РЕШЕНИЕ

№311

гр.Добрич, 30.11.2017г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ в публично заседание на първи ноември през 2017г. в състав:

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЯКОВА

       ЧЛЕНОВЕ:1.ДЕСИСЛАВА НИКОЛОВА

                                                                    2. ЖЕЧКА МАРГЕНОВА

при секретаря ПАВЛИНА ПЕНЕВА в присъствието на прокурора………………………, като разгледа докладваното от окръжния съдия Ж.МАРГЕНОВА в.гр.дело №369 по описа за 2017г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

          Производството е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по въззивна жалба вх.№11009/28.06.2017Г. от ЧЗП ***с ЕГН ********** ***, чрез адв.В. Златарева, и насрещна въззивна жалба на Д.В.В. с ЕГН **********,***, чрез мл.адв.К.Д.-ДАК, срещу решение №547/12.06.2017г. по гр.д.№3302/2016г. на ДРС, с което се ОСЪЖДА ЧЗП ***, ЕГН **********, със седалище и адрес на управление в град Добрич, ул. "***" № 3, да заплати на Д.В.В., ЕГН **********,***, сумата от 8 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди вследствие на трудова злополука от 24.08.2016г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на настъпване на трудовата злополука - 24.08.2016г., до окончателното й изплащане, като се ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата от 8000 лева до претендираните 15000 лева и се разпределя отговорността за съдебните разноски, което решение всяка от страните обжалва съобразно интереса си.

ЧЗП ***обжалва решението в осъдителната му част за сумата от 8 000лева Счита решението за неправилно, необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Изразява несъгласие с извода на съда, че не е доказана проявената от ищеца груба небрежност при изпълнение на трудовите задължения. В тази връзка подробно анализира доказателствата по делото-писмени и гласни, описва факти и обстоятелства относно действията на ищеца, които счита да са установени с тях, извежда извод , че злополуката е възникнала от неправилните и напълно нелогични действия на ищеца при изпълнено от страна на работодателя задължение за запознаване с експлоатацията на плуга и безопасната работа с него. Подробно анализира и доказателствата във връзка с претендираните от ищеца неимуществени вреди и извежда извод за тяхното несъответно обезщетяване с присъдената сума, която  намира за несъобразена с критерия за справедливост по чл.52 от ЗЗД и съдебната практика. С доводи, че не дължи обезщетение , евентуално, че не дължи обезщетение в присъдения размер поради съпричиняващо действия от страна на ищеца иска отмяна на решението с отхвърляне на иска , евентуално намаляване размера на присъденото обезщетение.

Д.В.В. обжалва решението в отхвърлителната му част за сумата от 8 000лева до 10 000лева. Изразява единствено несъгласие с извода на съда , че сумата от 8 000лева се явява справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди съобразно всички доказателства по делото. Счита, че районния съд не е преценил адекватно и в тяхната съвкупност обема, характера и тежестта на увреждането, както и трайните последици за увредения. Повторно се излагат факти и обстоятелства относно претърпените вреди, необратимостта на последиците от увреждането. Позовава се на съдебна практика във връзка с определяне на обезщетение при сходни увреждания.

Насрещният жалбоподател е изразил становище за неоснователност на въззивната жалбата на ответника. Счита да е установено и преценено съобразно доказателствата липсата на проява на груба небрежност от страна на ищеца като липса на необходимото старание и внимание при извършване на работата и извършването и в нарушение на технологичните правила и на правилата за безопасност. В тази връзка акцентира на липсата на категорични доказателства да е проведен надлежно инструктаж за работата с новозакупения плуг и извежда извод, че няма как ищецът да е нарушил правила, с които не е бил запознат, както и, че смяната на срязания болт е била част от нормалната работа с плуга и не е изисквала извършването на ремонт в гаранционен сервиз.

