Р Е Ш Е Н И Е

№ 271 , гр. Добрич, 06.11.2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публичното заседание на четвърти октомври две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

ЕЛИЦА СТОЯНОВА

При участието на секретаря Билсер Мехмедова - Юсуф, разгледа докладваното от съдия Елица Стоянова в. гр. д. № 363 по описа на Добричкия окръжен съд за 2017 г. и за да се произнесе, взе следното предвид:

Съдебното производство е образувано по реда на чл. 258 и сл. от ГПК, по въззивна жалба, вх. № 11 421/ 05.07.2017 г., подадена от процесуалния представител на ответниците В.К.Г. ***, с ЕГН **********, против решение № 583/ 22.06.2017 г. по гр. д. № 4179/ 2015 г. по описа на РС гр. Добрич, в частта му, с която е било признато по отношение на ищцата Б.А.О. ***, с ЕГН **********, че ответницата В.К.Г. не притежава право на собственост върху недвижим имот – 140 кв. м., идеална част от поземлен имот с идентификатор ***по кад. карта на гр. Добрич, целия с площ от 670 кв. м., с трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване – лозе, номер от предходен план 1955. Съобразно изложените в жалбата оплаквания, решението в обжалваната му част било неправилно. Ищецът не бил установил правото си на собственост върху спорния имот. Напротив доказателствата сочели отчуждаването на недвижимия имот от бабата на Р.П.Д. и трансформацията му в патримониума на ответницата. Неправилни били изводите на съда за административното решение на ПК гр. Добрич. В тази връзка били нарушени правилата за неговото оспорване по чл. 193 от ГПК. Ищецът не установил неистинността на решението, което било постановено от законен състав, известен и на съдебните състави във връзка с работата им. В тази връзка ищцата не е манифестирала правото си на собственост, нито е оспорила действията на ответниците. Настоява се за отмяна на решението в обжалваната като незаконосъобразно и неправилно, като въззивният съд, по съществото на спора, отхвърли претенцията като неоснователна.

С първоинстанционното решение е била отхвърлена предявената от Б.А.О. против ответницата В.К.Г. и ответника Р.П.Д. претенция за прогласяване нищожността на договор за дарение на недвижим имот: 140 кв. м., ид. ч. от поземлен имот с идентификатор ***по кад. карта на гр. Добрич, целия с площ 670 кв. м., обективиран в нотариален акт № 86, т. V, peг. № 3755, дело № 549/ 2015 г. на нотариус с рег. № 330 на НК, вписан с акт № 190, т. XII, дело № 2297/ 2015г. на СлВп - гр. Добрич, поради заобикаляне на закона. В тази му част първоинстанционното решение не е било обжалвано, влязло е в законна сила и не подлежи на въззивен контрол.

По реда на чл. 263 ал. 1 от ГПК ответната по въззива страна Б.А.О., чрез процесуалния си представител, е депозирала писмен отговор, в който се противопоставя на възведените в жалбата оплаквания и настоява за потвърждаване на решението. Изложени са твърдения за липса на правен интерес първоинстанционното решение в посочената му част да бъде обжалвано от ответника Р.П.Д., който отговаря по иска с правно основание чл. 26 ал. 1 от ЗЗД, по отношение на който първоинстанционното решение не е било обжалвано.

Препис от обжалваното решение е било връчено на ответницата В.К.Г. чрез процесуалния и представител на 26.06.2017 г. Въззивната жалба, подадена на 05.07.2017 г., попада в срока по чл. 259 ал. 1 от ГПК, изхожда от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Първоинстанционното производство е образувано по предявена от Б.А.О. против В.К.Г. претенция за установяване, че ответницата не притежава правото на собственост върху 140 кв. м. в идеални части от имот с идентификатор ***по кад. карта на гр. Добрич. Съобразно изложените в исковата молба твърдения, ищцата се легитимирала като собственик на недвижимия имот по силата на н. а. № 157 т. III дело № 1146/ 1963 г. Ответницата придобила 140 кв. м. идеални части от имота на ищцата по силата на договор за дарение, сключен с Р.П.Д. като прехвърлител, сключен под формата на н. а. № 86 т. V рег. № 3755 дело № 549/ 12.06.2015 г. на нотариус Р. Георгиев с район на действие ДРС, вписан под № 330 на НК гр. София. Договорът за дарение бил нищожен поради заобикаляне на закона. Настоява се за прогласяване нищожността му по отношение ответниците – страни по сделката. Претендира се и установяване правото на собственост на ищцата върху посочените идеални части от недвижимия имот по отношение на ответницата В. Колена Г.. Претендирани са разноски.

