Решение по Гражданско дело 395/2017г.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 310

гр.Добрич 29.11.2017 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Добричкият окръжен съд гражданско отделение

На тридесети октомври 2017 год.

В публичното заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДИАНА ДЯКОВА

ЧЛЕНОВЕ:ДЕСИСЛАВА НИКОЛОВА

ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

Секретар:БИЛСЕР МЕХМЕДОВА-ЮСУФ

Прокурор:………………………

като разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

въззивно гражданско дело №395 по описа за 2017 год.,

за да се произнесе,съобрази следното:

Производството е по реда на глава ХХ,чл.258 и сл. от ГПК.Подадена е въззивна жалба от „*****” АД-гр.***** срещу решение №637/13.07.2017 г. по гр.д.№861/2017 г. на Добричкия районен съд,с което е признато за установено по отношение на въззивника,че К.П.К. *** в качеството на потребител с клиентски №***** и абонатен №*****за обект в гр.Добрич,ул.„*****”,бл.4,ап.4 не дължи сумата от 1235,60 лв,начислена по реда на чл.50 от ПИКЕЕ като корекция на сметката за електрическа енергия за посочения по-горе обект на потребление,определена за периодите от 28.10.2015 г. до 31.10.2015 г., от 01.11.2015 г. до 30.06.2016 г. и от 01.07.2016 г. до 27.10.2016 г.,за която сума е издадена фактура №0252101373 от 27.02.2017 г.,като дружеството-въззивник е осъдено да заплати на К. сумата от 350 лв сторени по делото разноски.В жалбата се съдържат оплаквания за необоснованост и нарушения на материалния закон при постановяване решението на първоинстанционния съд.Сочи се,че правото на корекция е обосновано с установения факт на външна намеса в тарифната схема на електромера,неотмененото правило на чл.50 от ПИКЕЕ,в сила от 16.11.2013 г. и към датата на проверката-27.10.2016 г.,и с позоваване на постановени по реда на чл.290 от ГПК решения на ВКС за приложението на чл.50 от ПИКЕЕ.Развит е довод,че нормите на чл.48-50 от ПИКЕЕ въвеждат фикция,че коригираното количество ел. енергия е реално потребено,и следователно обратно на приетото в обжалваното решение в полза на дружеството е възникнало правото да коригира количеството ел. енергия,натрупано по третия тарифен регистър,и уважаването на иска е неправилно.Настоява се за отмяна на решението,отхвърляне на иска и присъждане на разноските по делото.

В писмен отговор на жалбата въззиваемият К.П.К. изразява становище за неоснователност на последната и настоява за потвърждаване на атакуваното решение,както и за присъждане на сторените от него разноски във въззивната инстанция.Навежда възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение,платено от въззивника.Горната позиция се поддържа и в хода на въззивното производство.

Като постави на разглеждане депозираната въззивна жалба,Добричкият окръжен съд установи следното:

Жалбата е депозирана в рамките на преклузивния срок по чл.259 ал.1 от ГПК /въззивникът е получил препис от първоинстанционното решение на 24.07.2017 г.,а жалбата е подадена на 03.08.2017 г. при изтекъл за страната срок за въззивно обжалване на 07.08.2017 г./.Жалбата е процесуално допустима предвид горното и подаването й от активно легитимирано лице-страна в производството по делото-с правен интерес от атакуване на неизгодното за него първоинстанционно решение.Разгледана по същество,същата е неоснователна.

Първоинстанционното решение е валидно като постановено от законен състав на районния съд в рамките на правомощията му,мотивирано и разбираемо.Същото е допустимо като постановено по предявения допустим иск.

