Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                                              № 291

                                             гр. Добрич, 17.11.2017г.

 

                               В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Добричкият окръжен съд                                      гражданско отделение

На двадесет и трети октомври                               година 2017

В публичното съдебно заседание в следния състав:

 

                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА

                                        ЧЛЕНОВЕ: ЖЕЧКА МАРГЕНОВА

                                                            ЕЛИЦА СТОЯНОВА

 

Секретар Павлина Пенева

разгледа докладваното от съдията Г.Ханджиева

въззивно гражданско дело           номер 380         по описа за 2017 година

и, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на глава ХХ от ГПК и е образувано по жалба на „***“АД, чрез упълномощения адвокат, срещу решение №241/15.03.2017г., поправено с решение №650/17.07.2017г. по гр.д.№1384/2017г. на Добричкия районен съд, с което по предявените от  М.Г.Г. срещу  „***“АД и Х.А.П.  е признато за установено,

че имуществото, срещу което е насочено принудителното изпълнение по д.№20168100400074 на ЧСИ с peг.№810 - недвижим имот в гр.Добрич, ул.„К.О. 46, представляващ дворно място с площ от 49 кв.м, идеална част от имот, целият с площ от 193 кв.м с идентификатор ***, ведно с апартамент на първи етаж, представляващ имот с идентификатор ***, не е собственост на длъжника по изпълнението Х.А.П., както и,

че поради противоречие със закона е нищожен сключеният между „***“АД и Х.А.П. с нот. акт №163 т.3 peг. №3749 д. № 237/11.04.2006 г. на нотариус с peг. №158 договор за ипотека на недвижим имот в гр.Добрич, ул.„К.О.” 46 представляващ дворно място с площ от 49 кв.м, идеална част от имот, целия с площ от 193 кв. метра с идентификатор № ***, ведно с апартамент на първи етаж, представляващ имот с идентификатор ***.

В жалбата се възразява за това, че имотът, предмет на договорната ипотека и на принудителното изпълнение не е идентичен на този, за който с влязло в сила съдебно решение ищцата е призната за собственик. Ако евентуално се приемело наличието на идентичност, то ищцата притежавала само 1/2 идеална част от имота. Актът за собственост на длъжника в изпълнението, ответницата Х.А.П. не бил обявен за нищожен, същата била вписана като собственик в удостоверението за данъчна оценка, както и била намерена в имота при описа му.

Х.А.П. е изразила становище за основателност на жалбата.

Въззиваемата М.Г.Г. оспорва жалбата като неоснователна и настоява за потвърждаване на решението на районния съд.

Съдът обсъди съображенията на страните и въз основа на събраните по делото доказателства намира за установено следното:

Обжалваното първоинстанционно решение е постановено по предявени от М.Г.Г. /преди Т./ срещу Х.А.П. *** и „***“АД – София искове по чл.167 ал.3 във вр. с чл.26 ал.1 пр.първо от ЗЗД и по чл.440 ал.1 във вр. с чл.124 ал.1 от ГПК.

В първоначалната искова молба и допълнителните за отстраняване на нередовности ищцата е посочила, че притежава недвижим имот в гр.Добрич, ул.“К.О.“№46, съставляващ  - 49 кв.м. в идеални части от поземлен имот с идентификатор ***, ведно с 1/2 идеална част от апартамент на първия етаж от построената в дворното място двуетажна жилищна сграда, представляващ обекти с идентификатори ***.1 и ***.2 по кадастралната карта, ведно с 1/2 идеална част от изба и 1/4 идеална част от общите части на сградата.