По реда на чл. 131 ал. 1 от ГПК ответницата В.К.Г. е депозирала писмен отговор, в който е изразила становище за неоснователност на иска. Закупила от Р.П.Д. недвижим имот, разположен в съседство на процесния и с идентификатор 72624.906.524. При огледа му установила, че към същия има заградено допълнително пространство, който продавачът Р.Д. се съгласил да им подари поради близки приятелски и колегиални отношения. Въпросната част от имота с площ от около 140 кв. м. била записана на Н.М.А.. По силата на наследствено правоприемство от нея наследниците и, с н. а. № 253 т. III рег. № 4685 дело № 459/ 2004 г., са прехвърлили безвъзмездно частта от имот 1955 преди приемането на кадастралната карта на града в полза на Р.П.Д., който от своя страна ги прехвърлил на ответницата. Така тя се легитимирала като собственик на спорния имот. Настоява за отхвърляне на исковете, претендира разноски.

С оглед релевираните в жалбата оплаквания, доводите и съображенията, развити от страните в процеса, и ангажираните по делото доказателства, Добричкият окръжен съд приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от приложение договор за покупко – продажба на недвижими имот, изповядан под формата на н. а. № 157, т. III, дело № 1146/ 02.08.1963 г. на Районен съд гр. Т., --****/Б.А.О./, заедно с и И.Х.М., са придобили правото на собственост върху следния недвижим имот: лозе с площ от 3300 кв.м., находящо се в гр.Т., местност „Гази-баба”. Праводател на ищцата и нейните съсобственици е Г.М.З., която е била призната за собственик на имота по давностно владение въз основа на нотариален акт № 100, том II, дело № 757/ 1956г. на РС – гр. Т..

Ищцата и и И.Х.М. са се разпоредили с идеални части от посочения недвижим имот. С н. а. № № 58, том III, дело № 842/ 1968г. на РС – гр. Т. тримата са продали на Н.М.А.800 кв. м. от горния недвижим имот.

По силата на Заповед № 1637/ 23.12.1985 г., издадена на основание чл. 63 ал. 1 и чл. 95 и чл. 98 от ЗТСУ и Протокол № 43/ 12.11.1985 г., Комисията по чл. 265 от ППЗТСУ е разпоредила отчуждаване за обект „Паркинг към спортни зали“ част от лозята, намиращи се в местността „Гаази баба“ , IV път, № 25 и № 25. Съгласно т. 5 от заповедта е отчуждена част от място за лозе от 140 кв. м., трайни насаждения и подобрения, собственост на ***, срещу парично обезщетение.

Със заявление от 25.07.1992 г. Н.М.А.претендирала възстановяване правото на собственост върху отчуждения от нея недвижим имот, което се установява и от приложените по реституционната преписка документи. С решение № 15 950/ 13.07.1993 г. Поземлена комисия гр. Добрич е възстановила в полза на Н.М.А.в стари реални граници правото на собственост върху лозе с площ от 0.140 дка в местността „Гаази баба“, представляващо част от имот № 1955. В приложена извадка от разписен лист, без посочен план и година, е видно, че ***е записана като собственик на имот № 1955.