Предявен е отрицателен установителен иск на основание чл.124 ал.1 от ГПК от К.П.К. *** срещу „*****” АД-гр.***** за установяване,че ищецът в качеството на потребител с клиентски №***** и абонатен №*****за обект в гр.Добрич,ул.„*****”,бл.4,ап.4 не дължи сумата от 1235,60 лв,начислена по реда на чл.50 от ПИКЕЕ като корекция на сметката за електрическа енергия за посочения по-горе обект на потребление,определена за периодите от 28.10.2015 г. до 31.10.2015 г., от 01.11.2015 г. до 30.06.2016 г. и от 01.07.2016 г. до 27.10.2016 г.,за която сума е издадена фактура №0252101373 от 27.02.2017 г.Искът е изцяло уважен от първоинстанционния съд,чието решение въззивният съд намира за правилно.

Няма спор,че на 27.10.2016 г. от служители на „*****” АД-гр.***** е извършена проверка на средството за търговско измерване /СТИ/-електромер с фабричен №1115031500775181,с който се измерва доставената в имота на ищеца в гр.Добрич,ул.„*****”,бл.4,ап.4 ел.енергия,за което е съставен и констативен протокол №1201040/27.10.2016 г.Електромерът е демонтиран за експертиза.Резултатът от експертизата е обективиран в констативен протокол №130/13.02.2017 г. на БИМ,ГД „Мерки и измервателни уреди”,РО-гр.Русе.Установено е,че отсъстват механични дефекти по кутията,клемите и клемния блок на електромера,като са налице и необходимите обозначения на табелката на СТИ.Електромерът съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерването.Не е отчетена грешка при измерването извън допустимата,т.е. електромерът е технически изправен.При софтуерно четене обаче е констатирана външна намеса в тарифната схема на СТИ,а именно наличие на преминала енергия по тарифа 1.8.3 в размер на 8 657,9 кВТч,която не е визуализирана на дисплея.

В съответствие с чл.51 от ПИКЕЕ,издадени от ДКЕВР /сега КЕВР/,”*****” АД коригира сметката на потребителя К. за посочения обект за период от 28.10.2015 г. до 27.10.2016 г.,т.е. за една година,съгласно справка за корекция при неизмерена,неправилно или неточно измерена ел.енергия и е издадена фактура №0252101373 от 27.02.2017 г. на стойност 1 235,60 лв със срок за плащане до 20.03.2017 г.Корекцията е извършена на основание чл.50 от ПИКЕЕ след софтуерно прочитане на паметта на СТИ /становище за начисление на ел.енергия от 24.02.2017 г. на лист 40 от делото на ДРС/.

Не е спорно,че за периода на корекцията страните са обвързани от валидно облигационно правоотношение,по силата на което електроразпределителното дружество-ответник доставя,а ищецът заплаща доставената за собствения му недвижим имот в гр.Добрич електроенергия,отчитането на която се извършва с демонтирания електромер.Касае се за отношения,регулирани от ЗЕ /изм. и доп. ДВ бр.54/2012 г.,в сила от 17.07.2012 г./ и създадените въз основа на правилото на чл.83 ал.1 т.6 от ЗЕ от ДКЕВР Правила за измерване на количеството ел.енергия /ПИКЕЕ/,обн.ДВ,бр.98/12.11.2013 г.,отм. с решение №1500/06.02.2017 г. на ВАС на РБ,ДВ,бр.15/2017 г. с изключение на разпоредбите на чл.48-51 от ПИКЕЕ/.Липсва основание обаче ищецът да дължи коригираната сума от 1 235,60 лв,тъй като не са налице предпоставките за корекция на сметката от доставчика в хипотезата на чл.50 от ПИКЕЕ.Според последната разпоредба в случаите на установяване на несъответствие между данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната база данни за нея,водещо до неправилно изчисляване на използваните от клиента количества ел.енергия,операторът на мрежата коригира количествата ел.енергия като разлика между отчетеното количество и преминалите количества ел.енергия за времето от допускане на грешката до установяването й,но за период не по-дълъг от една година.

