, плуг, ламарина, метални
тръби, помпа за кладенец, машина за мелене на грозде, помпа за пръскане/,
собственост върху които претендира ответника С.В.П..
В
указания от съда срок, не са предприети лично от ответницата *** И.Т. процесуални
действия по изправяне нередовността на насрещната и искова молба чрез точното и
ясно посочване на произхода и размера на вземанията и. Процесуалните действия
по отстраняване нередовностите, предприети от Т.И.П. и С.В.П. на насрещната искова молба,
при положение, че нито по силата на закона, нито от естеството на спорно
правоотношение, същите са овластени да
бранят правата и на другите участващи като страна по спора лица, не води до
отстраняване нередовносттите на сезирането на съда от *** И.Т.. Вън от горното,
неизгодното за ответниците , ищци по насрещния иск за сумата от 5116лева,
решение е обжалвано само от Т.И.П. и С.В.П.,
при което по отношение на *** И.Т. решението в обжалваните части е влязло в
сила .
При
това положение настоящата инстанция намира, че предвид отстранена нередовността
на исковата молба във връзка с индивидуализация на собствените на Т.И.П. и С.В.П.
права върху липсващите вещи, обект на защита от Т.И.П. е припадащата и се част от
1/2ид.част от придобитите по наследство от родителите и движими вещи по
т.1,3,4,5, 7,8,9,10,11,12,13,16,17,18,19,22,23,24,25, чиято равностойност се
претендира в размер на сумата от 2063лева/половината от заявената сума от
4126лева, съставляваща общата стойност на съсобствените между нея и сестра и
вещи/. Твърденията на С.В.П. за право на собственост върху вещите по т.2, 6,
14, 15, 20, 21, 26, 27 и 28/колело бегач, 7брл./120л.бидони, електромотор,
плуг, ламарина, метални тръби, помпа за кладенец, машина за мелене на грозде,
помпа за пръскане/обосновават искането му за осъждане на ищците по
първоначалния иск за тяхната левова равностойност, равняваща се на сумата от 990лева.
Предмет на спора, очертан с въззивната жалба на Т.И.П. и С.В.П. е тяхното
неоснователно обогатяване със сумата от
2400лева/в останалата част висящността на спора е преустановена предвид липсата
на жалба срещу решението в отхвърлителната му част/ и неоснователното
обогатяване на ищците със стойността на липсващите вещи /сумата от 2063лева и сумата от 990лева./,
собственост на двамата жалбоподатели .
По фактите на
делото е налице спор относно размера на платената по устното предварително
съглашение за покупко-продажба сума /ищците твърдят да са платили сумата от
8300лева, ответниците признават да са получили сумата от 5400лева/и по
предаването, респ. наличието на описаните в имота вещи, чиято липса се твърди,
както и възползването от тях от страна на ищците.
Не е спорно между
страните, установява се и от представените писмени доказателства/удостоверение
за наследници №2/22.02.2016г. на кметскво с.***/, че Т.И.П. и *** И.Т. са наследници по закон-низходящи
на ***Т.,*** починала на 13.03.2015 г.
По данни от н.а.№38/2014г. наследодателката е била собственик на незастроено
дворно място, УПИ II-460 по ПУП на с.***, застроено с
къща и стопанска постройка дворно място, УПИ III-469, незастроено дворно място - УПИ
III-473, незастроено дворно място-
УПИ VII-469 и незастроено дворно място-
УПИ IV-469 по ПУП с.***.
Съвпадащи са
твърденията на страните относно намерението на ищците да закупят застроеното с
къщата дворно място, за което са водили преговори с ответниците Т.И.П. и съпругът
и С.В.П.. Съвпадащи са твърденията на страните и за платена от ищците на
ответниците Т.И.П. и С.В.П. сума до размера от 5400лева. Само въз основа на
показанията на св.***, майка на ищцата, не може да се приеме за доказано
плащане от страна на ищците на сума над признатата от ответниците като получена.
