Р Е Ш Е Н И Е

№ 295 21.11.2017 год. гр.Добрич

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Добричкият окръжен съд гражданско отделение

На тридесети октомври 2017 год.

В открито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЯКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДЕСИСЛАВА НИКОЛОВА

ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

Секретар:Билсер Мехмедова- Юсуф

като разгледа докладваното от председателя

въззивно гражданско дело № 381 по описа за 2017 год.

за да се произнесе съобрази следното:

Производството по делото е образувано по реда на глава ХХ от ГПК въз основа на жалба рег.№374/21.02.2017 год. ,подадена от З.С.Б., ЕГН ********** *** срещу решение № 12 /03.02.2017 год. по гр.д.№ 126 /2016 год. на Районен съд,гр.Т., с което е отхвърлена като неоснователна и недоказана молбата й за установяване по отношение на О. гр.Т.,че Н. Ю.А. е родена на *** ***,от родителите :майка- *** А. и баща – Ю. х.Г. ***,за което не е бил съставен акт за раждане.С доводи за необоснованост и постановяване на обжалваното решение в отклонение от материалния закон се настоява за отмяната му ,като въззивният съд постанови ново по съществото на спора за уважаване на молбата.Фактическите изводи на първоинстанционния съд не били съответни на събрания по делото доказателствен материал-Н.А. била вписана като наследник на Г. в удостоверение за наследници № 18/14.01.1992 год.,а св.Ю. М.–кмет на с.О. е дал показания,че дядо Ю. е имал две дъщери-А.и Н..

При данни,че постановеното неизгодно за въззивника решение му е връчено на дата 07.02.2017 год. , жалба рег.№374/21.02.2017 год. е подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК и е процесуално допустима.

О. гр.Т. не изразява становище по жалбата.

Кметството с.О.,общ.Т. не изразява ясно становище по жалбата,потвърждава липсата на запазени регистри до 1940 год.,както и че в запазен стар регистър са открити данни за друг наследник,но не и за лицето, по отношение на което се иска установяване на удостоверявани с акт за гражданско състояние факти.

Заинтересованата страна Е.Б. изразява становище за основателност на жалбата.

Заинтересованата страна Х.Ш.Г., счита жалбата за неоснователна и настоява да не бъде уважавана,което свое становище е изразил в отговор рег.№540/13.03.2017 год.Производството по делото било образувано като охранително въз основа на молба по чл.542 от ГПК.Налице било несъвпадане на фактическите и правни твърдения на страните относно произхода на Н.Ю.А., обуславящо и спор между тях относно имуществено субективно гражданско право по повод кръга на лицата,които имат право да участват като съделители по гр.д.№ 92/2016 год. на ТРС.Спора относно наследствено правоотношение,основаващо се на произход по права линия от първа степен- правопораждащи факти,обем на правата,подлежал на разглеждане единствено в исково,а не в охранително производство.

Част от конституираните по делото заинтересовани страни-наследници на Ю. х.Г. ***,не са участвали при разглеждането на делото,както в първата,така и във въззивната инстанция поради нередовното им призоваване .Съобщенията до тях не са могли да бъдат връчени на фигуриращите в справката за адресната регистрация от НБД“Н.“ постоянни адреси в Р България по причина, че заинтересованите страни пребивават в друга държава, а настоящите им адреси са в Р Турция. В исковите производства е недопустимо привличане на трето лице, което няма постоянен адрес в Р България или живее в чужбина. Въззивният съд е счел,че същото разрешение следва да намери приложение и по отношение на заинтересована страна в охранително производство, каквото е настоящото. Ненамирането на молителя на адрес в това е производство е основание за прекратяването му, т. е. с оглед принципа на равнопоставеност на страните, закрепен в разпоредбата на чл.9 от ГПК, ненамирането на адрес на заинтересованата страна не може да е пречка за разглеждане на делото.

Представителят на Окръжна прокуратура счита жалбата за неоснователна и настоява да не бъде уважавана.

