Р Е Ш Е Н И Е

№ 284 ,13.11.2017 година, град Добрич

В ИМЕТО НА НАРОДА

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,гражданско отделение

На единадесети октомври две хиляди и седемнадесета година

В публичното заседание в следния състав :

Председател : ДЕСИСЛАВА НИКОЛОВА

Членове : ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

ЕЛИЦА СТОЯНОВА

при секретаря Павлина Пенева

като разгледа докладваното от съдията Десислава Николова въззивно граж-данско дело № 367 по описа за 2017 година намира следното:

Производството е образувано по реда на член 258 и сл. от ГПК, по въззивна жалба , с вх.№ 9147/ 31.05.2017 год . ( по регистратурата на ДРС) на ответника А.Г.М. *** срещу решение № 457 от 18.05.2017 г. на Добричкия районен съд по гр.д.№ 2800/ 2015 г., уважаващо предявен срещу него иск за установяване съществува-нето на парични вземания от главници и лихви – предмет на заповед по член 410 от ГПК. Съдържа оплаквания ,че разгледаният иск е нередовен, без конкретизация на : вземанията по периоди ; размерите на всяко вземане от обезщетение за забава; размерите на вземанията по изравнителни фак-тури и основанието за всяко вземане . Иска се отмяна на решението .

Отговор от въззиваемата страна – „ ***” АД, град *** и нейния помагач не е подаден .

Третото лице помагач на въззиваемото дружество – „ ***” ЕООД, град *** ( лице, извършващо дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сградата – етажна собственост ) не е подало отговор също.

При проверката на обжалваното решение с оглед оплакванията в жалбата и съобразно член 269 от ГПК въззивният съд намира, че то е валидно, процесуално допустимо. Предмет на заявените от „ ***” АД, град *** , с искова молба с вх.№ 14449/4.08.2015 г., изпра-тена по куриер на дата 30.07.2015 г., в срока по член 415 от ГПК, считан от 1.07.2015 г. ,установителни искове по член 422 от ГПК са парични вземания от : главници в общ размер от 1 806, 85 лева – стойност на услугата за дялово разпределение и на ползвана в периода месец май 2012 - месец ап-рил 2014 г., незаплатена топлинна енергия от ответника А.Г.М. ,като потребител с абонатен № *** и собственик на топло-снабден имот – апартамент № * в град ***, ЖК „ ***” ,бл.447, вход „в” , ведно със законните лихви от 8.04.2015 г. - датата на подаването на заявлението по член 410 от ГПК ( предмет на ч. гр.д.№ 2140/2015 г. по описа на ДРС ) и обезщетения за забава в периода 30.06.2012 г. – 27.03.2015 г. ,в размер на законните лихви, равняващи се на общата сума от 240,56 лева .

Оплакването на въззивника, че решението е постановено по нередов-на ( несъответстваща на изискването по член 127,ал.1т.4 от ГПК ) искова молба за установяване съществуването в полза на ищеца на периодични вземания от главници и лихви, всяко от които не е конкретизирано по основание и размер, е неоснователно. В допълнение на изложеното в определение № 862 от 14.09.2017 г. по член 267,ал.1 от ГПК въззивният съд посочва ,че в приложените ( на л. 13 и 14 от делото ) към исковата молба таблица и „ съобщение към фактура № 0055899174 от 31.07.2014 г. ” са описа-ни подробно по размери, периоди и начин на формиране ( по прогнозно количество и изравнителни сметки ) и издадени за тях фактури всички заявени за установяване ( главни и акцесорни ) вземания . Този начин на индивидуализиране на множеството вземания ( чрез препращане към други документи, представени като приложения към исковата молба ) се допуска от съдебната практика, част от която са Решение № 121 от 24.04.2013 г. по гр. д.№ 272/ 2012 г. на ІV, г.о. на ВКС и определение № 9 от 7.01.2015 г. по т. д.№ 1478/ 2014 г. на І т.о. на ВКС .

