РЕШЕНИЕ
№286
гр.Добрич,13.11.2017г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ в публичното заседание на шестнадесети октомври през 2017г.в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДИАНА ДЯКОВА
ЧЛЕНОВЕ:ГАЛИНА
ЖЕЧЕВА
ЖЕЧКА
МАРГЕНОВА
при секретаря ПАВЛИНА ПЕНЕВА в присъствието на
прокурора………………………, като разгледа докладваното от съдия Ж.МАРГЕНОВА в.гр.дело №379
по описа за 2017г., и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е
образувано по реда на глава ХХ
от ГПК по въззивна жалба
вх.№9434/06.06.2017г. от ***гр.*** ЕИК *** гр.***, бул.”***” № 52,
представлявана от изп. директор ***, срещу решение №432/11.05.2017г. по
гр.д.№2096/2016г. на ДРС, в частта, в
която се ОТХВЪРЛЯ предявения
от *** срещу Х.Б.Б. ЕГН **********
***, при участието на третото
лице-помагач ***/България/ ЕАД ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр.***,
район „***”, бул.”***” №55, представлявана от ***– изпълнителен директор и ***-Прокурист, иск за установяване на
вземане-предмет на заповед за изпълнение № 310 от 22.10.2015г. по ч.гр.дело №3720/2015г.
по описа на РС Добрич в размер на 2021,31
лв./ две хиляди двадесет и един лева 31 ст. / - законна лихва за периода
05.06.2013г. – 10.06.2015г. и в частта,
в която се ПРЕКРАТЯВА производството по предявения от *** срещу Х.Б.Б. ЕГН ********** *** при участието на третото лице-помагач ***/България/ ЕАД
ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр.***, район „***”, бул.”***” №55,
представлявана от ***– изпълнителен директор
и ***-Прокурист, иск за установяване на вземане, предмет на заповед за
изпълнение № 310 от 22.10.2015г. по ч.гр.дело № 3720/2015г. по описа на РС
Добрич, в размер на 188,50 лв./ сто
осемдесет и осем лева 50 ст. / - платена държавна такса в заповедното
производство по ч.гр.дело № 2473/2013г. на РС Добрич.
Счита решението в обжалваните части за неправилно и
необосновано. Излага доводи по съществото на спора относно възникването на
облигационни отношения между третото лице помагач ***/България/ ЕАД и
ответницата по повод договор за студентски кредит, пресрочната изискуемост на
същия, изпълнение от Държавата на държавногарантираното задължение на
ответницата към банката при условията и реда предвиден в типовия договор по
чл.7 от ЗКСД, чрез плащане в полза на банката от МОН на 15.08.2013г. на сумата
от 10 717.53лева главница и лихви към 18.07.2013г. / 10 016.12 лева
главница, 506.38лева редовна лихва, 72.29 наказателна лихва и 122.74лева
законна лихва за периода 05.06.2013г.-18.07.2013г./ При тези обстоятелства
възникнало правото на Държавата да получи от кредитополучателя всичко, което е
платила за негова сметка, заедно със законната лихва от момента на плащането.
Изразява несъгласие с извода на съда, че ответницата не била в забава спрямо
Държавата за периода 05.06.2013г.-10.06.2015г. Вземането за лихви възникнало в
момента на плащане от страна на МОН на банката. Държавата встъпвала в правата
на удовлетворения кредитор. Част от отхвърлената претенция на държавата била
погасена с плащането на 122.74лева лихви за периода 05.06.2013г.-18.07.2013г.,
тъй като са включени в общата сума от 10 717лв., платена от МОН.
Необосновано съдът прекратил производството по
отношение на претенцията от 188.50лева разноски на банката в инициираното от
нея заповедно производство. Същата сума като платена от Държавата била предмет на издадения в полза на НАП
изпълнителен лист и можела да бъде предмет на установяване в исковото
производство.
Иска отмяна на решението в обжалваните части и
уважаване на претенциите с присъждане на разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК писмен
отговор по жалбата не е подаден от насрещната страна.
При
данни, че постановеното неизгодно за въззивника решение му е връчено на дата 29.05.2017г.,жалбата
е подадена в срока по чл. 259 ал.1 от ГПК и е процесуално допустима.