Въпросното решение на органа на поземлената собственост е оспорено по реда на чл. 193 от ГПК от ищцовата страна с твърдения, че същото е нищожно, тъй като не е подписано от лицата, компетентни да издават административни актове. Освен това било материалноправно незаконосъобразно, тъй като не били налице предпоставките за земеделска реституция на въпросните 140 кв. м. лозе, което освен това било с площ, по – малко от нормативно установената.

По силата на н. а. № 35, т. Х, дело № 3004/ 1992 г. Н.М.А.и ***прехвърлили безвъзмездно на Р.П.Д. и М. П.Д. правото на собственост върху наследнически на прехвърлителите недвижим имот – място за лозе с площ от 660 кв. м. в землището на гр. Добрич, местността „Гаази баба“, ведно с подобренията в него и масивна сезонна постройка

Наследницата на Н.М.А.– ***/факт, за който не се спори по делото/ е прехвърлила на Р.П.Д. недвижим имот, находящ се в местността „Гаази баба“, лозе с повърхност от 140 кв. м. и представляващ идеална част от поземлен имот № 1955 по плана на местността, видно от н. а. № 253 т. III рег. № 4685 дело № 459/ 07.10.2004 г.

От своя страна Р.П.Д. сключил с ответницата В.К.Г. две сделки: една за покупко – продажба на недвижим имот с площ от 760 кв. м., с идентификатор ***по кад. карта на гр. Добрич, ведно с построената в същия вилна постройка, и една за дарение на недвижим имот в местността „Гаази баба“ и представляващ 140 кв. м. ид. части от поземлен имот с идентификатор ***по кад. карта на града, видно от н. а. № 86 г. V рег. № 3755 дело № 549/ 12.06.2015 г.

Ответницата е ангажирала гласни доказателства в подкрепа на своите твърдения.

Св. ***е обработвал мястото, собствено на Р.Д., през 2012/ 2015 г. Когато станало ясно, че лозето е продадено, свидетелят го изчистил и предал ключовете на новите собственици.

Св. ***, братовчед на Р.Д., притежаващ имот в близост до спорния, е твърдял, че имотът на Р.Д. имал едно допълнително „парче“, което било обърнато към двора на свидетеля, било засаждано с боб и домати. Целият имот, включително и тази част, били оградени.

Приложена е справка от Министерство на земеделието и храните, в която е отразен списъчния състав на Поземлена комисия гр. Добрич към 13.07.1993 г.

От заключението на вещото лице по назначената от първостепенния съд СТЕ се установява, че имотът, описан в н. а. № 157, т. III , дело № 1146/ 1963 г. по първия план за местността „Гаази баба“ е с изчислена графично площ от 3 120 кв. м. и представлява имот с пл. № 25. За тази местността има изработени два кадастрални плана, за които няма данни кога са изработени и дали са били одобрени. Няма данни изработени други кадастрални или регулационни планове. По втория план бившият имот с пл. № 25 обхваща имоти с пл. №№ 1954, 1955, 1971 и 1972. Със Заповед № РД – 18 – 15/ 12.05.2005 г. са били одобрени кадастралната карта и регистри за землището на гр. Добрич. Бившият имот с пл. № 25 обхваща поземлени имоти с идентификатори 906.523., .524, .525 и .526. Вещото лице е посочило, че имот с идентификатор .524 е идентичен с имот с пл. № 1954 с площ от 766 кв. м., а този с идентификатор .525 отговаря на имот със стар пл. № 1955 с площ от 658 кв. м. Към 13.07.1993 г. имотът, предмет на решение № 15 950 на ОСЗ гр. Добрич с площ от 0.140 дка, представлява част от имот с пл. № 1955 и се намира извън границите на населеното място и попада в местността „Гаази баба“ – лозята, с трайно предназначение на територията – земеделска и начин на трайно ползване – лозя. Местността е неурегулирана територия, без изработен и одобрен ПУП.

По повод проведената отчуждителна процедура вещото лице е дало заключение, че не е открило документация за нейното завършване или за изплатено парично обезщетение по оценителен протокол № 5.