Според таблицата ищецът счита, че има вземане за стойността на услугата дялово разпределение от 2,04 лева за м. юни 2013 г. и лихви от 0,36 лева, както и следните вземания за стойностите на топлинна енергия и лихви : 31,08 лева и 8,50 лева – за м. 05.2012 ; 12,92 лева и 2,88 – за м. 11.2012 г. ; 148,02 лева и 31,91 лева - за м.12.2012 г. ; 123,11 лева и 25,61 лева – за м.01.2013 г.; 109,32 лева и 21,92 лева – за м.02.2013 г.; 118,09 лева и 22,76 лева – за м.03.2013 г. ; 27,27 лева и 5,03 лева – за м.04.2013 г.; вземания по изравнение ,извършено с три броя фактури, издадени в м.07.2013 г. в размери от : 108,83 лева и 17,41 лева ; 23,12 лева и 3,68 лева и 162,63 лева и 26,01 лева . В съобщението ( на л. 14 от делото ) са посочени следните взе-мания ( за главници ) от стойностите на прогнозно начислена топлинна енергия : 76,22 лева за м. 11.2013 г. ; 206,58 лева за м.12.2013 г. ; 192,70 лева за м.01.2014 г. ; 120,34 лева за м. 02.2014 г. ; 108,41 лева за м.03.2014 г. и 55,31 лева за м.04.2014 г. и едно вземане ( за главница ) или общо от

759, 56 лева и едно вземане от изравняване ( за периода 08.2013 г – 04.2014 г. ) от 58, 83 лева . С данните от това съобщение ( на л.14 ) ищецът е внесъл яснота , че вземането ( 759,56 + 58,83 лева ) от 818,38 лева по „ обща фактура № 0055899174/ 31.07.2014 г.”, посочено в предпоследен ред на таблицата е стойност на реално консумираната топлинна енергия за периода 1.05.2013 г. – 30.04.2014 г., а вземането ( посочено в последния ред от таблицата ) по фактура № 0057065969/ 30.09.2014 г. в размер от 122,04 лева е от изравняване . Видно от таблицата ищецът счита, че има вземания за лихви от забавено плащане ( на главниците от 818,38 лева и от 122,04 лева) в размери от 44,42 лева и 5,02 лева . Съпоставката между вземанията , заявени с исковете и със заявлението ( с вх.№ 3021644/8.04.2015 г. ) с оглед съдържанието му по т.12 сочат на пълна идентичност . С оглед извършено-то от длъжника оспорване на вземанията ( чрез подаденото в двуседмичния срок по член 414,ал.2 от ГПК , считан от 17.06.2015 г. възражение от дата 22.06.2015 г. ) искът по член 422 за установяването им е предявен при наличие на правен интерес и при спазване на преклузивния срок по член 415, ал.1 от ГПК ( в ред. от изм., Дв,бр. 42 от 2009 г. ) ,т.е. при наличието и на тези специфични за него процесуални предпоставки – т.10а от Тълкувател-но решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

В жалбата няма оплаквания по правилността на решението. Въззивният съд констатира, че за релевантните по делото обстоятелства е назначено вещо лице – инж. ***( изслушано по делегация). От заключението се установява, че топлоснабденият имот на въззивника се намира в сграда под режим на етажна собственост, в която е въведена системата за дялово разпределение на топлинната енергия. Топлинната енергия за имота на въззивника ,определена по прогнозни данни ,е на стойност от 1 329,37 лева и включва 13 еденични вземания ( всяко от които с размер, съвпадащ с претендирания ) за месеците 05.2012 г. ; 11.2012 г. ; 12.2012 г., 01.2013 г.; 02.2013 г.; 03.2013 г. ; 04.2013 г. ; 11.2013 г.; 12.2013 г., 01.2014г.; 02.2014 г.; 03.2014 г. и 04.2014 г. ( посочени в таблицата по т.4 от заключението ) . Въззивникът дължи суми по две изравнителни сметки за периода 05.2012 – 04.2013 г. и за периода 05.2013 г. – 4.2014 г в размери от 294,56 лева и 180,87 лева . Следователно общата стойност на потребе-ната топлинна енергия е 1 804, 81 лева , стойността на услугата – дялово разпределение за периода м.05.2012 г. – м. 04.2014 г. е 2, 04 лева . Върху вземанията от главници въззивникът дължи обезщетение за забава в общи размери съответно от 240,20 лева и 0,36 лева. Уважаването на исковете и присъждането на разноските от 722,20 лева ( за първоинстанционното ) и от 342,61 лева ( за заповедното производство ) е законосъобразен резултат и въззивният съд потвърждава решението .

Воден от горните съображения, ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО решение № 457 от 18.05.2017 г. на Добричкия районен съд по гр.д.№ 2800/ 2015 г.

РЕШЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО на основание член 280,ал.3,т.1 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.