Показанията на свидетелката за договорена цена от 10 000лева и платена
част от тях в размер на 8500лева са в противоречие с твърденията на самите ищци
за договорена и платена цена от 8300лева, лишени са и от конкретика. Други
доказателства във връзка платена сума ищците не са ангажирали. Вън от горното в
предмета на настоящото производство е даденото до размера на сумата, за която е
налице признание за получаването и от въззивниците на неосъществено основание-
с оглед бъдещо придобиване на недвижимия имот. Даденото от всяка страна подлежи
на връщане като получено без основание в хипотезата на чл.55, ал.1, пр.2 от ЗЗД.
Въпросът за развалянето на договора подлежи на обсъждане само при наличие на
валидно сключен предварителен договор, какъвто в случая няма, няма и твърдения
за разваляне, респ. за отпадане на основанието за имуществено разместване. В
този смисъл неправилна е дадената от районния съд правна квалификация, което
обаче не води до недопустимост на решението, тъй като е резултат от неправилно
прилагане на материалния закон при обсъждане на релевантни за спора факти,
респ. съставлява основание за неправилност на решението и разрешаване на спора
по същество от въззивния съд.
Ответниците Т.И.П.
и С.В.П. признават, че са получили сумата от 5400лева. Върнали са сумата от
3000лева, който факт се признава от ищците, и дължат връщането на сумата от
2400лева, за задържането на която не са установили наличието на правно
основание.
Няма спор между
страните относно факта, че ищците са били допуснати в имота м.май 2015г.,
когато между Т.И.П. и Д.К.Д. е сключен договор за наем/л.28 от делото на ТРС/,
и са живяли в имота до м.април 2016г. При нанасяне на ищците не е изготвен опис
на движимите вещи, находящи се в имота, отдадени под наем заедно с него . От
събраните гласни доказателства чрез разпита на свидетелите ***, *** и ***,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, не може да се обоснове извод, че
ищците по насрещния иск са собственици на процесните вещи, че те са се намира в
имота към момента на допускане на ответниците в него, нито, че последните са се възползвали по някакъв начин
от тях. Естеството на част от движимите вещи като покъщнина не е достатъчно да
обоснове извод, че те са били притежавани от наследодаталката, респ. придобити
от наследниците по силата на наследствено правоприемство, а още по-малко, че са
съществували към момента на предаване на имота за ползване на ответниците и са
им предадени заедно с него. Фактът на
отчуждаването от ищцата А. *** на един гюм за сумата от 50лева, които и предала
на ответника П./така св. ***/ също не е достатъчен да обоснове извод, че са
продадени или употребени от ищците и останалите вещи. Въпроса за тяхното
отчуждаване, респ. възползване от тях по какъвто и да е начин подлежи на
обсъждане само при установяване съществуването на твърдяните вещи в имота към
изследвания период/предаването му за ползване на ищците/ и правата на
ответниците върху тях. Житейски нелогично е оставените в наследство домашни
птици/13кокошки и 1 петел/ от м.март 2015г., когато е починала наследодателката,
да са оцелели/при липса на данни във връзка с отглеждането им/ и предадени заедно с имота на ищците два
месеца след смъртта на наследодателката на ответниците. Липсват доказателства
относно покъщнината към датата на откриване на наследството. Самите ищци по
насрещния иск в насрещната искова молба твърдят, че още приживее на
наследодателката къщата е ставала обект на разграбване, а св. *** изнася и, че още
след смъртта на наследодателката в
къщата влизали цигани, но свидетелят не знае какво са откраднали. Св. *** и св.***
твърдят от имота да са вземани вещи от съсобственичката М.И.Т. докато
ответниците по насрещния иск все още са живеели в него. Св. *** твърди да е
видяла в колата на *** И.Т. дрехи,
килими, а според св.***, самата Т.И.П. посъветвала А. *** да подаде жалба, че в
юргана, който взела сестра и М. имало злато и пари.
При това положение
исковете на Т.И.П. и С.В.П. , основани на разпоредбата на чл.57, ал.2 от ЗЗД са
неоснователни и подлежат на отхвърляне. Решението в частта на произнасянето по
предявения от М.И.Т. иск по чл.57, ал.2
от ЗЗД не е обжалвано и е влязло в сила.