По насрещната въззивна жалба писмен отговор е подаден от ***с доводи за неоснователност. Акцентира върху вида на травматичното увреждане – ампутация на ниво средна фаланга на пети пръст, а не абсолютна загуба на пети пръст, анализира заключението по СМЕ , извежда извод за несъответни на установеното във връзка с увреждането твърдения относно последиците от трудовата злополука. Размерът на претендираното обезщетение счита да не кореспондира и с цитираната съдебна практика, тъй като в нея ставало въпрос за увреждания на съвсем различни пръсти на ръката.

 

 Жалбите са подадени в срока по чл.259, ал.1 и чл.263, ал.1 от ГПК, от лица с правен интерес от обжалване на неизгодното за всеки от тях в съответната част първоинстанционно решение, поради което са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

          По повод жалбите Добричкият окръжен съд разгледа съдържащите се в тях оплаквания, становището на противната страна и с оглед на тях и събраните по делото доказателства, в рамките на правомощията си по чл.269 от ГПК провери обжалваното решение и основателността на исковете, като приема за установено следното: 

Гр.д.№119/2014г. на ДРС е образувано по искова молба на Д.В.В., ЕГН ********** ***, с която против ЧЗП ***, ЕГН **********, със седалище и адрес на управление в град Добрич, ул. "***" №3, е предявен иск с правно основание чл. 200 от КТ за сумата от 15 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди вследствие на трудова злополука от 24.08.2016г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на настъпване на трудовата злополука - 24.08.2016г., до окончателното й изплащане.

Не е налице спор относно съществувало между страните трудово правоотношение, възникнало от трудов договор № 001 от 01.07.2014г., по силата на което ищеца е заемал длъжността „Оператор на селскостопански машини". Не се спори и, че на 24.08.2016г., около 14.30ч., изпълнявайки трудови си задължения/управлявал трактор с прикачен плуг и извършвал оран на земеделска земя в землището на с.Драганово/, ищецът претърпял трудова злополука по смисъла на чл.55, ал.1 от КСО. Наличието на трудова злополука е установено по надлежния административен ред, в който смисъл е представения протокол №10/26.09.2016г. за резултатите от извършеното разследване на злополуката, станала на 24.08.2016г. с Д.В.В., организирано от работодателя по реда на чл.2, ал.2 от Наредба за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки, и разпореждане №34/03.10.2016г. НОИ-ТП гр.Добрич. Прието е от компетентния административен орган, че внезапното увреждане на здравето на пострадалия, изразяващо се в частична травматична ампутация на пети пръст на лява ръка, е настъпило през време на извършваната работа и в пряка връзка с действията, чрез които тя се изпълнява, че увреждането се е получило при извършване на ремонтни работи на плуг.

Трудова злополука съгласно чл.55 ал.1 от КТ е всяко внезапно увреждане на здравето при или по повод изпълнение на трудови задължения. Както беше посочено по-горе, с разпореждане №34/03.10.2016г. НОИ-ТП гр.Добрич, което не е обжалвано от страните по реда на чл.117 от КСО, респ.влязло е в сила, е прието, че злополуката с ищеца от 24.08.2016г е трудова по смисъла на  чл. 55, ал. 1 КСО. Разпореждането има характер на индивидуален административен акт относно наличието или не на трудова злополука от една страна, а от друга представлява официален удостоверителен документ по смисъла на чл. 179, ал.1 ГПК за съдържащите се в него факти с обвързваща съда материална доказателствена сила относно положителния факт на трудовата злополука, като елемент от фактическия състав на чл. 200 КТ /Решение №109/2012 г. по гр.д. №622/2011г., ІV ГО на ВКС, Решение №319/2010 г., по гр.д.№204/2009г, ІІІ ГО на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК/. След като е настъпило увреждане от трудова злополука, породило се е и задължение за обезщетение. Работодателят не дължи обезщетение на увредения от трудовата злополука работник единствено в хипотезата на чл.201 ал.1 от КТ, т.е. когато пострадалия работник е действал при условията на умисъл, или не отговаря в пълен размер за причинените вреди в хипотезата на чл..201, ал2. от КТ, т.е. когато пострадалия е действал при условията на груба небрежност. В случаят твърденията на ответника-работодател са за проява на груба небрежност и безотговорност при извършване на ремонта на гаранционния плуг, предприет самоволно/в разрез с указаното/ и в разрез с правилата за здравословни и безопасни условия на труд.