З.С.Б., ЕГН ********** *** е подала молба рег.№ 1142/01.06.2016 год. с искане за установяване по реда на чл.542 и сл. от ГПК по отношение на О. гр.Т. и Районна прокуратура гр.Т. ,че нейната майка Н. Ю.А. е родена на *** ***,от родителите:майка- *** А. и баща – Ю. х.Г. ***,за което не е бил съставен акт за раждане.Молителката срещнала трудности при снабдяването си с удостоверение за наследници на дядо си Ю. х.Г. *** ,тъй като в старите семейни регистри на кметството с.О.,общ.Т. липсвал запис на данни за нейната майка Н.Ю.А..След справка в регистър за смърт за 1946 год. се установило,че е съставен акт за смърт на Н.Ю.А.,в който обаче били сгрешени имената й:записана била с презиме -собственото име на бащата на молителката Б. и фамилно име –фамилното име на бащата на молителката А.,а като родители били вписани лица,които нямали роднинска връзка с починалото лице.Правния си интерес от инициране на производството по чл. 542 и сл. от ГПК,молителката е обосновала с висящността на гр.д.№ 92/2016 год. по описа на Т.ския районен съд,с предмет делба на наследствен имот на Ю. х. Г. *** (дядо на молителката по майчина линия),по което не може да удостовери качеството си на наследник по причина,че не е съставен акт за раждане на майка й,в който наследодателят да е вписан като нейн баща.Конституираните в производството по чл. 542 от ГПК заинтересовани страни са именно част от наследниците на Ю. х. Г. ***,съобразно приложените удостоверения за наследници (л.16-18).

Съгласно удостоверения за липса на съставен акт за гражданско състояние ,издадени от О. Т. на дати 31.05.2016 год. и 09.11.2016 год.,за лицата Н.Ю.А.,род.*** год. и молителката З.С.Б., няма съставени акт за раждане.С решение № 229/26.05.1994 год. по гр.д.№ 205/1994 год. на ТРС ,влязло в сила на дата 16.06.1994 год. е признато за установено по отношение на кметството с.О.,общ.Т.,че молителката З.С.Б. е родена на *** год. от родители:майка-Н. и баща Б..Приложен е съставен на дата *** год. акт за смърт на Н. Б. А.,родена на дата *** год.В акта са вписани данните,че починалото лице е законородена дъщеря на М. И. Х. и А. М. И.,омъжена за Б. А. М.,с който е водила 15 год. брачен живот.

Съгласно писмо изх.№ 1042/20.09.2017 год. на Районен съд гр.Т.,въз основа на постъпила искова молба рег.№ 864/22.04.2016 год. е образувано гр.д.№ 92/2016 год. по описа на Т.ския районен съд,спряно до приключване на гр.№ 125/2016 год. по описа на Т.ския районен съд и гр.д.№ 126/2016 год. на Т.ския районен съд,решението по което е именно предмет на настоящата въззивна проверка.Страните по гр.д.№ 92/2016 год. са идентични на страните-физически лица в настоящото производство-молител и заинтересовани лица.По гр.д.№ 92/2016 год. се разглеждат заявени в условията на обективно и субективно съединение искове по чл. 124 ал.1 от ГПК,чл. 537 ал.2 от ГПК и чл. 341 от ГПК,във връзка с чл.34 от ЗС.

При служебната проверка на решението ,въззивният съд установи порок, който да го определя като недопустим съдебен акт, а именно производството по делото е образувано въз основа на недопустима молба по чл. 542 и сл. от ГПК и при липса на правен интерес от завеждане на охранителното производство.

Не е спорно по делото,че не е бил съставен акт за раждане на Н.Ю.А.,която е починала много години преди завеждане на настоящото производство ,а именно на дата *** год.Налице е спор между молителката и част от заинтересованите лица относно произхода на Н.Ю.А. от родители: майка- *** А. и баща – Ю. х.Г. *** .Правния си интерес от инициране на производството,молителката обоснова с необходимостта да установи родствената връзка на починалата й майка с Ю. х.Г. ***,от значение за кръга на лицата,между които ще се извърши съдебна делба на наследството му по висящ спор пред ТРС,вкл. с участието на молителката като низходящ от първа степен на Н.Ю.А.,респ. като низходящ от втора степен на Ю. х.Г. ***.

Горното води до извод,че се иска установяване на факт с правно значение-раждане, удостоверяван с акт за гражданско състояние за лице,което е починало и за целите на висящо производство по глава ХХІХ от ГПК ,по което е налице спор относно субективно имуществено гражданско право във връзка с наследствено правоотношение.

Актовете за гражданско състояние са официални писмени документи, които удостоверяват настъпването на определени юридически факти - раждане, брак, смърт на физическите лица. Тези факти се вписват в регистрите за гражданско състояние -чл. 1 ал. 2 ЗГР и тяхното установяване се осъществява чрез съставянето на официални свидетелстващи документи, посочени в ЗГР.