Добричкият
окръжен съд разгледа съдържащите се в нея оплаквания, становището на противната
страна и с оглед на тях и събраните по делото доказателства, в рамките на
правомощията си по чл.269 от ГПК провери обжалваното решение и основателността
на иска, като приема за установено следното:
Гр.д.№758/2016г. на ДРС е образувано по искова молба на ***гр.*** срещу Х.Б.Б. за установяване, че Държавата
има изискуемо вземане срещу ответника в размер на общо 12 804.60лева, от които 10 016.12 лева – главница,
506.38 лева договорна лихва за периода 20.08.2012г.-09.05.2013г., 72.29 лева –наказателна лихва за периода
10.05.2013г. – 10.06.2015г., 188.50лева
платена държавна такса по ч.гр.д.№2473/2013г. на ДРС, 2 021.12лева законна лихва за периода 05.06.2013г.-10.06.2015г.,
за което е издадена заповед за незабавно
изпълнение №310/22.10.2015г. по
ч.гр.дело N 3720/2015г. по описа на ДРС .
Изложените в исковата молба фактически твърдения са за сключен на 13.09.2010г. между ответника Х.Б. и ***/България/
ЕАД
договор за целеви потребителски
кредит за финансиране на студенти и докторанти
по реда на Закона за кредитиране на
студенти и докторанти /ЗКСД/, чието задължение по
кредита в съответствие със ЗКСД и въз основа на Споразумение
№ Д 01-610/08.11.2010 г. между Банката и Министерство на
образованието, младежта и науката/сега
Министерство на образованието и науката/ е държавногарантирано. Сочи
се, че поради неизпълнение на задълженията на кредитополучателя, Банката е
обявила кредита за предсрочно изискуем и по реда на чл. 417 ГПК се е снабдила
със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д.№2473/2013г.на ДРС /в последствие
обезсилени/ за сумата от 10 016.12 лева – главница, 506.38 лева договорна
лихва за периода
20.08.2012г.-09.05.2013г., 72.29 лева –наказателна лихва за периода
10.05.2013г. – 10.06.2015г.,
218.90лева платена държавна такса в заповедното производство. На основание
издадената държавна гаранция Банката е отправила искане до Министерството на
образованието, младежта и науката за
погасяване на задължението на Х.Б. в размер на 10 717.53лева, от които 10 016.12 лева – главница, 506.38 лева договорна лихва за периода 20.08.2012г.-09.05.2013г., 72.29 лева –наказателна лихва за периода 10.05.2013г. – 10.06.2015г., 122.74лева
законна лихва за периода 05.06.2013г. до 18.07.2013г.. Задължението на Х.Б. в посочените размери към Банката било изплатено от Държавата, с който факт съобразно нормата на чл. 14, ал.3 от ЗСКД , възникнало правото на Държавата да получи от
кредитополучателя Х.Б. всичко, което е платила за нейна сметка, ведно със
законната лихва от момента на плащане. Вземането на държавата било установено с
Акт №33/11.06.2015г., въз основа на който по реда на чл. 417 ГПК Държавата се снабдила със заповед за незабавно
изпълнение №310/22.10.2015г. и изпълнителен лист по ч.гр.дело №3720/2015г. по описа на ДРС за
сумата от общо 12 804.60лева, от
които 10 016.12 лева – главница, ведно със законна лихва от 10.06.2013г.,
506.38 лева договорна
лихва за периода 20.08.2012г.-09.05.2013г., 72.29 лева –наказателна лихва за периода 10.05.2013г. – 10.06.2015г., 188.50лева
платена държавна такса по ч.гр.д.№2473/2013г. на ДРС, 2 021.12лева законна лихва
за периода 05.06.2013г.-10.06.2015г.. Предвид постъпилото възражение от ответника за недължимост на
вземането, иска установяването му.
В писмения отговор по исковата молба, подаден в срока
по чл. 131 ,ал1 от ГПК, ответника Х.Б. противопоставя
възражение относно размера на вземането на Банката по договора за кредит. Третото
лице-помагач ***/България/ ЕАД изразява становище за основателност на иска.
Правната квалификация на разгледания иск
като такъв по чл.422 от ГПК изхожда от
изложените от ищеца фактическите обстоятелства, обуславящи интереса от
установителен иск и заявения установителен петитум. Претенцията на ищеца е за вземане, възникнало
в резултат на извършеното плащане на дълга на ответника към банката..
Не е спорно, установява се и от събраните по
делото доказателства, че въз основа на подадено от ищеца, заявление
е образувано ч.гр.дело №3720/2015г. по описа на ДРС, производството по което е
приключило с издаване в полза на заявителя на заповед за незабавно изпълнение №310/22.10.2015г.