Следователно, решението
на районния съд в частта на осъждането
на Т.И.П. и С.В.П. да заплатят на
А.Е.Д. и Д.К.Д. сумата от 2400лева, получена на неосъществено основание/с оглед
бъдещо отчуждаване на недвижим имот/ и в
частта , в която са отхвърлени предявените от тях насрещни искове, а именно от Т.И.П.
за сумата от 2063лева, представляваща ½ част от равностойността на
липсващите вещи по т.1,3,4,5,7,8,9,10,11,12,13,16,17,18,19,22,23,24,25 от
насрещната искова молба/гюм за мляко с комплект доилен агрегат; пердета за
прозорци/плътни/-3бр.; килими жакардови-2бр./3х4/; мокет 20м; бидон
1бр./250л;два тона ечемик; тридесет броя бали люцерна ;рекордуман 40м; дърва нарязани 6 кубика; 13бр.кокошки и един
петел; дивани 2бр.; приста с матрак; четири реда по 10 лози; черги 3бр.;
1дървен материал бичев/греди и диреци/;
каруца конска ; амуниция конска ;рало на стойност; оградна мрежа 4топа
по 12м.; /за сумата от 2063лева, и от С.В.П.
за сумата от 990лева представляваща
равностойността на липсващите вещи по т.2, 6, 14, 15, 20, 21, 26, 27 и 28 от
насрещната искова молба/колело бегач, 7бр./120л.бидони, електромотор, плуг,
ламарина, метални тръби, помпа за кладенец, машина за мелене на грозде, помпа
за пръскане/, следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода от
спора и на основание чл.78, ал.3 от ГПК право на съдебни разноски има въззиваемата
страна, която е заявила искане за присъждане, но не е удостоверила реалното
извършване на такива за въззивното производство.
С оглед
гореизложеното, съдът
РЕШИ
ПОТВЪРЖДАВА решение №34/12.04.2017г. по гр.д.№209/2016г.
на Тервелски районен съд в частта, в
която Т.И.П. с ЕГН ********** и С.В.П. с ЕГН **********,***, са осъдени да
заплатят на А.Е. Джелилс ЕГН ********** и Д.К.Д. с ЕГН **********,***, сумата
от 2400лева получена на неосъществено основание/с оглед бъдещо отчуждаване на
недвижим имот/ на основание чл.55, ал.1,
пр.2 от ЗЗД, и в частта, в която са
отхвърлени предявените от Т.И.П. с ЕГН ********** и С.В.П. с ЕГН **********,***,
срещу А.Е. Джелилс ЕГН ********** и Д.К.Д. с ЕГН **********,***, искове по
чл.57, ал.2 от ЗЗД за ½ част от паричната равностойност на липсващите гюм
за мляко с комплект доилен агрегат; пердета за прозорци/плътни/-3бр.; килими
жакардови-2бр./3х4/; мокет 20м; бидон 1бр./250л;два тона ечемик; тридесет броя
бали люцерна ;рекордуман 40м; дърва
нарязани 6 кубика; 13бр.кокошки и един петел; дивани 2бр.; приста с матрак;
четири реда по 10 лози; черги 3бр.; 1дървен материал бичев/греди и
диреци/; каруца конска ; амуниция конска
;рало на стойност; оградна мрежа 4топа по 12м., равняваща се на сумата от
2063лева, и за паричната равностойност на липсващите колело бегач,
7бр./120л.бидони, електромотор, плуг, ламарина, метални тръби, помпа за
кладенец, машина за мелене на грозде, помпа за пръскане, равняваща се на сумата
от 990лева.
В останалата част
за сумата от 2063лева, представляваща припадащата се на *** И.Т. ½ част
от паричната равностойност на липсващите вещи по
т.1,3,4,5,7,8,9,10,11,12,13,16,17,18,19,22,23,24,25 на насрещната искова молба,
решението не е обжалвано .
Решението е
окончателно на основание чл.280 ал.3, т.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.