Производството по чл. 542 ГПК намира приложение само досежно юридически факти с правно значение, за които е задължително съставянето на официални свидетелстващи документи и то при положение, че те не са съставени и не могат да бъдат съставени или макар да са съставени, са унищожени или загубени, без да има възможност да бъдат възстановени.Решението по чл. 546 от ГПК в охранителните производства,не се ползва със сила на пресъдено нещо.

Целта на този акт е да замести несъставения или унищожения /изгубен/ документ и затова неговият ефект се състои в обвързващата доказателствена сила, с която той установява факта. Влязлото в сила решение по чл. 546 от ГПК не е пречка произхода на едно лице да бъде оспорен в делбеното производство и съответно за това събирани доказателства , за разлика от решенията по искове за гражданско състояние, чиято сила на пресъдено нещо съобразно чл.298 ал.3 от ГПК се разпростира спрямо всички правни субекти-така решение № 163/26.10.2017 год. по гр.д.№213/2017 год. на ВКС,І г.о.;решение № 594/28.06.2010 год. по гр.д.№ 1289/2009 год. на ВКС,І г.о.

Съдебното производство за делба е уредено от закона като особено исково производство, в което могат бъдат повдигани и разрешавани от делбения съд спорове между съделителите относно правоотношения, обуславящи възникването и съществуването на съсобственост, участниците в нея и техните права. Такива са споровете за собственост, за произход и осиновяване, за приемане и отказ от наследство, за действителност на завещания, за възстановяване на запазена част- чл. 343 от ГПК. Само лице,за което е установено по категоричен начин наличие на родствена връзка от определена степен с наследодателя,има качеството на наследник по закон и право да придобие по наследство притежаваното от наследодателя имущество.За да се приеме,че едно лице произхожда от друго,родствената връзка следва да бъде установена по категоричен начин с допустимите от процесуалния закон доказателствени средства-актове за гражданско състояние,които се съставят именно с цел установяване на произход. Също така,в делбата акт за раждане или решение по установителен иск по реда на чл. 542 и сл. ГПК не са единственото годно доказателствено средство за доказване произхода на дадено лице. Делбеното производство е регламентирано като особено исково производство, съдържащо редица специални правила, едно от които е възможността по реда на чл. 343 ГПК да се правят оспорвания на произхода. Споровете относно произхода са уредени в глава VІ от СК като родово подсъдни на окръжен съд като първа инстанция , предявяването им обвързано с преклузивен срок и с точно очертаване на легитимираните страни по отделните искове .Посочените общи правила не важат в производството по съдебна делба по изричната разпоредба на закона (чл.343 от ГПК) и съдът следва инцидентно да се произнесе по оспорения произход с цел преценка легитимира ли се съответното лице като наследник и съсобственик на делбения имот, като са допустими всички доказателствени средства. Представянето,непредставянето и оспорването на преки доказателства-акт за раждане,установяващи произход на едно лице от общия наследодател са от значение за разпределение на доказателствената тежест между страните,респективно за допустимостта на свидетелските показания за установяване на произхода-така решение № 675/22.12.2009 год. по гр.д.№ 359/2009 год. на ВКС,ІІ г.о., решение № 500/01.07.2004 год. по гр.д.№19/2004 год. на ВКС,І г.о.

С оглед на посочените по-горе специфики и съотношение на охранителното производство по чл. 542 и сл. от ГПК и исковото такова по чл. 341 и сл. от ГПК,доказателствената сила на акта за гражданско състояние относно факт с правно значение -този на раждане,родствената връзка от определена степен като основание за придобиване качеството на наследник по закон на дадено лице със съответните имуществени последици,следва да бъде направен извод ,че настоящото производство е образувано въз основа на подадена недопустимо от лице без процесуална легитимация и при липса на правен интерес молба по чл.542 от ГПК.