От заключението на вещото лице В.Ч. по допуснатата от районния съд съдебно-техническа експертиза се установява,че в случая потребената енергия е измерена,като част от нея се е записвала в невизуализиран за отчет регистър 1.8.3,поради което тази част не е отчитана като потребена.Отчетена е едва при проверката на 27.10.2016 г.Преминалата от захранващия кабел към абоната ел.енергия е измерена от СТИ и е записана в тарифните регистри на паметта,но част от нея не е отчетена за съответните периоди на фактуриране.В случая е налице метрологически изправно СТИ,но по начина,по който е установено,че е параметризирано,не се отчита правилно потребената от ищеца ел.енергия в неизвестен период от време,начиная от неустановена дата на активиране на регистър 1.8.3 до демонтажа на СТИ.Вещото лице е констатирало,че в случая корекция не е извършена по методиката на чл.48 ал.1 от ПИКЕЕ,а допълнително е начислено цялото количество ел.енергия,записано в невизуализирания трети регистър.Изчисленията са верни,като количеството енергия за плащане съответства на посоченото в становището на лист 40 от делото на ДРС.Периодът на корекцията е определен съгласно чл.50 от ПИКЕЕ.При разпита си в съдебно заседание пред ДРС експертът е заявил,че не съществуват данни /в наличната документация и софтуерни данни/,от които би могло да се установи за какъв период е натрупано количеството ел.енергия по третия тарифен регистър,респ. кога е извършена намесата в тарифирането на електромера.От отговора на вещото лице по задачите,поставени му от въззивната инстанция с допуснатата съдебно-техническа експертиза,се установява,че процесното СТИ е монтирано в обекта на ищеца на 27.10.2015 г. при отразени в протокола за монтажа нулеви начални показания по два тарифни регистъра-1.8.1 /нощна тарифа/ и 1.8.2 /дневна тарифа/.В получен от „*****” АД отговор на зададени от експерта въпроси е посочено,че дружеството разполага с потребителски софтуер,който не изчита всички данни от паметта на електромера.По тази причина вещото лице не е могло да отговори на въпроса на коя дата е извършена параметризацията на СТИ,при която е активиран трети тарифен регистър 1.8.3,който не се визуализира на дисплея-дали това е сторено преди или след монтажа му.Няма данни ищецът да е подавал заявление за активиране на този трети регистър.По делото не е ясно кога е станала промяната в софтуера,кой и по каква причина я е извършил,като в този случай не е установено,че количеството ел.енергия от 8 657 кВТч,отчетено по третия тарифен регистър,е натрупано именно след монтажа на СТИ в процесния обект на ищеца през процесния период.В този случай ответното дружество „*****” АД не е провело пълно и главно доказване на твърдяния от него факт,че третият тарифен регистър е активиран именно през периода 28.10.2015 г.-27.10.2016 г.,за да се приеме,че ищецът К.К. е консумирал натрупаната по този регистър ел.енергия и дължи заплащането й в посочения размер от 1 235,60 лв.

При така установеното районния съд правилно е приел,че предприетата от доставчика корекция не е извършена при съблюдаване предпоставките,регламентирани от ДКЕВР с приетите Правила за измерване на количеството електрическа енергия,и е извел извод за основателност на иска.Първоинстанционното решение е правилно и следва да бъде потвърдено,вкл. в частта на присъдените на основание чл.78 ал.1 от ГПК разноски в полза на ищеца К..

С оглед изхода от спора /уважаване на иска/ право на разноски във въззивната инстанция има ищецът по делото и въззиваем К.П.К.,който изрично е претендирал такива и следва да му се присъдят в размер на 300 лв адвокатско възнаграждение,изплатено съгласно договора за правна защита и съдействие на лист 52 от делото на ДОС.Дружеството-въззивник няма право на разноски за настоящата инстанция и такива не следва да му се присъждат.

Водим от гореизложеното,Добричкият окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение №637/13.07.2017 г. по гр.д.№861/2017 г. на Добричкия районен съд.

ОСЪЖДА „*****” АД-гр.***** да заплати на К.П.К. с ЕГН ********** *** сторени във въззивната инстанция съдебно-деловодни разноски в размер на 300 лв /триста лева/ адвокатско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по смисъла на чл.280 ал.3 т.1 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.