и изпълнителен лист за сумата от общо
12 804.60лева, от които 10 016.12 лева – главница, ведно със законна лихва от 10.06.2013г.,
506.38 лева договорна
лихва за периода 20.08.2012г.-09.05.2013г., 72.29 лева –наказателна лихва за периода 10.05.2013г. – 10.06.2015г., 188.50лева
платена държавна такса по ч.гр.д.№2473/2013г. на ДРС, 2 021.12лева законна лихва
за периода 05.06.2013г.-10.06.2015г..Против заповедта е подадено и прието възражение от длъжника по чл.415 от
ГПК. Искът е предявен в срока по чл.415 от ГПК. С исковата молба по чл. 415,
ал. 1 ГПК, кредиторът предявява иск за установяване съществуването на вземането
си, като продължение на защитата си по
повод направени възражения на длъжника в заповедното производство. Предмет на
предявения установителен иск е вземането, предмет и на издадената заповед за
изпълнение.
С решение №432/11.05.2017г. по
гр.д.№2096/2016г. на ДРС е установено съществуването на част от вземането на ищеца, а именно за сумата от 10 016,12 лв.- главница по Договор
за студентски кредит от 13.09.2010г. , сключен между ищцата и
Райфакзенбанк/България/ ЕАД, заедно
със законната лихва от 10.06.2015г. до
окончателното плащане; сумата от 506,38
лв.- договорна лихва за периода
20.08.2012г. -09.05.2013г.; сумата от 72,29
лв. – наказателна лихва за периода 10.05.2013г. – 04.06.2013г. В тази част
решението не е обжалвано и е влязло в сила. В частта на претендираната сума от 2021,31 лв.- законна лихва за
забава за периода 05.06.2013г. – 10.06.2015г. претенцията е отхвърлена по
съображения за този период да не е налице забава на ответника по отношение на
ищеца/Държавата/, а по отношение на третото лице-помагач/Банката/. Решението е
неправилно.
Безспорно установено е наличието на облигационни
отношения между ответника и третото лице-помагач ***/България/ ЕАД по договор от 13.09.2010г за студентски кредит, неизпълнение от страна на
ответника-кредитополучател на задълженията си по него, установен е техния
размер, условията за предсрочната им изискуемост. Няма спор, установено е и, че
в съответствие със ЗКСД и въз основа на Споразумение № Д 01-610/08.11.2010 г. между Банката
и Министерство на образованието и науката,
кредитното задължение е държавногарантирано и, че са изпълнени условията на закона и типовия
договор за кредитиране на студенти и докторанти Д01-530/29.06.2010г., сключен
между Министърът на образованието и
науката и ***/България/ ЕАД за изпълнение от страна на Държавата на
задълженията по държавната гаранция.
Няма спор и, че на 15.08.2013г. е извършено плащане от Държавата в полза на Банката на
сумата от 10717лева. От бюджетното
платежно нареждане не става ясно кои точно вземания на банката срещу
кридитополучателя са погасени с плащането на тази сума, но при съпоставка на
платежния документ с искането на Банката до Министъра на образованието и
науката се установява, че е изпълнено от Държавата главното задължението на
кредитополучателя по договора за
студентски кредит в размер на 10 016.12лева, задължението за договорна лихва за
периода 20.08.2012г.-09.05.2013г. в размер на 506.38 лева, задължението за наказателна лихва за периода
10.05.2013г. – 10.06.2015г.в
размер на 72.29 лева. Извършено е плащане и на сумата от 122.74лева законна
лихва за периода 05.06.2013г. – 18.07.2013г., включено в искането на Банката. Следва
да се отбележи, че обезщетение в размер на законната лихва не е дължимо на
кредитора, ако той не е упражнил по съдебен ред правата си, произтичащи от
забавата, а в случая издадената в полза на банката заповед за незабавно изпълнение
по чл.417 ГПК по ч.гр.дело №2473/2013г.
по описа на ДРС срещу ответницата за
сумите: - 10 016,27 лв.- главница по договор за кредит от 13.09.2010г. заедно
със законната лихва от 05.06.2013г.;
-506,38 лв.- договорна лихва за периода 20.08.2012г. – 09.05.2013г. ; -72,29
лв.- наказателна лихва за периода 10.05.2013г. – 04.06.2013г. и 218,90 лв.
платена държавна такса, е обезсилена с влязло в сила на 05.12.2014г.
определение №297/24.11.2014г. по същото дело, поради непредявен в срок
установителен иск по чл.422 ГПК.
На
22.05.2015г. е извършено и плащане
от Държавата в полза на Банката на сумата от 218.90лева, което плащане по данни
от писмото на Министерство на образованието е на основание чл.39 т.3 и чл.40,
ал.2 от типовия договор.