Правото на собственост ищцата придобила по договор за дарение, сключен на 15.12.1997г. с нотариален акт №12 т.36 д.№1088/1997г. На 01.06.2004г. ищцата сключила договор за доброволна делба, съгласно който трябвало да получи в дял самостоятелно жилище на първия етаж на сградата /сега обект с идентификатор ***/, но договорът бил нищожен, защото от жилището на първия етаж на сградата не били обособени отделни жилища. Правото на собственост на ищцата върху съответните горепосочени идеални части от дворното място, жилището на първия етаж от сградата, заснето в кадастралната карта като два самостоятелни обекта в сграда, и прилежащите му изба и идеални части от общите части на сградата по отношение на ответницата Х.А.П. било установено с влезли в сила решение №51/28.04.2010г. по гр.д.№3738/2009г. на ДРС и решение №21/31.01.2012г. по в.гр.д.№766/2011г. на ДОС.

Ответницата Х.А.П. сключила с ответната „***“АД по нотариален акт №163 т.3 рег.№3749 д.№237/11.04.2006г. на нотариус с рег.№158 договор, с който учредила ипотека върху недвижим имот в гр.Добрич, ул.“К.О.“№46 – 49кв.м. в идеални части от дворно място цялото с площ 193кв.м., съставляващо поземлен имот с идентификатор ***, ведно с апартамент на първия етаж с идентификатор ***.  Същият имот бил обект на принудително изпълнение по изп.д.№2016810040074 на ЧСИ с рег.№810, имащо за предмет събиране на вземането на „***“АД от Х.А.П., за чието обезпечаване била учредена ипотеката.

По изложените обстоятелства ищцата счита, че сключеният между ответниците договор за ипотека има за предмет и принудителното изпълнение е насочено срещу имущество, което принадлежи на ищцата, а не на ответницата и длъжник по изпълнението Х.А.П..

Учредената върху чужд имот ипотека противоречала на разпоредбата на чл.167 ал.3 от ЗЗД, поради което се иска сключеният между ответниците договор за ипотека да бъде обявен за нищожен.

Иска се и да бъде признато за установено, че длъжникът Х.А.П. не притежава имуществото, срещу което е насочено принудителното изпълнение  - 49 кв.м. в идеални части от поземлен имот с идентификатор***, целият с площ 193кв.м., ведно с апартамент на първия етаж от двуетажната жилищна сграда, самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***.

В условия на евентуалност искът по чл.440 ал.1 от ГПК е предявен за - 49 кв.м. в идеални части от поземлен имот с идентификатор***, целият с площ 193кв.м., ведно с 1/2 идеална част апартамент на първия етаж от двуетажната жилищна сграда, представляващ имот с идентификатор ***и ***, ведно с 1/2 идеална част от изба и 1/4 идеална част от общите части на сградата.

В условия на евентуалност искът по чл.440 ал.1 от ГПК е предявен и за - 49 кв.м. в идеални части от поземлен имот с идентификатор***, целият с площ 193кв.м., ведно с 1/2 идеална част от апартамент на първия етаж от двуетажната жилищна сграда, самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***.

 

Ответницата Х.А.П. не е изразила становище по исковете.

„***“АД е възразила за неяснота в коя от хипотезите на чл.26 ал.1 от ЗЗД се иска договорът за ипотека да бъде обявен за нищожен. Възразила е още, че при сключване на договора въз основа на вписан акт за собственост ответницата Х.А.П. била собственик на ипотекирания имот; същата била вписана като собственик и в удостоверението за данъчна оценка на имота. Банката не участвала в посоченото в исковата молба гражданско дело и решението по него не разпростирало силата на присъдено нещо спрямо правото й да се удовлетвори от цената на ипотекирания имот. Поради това настоявала искът за нищожност на договора за ипотека да бъде изцяло отхвърлен, а този по чл.440 от ГПК да бъде отхвърлен за 1/2 идеална част от жилището.

Представен е договор, сключен с нотариален акт №12 т.36 д.№1088/1997г. на ДРС, с който М.Г.Т. /сега Г./ била надарена с недвижим имот в гр.Добрич, ул.“К.О.“№46, съставляващ 49кв.м. в идеални части от имот с пл.№6922 в кв.40, ведно с 1/2 идеална част от апартамент на първия етаж на построената в дворното място двуетажна жилищна сграда, 1/2 идеална част от изба и 1/4 идеална част от общите части на сградата.