Налице е идентичност между имота, предмет на нотариалния акт, с който В.Г. се легитимира като собственик на спорния имот, и възстановения с решение на органа на поземлената собственост, описан като идеална част от един и същ имот, отразен във втория кадастрален план като имот с пл. № 1955, а в одобрената кад. карта като поземлен имот с идентификатор 906.525, които имота съвпадат напълно по граници и площ. Вещото лице е дало заключение, че Н.М.А.и нейната наследница ***са се разпоредили в полза на Р.П.Д. и М. П.Д. с имот с пл. № 1954, идентичен с поземлен имот 906.524 и той в последствие е бил прехвърлен в полза на В.К.Г.. Към 1990 г. в имот с пл. № 1955 е била нанесена масивна вилна сграда, собственост на ***. Този имот е идентичен с поземлен имот № 525 по кад. карта, който по кадастрален регистър е записан на ищцата. В тази връзка вещото лице дава заключение, че имотът, предмет на отчуждителната заповед е следвало да бъде отчужден не от ***, която притежава имот със стар пл. № 1954, а от ищцата, която притежава право на собственост върху имот със стар пл. № 1955.

При така изложените фактически обстоятелства Добричкият окръжен съд достига до следните правни изводи:

Предявената от Б.А. Осмен против В. Колена Г. отрицателна установителна претенция за собственост е процесуално допустима и страните са легитимирани да участват в процеса. Решението е постановено от законен съдебен състав в рамките на предоставените му от ГПК правомощия, поради което при извършената служебна проверка въззивната инстанция намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

Досежно основателността му Окръжният съд намира следното:

За да удовлетвори ищцовата претенция съдът е приел, че не са налице доказателства, които да установява правото на собственост на В.К.Г. върху процесния недвижим имот, тъй като същата не можела да придобие повече права, отколкото притежавал нейния праводател Р.П.Д., съответно неговата праводателка ***. Действително същата била страна в реституционното производство, но решението на органа на поземлената собственост било нищожно като подписано от лица, които не са били част от състава на Поземлена комисия гр. Добрич към 13.07.1993 г. Въз основа на това е приел, че административният акт, издаден от органа на поземлената собственост, не е произвел целеното му конститутивно действие, поради което не е легитимирал Н.М.А.като собственик на процесните 140 кв. м., които от своя страна не биха могли да бъдат предмет на следващите транслативни сделки, ерго ответницата не би могла да придобие правото на собственост върху тях.

Първоинстанционното решение е правилно като краен резултат, но по съображения, различни от възприетите от Районния съд, предвид следното:

По силата на н. а. № 157, т. III, дело № 1146/ 02.08.1963 г. на Районен съд гр. Т., Б. ***/Б.А.О./, заедно с и И.Х.М., са придобили правото на собственост върху следния недвижим имот: лозе с площ от 3300 кв.м., находящо се в гр.Т., местност „Гази-баба”. Този факт не се спори между страните. Приобретателите по тази сделка са сключили три различни прехвърлителни сделки: две от тях с предмет по 600 кв. м. в полза на ***и ***, а с третата, обективирана в н. а. № № 58, том III, дело № 842/ 1968г. на РС – гр. Т. Н.М.А.800 кв. м. от горния недвижим имот. Площта, предмет и на трите прехвърлителни сделки, е в идеални части от първоначалния имот с площ от 3 300 кв. м. По този начин е възникнала съсобственост върху лозето с площ от 3 300 кв. м. Б.А.О., и И.Х.М. се легитимират като собственици общо на 1 100/ 3 300 ид. части /или по 366. 67/ 3 300 ид. части всеки от тях/, ***и *** са се легитимирали като собственици върху 600/ 3 300 ид. части всеки от тях, а Н.М.А.е притежавала 800/ 3 300 ид. части от недвижимия имот. По делото липсват доказателства, а и страните не твърдят, че съсобствеността върху недвижимия имот – лозе с площ от 3 300 кв. м. е била прекратена. Фактът, че съсобствениците са разпределили ползването върху недвижимия имот, като включително са оградили ползваните от всеки от тях части, които поради наличието на материализирани огради са били заснети като самостоятелни поземлени имоти, нанесени в кадастралните планове, а в последствие и в кадастралната карта на гр. Добрич, по никакъв начин не оказва влияние върху обема на собственическите права на всеки един от съсобствениците. Планоснемането на имотите в кадстралните планове и карта не води до възникване, изгубване или трансформиране на правото на собственост и следователно нанасянето на отделните поземлени имоти не е довело до юридическо разделяне на правото на собственост между съсобствениците.