Съобразно предметният обхват на жалбите, спорът се свежда досежно обема на отговорността на работодателя, респ.размера на дължимото обезщетение за претърпени неимуществени вреди с оглед техния интензитет, продължителност, и с оглед липсата или наличието на съпричиняване  настъпването на злополуката от страна на ищеца в хипотезата на чл.201, ал.2 от КТ.

 Описаният от ищеца механизъм на настъпване на злополуката съвпада с установения от събраните по делото гласни и писмени доказателства. В процеса на работа на 24.08.2016г. /извършване на оран с трактор с прикачен чисто нов плуг „Lemken Europal", закупен от работодателя 09.08.2016г. в землището на с.Драганово/ се счупва предпазен/срезен/ болт на едно от работните тела на плуга и ищецът предприема действия по подмяната му. В процеса на демонтирането на държача на повредения работен орган от основната греда на плуга, под въздействието на собственото си тегло, той пада върху лявата му ръка , с която ищецът се подпрял на плуга, за да вземе от земята паднал ключ,  и в следствие на ножичното притискане на ръката към металните части на плуга е настъпила частична травматична ампутация на пети пръст, както и разкъсно-контузна рана на четвърти пръст на лявата ръка.

Ищецът сам се е придвижил с трактора от полето в землището на с.** до дома си в с.**, от където е транспортиран в спешно отделение при МБАЛ-Добрич АД от племенника си, където е проведено оперативно лечение на крайника. По данни от епикризата/л.15 от делото на ДРС/, под локална анестезия е извършена процедура по ампутация или дезартикулация на пръст на горен крайник. Дебридман и ревизия на раната на пети пръст. Направена е частична костна резекция на остатъка от средната фаланга и кожна пластика по Кютлер за оформяне на ампутационния чукан. Дебридман и шев на раната на четвърти пръст. Проведена е еднократна периоперативна антибиотична профилактика, направена е контролна рентгенография. Изписан е същия ден като е отчетен спокоен локален статус, добро общо състояние, афебрилност. Препоръчано е амбулаторно лечение, превръзки и консулт с ортопед след 30 дни, сваляне на кожните конци на 12-ия ден от операцията. Издаден е болничен лист № 384 за временна неработоспособност за период от 30 дни. Според заключението на вещо лице по допусната съдебно-медицинска експертиза д-р Д.Д., специализираната медицинска помощ е била наложителна с оглед отстраняване на размачкани тъкани и оформяне на ампутационно чуканче. Самото травматичното увреждане/ампутация на пети пръст на лявата ръка на ниво средна фаланга и разкъсно-контузна рана на четвърти пръст на лявата ръка/ според експерта може да се получи по начина описа от ищеца в исковата молба, който е и съответен на установения механизъм на трудовата злополука.  Експерта дава заключение и, че установените увреждания са обусловили временно разстройство на здравето, не опасно за живота, и преминават за период от около 30 дни. Дадено е заключение, че травматичната ампутация на пети пръст води до естетична промяна на външния вид на ръката. При изслушването му в съдебно заседание на 24.02.2017г. експерта е изложил и, че не е налице осакатяване. Ампутацията на пети пръст води до частично, а не трайно затруднение на движението на крайника. Ищецът може всичко да върши с тази ръка, което е вършил и преди, тъй като хватателната способност е запазена. Вещото лице е изложило и, че пострадалият е чувствал болки със значителен интензитет до час-два до прилагане на обезболяващи лекарства, и страдания, които продължават до напълно зарастване на раната.