Отговор на въпросите относно процесуалната легитимация в охранителното производство по чл. 542 и сл. от ГПК на молител,в качеството му на наследник на лице ,на което не е бил съставен акт за гражданско състояние за установяване факт ,който следва да бъде удостоверен с такъв документ, както и относно правния му интерес от инициирането на това производство, предвид разпоредбите на чл. 543 т. 1 и т. 2 от ГПК и на чл. 165 ал. 1 от ГПК, когато във връзка с наличието на такъв интерес се сочи единствено висящо исково производство , е даден в решение № 460/15.11.2011 год. по гр.д.№ 912/2011 год. на ІV г.о. на ВКС. Съгласно разпоредбата на чл. 542 ал. 1 от ГПК, лицето, което черпи права от съответния факт с правно значение, е процесуално легитимирано да инициира охранителното производство за установяване на този факт от съда (а при необходимост - и съдът да разпореди съставянето на съответния документ); като това лице следва да твърди в молбата си, че предвиденият от закона документ, с който се удостоверява този факт (като примерно е посочен и акт за гражданско състояние), не е бил съставен и не може да бъде съставен, или съставеният е бил унищожен или изгубен, без да има възможност да бъде възстановен. Наред с това, съгласно разпоредбите на чл. 543 т. 1 и т. 2 от ГПК в молбата следва да се посочи и целта, заради която се иска установяването на съответния факт, както и причините, поради които съответният документ не е съставен или е невъзможно неговото съставяне или възстановяване.Фактът на раждане,който се цели да бъде установен касае пряко гражданското състояние и изобщо - правния статус и правната сфера (чл.1 от ЗЛС) на лице,различно от молителя . Трети лица ,вкл. наследниците на починало лице не могат да "черпят права от този факт" по смисъла на чл. 542 ал. 1 от ГПК,в случая пряко от факта на раждане на наследодателя им. Ето защо те няма правен интерес и не са процесуално легитимирани да инициират охранително производство за установяване на факта .Когато родствена връзка е от значение и обуславя благоприятно за наследника положение ,при спор за съществуване на съответното вещно, облигационно, наследствено или друго имуществено субективно гражданско право или за неговия обем, респ. за правопораждащите го факти, този спор е допустимо да бъде решен единствено и само в рамките на исково производство. В него съответният факт свързан с гражданското състояние следва да се доказва на общо основание, съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест и правилата за допустимите в конкретния случай доказателствени средства. Правният интерес, който молителят следва изрично да обоснове съгласно чл. 543 т. 1 и т. 2 от ГПК, в никой случай не може да се изразява и изчерпва само с това, че фактът е спорен по висящо исково производство, като поради изгубване, унищожаване или изобщо несъставяне на акт за гражданско състояние, същият не може да бъде представен като доказателство по това висящо гражданско дело. В тези случаи, дори и молителя да е лице,процесуално легитимирано да започне охранително производство по реда на чл. 542 и сл. от ГПК за установяване на даден факт, няма правен интерес от него, поради което то е процесуално недопустимо. Приемането на обратната теза, а именно, - че при наличие на спор за конкретно субективно гражданско право, чието възникване, съществуване или обем зависят от един или няколко юридически факта, е допустимо даден факт да се установява по реда на чл. 542 и сл. от ГПК, практически би довело до пренасянето на спора от исковото в - иначе поначало безспорното - охранително производство. Това очевидно не е целта на закона и действителната воля на законодателя, изхождащи от субсидиарния характер на охранителното производство за установяване на факти спрямо исковото производство. В този смисъл, правният интерес, който молителят следва изрично да обоснове съгласно разпоредбите на 543, т. 1 и т. 2 от ГПК, в никой случай не може да се изразява и изчерпва само с това, че фактът е спорен по висящо исково производство, като поради изгубване, унищожаване или изобщо несъставяне на акт за гражданско състояние , същият не може да бъде представен като доказателство по това висящо гражданско дело. В тези случаи, дори и молителя поначало да е процесуално легитимиран да започне охранително производство по реда на чл. 542 и сл. от ГПК за установяване на факта, нямат правен интерес от него, поради което то е процесуално недопустимо.

Обжалваното решение,постановено по недопустима молба за правна защита,също е такова.От горното следва, че на основание чл. 270 ал. 3 изр.І-во от ГПК, първоинстанционното решение, като процесуално недопустимо, следва да бъде обезсилено и прекратено производството по чл. 542 и сл. от ГПК по делото пред ТРС, образувано по недопустимата молба на З.С.Б..

По изложените съображения,съдът

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА решение № 12 /03.02.2017 год. по гр.д.№ 126 /2016 год. на Районен съд,гр.Т. и ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по делото.

Решението подлежи на обжалване при условията на чл. 280 ал.1 от ГПК пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.