Съгласно
разпоредбата на чл.14, ал.3 от ЗКСД, когато Държавата изпълни задължението на
кредитополучателя по договора за студенски кредит, в нейна полза възниква
правото да получи от кредитополучателя всичко, което е платила за негова
сметка, заедно със законната лихва от момента на плащане. При установено
задължение на кредитополучателя по договора за студентски кредит в общ размер 10 594,79 лв., от които 10 016,12 лв. - главно задължение , 506,38 лв. – договорна
лихва и 72,29 лв. – наказателна лихва, и извършено плащане от Държавата в полза
на банката на същите, е признато за установено съществуването на вземането на
Държавата в този размер. При това положение основателна се явява акцесорната претенция на
държавата за законна лихва, изчислена върху сумата от 10 594,79 лева за периода от датата на плащането
15.08.2013г. до претендираната крайна дата 10.06.2015г., чийто размер, изчислен
с електронен калкулатор се равнява на сумата от 1 961.08лева. Тази лихва се
дължи по силата на закона и не е обвързана от неизпълнението на кредитополачателя
по договора за студентски кредит, респ. не зависи от забавеното изпълнение на задължението
му към банката-кредитор. Претенцията за законна лихва за времето преди датата
на плащането е лишено от правно основание. Искът за законна лихва в тези размер
и за този период се явява основателен и доказан и подлежи на уважаване, респ.
решението в тази част следва да бъде отменено.
Следва да бъде отменено и решението в частта с характер на определение за прекратяване на
установителното производство за сумата от 188,50
лева платена държавна такса в заповедното производство по ч.гр.дело №2473/2013г.
на РС Добрич. Принципно правилно и в съответствие с тълкуването, дадено с т.10в
от ТР№4/18.06.2014г. на ВКС по т.д.№4/2013г.на ОСГТК на ВКС, е становището на
районния съд за недопустимост на иск за установяване съществуването за разноски
в заповедното производство, но настоящия случай не е такъв. Ищецът сезира съда с иск по чл. 422, ал.1 ГПК за установяване съществуването на вземането му,
възникнало в резултат на плащането на чужд дълг, за което е провел успешно
заповедно производство. Предмет на иска е
установяване със сила на присъдено нещо е и вземането от 188,50
лева, която сума се твърди да е платена от Държавата за погасяване задължението
на ответника спрямо банката- кредитор за разноски/държавна такса/ в
инициираното от банката заповедно производство по ч.гр.дело №2473/2013г. на РС
Добрич, и за която сума ищецът на собствено основание се е снабдил със заповед за
незабавно изпълнение. Искът е допустим и
подлежи на преценка по същество възникнало ли е и съществува ли вземане на
Държавата и за сумата от 188лева.
При така установеното, обжалваното решение е отчасти законосъобразно
постановено,отчасти неправилно,поради което и на основание чл. 271, ал.1 от ГПК
следва да бъде отчасти потвърдено,отчасти отменено и спора решен съобразно
посоченото по-горе, отчасти върнато за
разглеждане по същество.
При този изход от спора , следва да се преразгледа и отговорността за
разноски, като не се взема предвид изхода от спора в частта на взимането в
размер на 188лева, тъй като произнасянето в тази част не приключва с решение по
същество.
Ищецът претендира присъждане на разноските в производството във всичките му
части. В заповедното производство е
заплатил държавна такса от 256.09лева. Възнаграждението му за представителство
от юрисконсулт, претендирано и изчислено съобразно Наредба № 1 за минималните
размери на адвокатските възнаграждение във връзка с нормата
на чл.
78, ал. 8 от ГПК в редакцията и преди
изменението/ДВ бр.//2017г./ , възлиза на
650.12лева. С оглед изхода от спора/ заявено за установяване вземане в размер
на 12 804.60лева, установено в размер на 12 555.87лева/ от общо
признати разноски в размер на 906.21лева, нему се дължат такива в размер на 889.31лева/251.31лева държавна такса
и 638 лева юрисконсултско възнаграждение/ съдебно-деловодни разноски за
заповедното производство. В първоинстанционното производство е заплатил
държавна такса от 256.09лева, депозит за вещо лице 200лева, а юрисконсултско възнаграждение следва да бъде определено съобразно материалния
интерес/ надхвърлящ 10 000лева/ в
размер на 450лева при преценка за вида и количеството на извършената
дейност и в минималните размери по чл. 25, ал.1 и ал.2 от Наредбата за заплащане на правната помощ във връзка с чл.78, ал.8 от ГПК. С оглед изхода от
спора от общо признатите разходи в размер на 906.09лева, за първоинстационното
производство му се дължат съдебно-деловодни разноски в размер на 889.19лева/251.31лева държавна такса, 196.27лева
за вещо лице и 441.61лева юрисконсултско възнаграждение/.