От показанията на св.***/съпруга на ищеца/ и св.***В./племенник на ищеца/се установява, че злополуката се е отразила негативно на ищеца и този извод не се разколебава от показанията на св.***/колега на ищеца/, който споделя инцидентни впечатления, добити при посещенията на ищеца в базата на ответника в периода на отпуска си по болест, за добро състояние на ищеца в оздравителния период. Според св.*** и св.***В. ищецът изпитвал силни болки в рамките на оздравителния период от около един месец и след това при допир и при студено време. В рамките на оздравителния период на ищеца ежедневно са правени превръзки, като манипулациите били болезнени за него. В този период имал затруднения в ежедневното си самообслужване/не можел да се облича сам, да се обслужва в банята/. Затруднен бил при дейности изискващи захват с ръката. Променило се емоционалното му състояние, станал раздразнителен и нервен, нарушил се сънят му, изпитвал стрес при вида на ръката си и липсата на петия пръст. И двамата твърдят  увреждането да е довело и до нежелание на ищеца да общува и да се вижда с хора, но с оглед не опроверганите с други доказателства показания на св.*** за чести посещения на ищеца в базата на ответника, очевидно състоянието му не е довело до ограничаване на социалните му контакти.

Анализът на събраните доказателства налага за съда извода, че в резултат на  трудовата злополука на 24.08.2016г. ищеца е претърпял болки и страдания ,които са в пряка връзка с травмата от злополуката. Вида, обема, интензивността и продължителността на претърпените болки и страдания, са обстоятелства, относими към следващото се обезщетение за неимуществени вреди. В тази връзка следва да се кредитират  заключението на вещото лице д-р Д.Д. и показанията на свидетелите ***, ***В. ***,  за характера на увреждането, вида, силата, интезитета, продължителността на болката, интензитета и продължителността на конкретните физическите и емоционални страдания и неудобства в ежедневието, последиците от увреждането. С оглед характера на увреждането /травматична ампутация на пети пръст на лява ръка на ниво средна фаланга и разкъсно-контузна рана на четвърти пръст на лявата ръка/, довело до болки, неудобства, затрудняване в нормалното функциониране на горния крайник в оздравителния период и след това при допир и при студено време, естеството на понесените физически и психически изживявания предвид невъзвратимата загуба на част/на ниво средна фаланга/ от петия пръст на лявата ръка, а с това и трайна промяна на външния вид на горния крайник, несъвместима с естетиката на човешката ръка, негативните емоционални преживявания, претърпените медицинските интервенции и продължителността на оздравителния период от един месец, като съобразява и, че увреждането не се отразява трайно на функционалността на крайника/хватателната способност е запазена/, преценява, че обезщетение в размер на 8 000лв. е достатъчно да възмезди ищеца за претърпените болки и страдания.

За претърпените от ищеца вреди ответникът следва да отговаря  изцяло, поради липса на основание за освобождаване от отговорност на основание чл.201, ал.1 от КТ и за намаляване на обезщетението на основание чл.201, ал.2 от КТ. При трудова злополука обезщетението се намалява само, ако пострадалият е допринесъл за увреждането,като е допуснал груба небрежност. Под груба небрежност се разбира такава,  при която не е положена грижа, каквато и най-небрежният би положил в дадена обстановка.

От събраните по делото доказателства извод за действия /бездействия от страна на ищеца в причинно-следствена връзка с настъпилата злополука , респ. за поведение, съпричиняващо увреждането поради груба небрежност, не може да бъде обоснован.  Безспорно е установен механизма на настъпване на злополуката – при извършване на оран с трактор с прикачен чисто нов плуг „Lemken Europal”се счупва предпазен/срезен/ болт на едно от работните тела на плуга и ищецът предприема действия по подмяната му. В процеса на демонтирането на държача на повредения работен орган от основната греда на плуга, под въздействието на собственото си тегло, той пада върху лявата му ръка , с която ищецът се подпрял на плуга, за да вземе от земята паднал ключ,  и в следствие на ножичното притискане на ръката към металните части на плуга е настъпила частична травматична ампутация на пети пръст, както и разкъсно-контузна рана на четвърти пръст на лявата ръка.