На 01.06.2004г. между М.Г.Т. и И.В.П./не е страна по делото/ бил сключен договор за доброволна делба на недвижим имот в гр.Добрич, ул.“К.О.“№46, а именно – апартамент на първия етаж от построената в дворното място масивна жилищна сграда, от който апартамент били обособени две самостоятелни жилища с площ 39.64кв.м. и 41.38кв.м. Съгласно договора всеки от съделителите трябвало да получи в дял по едно /описано в договора/ от новообособените на първия етаж жилища. За делбата бил изготвен и одобрен архитектурен проект за разделяне на жилището на първия етаж в сградата чрез обособяването от него на две нови самостоятелни жилища. Не е спорно по делото твърдяното от ищцата, че предвидените в проекта промени в жилището на първия етаж в сградата не са били осъществени; на место обектите по проекта не са обособени и фактически жилището на първия етаж е едно, непроменено и понастоящем. Следователно поради липса на предмет договорът за доброволна делба е нищожен, не е породил действие и М.Г.Т. продължила да притежава правата в имота, както са й били дарени.

Независимо от липсата на обособяване на две отделни жилища, видно от представените по делото схеми, в кадастралната карта жилището на първия етаж е отразено като два самостоятелни обекта в сграда с идентификатори ***и ***. Погрешното отразяване в кадастралната карта няма вещно действие и ищцата, като притежава 1/2 идеална част от жилището на първия етаж в сградата, притежава по 1/2 идеална част от заснетите в кадастралната карта два обекта, съставляващи на практика реални части от съсобственото на ищцата жилище.

С влезли в сила решение №51/28.04.2010г. по гр.д.№3738/2009г. на ДРС и решение №21/31.01.2012г. по в.гр.д.№766/2011г. на ДОС, по отношение на Х.П.А. със сила на присъдено нещо е установено, че на основание горния договор за дарение М.Г.Т. е собственик на недвижим имот в гр.Добрич, ул.“К.О.“№46, съставляващ – 49кв.м. в идеални части от поземлен имот с идентификатор ***, ведно с 1/2 идеална част от жилище, находящо се на първия етаж от построената в дворното място двуетажна жилищна сграда, заснето в кадастралната карта като два самостоятелни обекта с идентификатори ***.1 и ***.2, ведно с 1/2 идеална част от изба и съответните идеални части от общите части на сградата.

„***“АД не е участвала в каквото и да било качество в производството по гр.д.№3738/2009г. на ДРС и постановените по това дело решения нямат никакво обвързващо спрямо нея действие. Независимо от това, с оглед изложеното по-горе и събраните в настоящото производство доказателства, следва да се приемат за установени правата на ищцата М.Г.Г., придобити от нея по горепосочения договор за дарение върху недвижим имот в гр.Добрич, ул.“К.О.“№46, съставляващ – 49кв.м. в идеални части от поземлен имот с идентификатор ***, ведно с 1/2 идеална част от жилище, находящо се на първия етаж от построената в дворното място двуетажна жилищна сграда, заснето в кадастралната карта като два самостоятелни обекта с идентификатори ***.1 и ***.2, ведно с 1/2 идеална част от изба и 1/4 идеална част от общите части на сградата.

На 11.04.2006г. с нотариален акт №163 т.3 рег.№3749 д.№237/2006г. на нотариус с рег.№158  между „***“АД /тогава „Булбанк“/ и Х.А.П. бил сключен договор, с който за обезпечаване на задължението си по договор за банков кредит П. учредила в полза на банката ипотека върху недвижим имот в гр.Добрич, ул.“К.О.“№46 – 49кв.м. в идеални части от дворно място цялото с площ 193кв.м., съставляващо поземлен имот с идентификатор ***, ведно с апартамент на първия етаж с идентификатор ***.