Във въззивното производство ищецът е заплатил държавна такса от
44.20лева, а юрисконсултското възнаграждение
следва да бъде определено съобразно обжалваемия интерес в размер на 300лева при преценка за вида
и количеството на извършената дейност и в минималните размери по чл. 25, ал.1
от Наредбата за заплащане на правната помощ
във връзка с чл.78, ал.8 от ГПК. С оглед изхода от спора от общо признатите
разходи в размер на 344.20лева, за въззивното производство следва да му се присъдят 305.68лева/39.25лева държавна
такса и 266.43лева/. Ответникът не е удостоверил извършването на разходи в производствата
и такива не му се следват.
По тия съображения ,съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ решение
№432/11.05.2017г. по гр.д.№2096/2016г. на ДРС, в частта, в която се ОТХВЪРЛЯ
предявения от ***гр.*** ЕИК *** гр.***, бул.”***” № 52,
срещу Х.Б.Б. ЕГН ********** ***, при
участието на третото лице-помагач ***/България/
ЕАД ЕИК ***, седалище и адрес на
управление гр.***, район „***”, бул.”***” № 55, представлявана от ***–
изпълнителен директор и ***-Прокурист,
иск за установяване на вземане-предмет на заповед за изпълнение № 310 от
22.10.2015г. по ч.гр.дело № 3720/2015г. по описа на РС Добрич за разликата до 1 961.08лева
законна лихва , изчислена върху сумата от
10 594,79 лева за периода от
датата на плащането 15.08.2013г. до претендираната крайна дата 10.06.2015г., както и в частта за разноските и вместо
това ПОСТАНОВЯВА
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
***гр.*** ЕИК *** гр.***, бул.”***” № 52, срещу Х.Б.Б. ЕГН ********** ***, при
участието третото лице-помагач ***/България/
ЕАД ЕИК ***, седалище и адрес на
управление гр.***, район „***”, бул.”***” № 55, че Х.Б.Б. ЕГН ********** ***,ДЪЛЖИ на ***гр.*** ЕИК *** гр.***, бул.”***” № 52, сумата от 1 961.08лева законна
лихва , изчислена върху сумата от
10 594,79 лева за периода от
датата на плащането 15.08.2013г. до претендираната крайна дата 10.06.2015г.,
като ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част/за разликата от 1 961.08лева
до от 2021,31 лева и за периода 05.06.2013г. –15.08.2013г./.
ОСЪЖДА Х.Б.Б. ЕГН ********** ***, да заплати на ***гр.*** ЕИК *** гр.***,
бул.”***” № 52, съдебно деловодни разноски както следва: 889.31лева/251.31лева държавна такса и 638 лева юрисконсултско
възнаграждение/ съдебно-деловодни
разноски за заповедното производство; 889.19лева/251.31лева държавна такса,
196.27лева за вещо лице и 441.61лева юрисконсултско възнаграждение/ съдебно-деловодни разноски за първоинстанционното
производство; 305.68лева/39.25лева
държавна такса и 266.43лева/
съдебно-деловодни разноски за въззивното производство.
ОТМЕНЯ решение
№432/11.05.2017г. по гр.д.№2096/2016г. на ДРС, с характер на определение в частта, в която се ПРЕКРАТЯВА
производството по предявения от ***
срещу Х.Б.Б. ЕГН ********** ***
при участието на третото лице-помагач ***/България/ ЕАД
ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр.***, район „***”, бул.”***” №55,
представлявана от ***– изпълнителен директор
и ***-Прокурист, иск за установяване на вземане, предмет на заповед за
изпълнение № 310 от 22.10.2015г. по ч.гр.дело № 3720/2015г. по описа на РС
Добрич, в размер на 188,50 лв./ сто
осемдесет и осем лева 50 ст. / - платена държавна такса в заповедното
производство по ч.гр.дело № 2473/2013г. на РС Добрич и в частта на
обезсилването на заповедта за незабавно изпълнение за сумата от 188лева, като в
тази част
ВРЪЩА делото
на Добрички районен съд за произнасяне по същество в частта на установителната
претенция за сумата от 188,50 лева,
платена от Държавата за погасяване задължението на Х.Б.Б. към ***/България/ ЕАД
държавна такса в заповедното производство по ч.гр.дело №2473/2013г. на
РС Добрич.
Решението е окончателно на
основание чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.