Плугът е придобит от работодателя на 09.08.2016г. като нов от оторизиран представител на производителя. Ищецът е единственият работник, който е работил с него/така св.**/ Доставката на плуга е била съпроводена и с предаването на инструкция за експлоатация, комплект инструменти и няколко срезни болта/ така приемо-предавателен протокол на л.62 от делото на ДРС и констатациите на вещото лице по изслушаната съдебно-техническа експертиза/. Ищецът не е бил инструктиран за работа с плуга, какъвто инструктаж е бил задължителен съгласно чл. 10, ал. 2 от НАРЕДБА № РД-07-2 от 16.12.2009г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, тъй като се касае до въвеждане на ново работно оборудване. Данните по делото са за проведен при постъпване на ищеца на работа на 02.07.2014г. начален инструктаж по безопасност на труда и периодичен такъв с последна дата 06.07.2016г. /л. 73/, т.е. преди въвеждане в експлоатация на новия плуг, без да е запознат работника с резултата от оценката на риска. Това нарушение  на чл.19 ал.1 от ЗЗБУТе констатирано и при разследване на злополуката, като на работодателя е дадено предписание по чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ за отстраняването му /протокол №10/26.09.2016г. на л.12 и сл./. В тази връзка представената декларация/л. 71 от делото на ДРС/,съдържаща изявление на ищеца, че е бил запознат с резултата от оценката на професионалния риск очевидно е съставена в изпълнение на предписанието на НОИ-ТП Добрич в последващ злополуката момент/вероятно при връчване на заповедта за прекратяване на правоотношението, както твърди св. Петранка Василева/.

 Предоставянето на инструкцията за експлоатацията на плуга/работодателя я сложил в задния джоб на седалката на трактора според св.***/ не съставлява изпълнение на задължението на работодателя за провеждане на инструктаж по безопасна работа с новата машина. Твърдението на самия ответник, в който смисъл са и показанията на св.***, че е забранил на работниците да отстраняват повреди по новия плуг защото е в гаранция, изключва и вероятността да е провеждан инструктаж за безопасна работа с него.

Предприетите от ищеца действия по подмяна на срезния болт на плуга не се явяват извършени и в разрез с устната заповед на работодателя да не се отстраняват повреди по плуга, тъй като според изслушаното в първоинстанционно производство заключение  на вещото лице Недко Лазаров по назначената съдебно-техническата експертиза, не се касае за отстраняване на неизправност следствие на неправилна употреба или на дефектирала част, а до действия по обикновеното управление на вещта и създаване на нормални условия за експлоатация на плуга. Вещото лице е обяснило, че вследствие претоварване на плуга в хода на неговата експлоатация предпазителят на уреда е сработил и срезният болт се е срязъл, т.е. изпълнил е своето технологично предназначение. Срязването на болта е било елемент от правилната работа на плуга. Именно защото подмяната на срезния болт се извършва от оператора на плуга/а не от обслужващия сервиз/, в комплекта инструменти, придружаващ изделието при предаването му от доставчика и описан в приемо-предавателния протокол, са включени и срезни болтове. Нормалната функция на тези детайли е да се срежат при претоварване и това изисква тяхната подмяна, която не съставлява ремонт на повредена част.

Според представената длъжностна характеристика за заеманата от ищеца длъжност, възложено му е било да „управлява, поддържа и обслужва поверената селскостопанска техника, съобразно придобитата правоспособност, осигурява и поддържа нормален режим на работа на машината; преди започване на работа проверява изправността, зарежда с гориво, масло; при необходимост извършва необходимите ремонтни работи; проверява правилното закрепване на товарите в ремаркето към машината; спазва правилата и инструкциите по охрана на труда; изпълнява и други конкретно възложени задачи“.