Видно от покана за доброволно изпълнение и обявление, при ЧСИ с рег.№810 е образувано изп.д.№20168100400074, по което „***“АД е взискател, а Х.А.П. е длъжник; изпълнението е насочено срещу собствен на длъжника недвижим имот в гр.Добрич, ул.“К.О.“№46 – самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***.2, 49кв.м. в идеални части от поземлен имот с идентификатор***, целият с площ 193кв.м. и прилежащата изба.

Ответниците не са посочили и не са доказали конкретните обстоятелства, въз основа на които Х.А.П. е придобила правото на собственост върху имота, обект на учредената от нея договорна ипотека и на принудителното изпълнение. Поддържаното от ответната банка, че при сключване на договора за ипотека ответницата П. била собственик по вписан акт за собственост, е твърде общо и несигурно за каквито и да било изводи. Несъмнено, щом като нотариалният акт за договора е оформен, ответницата е представила документ, с който се е легитимирала като собственик на ипотекирания от нея имот. Но в спора за материалното право да се приеме за установено неговото съществуване само въз основа на факта на съществуването на някакъв документ за собственост /който дори не е представен по делото/ би било напълно необосновано. Единственото доказателство, представено от ответната банка е удостоверение за данъчна оценка, в което ответницата П. е записана като собственик на имота, обект на ипотеката и принудителното изпълнение. С оглед издателя и нормативното му предназначение, удостоверението за данъчна оценка на недвижим имот не е документ, въз основа на който в спора за собственост да се градят изводи кому принадлежи тя.

Като не е доказано друго и, с оглед установените по-горе права на ищцата М.Г.Г., следва, че ответницата Х.А.П. не е собственик на 49кв.м. в идеални части от поземлен имот с идентификатор ***, целият с площ 193кв.м., 1/2 идеална част от заснетия в кадастралната карта самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, 1/2 идеална част от прилежащата му изба и 1/4 идеална част от общите части на сградата.

Следователно тя е учредила в полза на банката ипотека върху имот, който частично не й принадлежи. Това е забранено от чл.167 ал.3 от ЗЗД и на осн.чл.26 ал.1 пр. първо от ЗЗД договорът за ипотека е нищожен в частта за 49кв.м. в идеални части от поземлен имот с идентификатор ***, целият с площ 193кв.м., и 1/2 идеална част от самостоятелен обект с идентификатор ***.2 по кадастралната карта.

Съответно принудителното изпълнение върху 1/2 идеална част от самостоятелен обект с идентификатор ***по кадастралната карта, 1/2 идеална част от прилежащата му изба и 1/4 идеална част от общите части на сградата има за обект имущество, непринадлежащо на длъжника.

В тези части предявените от М.Г.Г. искове са допустими и основателни. Първоинстанционното решение, с което те са удовлетворени е правилно и следва да бъде потвърдено.

В останалата част предявените от М.Г.Г. искове са лишени от правен интерес. Ищцата не твърди да притежава повече от 1/2 идеална част от жилището на първия етаж в двуетажната жилищна сграда в поземлен имот с идентификатор ***, 1/2 от прилежащата му изба и 1/4 от общите части на сградата. Съответно не твърди да притежава повече от 1/2 идеална част от частта от това жилище, заснета в кадастралната карта като самостоятелен обект с идентификатор ***, предмет на договора за ипотека и на принудителното изпълнение. Щом като не е собственик на останалите идеални части от жилището и принадлежностите му, предмет на ипотеката и на принудителното изпълнение, ипотеката и принудителното изпълнение не я засягат. Без значение за ищцата е дали ответницата Х.А.П. е собственик на останалите идеални части; дори и да не е, то засяга действителния им собственик, който би имал интерес да защити правата си. Ищцата няма правен интерес от установяване нищожността на договора за ипотека и от отричане правата на длъжника в изпълнението за идеалните части от предмета на договора и изпълнението, които не й принадлежат. В тези части предявените от нея искове са недопустими и производството по тях следва да се прекрати след обезсилване на недопустимото първоинстанционно решение.