При отпочване на отчуждителната процедура, в заповед № 1637/ 23.12.1985 г. е следвало да се посочи, че 140 кв. м. се отчуждават не само от ***, но и от всички съсобственици, доколкото може да се отчужди единствено реално съществуваща, а не идеална, част от земната повърхност. Видно от самата заповед, отчуждението е извършено на основание чл. 63 ал. 1 от ЗТСУ. Тази разпоредба, в редакцията и, действала към 23.12.1985 г., Обн. - ДВ, бр. 29 от 1973 г., е предвиждала, че недвижими имоти на граждани, кооперации и обществени организации могат да бъдат отчуждавани за осъществяване на мероприятия на държавата, кооперации и обществени организации, предвидени по застроителния и регулационен план. Отчуждителната процедура на лозя, находящи се в местността „Гаази баба“, включително на част от място за лозе от 140 кв. м. е била проведена за изграждането на обект „Паркинг към спортни зали“.

Чл. 2 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС предвижда, че отмяна на отчуждаването могат да искат и лицата, чиито незастроени недвижими имоти са били отчуждени по реда и при условията на чл. 1 ал. 1 от с. з., ако върху имотите не е започнало фактическо строителство към момента на влизане на този закон в сила. Отчуждаването е било предприето по ЗТСУ, съответно процедурата по неговата отмяна е следвало да бъде извършена по реда на чл. 4 и сл. от ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ …Нито страните твърдят, нито са представени доказателства, които да сочат на отмяна на отчуждването по ЗТСУ. Напротив твърденията на ответницата са за проведено реституционно производство по ЗСПЗЗ. Независимо, че се касае за недвижим имот с начин на трайно ползване – лозе, за да настъпи реституционния ефект следва да бъде спазена приложимата към съответното отнемане реституционна процедура. В процесния случай това не е спазено, като е проведено производството по възстановяване правото на собственост по ЗСПЗЗ, вместо по ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ…Възстановяване правото на собственост не по предвидения от законодателя ред е нищожно и не е произвело реституционен ефект, съответно не е довело до възстановяване правото на собственост върху 140 кв. м.в полза на ***. Следователно ответницата не би могла да се легитимира като собственик на спорната площ, тъй като праводателят и не е притежавал право на собственост върху същата. В този смисъл ищцовата претенция е основателна и като резултат правилно е била уважена от първоинстанционния съд. Решението в обжалваната му част, като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на спора Районният съд е възложил в полза на ответницата сторените от ищцовата страна разноски. При настоящото разглеждане на спора въззиваемата не е претендирала разноски, които да и се следват.

Предвид всички изложени съображения въззивната инстанция намира, че атакуваният съдебен акт не страда от пороци, които налагат неговата отмяна.

Водим от горното и на основание чл. 271 и сл. от ГПК, ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 583/ 22.06.2017 г. по гр. д. № 4179/ 2015 г. по описа на РС гр. Добрич, в частта му, с която е било признато по отношение на ищцата Б.А.О. ***, с ЕГН **********, че ответницата В.К.Г. не притежава право на собственост върху недвижим имот – 140 кв. м., идеална част от поземлен имот с идентификатор ***по кад. карта на гр. Добрич, целия с площ от 670 кв. м., с трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване – лозе, номер от предходен план 1955.

Решението подлежи на касационно обжалване при условията на чл. 280 ал. 1 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.