Следователно предприетата смяна на срезния болт от ищеца е в кръга на възложените му трудови задължения и с оглед естеството на предприетите действия не съставляват самоволна проява. Налице е поведение от страна на ищеца, насочено към изпълнение на възложената му работа в интерес на работодателя, при липса на проведен инструктаж за безопасност, съпроводено с поведение на обикновена непредпазливост, което не е основание за намаляване на обезщетението при условията на чл.201, ал.2 от КТ. В този смисъл и констатациите/протокол № 10 от 26.09.2016г. на НОИ – ТП, Добрич/  на разследващата по реда на чл. 58 от КСО трудовата злополука комисия за причините на злополуката - моментна непредпазливост при действията на самия пострадал, които са извършвани през време и във връзка с изпълнение на трудова задача.  За да се приеме, че е налице груба небрежност/съзнавана непредпазливост/ следва да се приеме, че ищецът е предприел смяна на срезния болт, правилно или неправилно/в който смисъл показанията на св.***за констатацията на представителя на доставчика, прегледал плуга след инцидента с ищеца/ разхлабвайки крепежните болтове на тялото, като е знаел, че с предприетите действия ще причини увреждането си, но е имал увереността, самонадеяно се е надявал да го предотврати. Данни за такова субективно отношение на ищеца към собствените му действия по делото няма. По изложените съображения работодателя отговаря за претърпените от ищеца в резултат на трудовата злополука вреди изцяло, респ.намаляване на обезщетението поради съпричиняване не следва да се извършва.

На основание чл.271 и  чл. 272 ГПК обжалваното решение следва да бъде потвърдено, при препращане към мотивите на първоинстанционния съд.

Съобразно изхода от спора/потвърждаване на решението и в двете обжалвани части/ и двете страни, заели позициите и на въззивник и на въззиваема страна имат право на съдебно –деловодни разноски съразмерно на постигнатия резултат. Ответникът-работодател е сторил разноски за държавна такса в размер на 160лева и платил адвокатско възнаграждение в размер на общо 800лева. Поради отхвърляне на жалбата му, нему не се дължи платената за разглеждането и държавна такса и припадащата се част от разноските за адвокатско възнаграждение. Предвид изхода от спора по насрещната жалба, нему следва да се присъдят съдебно деловодни разноски на основание чл.78, ал.3 от ГПК съразмерно на постигнатия резултат /отхвърляне на жалбата на насрещната страна с обжалваем интерес 2000лева/в размер на 160лева адвокатско възнаграждение.

Във въззивното производство ищецът е представляван от адвокат, който му е оказал безплатна правна помощ и защита по реда на чл.38, ал.1 , т.2 от ЗА както по подадената от него насрещна жалба, така и срещу въззивната жалба на насрещната страна. С оглед на постигнатия резултат/отхвърляне на въззивната жалба на насрещната страна с обжалваем интерес 8 000лева/,  на представляващия го адвокат се следват разноски само на основание чл.78, ал.3 от ГПК във вр.чл.38 от ЗА в минималния размер по чл.7, ал.2, т.3 от Наредба №1/09.07.2014г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, изчислен на база обжалваем интерес от 8000лева, и равняващи се на сумата от  730лева.

С оглед гореизложените съображения, съдът

 

Р        Е      Ш       И:

ПОТВЪРЖДАВА решение №547/12.06.2017г. по гр.д.№3302/2016г. на Добрички районен съд в частта, в която се ОСЪЖДА ЧЗП ***, ЕГН **********, със седалище и адрес на управление в град Добрич, ул. "***" № 3, да заплати на Д.В.В., ЕГН **********,***, сумата от 8 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди вследствие на трудова злополука от 24.08.2016г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на настъпване на трудовата злополука - 24.08.2016г., до окончателното й изплащане,  и в частта, в която се ОТХВЪРЛЯ иска на Д.В.В. за разликата над сумата от 8000 лева до 10 000лева. /за разликата от 10 000леда до претендираните 15 000 лева решението не е обжалвано/

ОСЪЖДА ЧЗП ***, ЕГН **********, със седалище и адрес на управление в град Добрич, ул. "***" № 3, да заплати на процна мл.адвокат К.Д., с адрес ***, офис 7,  адвокатско възнаграждение в размер на 730 лева за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие на Д.В.В. във въззивното производство .

ОСЪЖДА Д.В.В., ЕГН **********,***, да заплати на ЧЗП ***, ЕГН **********, със седалище и адрес на управление в град Добрич, ул. "***" № 3, съдебно деловодни разноски в размер на 160лева адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл.280 от ГПК в едномесечен срок от връчването му.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      ЧЛЕНОВЕ:1.                      2