Прекратяването на производството по първия иск, като неизгодно за ищеца, изисква произнасяне по евентуалните искове.

Вторият  евентуално заявен иск по чл.440 ал.1 от ГПК по основание и петитум съвпада с първия в частта, приключваща спора в полза на ищцата /че ответницата не е собственик на идеалните части от терена и на 1/2 идеална част от идентификатор ***/. В останалата си част /че ответницата не е собственик на идентификатор ***.1.1/ искът е лишен от правен интерес, защото тази част от жилището на първия етаж в сградата, която в кадастралната карта е заснета с идентификатор ***.1.1, не е обект на принудително изпълнение.

Третият евентуално заявен иск по чл.440 ал.1 от ГПК по основание и петитум /че ответницата не е собственик на идеалните части от терена и на 1/2 идеална част от идентификатор ***/ в частта за терена съвпада, а в частта за жилището се поглъща от първия иск, разгледан по-горе. Поради това по този евентуален иск отделно произнасяне не се дължи.

С оглед крайния резултат от спора и на осн.чл.78 ал.1 и 3 от ГПК страните имат право да получат от насрещната половината от разходите си за водене на делото във всяка инстанция.

Разходите на ищцата за първоинстанционното производство възлизат общо на 1 384 лева, от които й се следват 692 лева. Първоинстанционното решение, просъждащо й разноски над този размер, следва да бъде отменено.

За въззивното производство ищцата няма разноски.

Ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответната „***“АД половината от платеното от нея адвокатско възнаграждение за първата инстанция – 564.42 лева и половината от платената държавна такса за въззивно обжалване – 68.45 лева.

Водим от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОБЕЗСИЛВА решение №241/15.03.2017г., поправено с решение №650/17.07.2017г. по гр.д.№1384/2017г. на Добричкия районен съд и  ПРЕКРАТЯВА производството по предявените от  М.Г.Г. срещу  „***“АД и Х.А.П. искове за установяване, на това, че имуществото, срещу което е насочено принудителното изпълнение по изп.д.№20168100400074 на ЧСИ с peг.№810, не принадлежи на длъжника Х.А.П. и за обявяване за нищожен поради противоречие със закона на сключения между ответниците с нотариален акт №163 т.3 peг. №3749 д. № 237/11.04.2006 г. на нотариус с peг. №158 договор за ипотека на недвижим имот – и по двата иска в частта за 1/2 идеална част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***по кадастралната карта на гр.Добрич.

ПРЕКРАТЯВА производството по евентуално предявените от  М.Г.Г. срещу  „***“АД и Х.А.П. искове за установяване, на това, че имуществото, срещу което е насочено принудителното изпълнение по изп.д.№20168100400074 на ЧСИ с peг.№810, не принадлежи на длъжника Х.А.П. – в частта за 1/2 идеална част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***по кадастралната карта на гр.Добрич.

ОТМЕНЯ решение №241/15.03.2017г., поправено с решение №650/17.07.2017г., по гр.д.№1384/2017г. на Добричкия районен съд в частта за разноските за горницата над 692 лева.

ПОТВЪРЖДАВА решение №241/15.03.2017г., поправено с решение №650/17.07.2017г., по гр.д.№1384/2017г. на Добричкия районен съд в останалата част.

ОСЪЖДА М.Г.Г. с ЕГН ********** ***, да заплати на „***“ АД – гр.София, пл.„***”7, сумата 564.42 лева – част от адвокатското възнаграждение за първоинстанционното производство и сумата 68.45 лева – част от дължавната такса за въззивната инстанция.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл.280 ал.1 от ГПК в месечен срок от връчването му.

 

        ПРЕДСЕДАТЕЛ:                 ЧЛЕНОВЕ: 1.                   2.